С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 ное 1999, 0:00, 1344 прочитания

Ще вирее ли hi-tech в българска саксия

Отново се опитваме да правим високи технологии по режисура на държавата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

VMware ще помага за "София тех парк" (обновена)

Изпълнителният директор на компанията заяви, че тя ще участва активно в създаването на концепцията за технологичния парк

14 окт 2012

България е на път да се сдобие със стратегия и закон за развитие на високите технологии. Наскоро Министерският съвет одобри проектите на двата документа, чиито автори са Министерството на промишлеността и Центърът за икономическо развитие. Предстои внасянето им в парламентарните комисии и след това в пленарната зала. Именно в парламента ще бъде голямата битка дали hi-tech парковете да бъдат на хранилка при държавата, колко и какви преференции да им се дават. Този проблем възникна още с появата на първите варианти на стратегията и създаде силна опозиция срещу приемането й. Проектът беше разпространен в Интернет в края на февруари, последва експертна дискусия и в края на март беше внесен за обсъждане в Министерския съвет. Тогава министрите отказаха да приемат документа и го върнаха за съгласуване. Всъщност проблемът изобщо не беше технически, а по същество - министърът на финансите Муравей Радев, шефът на отдел “Структурна реформа” в МС Димитър Бъчваров, образователното министерство и други ведомства и служби реагираха остро срещу предложените данъчни и други преференции, срещу бюджетното финансиране на фондовете и държавните гаранции по кредитите, както и поради неясната връзка на стратегията с индустриалната политика на страната. Друг е въпросът, че такава политика съществува само в заклинанията на политици и чиновници.
Сега министрите гласуваха за стратегията, въпреки че в нея не са направени кой знае колко съществени промени. Може би колебанията им намаляха от внасянето на стратегията в комплект с проект на закон, в който липсват държавните фондове и някои от данъчните преференции. Две седмици след приемането на двата проекта от правителството обаче се оказа, че премиерът Иван Костов още не ги е подписал. Проблемът бил технически, просто трябвало да се нанесат корекциите, които направили министрите при обсъждането. Твърди се обаче, че Костов още изпитвал колебания независимо от омекотяването на претенциите на вносителите и твърдата подкрепа на проекта от вицепремиера Александър Божков.
Въпросът не е трябва ли България да развива високи технологии и производства. Отговорът тук е еднозначно положителен. Проблемът е по-скоро трябват ли за тази цел специален закон и стратегия (като знаем например колко стратегии се смениха в енергетиката например и как всяка от тях обслужва специални намерения и интереси). Проблемът е също точно тези проекти ли са документите, които ще доведат hi-tech постиженията и у нас. Все по-често в експертни дискусии или неофициално се изказват съмнения, че ролята на стратегията и закона е да обслужват лични и корпоративни интереси.

Hi-tech и конкурентност

Според изследване на Центъра за икономическо развитие за конкурентоспособността на българската икономика през 1999 г. (направено по критериите и методологията на Global Competitiveness Report 1999 на Световния икономически форум) България е на 56 място от общо 59 включени страни по конкурентността на икономиката. На първите три места са Сингапур, САЩ и Хонконг. След нас са Зимбабве, Украйна и Русия. От включените централно- и източноевропейски страни Унгария е на 38 място, Чехия - на 39, Полша - 43, Словакия - 45. В доклада се казва, че по фактора технологично ниво България е на 56 място. Трайно заемаме последните места по: трансфер на технологии (56 място), използване на Интернет (56), лицензиране на технологии (56), ниво на технологично развитие (57), електронна търговия (57), използване на Интернет за връзки с доставчици (58).
Високотехнологичните производства заемат все по-голямо място в световния брутен продукт и международната търговия. В средата на 90-те години високотехнологичните продукти съставляват 12.7% от общия износ на ЕС, 20% от този на САЩ и 25.3% от този на Япония. Предполага се, че към 2010 г. повечето от десетте най-мощни световни компании ще бъдат в областта на високотехнологичните дейности, като някои от тях днес може да са все още неизвестни и дори все още несъздадени.
Високотехнологичните продукти и услуги повишават общото ниво на конкурентност на икономиките, в които се произвеждат, поддържат висок темп на нарастване на износа, и то на стоки и услуги със сравнително високи международни цени. В национален план развитието на такива производства и услуги води до снижаване на разходите на материали и енергия за единица БВП и до по-висок дял на екологично чистите производства. Примерът на страни като Израел, Финландия, Ирландия, Тайван, Сингапур показва, че ориентацията към високотехнологични производства води до стабилен икономически растеж и до рязко повишаване на стандарта на живот.

Има ли шанс за България

Влошеното финансово състояние на предприятията не позволява обновяване на производственото оборудване и това свива търсенето на високотехнологични продукти в страната.
След либерализацията нашите продукти не издържаха на конкуренцията и загубиха основните пазари в страните от Централна и Източна Европа. Логичен е въпросът означават ли тези тенденции, че амбицията на България да развие високотехнологична индустрия и услуги е била само плод на изкуствено създадените условия в рамките на централно планираната икономика и дирижираната търговия в СИВ. И има ли днес в страната възможности за ново усилие в тази насока, но вече на пазарна и конкурентна основа.
В крайна сметка, докато световните сили се борят на тепиха на hi-tech постиженията, ние все още се чудим дали изобщо да се запишем в състезанието. България е може би от малкото държави, които не са подкрепили все още по никакъв начин развитието на високите технологии, коментират вносителите на стратегията и закона за високите технологии. Миналата година само 0.16% от БВП е отишъл за научни изследвания. Дилемата е дали страната активно да развива високи технологии, или само да потребява такива продукти, внесени и заплатени с материалоемки, неекологични производства, резултат от нискоквалифициран труд.
В този смисъл стратегията за развитието на високи технологии е истинско предизвикателство пред правителството на Иван Костов. Дотолкова, доколкото то трябва да формулира ясни приоритети в индустриалната си политика и ако сред тях фигурира развитието на високотехнологични дейности и услуги, да се определи конкретно в кои сектори на икономиката е най-важно да влизат hi-tech постиженията. Само в този случай високотехнологичните дейности биха могли да заемат естественото си място в икономиката и дори да станат основа за бъдещ отраслов модел на страната.

Приоритетите

В стратегията са посочени 12 направления, в които държавата трябва да насочи усилията си за стимулиране на високотехнологични дейности. Секторите са информационни технологии, телекомуникации, микроелектроника и микромеханика, създаване на нови материали, химични вещества и компоненти, енергетика, електропромишленост, енергийна ефективност, системи за автоматизация и роботика, приборостроене и апаратура за научни изследвания, биотехнологии, фармацевтика, прецизна химия, нови сортове и генно инженерство, медицина, екология и устойчиво развитие, технологии на управлението.

Що е технопарк

Според проектозакона високотехнологичният парк е обособена зона, която включва земя и сгради с прилежащата им инфраструктура, а също и свързаните с тях други материални активи. Те се стопанисват и управляват от юридическо лице, което ще се регистрира по специалния закон за високотехнологичните паркове и дейности, и основната му цел е да осигурява условия за собствената си или на други юридически лица високотехнологична дейност. Казано по-просто, това е място, в което има научен институт и лаборатории и се привличат талантливи хора и фирми, които разработват суперпродукти. Високотехнологичният парк е теренът, където трябва да се срещнат науката и бизнесът. И когато тази среща е успешна, се раждат нови технологии.
Технологичните инкубатори в рамките на парка “отглеждат” млади високотехнологични фирми, като им помагат да оцелеят и да се разраснат през началния период, когато са най-уязвими. Често технологичните инкубатори са свързани тясно с университет и изследователски център. Целта на инкубаторните програми е да отгледат успешно работещи фирми, които да бъдат финансово жизнеспособни и напълно самостоятелни, когато напускат инкубатора.
Самият парк не е печеливша организация и не разпределя дивиденти. Той управлява фондове и привлича рискови капитали, с които подпомага финансирането на разработките и изследванията. Hi-tech паркът фактически само създава условията и се грижи те да отговарят на нуждите за нови технологични разработки.
Високотехнологични дейности на територията на парка се осъществяват както от самия парк, така и от други юридически лица (например ООД и АД, регистрирани по Търговския закон), които се записват като членове на парка.
Високотехнологичен парк могат да учредят държавата, общините, висшите училища, БАН, едноличните търговски дружества с държавно или общинско участие и други юридически и физически лица. Всеки учредител на парка прави задължително вноска в пари, вещни права и/или права върху интелектуална собственост или друго имущество.
Hi-tech парковете формират три фонда. Фонд “Проекти” служи за подпомагане на изследователски и други проекти на парка и неговите членове. Този фонд осигурява безвъзмездно финансиране или отпуска кредити при преференциални условия. Фонд “Инвестиции” има за цел да подпомага модернизирането на съществуващата инфраструктура и сграден фонд на парка или изграждането на нови обекти и тяхното оборудване с техника. Фонд “Резервен” се използва само за покриването на годишни загуби. Средствата във фондовете се набират от разликата между приходите след облагането им с данъци и разходите, от средства, предоставени на парка от неговите членове, от дарения и завещания и от лихви и други постъпления.

Преференциите

За hi-tech парковете и фирмите, които извършват високотехнологична дейност, се предвижда възможност за алтернативно данъчно облагане. В заключителните разпоредби на проектозакона им се дава право да избират между две възможности - да бъдат облагани по общия ред с данък върху печалбата и данък за общините, или да се облагат с окончателен данък от 1.5% върху стойността на получените приходи от дейността.
Проектозаконът предвижда също, че имуществото на учредителите не подлежи на възбрана, запор и принудително изпълнение. Когато учредител прекратява участието си, той възстановява правата си в пълния им обем. Аргументът е, че по този начин се гарантира имуществото на учредителите, както и правата на членовете на парка, работещи по договор с него.
Сградите, собственост на високотехнологичния парк, както и сградите, за които паркът е придобил права на ползване, се освобождават от данък върху недвижимите имоти. Паркът се освобождава и от данък при придобиването на имущество по дарение и по възмезден начин.
“Едно от най-странните неща в проекта е, че имотите на учредителите на един технопарк не подлежат на възбрана, запор, или принудително изпълнение, смята Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. От което следват две неща. Първо, че интересите на кредиторите на технопарка не са защитени по никакъв начин, и второ, че не е ясно кой би отпускал кредити на фирмите в технопарковете, ако не може да си усвои обезпечението в случай на несъстоятелност. И щом няма да се финансират по обичайния начин, очевидно фирмите в технопарка ще разчитат на собствени средства или ще перат пари.”

Стимули или субсидии

Този въпрос се оказа най-конфликтен - именно заради системата за силно държавно участие при стимулирането на високотехнологичните паркове и дейности правителството отлагаше обсъждането на стратегията повече от седем месеца. Авторите на стратегията правят изрична уговорка, че се предлагат най-вече механизми за косвено стимулиране. В крайна сметка обаче съществените неща са три - данъчни облекчения, държавни гаранции за кредитите и използване на държавни фондове.
Голяма част от тези механизми бяха извадени от проектозакона, но остават в стратегията. Хипотезите са две - или стратегията не става, или проектозаконът нарочно е прочистен от конфликтните текстове, колкото да отвлече вниманието от стратегията и тя да мине по-лесно пред министрите. А след като правителството се произнесе, мнозинството в парламента със сигурност ще подкрепи министрите си. Напълно е възможно междувременно депутатите да бъдат убедени, че не е нормално двата документа да се бият помежду си, и да позволят и други стимули и облекчения да се прелеят от стратегията в закона.
От закона изчезна, но в стратегията е запазено изискването за признаване на експорта на високотехнологични услуги (а не само на стоките) от фирмите членове на hi-tech парка за износ по смисъла на Закона за ДДС, или признаване правото на данъчен кредит при реализирането на такива услуги. Нещо, което отваря вратичка за сериозни нарушения и ще изисква съответни мерки за контрол от данъчната администрация.
В стратегията остава и текстът: “Финансиране на високите технологии чрез бюджета ще се извършва посредством обособени средства за подпомагане на ВТД и ВТП в бюджета на Министерството на промишлеността, съгласувано с политиката на Министерството на образованието и науката в областта на научните изследвания...” Уточнението, че това ще става “при спазване на принципите на състезателност между проектите, прозрачност и т.н.” в действителност не променя нещата, тъй като този текст противоречи на официално възприетата рестриктивна финансова политика.
Вносителите поясняват, че основният ресурс, който ще бъде насочен от държавата към hi-tech парковете, ще бъде под формата на апорт на сгради, земя, оборудване, с които държавата ще участва в учредяването им. По този начин ще се реши въпросът с бъдещето на някои от бившите отраслови институти и развойни бази. Друг важен ресурс ще бъде част от базата на висшите училища и БАН, която също ще бъде включена във високотехнологичните паркове.

Лобизмът

Идеята за високотехнологичните паркове дойде от вицепремиера Александър Божков след завръщането му от САЩ преди година. Това съвпадна с огласяването на информацията, че България и Сорос ще стартират пилотен проект “Рила” за разработване на софтуерни продукти, които да се реализират на запад. Общественото мнение много бързо свърза проекта “Рила” с подготвянето на стратегията и закона и най-вече с предвидените в тях преференции. Още повече че в разработването на двата документа са участвали бивши и настоящи служители на Сорос: съветникът на Божков и бивш шеф на спонсорираната от милиардера фондация “Отворено общество” Георги Прохаски, бившият главен секретар на фондацията и председател на директорския борд на БТК Гроздан Караджов, Мирослав Илиев - шеф на смесената фирма “Рила софтуер корпорейшън” . Проблемът не е толкова в лобизма, а в това, че и сега зад шумно пропагандирания държавен и обществен интерес се крият личните интереси накъде повече (проектът “Рила”, фирмите в сградите на Седми километър в София и др.), къде по-малко разграничени клиентелистки групи.

Държавата или рисковият капитал

Означава ли приемането на закона и стратегията, че ни чака бъдеще на развита в технологично отношение държава? Сами по себе си двата документа няма да бъдат нищо повече от поредното официално регистрирано добро намерение и успешно реализиран на хартия hi-tech лобизъм, ако не станат елемент от общата индустриална политика на страната и нейните приоритети. Проблемът е, че досега няма ясно формулирана и аргументирана идея каква точно индустрия искаме да развиваме и дали изобщо ще развиваме. А приоритетите са многобройни и често противоречиви - до такава степен, че изобщо не е ясно накъде и как ще вървим. Стратегията за развитието на hi-tech дейностите залага на неща като ефективност и суперрентабилност. В същото време най-сигурната последица от приемането й ще бъде създаването на една нова и немалобройна администрация - консултативен съвет от 18 експерти и представители на ведомства, специално звено към промишленото министерство, управление на парковете, звена за контрол и т.н.
По-добре е развитието на високите технологии да става без участието на държавата, смятат някои експерти и съответно сочат силни аргументи. През последните години станахме свидетели на достатъчно злоупотреби с данъчни преференции, съответно не можем да изключим възможността hi-tech парковете да се превърнат в нещо като студентските кооперации преди години.
Всъщност основният приоритет на държавата не трябва да бъдат високите технологии сами по себе си, а създаването на високоефективни индустрии. Именно те, а не стратегиите и специалните, но неизпълнявани закони, са привлекателни за външни инвестиции. Високотехнологичните производства могат да реализират заложения в тях потенциал при стабилно и реално прилагащо се законодателство, финансова дисциплина, развит финансов пазар, ниско ниво на корупция и икономическа престъпност, висока цена на труда, ниска инфлация. При липсата на тези условия се появяват всякакви други възможности за свръхпечалби - например от някакъв вид търговия. При което никой hi-tech парк няма да достигне печалбите на “Бартекс”, приложила своя иновативен подход към... бургаската митница, коментират експертите Иван Чалъков и Васил Киров.
Засега и в закона, и в стратегията няма достатъчно гаранции, че от евентуалните данъчни облекчения и стимули няма да се възползват само няколко “специални” фирми, дори такива, които нямат нищо общо с hi-tech дейностите. Друго е, ако всеки ще може да покаже при равни условия и честна конкуренция (без субективни оценки и финансови инжекции от държавни фондове), че е в състояние да прави високотехнологични разработк. Тогава ще бъде все едно чии интереси и кое лоби е стояло в основата на замисъла за стратегията и стимулите.


Стратегията - за и против високите технологии

1. Благоприятни фактори
* Научен потенциал във фундаментални науки (математика, физика, химия)
* Лабораторна база, производствени мощности, развойни институти
* Производствена база
* Наличие на частни фирми за асемблиране на компютри, производство на софтуер, развойна дейност
* Опит във фондове за подпомагане на високите технологии - "Научни изследвания", "Структурна и технологична политика"

2. Неблагоприятни фактори
* Прекратяване на държавните субсидии за високотехнологичната промишленост
* Ниско равнище на чужди инвестиции в страната
* Спадане на научната и изследователската дейност като част от БВП
* Над 10 пъти спад от 89 г. на разходите за изследователска и развойна дейност в предприятията
* Намалени разходи за наука и изследвания в отбранителната промишленост
* Слабо участие на университетите
* Преобладават фундаменталните изследвания за сметка на приложните
* 57% от разходите за научноизследователска и развойна дейност са за заплати, само 5% - за капиталови
* Спад на броя на регистрираните български патенти



За кого се пише законът

В стратегията като образци за привличането на рисков капитал от международни източници се посочват следните фирми:
* "Силуей Семикандъктърс" АД (Silway Semiconductors), регистрирано в София през 1997 г. като "Инфо полупроводник" с капитал 197 млн. стари лева, след това капиталът става 565.2 млн. стари лева, а после чрез апортна вноска - 2.4 млрд. стари лева. Смесено дружество с френско участие и на Централния институт за изчислителна техника.
* ГУКИС - един от двата най-големи Интернет-доставчици в България, смесено дружество на БТК - 40% и "Глобал Уан комюникейшънс" (Global One) - 60%. Създадено е през 1993 г. със срок на съществуване 15 години
* Мобиком - създадено е като 49% собственост на "Кейбъл енд уайрлес", 39% на БТК и 12% на фирмата на МВР "Радиоелектронни системи". След приватизацията на българския телеком се очаква Мобиком да стане 100% собственост на двата купувача в съотношение 60 на 40 в полза на KPN срещу ОТЕ
* "Рила софтуер корпорейшън" АД, регистрирано в София през 1998 г. с капитал 250 млн. стари лева. Според предварителните съобщения - с 85% участие на Джордж Сорос и 15% на БТК



Изтичането на мозъци

Според данните на Националния статистически институт от близо 700 хиляди души, напуснали България през 90-те години, около една трета са компютърни специалисти. По груби сметки всяка година компютърни, телекомуникационни и други хай-тек специалности завършват няколко хиляди души - в Софийския университет, в Техническия университет, а също и във ВУЗ-ове във Варна, Бургас, Пловдив, Габрово. По компютърни специалности се подготвят годишно неколкостотин души в Националната природо-математическа гимназия, Софийската математическа гимназия и някои от математическите гимназии в провинциите. Голям е и броят на тийнейджърите, които практически се (само)обучават, преди още да са стигнали до университетите.



Социалистическото наследство

През 80-те години електронната индустрия в България заема 28% от промишлената продукция в страната и над 40% пазара на бившия СИВ, като обхваща повече от 80 завода с над 122 хиляди заети. Военната индустрия пък е на 12 място в света по износ с годишен обем от над 2 млрд долара. Зад тези индустрии стои значителна научна и развойна база - в края на 80-те години България достигна до едно от първите места в света по брой на учени на 1 млн. жители (над 4000). Днес от онази научнаизследователска и промишлена база е останало много малко. Именно нашият собствен високотехнологичен опит показва, че макар държавата да е в състояние да концентрира ресурси в определена област на икономиката, тя не може да осигури дългосрочното и ефективно развитие.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Валери Симеонов подаде оставка в опит да намали напрежението 7 Валери Симеонов подаде оставка в опит да намали напрежението

Лидерът на НФСБ иска да "лиши протестите срещу управлението от тяхното основание"

16 ное 2018, 4198 прочитания

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв. Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

16 ное 2018, 6272 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Митата през 2000 г. се понижават

Да сканираш успеха

Гарет Уилямс, основател на търсачката за полети Skyscanner, пред "Капитал"

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете