Краус гони съдените от транспорта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Краус гони съдените от транспорта

Краус гони съдените от транспорта

От първи януари само фирми с лиценз ще извършват обществени превози

Галина Александрова, Ангел Стоичков
922 прочитания

Лица, съдени за престъпления против личността и за транспортни престъпления, вече няма да могат да бъдат нито шефове на транспортни фирми, нито дори шофьори в градски и междуградски автобуси. Те се изхвърлят от професията по силата на новата наредба за обществен превоз на пътници и товари на територията на България. Фирмите с осъждани шефове или шофьори няма да получават лиценз и съответно от 1 януари няма да могат да извършват превози.
Въпросът е при този всенароден поход срещу осъждани шофьори какво става с презумпцията за невинност. Някои от тези хора може да са осъдени заради транспортно произшествие, което по принцип е неумишлено. Сигурно не са малко и осъдените условно, които нямат други провинения. Така или иначе те са платили дълга си към пострадалите и обществото с пари или с различен по времетраене престой в затвора. Оттук нататък не би трябвало да имат претенции към тях. Държавата обаче реши, че трябва да изгони тези хора и от таксиметровия парк, и от обществените превози. Не защото не са добри професионалисти, а защото по ирационалната преценка на чиновниците били опасни. Няма информация да е водена статистика или да е правено проучване колко от престъпленията в таксиметровия и обществения транспорт са дело на вече осъждани шофьори. Както няма данни колко от пострадалите от нападения шофьори са жертва на осъждани клиенти. По тази логика трябва да се забрани на хората със съдебно минало да ползват услугите на таксиметровия и на градския транспорт.
Освен книжка шофьорите на автобуси и маршрутки трябва да имат и удостоверение, че са психически годни. Психотест ще се провежда на всеки три години. Който не го издържи, също излиза от бранша. За шофьорите на камиони важи по-лек режим - те само трябва да изкарат първоначалния тест за психическа годност.
Обществените превози в общините вече ще се възлагат по Закона за обществените поръчки. Общинските съвети са длъжни предварително да огласяват критериите, по които ще бъдат оценявани и класирани кандидатите да извършват превози по дадена автобусна линия. Дружеството превозвач може да участва в конкурса само ако има лиценз за обществен превоз на пътници. Лицензът се издава от Министерството на транспорта и важи пет години. Той е поименен и не може да се преотстъпва. Дирекция “ДАИ” води регистри на лицата, които са получили лиценз и на превозните им средства.
За да получи лиценз, дружеството трябва да притежава поне един собствен автомобил и да отговаря на определени изисквания. Освен че не трябва да е осъждан, шефът му трябва да има поне средно образование и да е издържал изпит за професионална компетентност. Изпитите се организират от регионалните отдели на “Държавна автомобилна инспекция”. Регионалните автоинспекции са отговорни и за проверката на транспортната годност на притежаваните от превозвача автомобили. Важно изискване за лицензирането е финансовата стабилност. Финансово стабилен според наредбата е превозвачът, който разполага с определен минимален капитал. Размерът му зависи от броя на превозните средства. Когато превозите се осъществяват с до пет автомобила, превозвачът трябва да има по 400 лв. за всеки автомобил. Когато автомобилите са от 5 до 16, се изискват по 350 лв. за всеки от тях. От 16 до 30 автомобила изискваният капитал е по 300 лв. на автомобил. По 250 лв. на кола трябва да има превозвачът с 31 до 50 автомобила, а който има над 50 - трябва да разполага с по 200 лв. за всяка кола.
За да се осигури безопасност на движението, трябва да се спазват законовите изисквания за продължителност на работния ден и почивките. Това е задължение на шефовете на транспортните фирми. Друго тяхно задължение е осигуряването на медицински преглед на шофьорите преди всяко пътуване и проверка на техническото състояние на автомобилите преди излизането им от гаража. При неспазване на тези изисквания се съставя акт за административни нарушения. Наредбата предвижда отнемане на лиценза при повторно нарушение от един и същ вид.
Автогарите, които ползват междуселищните превозвачи, трябва да разполагат с топла чакалня с места за сядане, гишета за продажба на билети, багажно отделение, гише за информация, сектори с навеси за автобусите, тоалетна и др. Автогарите с повече от два сектора се оборудват с уредба за звукова информация. В автогарите се осъществяват контрол и отчетност за изпълнението на разписанията. Всеки собственик на автогара е длъжен да допуска срещу заплащане автобусите на фирмите, чиято линия минава през селището. Във всяка община се съставя специална комисия, която е упълномощена да одобрява дейността на автогарите на нейна територия. Комисията има право да взима решения за преустановяване на дейността на съществуващите автогари, в случай че не са спазени изискванията.
Наредбата дефинира и няколко вида транспортни схеми на автобусните линии: общинска, областна и републиканска. Предвижда се тотална смяна на всички градски и междуградски автобусни линии до края на 2000 г. Дотогава трябва да се променят сегашните областни и републикански транспортни схеми. Новите схеми ще определят колко линии ще има, докъде ще бъдат и на кого ще се дадат.
Областните администрации трябва да направят нови схеми до 30 юни 2000 г. и да започнат конкурси за линиите в областта. Републиканската транспортна линия трябва да се разработи до 30 декември следващата година. Договорите с избраните фирми се сключват минимум за две години. Разписанията на градските автобусни линии трябва да се изготвят така, че да дават възможност за връзки между отделните видове транспорт.
Наредбата предвижда гратисен срок, в рамките на който превозвачите да приведат дейността си в съответствие с изискванията й. Така например изискванията за професионална компетентност влизат в сила на 1 януари 2001 г., а тези за минимален размер на капитала - едва на 1 януари 2003 г. Поставен е и краен срок за изпълнение на изискванията към оборудването на автогарите - 1 януари 2001 г.

Лица, съдени за престъпления против личността и за транспортни престъпления, вече няма да могат да бъдат нито шефове на транспортни фирми, нито дори шофьори в градски и междуградски автобуси. Те се изхвърлят от професията по силата на новата наредба за обществен превоз на пътници и товари на територията на България. Фирмите с осъждани шефове или шофьори няма да получават лиценз и съответно от 1 януари няма да могат да извършват превози.
Въпросът е при този всенароден поход срещу осъждани шофьори какво става с презумпцията за невинност. Някои от тези хора може да са осъдени заради транспортно произшествие, което по принцип е неумишлено. Сигурно не са малко и осъдените условно, които нямат други провинения. Така или иначе те са платили дълга си към пострадалите и обществото с пари или с различен по времетраене престой в затвора. Оттук нататък не би трябвало да имат претенции към тях. Държавата обаче реши, че трябва да изгони тези хора и от таксиметровия парк, и от обществените превози. Не защото не са добри професионалисти, а защото по ирационалната преценка на чиновниците били опасни. Няма информация да е водена статистика или да е правено проучване колко от престъпленията в таксиметровия и обществения транспорт са дело на вече осъждани шофьори. Както няма данни колко от пострадалите от нападения шофьори са жертва на осъждани клиенти. По тази логика трябва да се забрани на хората със съдебно минало да ползват услугите на таксиметровия и на градския транспорт.
Освен книжка шофьорите на автобуси и маршрутки трябва да имат и удостоверение, че са психически годни. Психотест ще се провежда на всеки три години. Който не го издържи, също излиза от бранша. За шофьорите на камиони важи по-лек режим - те само трябва да изкарат първоначалния тест за психическа годност.
Обществените превози в общините вече ще се възлагат по Закона за обществените поръчки. Общинските съвети са длъжни предварително да огласяват критериите, по които ще бъдат оценявани и класирани кандидатите да извършват превози по дадена автобусна линия. Дружеството превозвач може да участва в конкурса само ако има лиценз за обществен превоз на пътници. Лицензът се издава от Министерството на транспорта и важи пет години. Той е поименен и не може да се преотстъпва. Дирекция “ДАИ” води регистри на лицата, които са получили лиценз и на превозните им средства.
За да получи лиценз, дружеството трябва да притежава поне един собствен автомобил и да отговаря на определени изисквания. Освен че не трябва да е осъждан, шефът му трябва да има поне средно образование и да е издържал изпит за професионална компетентност. Изпитите се организират от регионалните отдели на “Държавна автомобилна инспекция”. Регионалните автоинспекции са отговорни и за проверката на транспортната годност на притежаваните от превозвача автомобили. Важно изискване за лицензирането е финансовата стабилност. Финансово стабилен според наредбата е превозвачът, който разполага с определен минимален капитал. Размерът му зависи от броя на превозните средства. Когато превозите се осъществяват с до пет автомобила, превозвачът трябва да има по 400 лв. за всеки автомобил. Когато автомобилите са от 5 до 16, се изискват по 350 лв. за всеки от тях. От 16 до 30 автомобила изискваният капитал е по 300 лв. на автомобил. По 250 лв. на кола трябва да има превозвачът с 31 до 50 автомобила, а който има над 50 - трябва да разполага с по 200 лв. за всяка кола.
За да се осигури безопасност на движението, трябва да се спазват законовите изисквания за продължителност на работния ден и почивките. Това е задължение на шефовете на транспортните фирми. Друго тяхно задължение е осигуряването на медицински преглед на шофьорите преди всяко пътуване и проверка на техническото състояние на автомобилите преди излизането им от гаража. При неспазване на тези изисквания се съставя акт за административни нарушения. Наредбата предвижда отнемане на лиценза при повторно нарушение от един и същ вид.
Автогарите, които ползват междуселищните превозвачи, трябва да разполагат с топла чакалня с места за сядане, гишета за продажба на билети, багажно отделение, гише за информация, сектори с навеси за автобусите, тоалетна и др. Автогарите с повече от два сектора се оборудват с уредба за звукова информация. В автогарите се осъществяват контрол и отчетност за изпълнението на разписанията. Всеки собственик на автогара е длъжен да допуска срещу заплащане автобусите на фирмите, чиято линия минава през селището. Във всяка община се съставя специална комисия, която е упълномощена да одобрява дейността на автогарите на нейна територия. Комисията има право да взима решения за преустановяване на дейността на съществуващите автогари, в случай че не са спазени изискванията.
Наредбата дефинира и няколко вида транспортни схеми на автобусните линии: общинска, областна и републиканска. Предвижда се тотална смяна на всички градски и междуградски автобусни линии до края на 2000 г. Дотогава трябва да се променят сегашните областни и републикански транспортни схеми. Новите схеми ще определят колко линии ще има, докъде ще бъдат и на кого ще се дадат.
Областните администрации трябва да направят нови схеми до 30 юни 2000 г. и да започнат конкурси за линиите в областта. Републиканската транспортна линия трябва да се разработи до 30 декември следващата година. Договорите с избраните фирми се сключват минимум за две години. Разписанията на градските автобусни линии трябва да се изготвят така, че да дават възможност за връзки между отделните видове транспорт.
Наредбата предвижда гратисен срок, в рамките на който превозвачите да приведат дейността си в съответствие с изискванията й. Така например изискванията за професионална компетентност влизат в сила на 1 януари 2001 г., а тези за минимален размер на капитала - едва на 1 януари 2003 г. Поставен е и краен срок за изпълнение на изискванията към оборудването на автогарите - 1 януари 2001 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.