Сделката за БТК пак зацикли

Купувачите предлагат в брой 370 - 400 млн. долара, а остатъка - по доверителна сметка

Макар и след деветмесечни преговори между държавата и консорциума KPN/OTE и неколкократни триумфални оповестявания на успешен край, продажбата на БТК продължава да е с неясен финал. Някои основни документи наистина са парафирани, заявиха участници в преговорите в подкрепа на официалното съобщение отпреди няколко седмици. В същото време обаче преговорите по най-съществените въпроси са забуксували. Шансовете сделката въобще да се случи намаляват заради растящото неодобрение на част от управляващите към нея.
Наскоро Илиян Василев, директор на Агенцията за чужди инвестиции официално каза, че не планира приходите от БТК в инвестиционната прогноза за 1999 г. Миналата седмица Захари Желязков, директор на Агенцията за приватизация, набра смелост и заяви пред Икономическата комисия в парламента: “Представете си, че няма сделка - ако купувачите нямат пари или поставят пред държавата неизпълними искания. Приходите от продажбата на БТК не бяха в програмата за приватизация нито за тази, нито за следващата година. Ако някои сделки не станат, трябва да можем да компенсираме с приходи от други.” Независим наблюдател от международна институция предположи, че “сделката все още е вероятно да се случи, но парите няма да дойдат по-рано от началото на 2000 г.” Според него постоянното бавене и отлагане, дори да не провали продажбата, най-малкото прави лошо впечатление.

Защо

Коментарите за възможен провал на сделката за телекома или поне забавяне на приходите не са случайни. От една страна, те могат да се обяснят със ситуацията в СДС след изборния резултат и очакваната смяна на членове на кабинета. Това много добре личи от неофициалното изказване на представител на управляващото мнозинство, че “дали ще има сделка или не, зависи от това дали ще сменят Евгений Бакърджиев. Той държи тази сделка като зайче в цилиндър - не се знае има ли я, няма ли я”.
От друга страна, сделката изглежда все по-нестабилна и заради външни причини - като например смяната на Джордж Караплис, генерален мениджър на ОТЕ по финансовите въпроси и международните инвестиции. “Файненшъл таймс” нарече това признак, че в ОТЕ назрява управленска криза, а цените на акциите на гръцкия телеком паднаха с 3% на чуждите борси заради слуховете сред брокерите, че Караплис е бил уволнен и оценките за прекален държавен контрол над ОТЕ. Пак преди дни стана ясно, че гръцкият телеком планира заем от еврооблигации на стойност 800 млн. евро, част от който да бъде използван за плащане на сделката за БТК. Заемът трябваше да бъде одобрен на общо събрание на акционерите на 18 ноември, но до редакционното приключване на броя на в. “Капитал” пресофисът на ОТЕ така и не съобщи какви решения са били приети. По неофициална информация отпреди края на събранието по-вероятно било заемът да бъде одобрен от акционерите, но емитирането му да бъде отложено за началото на следващата година.

Вътрешното неодобрение

“Приватизационният договор предвижда ангажимент за такава законова промяна, която държавата не може да изпълни. Спорно е дали парламентът ще я одобри”, каза пред “Капитал” високопоставен чиновник, запознат с преговорите. “Изникнаха дребни капризи на купувачите, по-скоро в технологичната част от сделката, които трябва да се решат на високо ниво”, каза пред “Капитал” участник в преговорите за БТК.
Сглобяването на всички недомлъвки и слухове по юридическите ангажименти налага извода, че се готвят две основни законови промени. Едната се смята за по-безобидна и е свързана с елементи на допълнително заздравяване на монопола на БТК, предвиден до края на 2002 г. За удължаване на монопола не се говори. Истинската драма обаче е за промяна на друг закон, който няма пряко отношение към уреждането на телекомуникациите като отрасъл.
Другият проблем, който може да предизвика скандал в България, е, че парите от сделката в брой няма да бъдат 510 млн. долара. Част от тях ще бъдат отделени по т.нар. ескроу (доверителна сметка) с цел да послужат като гаранция за купувачите, в случай че правителството не изпълни ангажиментите си.
Сметката ще се използва също и за покриване на скрити задължения на БТК. Според бюлетина на “Мерил Линч” за развиващите се пазари плащането за БТК е разделено на две и най-напред ще постъпят 410 млн. долара, а най-рано през следващата година - другите 100 млн. долара Запознати с преговорите обаче твърдят, че последната договорка с купувачите е да платят в брой само 370 млн. долара, 140 млн. долара да постъпят по доверителната сметка. Подобна схема беше приложена при приватизацията на Нефтохим, при която от цена 101 млн. долара купувачът плати реално само 81 млн. долара, другите отидоха за покриване на скрити задължения и пр.
Отскоро някои от управляващите започнаха и да се съмняват дали ОТЕ ще може да си плати дължимата цена по сделката за БТК. Осведомен източник от Лондон обаче отхвърли хипотези с аргумента, че “макар еврооблигационният заем да е бил планиран най-вече за финансиране на сделката за БТК, ОТЕ е достатъчно голяма компания и може да плати със заем, примерно от Националната банка на Гърция”.
“Закопчали сме ги здраво с условията в договора, не могат да получат БТК, без да платят. Затова и в работната група влезе Орешарски (Пламен Орешарски - зам.-министър на финансите - б.ред.), за да не се повтори провалът с плащането по сделките за телекомите в Армения и Украйна”, коментира запознат с преговорите.

Опасенията навън

Сделката за БТК и най-вече бъдещето на гръцкия телеком ОТЕ (като водещ купувач) не се радват на оптимизма сред чуждите инвестиционни банки и финансовите медии. Напротив, много външни наблюдатели предупреждават за опасността за българския бюджет при евентуален провал на сделката. Освен това от прогнозите е ясно, че изгледите ще има ли сделка за БТК са доста обвързани с цената на българския външен дълг. През последните месеци брейди-облигации се търгуваха по около 80 цента за долар. Цената се поддържа относително висока заради слуховете на международните пазари, че България готви евентуално обратно изкупуване на външен дълг. Ако обаче се окаже, че страната няма да получи планираните приходи по сделката за БТК, спекулациите за изкупуване ще загубят почва и ще доведат до понижаване на цената на брейди-облигациите.
Според “Икономист интелиджънс юнит” “ликвидният риск на България засега е определен като “А” - тоест най-ниският риск, благодарение на съществуването на валутен борд, значителните валутни резерви, които покриват шестмесечен внос, и ниската зависимост от краткосрочно финансиране. Обаче оценките за ликвидността могат рязко да се влошат, ако финализирането на БТК не се случи и България бъде принудена да финансира дефицитите по текущите сметки от резерви”. Пак според същата прогноза финансовите нужди на България до края на годината се очаква да бъдат посрещнати главно от продажбата на БТК, но страната ще продължи да разчита на средносрочни и дългосрочни заеми отвън. С уговорката обаче, че “в това предположение има известен риск, тъй като сделката беше договорена през юли, но плащане още нямаше в края на октомври... , ако плащането бъде прехвърлено за следващата година, България може да бъде принудена да намали резервите си или да увеличи заемите си, за да покрие месечните си дефицити по текущи сметки”.

Какво остава

След като (и ако) се сключи, сделката подлежи на одобрение от страна на Европейската антитръстова комисия и от българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), както и от бордовете на ОТЕ и KPN. Смята се, че Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, вече е поискал някакво становище от КЗК по сделката. Същинското одобряване от страна на комисията е възможно само след като има наистина подписан приватизационен договор. Желязков от месеци отказва да говори по сделката за БТК с аргумента, че това не е негова работа.
Минаването през Европейската антитръстова комисия обичайно отнема месеци, макар че според изявления на участниците в преговорите това можело да стане и за две-три седмици “при определен натиск”. Веднага след сделката трябва също така да има общо събрание на БТК, на което представители на купувачите да влязат в борда на телекома. Капиталът на приватизираното дружество се очаква да бъде увеличен със 150 млн. долара, но не под условие и по неприлагана досега в България схема. Общо събрание на БТК беше насрочено за 26 ноември, заради което плъзнаха слухове, че денят “Х” за финализирането е 25 ноември. Датата е логична, ако целта на държавата е на всяка цена да има приключена сделка до края на годината и се отчете технологично време за формалности.
Остава, освен да се парафира и финализира N на брой пъти, сделката най-сетне и да се сключи.
(Интервю с купувачите - на стр. 19)

Светът срещу ОТЕ

Въпреки официалните изявления за обща собственост и управление на ОТЕ и KPN гръцкият телеком има очевидно много по-важна роля за бъдещето на БТК. А едва ли има друга компания, която от години да бъде прицел на толкова критики на международните наблюдатели заради държавната намеса в управлението й. ОТЕ отдавна не се е радвала на покачване на цените на акциите си, а изборите, които предстоят в Гърция през март следващата година, правят бъдещето й доста несигурно в очите на финансистите и брокерите. Любовта между ОТЕ и държавата намери още едно измерение миналата седмица, когато бордът на директорите на компанията реши да продаде миноритарен дял в дъщерната компания ОТЕнет, най-големият гръцки Интернет-доставчик, на държавно контролираната Национална банка на Гърция.
“Препирните сред висшия мениджмънт винаги са били хроничен проблем за ОТЕ... В края на миналата година тогавашният управляващ директор Джордж Хризолурис се оттегли заради несъгласия с председателя на борда Василис Рапанос и остри обвинения за държавна намеса в управлението”, припомни наскоро “Файненшъл таймс”. Вестникът освен това прокарва хипотезата, че Василис Рапанос, председател на борда на директорите на ОТЕ, е подал оставката си преди шест месеца, но засега запазва поста си по молба на Костас Симитис, гръцкия премиер.
“За съжаление като предимно държавна фирма ОТЕ страда от много години от проблеми с мениджмънта и за съжаление има сложно преплитане на интереси между политически фигури, снабдители на фирмата като “Интраком”, и самия мениджмънт. ОТЕ има нещастието да оперира в малък и свръхрегулиран пазар и да бъде прекалено зависима от държавата”, каза пред “Дарик” радио Николай Василев, асоцииран директор на лондонската инвестиционна банка “Уорбърг дилън рийд”.
Чисто теоретично неодобрение към ОТЕ проявяват и някои известни български икономисти. “Проблемът е, че ОТЕ има прекалено амбициозна инвестиционна политика. Още от месеци идеята им беше чрез облигационни заеми да финансират сделката за БТК, а след сключването на сделката да пуснат част от акциите на телекома на чужди борси или пак да емитират еврооблигации, този път на БТК, като така финансират нови инвестиции. Това може да бъде прекрасна политика в САЩ за компания с 10 млрд. долара оборот, но не и за ОТЕ, която се нуждае от инвестиции в самата себе си”, коментира пред “Капитал” високопоставен чиновник в правителството.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар