Държавата опрости 500 млн. долара дългове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавата опрости 500 млн. долара дългове

Държавата опрости 500 млн. долара дългове

Въпреки ударната операция бюджетът остана балансиран, а МВФ - благосклонен

1706 прочитания

Когато една държава има растящи плащания по външния си дълг, ежегодно разчита на заеми от МВФ и оправя бюджета си чрез високи данъци, сигурно не е склонна към благотворителност. Предположенията са едно, реалността - друго. От януари до октомври тази година правителството опрости под една или друга форма над 500 млн. долара дългове на държавни предприятия. От тази сума около една трета са изразходвани от т.нар. резерв за разходи за структурната реформа в бюджета - 240 млн. нови лева, увеличен (без промяна в закона за бюджета) по-късно с още 47 млн. лева. Другата част е буквално опростена - 172 млн. долара задължение на Нефтохим по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК) и 370 млн. нови лева дългове на Булгаргаз (влезли в капитала на дружеството като апортна вноска на държавата).
От началото на годината досега управляващите неизменно представяха ударното опрощаване на дълговете като разумен компромис. Най-често повтаряната причина беше - за да се улесни приватизацията. За целта чрез промяна в закона за приватизацията правителството получи правото да опрощава дългове по ЗУНК и приложи за пръв път това в случая с Нефтохим. Опрощаването се представяше и като опит да се реши частично проблемът с огромната задлъжнялост в икономиката. В края на 1998 г. общите дългове на българските предприятия бяха над 10 трилиона стари лева (данните на официалната статистика и неправителствените организации се разминават).
Основните кредитори с опростени вземания бяха или самата държава (по преоформените вземания по ЗУНК), или данъчната и митническата администрация, или големите монополи Булгаргаз и НЕК. Когато средствата се отпускаха от резерва за структурната реформа, формално това се представяше като разумна бюджетна операция - отпуснатите средства можеха да се използват само за погасяване на дълговете, тоест веднага се връщаха в държавната хазна. Дори когато схемата се прилагаше не за дълг към самата държава, а към нейно дружество, операцията беше същата по същество. Така при опрощаването на дълга на Агрополихим към Булгаргаз в размер на 47 млн. нови лева, заводът трябваше веднага да плати на газовия монополист, а той пък от своя страна да плати свои дългове към бюджета.
Голямото опрощаване на дългове поне засега не създава съществен проблем в отношенията на българското правителство с МВФ. Един от анексите към споразумението с фонда гласи: “Горните граници на общия дефицит са определени, като се изключват разходите, свързани със структурната реформа. Тези горни граници могат да се променят към увеличаване според разходите по структурната реформа. Това увеличаване на тавана на дефицита не може да превишава 240 млн. лева.” Тоест няма проблем, ако правителството не превиши предвидените дефицити по периоди. Опрощаването дори може допълнително да се оправдае чрез мерките в споразумението с МВФ - примерно изискването най-големите български предприятия да нямат големи просрочени данъчни задължения. В този списък влизат например Булгаргаз, “Кремиковци”, “Русенска корабостроителница” (на които им бяха опростени именно данъчни задължения), както и Нефтохим.
Вместо да опрощава дългове, държавата можеше да потърси по-пазарни решения на задлъжнялостта в икономиката - да усъвършенства схемата “дълг срещу собственост”, да опита да създаде пазар на дълговете, да се ускори несъстоятелността (за целта от месеци се подготвя промяна в Търговския закон). Несъмнено по-пазарно и далновидно е и правителството да намали данъците, вместо да опрощава дългове. Според прогнозните изчисления например, правени от правителството и МВФ, намаляването с два процентни пункта на данък печалба за републиканския бюджет за големите фирми ще предизвика намаляване на годишните приходи в бюджета с около 70 млн. нови лева. Суми от този порядък управляващите опрощаваха многократно и с лекота. Според държавните финансисти обаче тезата “защо не се намаляват данъците, вместо да се опрощават дълговете” е манипулативна, защото отписаните задължения не се отразиха пряко на бюджета за тази година. Просто държавата сама си плати данъците на някои от големите длъжници или се отказа от вземания, които прецени, че е малко вероятно да събере. В частния сектор тези неща ги наричат пропуснати ползи.

Предприятие Опростени задължения (в марки) Кредитор Източник на средствата
Агрополихим 47 млн. Булгаргаз Резервът за стр. реформа
Нефтохим около 315 млн. Държавата (по ЗУНК) Няма (по закона за прив.)
Булгаргаз 370 млн. Държавата (мита, такси, лихви) Чрез непарична вноска на държавата
Кремиковци 183 млн. Държавата (Булгаргаз, НЕК, данъци, условни и скрити дългове) Резервът за стр. реформа
Балкан Над 14 (30 - според правит. източник) млн. Държавата Резервът за стр. реформа
ДЗУ 2.045 млн. Бюджет, ПКБ, общ. Ст. Загора Резервът за стр. реформа
ДЗУ 14.3 млн. Държавата (по ЗУНК) Резервът за стр. реформа
Рус. корабостр. 2.8 млн. Държавата (дан. задължения) Резервът за стр. реформа
Шест дружества от ГОРУБСО 21.3 млн. Бюджет, НЕК Резервът за стр. реформа
Общо 915 млн. марки

Когато една държава има растящи плащания по външния си дълг, ежегодно разчита на заеми от МВФ и оправя бюджета си чрез високи данъци, сигурно не е склонна към благотворителност. Предположенията са едно, реалността - друго. От януари до октомври тази година правителството опрости под една или друга форма над 500 млн. долара дългове на държавни предприятия. От тази сума около една трета са изразходвани от т.нар. резерв за разходи за структурната реформа в бюджета - 240 млн. нови лева, увеличен (без промяна в закона за бюджета) по-късно с още 47 млн. лева. Другата част е буквално опростена - 172 млн. долара задължение на Нефтохим по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК) и 370 млн. нови лева дългове на Булгаргаз (влезли в капитала на дружеството като апортна вноска на държавата).
От началото на годината досега управляващите неизменно представяха ударното опрощаване на дълговете като разумен компромис. Най-често повтаряната причина беше - за да се улесни приватизацията. За целта чрез промяна в закона за приватизацията правителството получи правото да опрощава дългове по ЗУНК и приложи за пръв път това в случая с Нефтохим. Опрощаването се представяше и като опит да се реши частично проблемът с огромната задлъжнялост в икономиката. В края на 1998 г. общите дългове на българските предприятия бяха над 10 трилиона стари лева (данните на официалната статистика и неправителствените организации се разминават).
Основните кредитори с опростени вземания бяха или самата държава (по преоформените вземания по ЗУНК), или данъчната и митническата администрация, или големите монополи Булгаргаз и НЕК. Когато средствата се отпускаха от резерва за структурната реформа, формално това се представяше като разумна бюджетна операция - отпуснатите средства можеха да се използват само за погасяване на дълговете, тоест веднага се връщаха в държавната хазна. Дори когато схемата се прилагаше не за дълг към самата държава, а към нейно дружество, операцията беше същата по същество. Така при опрощаването на дълга на Агрополихим към Булгаргаз в размер на 47 млн. нови лева, заводът трябваше веднага да плати на газовия монополист, а той пък от своя страна да плати свои дългове към бюджета.
Голямото опрощаване на дългове поне засега не създава съществен проблем в отношенията на българското правителство с МВФ. Един от анексите към споразумението с фонда гласи: “Горните граници на общия дефицит са определени, като се изключват разходите, свързани със структурната реформа. Тези горни граници могат да се променят към увеличаване според разходите по структурната реформа. Това увеличаване на тавана на дефицита не може да превишава 240 млн. лева.” Тоест няма проблем, ако правителството не превиши предвидените дефицити по периоди. Опрощаването дори може допълнително да се оправдае чрез мерките в споразумението с МВФ - примерно изискването най-големите български предприятия да нямат големи просрочени данъчни задължения. В този списък влизат например Булгаргаз, “Кремиковци”, “Русенска корабостроителница” (на които им бяха опростени именно данъчни задължения), както и Нефтохим.
Вместо да опрощава дългове, държавата можеше да потърси по-пазарни решения на задлъжнялостта в икономиката - да усъвършенства схемата “дълг срещу собственост”, да опита да създаде пазар на дълговете, да се ускори несъстоятелността (за целта от месеци се подготвя промяна в Търговския закон). Несъмнено по-пазарно и далновидно е и правителството да намали данъците, вместо да опрощава дългове. Според прогнозните изчисления например, правени от правителството и МВФ, намаляването с два процентни пункта на данък печалба за републиканския бюджет за големите фирми ще предизвика намаляване на годишните приходи в бюджета с около 70 млн. нови лева. Суми от този порядък управляващите опрощаваха многократно и с лекота. Според държавните финансисти обаче тезата “защо не се намаляват данъците, вместо да се опрощават дълговете” е манипулативна, защото отписаните задължения не се отразиха пряко на бюджета за тази година. Просто държавата сама си плати данъците на някои от големите длъжници или се отказа от вземания, които прецени, че е малко вероятно да събере. В частния сектор тези неща ги наричат пропуснати ползи.

Предприятие Опростени задължения (в марки) Кредитор Източник на средствата
Агрополихим 47 млн. Булгаргаз Резервът за стр. реформа
Нефтохим около 315 млн. Държавата (по ЗУНК) Няма (по закона за прив.)
Булгаргаз 370 млн. Държавата (мита, такси, лихви) Чрез непарична вноска на държавата
Кремиковци 183 млн. Държавата (Булгаргаз, НЕК, данъци, условни и скрити дългове) Резервът за стр. реформа
Балкан Над 14 (30 - според правит. източник) млн. Държавата Резервът за стр. реформа
ДЗУ 2.045 млн. Бюджет, ПКБ, общ. Ст. Загора Резервът за стр. реформа
ДЗУ 14.3 млн. Държавата (по ЗУНК) Резервът за стр. реформа
Рус. корабостр. 2.8 млн. Държавата (дан. задължения) Резервът за стр. реформа
Шест дружества от ГОРУБСО 21.3 млн. Бюджет, НЕК Резервът за стр. реформа
Общо 915 млн. марки


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.