Как развиват hi-tech по света

Вариантите са технопаркове и данъчни преференции за малки фирми

В сравнение с другите страни България изостава в новите технологии. Това е изводът от доклада на Световната търговска организация, разпространен миналата седмица. В него се казва, че “докато дори и в страни като Коста Рика Интернет и компютрите са въведени даже в началните училища, България изостава. Съществуващите добри специалисти по телекомуникация и компютри не намират нито приложение, нито опресняват своите знания за цифровите технологии. Главна причина е мудността и ниският професионализъм на бюрокрацията.”

Сравнението

Развойната и научноизследователската дейност в напредналите страни е на стойност близо 3% от брутния национален продукт, докато в развиващите се - около 0.2%. Причината е, че там липсват достатъчно ресурси. По тази причина развиващите се страни трябва да вземат технологии от развитите страни, така че да запълнят технологичната пропаст с напредналия свят. В този контекст научните и технологичните паркове в развиващите се страни имат важна роля за трансфера на технологии и създаването на нови технологии.
Технопарковете в развиващите се страни се смятат за относително трудно приложими заради нестабилността на икономиките и трудностите при намиране на рисков капитал. Проблемът е, че поради липсата на достатъчно бюджетни средства те трудно биха могли и да бъдат финансирани от държавите. Затова често високорисковите проекти остават само на думи. В такъв смисъл по-разумно изглежда стимулирането на малки и средни предприятия или даването на данъчни преференции само за високите технологии. Проблемът в този случай обаче идва от тенденцията в Европа все повече да се избягват преференциите за конкретни сектори заради създаването на неравнопоставеност на икономически субекти.

Чуждия пример

Много страни отчитат ролята на високите технологии (т.нар. hi-tech бизнес) за растежа на икономиката, затова търсят различни начини да го подпомагат. Едната основна схема на подкрепа е насърчаване на сътрудничеството между научни институти или университети с предприятия (каквато би трябвало да е и идеята на българските технопаркове). Обичайно те са създавани с държавно финансиране и контрол, но тенденцията е да преминават към частно финансиране чрез рисков капитал.
Най-старият и най-известен парк на hi-tech фирми в света е т.нар. Силиконова долина в САЩ, на около 45 мили от Сан Франциско. По идеята на този парк се създават и всички други форми на подпомагане на hi-tech бизнеса в света. Развитието на парка е започнало, когато през 1906 г. там стартира проект за вакуумна радиоелектронна лампа, по онова време финансиран с рисков капитал в размер на 500 долара. Сътрудничеството на бизнеса с науката (при това без никакво администриране) е налице, доколкото Силиконовата долина е създадена с усилията на възпитаници и сътрудници на Станфордския университет. В САЩ годишно се харчат над 70 млрд. долара за научноизследователска и развойна дейност.
Според дефиниция на турски експерти при тях “технопарк е развоен проект, който включва място, което е във физическа близост или има действаща връзка с една или повече институции на високо образование”. Тоест идеята е трансфер на технологии от институтите към фирмите в технопарка и стимулиране на инвестиции в изследвания. Именно турският опит е бил използван до голяма степен при подготовката на българската стратегия и законопроект.
Другата форма на подкрепа на hi-tech бизнеса в света е непряка - даване на данъчни облекчения за малките и средните предприятия или конкретно за тези в областта на високите технологии. В това отношение за лидер се смята Ирландия, която постигна забележителен растеж на икономиката и в частност в областта на високите технологии чрез агресивна данъчна политика (преотстъпване на данък върху печалбата за определен период за чуждите инвеститори).
Предимно държавно контролирани и финансирани технопаркове има в Турция, Западна Австралия, Малайзия. В Турция само Егейската свободна зона (едновременно и технопарк) се управлява от частна фирма при минимум държавна намеса. В Шанхай пък например за привличане на чужди инвеститори се рекламира единственият китайски фармацевтичен технопарк, който наричат медицинската долина. Паркът е създаден и подкрепян от държавата. На някои места технопарковете са съчетани с данъчни стимули. В Малайзия за компаниите, които влизат в един технопарк (например т.нар. Град на бъдещето Кулим) се предвижда 100% преотстъпване на данъка върху печалбата (тоест идеята е тя да бъде реинвестирана) за период от 10 години.
В Швейцария около 90% от икономиката е основана на малки и средни предприятия, въпреки че за тях няма никакви специални преференции. Наскоро швейцарското правителство обяви проект за преференции, когато се прави съвместна научна и развойна дейност на технологично ориентирани нови фирми и университети. Първият технопарк в Швейцария в Ивердон льо Бен е бил създаден и с държавна, и с частна подкрепа в стара сграда на компания за производство на пишещи машини. По-късно е станал изключително печеливш. Най-големият швейцарски технопарк в момента е в Цюрих. Той се финансира изцяло от частни източници.
В Германия съществуват множество форми за трансфер на технологии между малки и средни фирми и научни институти. Тези форми се подпомагат от насърчителни мерки на държавата или на ниво провинции и градове. За особено важна форма на трансфер на ноу-хау се счита, когато млади инженери и учени, постигнали икономически значими резултати в изследванията, създават собствено предприятие. Например в т.нар. Стартов център в университета в Саарбрюкен с подкрепа се ползват абсолвенти и научни сътрудници, които искат да направят своя фирма. В Германия са установили, че при двустранния трансфер на знания между университетите и предприятията често съществуват неразбирателства, защото учените имат изследователски интереси, а предприятията искат възможно най-бързо създаване на готов за продажба продукт.

Как се пише стратегия

България не е единствената сред бившите соцстрани (независимо от доброто социалистическо наследство), която опитва да развива hi-tech бизнеса. Такава идея, специално за информационните технологии, има например за Босна и Херцеговина. Тамошните експерти препоръчват стратегия да се прави само на базата на подробен предварителен анализ на конкурентните предимства на региона и след събиране на пълна информация за местните фирми в бранша (подобна информация липсва в българската стратегия). Според предварителните виждания такива предимства в района на Сараево биха били ниската цена на труда (по европейските стандарти), образованата и квалифицирана работна ръка, наличието на специализирано оборудване, сравнително ниските бариери за влизане в бизнеса. Анализът на сегашното положение сочи, че стратегията e насочена към привличане на ноу-хау, секторът се доминира от частни фирми, сред които има силна конкуренция. Препоръките са фирмите да усвояват глобално и местно ноу-хау, да търгуват с високотехнологични продукти, да се създаде силна защита на авторските права, да се привличат чужди инвеститори - лидери в ИТ, да се привличат обратно хора, които са учили или работили в чужбина .
Препоръчва се и формата на технопарк - в случая като създаване на местни информационни центрове, където местните фирми да получават чужда информационна технология и да се стимулира научноизследователска и развойна дейност.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар