Има ли естествено червени домати?

Има ли естествено червени домати?

768 прочитания

Отговорът е - не, няма. Всички съвременни земеделски култури са постигнати чрез хилядолетни кръстоски, които генетично са изменили растенията, а в природата се наблюдава и естествен трансфер на гени. Тоест напълно чисти от генни модификации организми едва ли биха могли да се открият.
Дивите домати например са дребни плодчета с много семенца и остават зелени, дори когато са напълно узрели. Градинските домати са техни изродени наследници. Любопитното обаче е, че техният червен цвят може да се подобри, ако се добави ген от дивия им прародител. Обяснението е, че облагородяването на растенията за храна на човека е намалило многократно генното им разнообразие. Червеният цвят пък се определя потенциално в един от гените на дивия домат. Затова с гени от прародителите може да се подобри цветът или да се премахнат семките.
Това са в известен смисъл добрите генни изменения, които позволяват съвременните технологии. Доколко въобще може да има добри генни промени е спорно - не само от морална, но и от научна гледна точка. Хилядите гени на растенията и животните са подредени в определена последователност (т.нар. пълна генна информация се нарича геном). Досега биотехнолозите са открили напълно геномите на няколко бактерии и нисши организми. Така истината е, че в повечето случаи генните експерименти се правят почти на сляпо, като се вкарва ген от един вид в ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) на друг вид. Учените са раздвоени по въпроса е или не е генното инженерство 100% предвидима наука. Математически погледнато, когато в едно уравнение не всички параметри са известни и определени като числа, ясно е, че крайният резултат няма да бъде число, а просто описана функция на дадените параметри.
Още по-същественият спор в научните среди е дали е опасно да се смесват геномите на организми, които са далеч един от друг в еволюционното дърво на живота. Малко известен факт е, че зърното, рекламирано като устойчиво срещу насекоми, е с

Ген от бактерия

Обичайно това е т.нар. Bt-ген - съкратено от Bacillus Thuringiensis. Това е почвена бактерия, която произвежда вещество, отровно за множество насекоми, но (доколкото е известно) не и за хората и животните. Това вещество от трийсетина години се използва като успешен инсектицид. Новата технология е, че генът, който при бактерията управлява производството на отровата, е пренесен в самите зърнени култури. В резултат царевицата не става просто “устойчива на насекоми”, както се описва в рекламите на фирмите за семена, а направо отровна за тях. Известно е, че покрай вредителите, които кацат по царевицата, загиват и една-две полезни пеперудки. Поддръжниците на генетичните модификации обаче привеждат аргумента, че същите пеперудки са загивали (даже повече) при пръскането с Bt-инсектицида.
Революционната и съществена разлика на изкуствения генен трансфер е, че вече се правят комбинации между гените на растение и животно. В българския Институт по генно инженерство в Костинброд например се правят опити с вкарване на гени от северна риба във винена лоза. Целта е по този начин лозата да стане по-студоустойчива. Вкарват се и гени от вирус в растения, които така изработват имунитет срещу същия този вирус. С други думи, вече има организми, които са кръстоска между растение и животно. Спорно е дали еволюцията щеше да го постигне сама.

Как се модифицира

Най-лесният начин е, като се наранява тъканта на растенията, след което те се поставят в среда с гени от бактерии. В повечето случаи в ДНК на растението влизат бактериалните гени. Целта е растението да стане устойчиво към иначе вредни за него вещества. Дали опитът е бил успешен се проверява, като след това листенцата от експеримента се поставят в разтвор от антибиотик. Тези, които оцелеят, вече носят гени на бактерия. Има и по-сложен и по-скъп начин Чрез специална апаратура може да се прониква в клетката, като с помощта на хелий се изстрелват малки частици ДНК.
Клонирането, макар да получи огромен обществен отзвук през последните години, е много по-проста процедура от генетичните модификации. То представлява просто копиране на генетичната последователност в друга клетка. В Костинброд например се клонира блатно кокиче, което иначе е рядък вид от Червената книга. Кокичето обаче е изключително ценно за фармацевтиката, защото от него се правят важни лекарства, например срещу паралич.

Какво би казал Дарвин

Влиянието на генно изменените организми върху околната среда е пореден изключително спорен въпрос. Поддръжниците на биотехнологиите твърдят, че създаването на нови устойчиви растения води до намаляване на използваните пестициди, хербициди, изкуствени торове. Официалните данни на САЩ са, че използването на трансгенни култури е намалило тези вещества с близо 90%. В такъв смисъл генно променените организми са разумна алтернатива на замърсяването на околната среда.
Аргументът против обаче залага на потенциални дългосрочни опасности за околната среда. Засаждането на трансгенни растения в съседство с обикновени земеделски култури обичайно води до пренасяне на новия имплантиран ген чрез естественото опрашване. Така според някои изследвания, ако една до друга (на разстояние по-малко от 300-400 метра) има две ниви с царевица - трансгенна и обикновена, близо 10% от конвенциалното насаждение ще бъде засегнато от т.нар. генетично замърсяване. Пренасяне на изкуствената генна модификация може да премине и в дивите видове. Такава опасност има в страни, в които успоредно с облагородената култура вирее и нейният предшественик. В България генетично замърсяване може да засегне дивата пшеница, а в Латинска Америка има опасност за дивата царевица. В дългосрочен план се смята дори, че генетичното замърсяване може да промени хода на еволюцията. Примерно, ако Bt-генът стане масов, той ще доведе до изчезване на някои видове организми, ще се наруши екологичната верига и пр. Неприятни неща, за които поддръжниците на генните технологии споменават само мимоходом.
Доста учени компромисно допускат възможността, че генните технологии просто влияят по различен начин на околната среда в Европа и САЩ. На Стария континент определена територия съдържа повече растителни видове и на нея се прилагат по-разнообразни стопански техники, отколкото в големите пространства на американските ферми. Тоест, като се избягват териториите с разнообразни видове, може да се постигне мирно съвместно съществуване между трансгенните и обикновените растения.

Тенденциите

Като се изключи неизвестността за еволюцията в дългосрочен план плюс неблагоприятните аспекти от морална и социална гледна точка, иначе генното инженерство постига успехи, които дори надхвърлят очакванията на научната фантастика. В САЩ например тече грандиозният проект за разкриване на пълната последователност на човешкия геном. Според обещанието на компанията изпълнител “Селера дженетикс” (Celera Genetics) генната информация на човека ще бъде 100% известна до края на тази година.
Отделно от това има мащабни проекти във фармацевтиката, свързани с разработването на нови биотехнологични лекарства. Идеята е примерно чрез вкарване на лекарства на основата на генни модификации в организма на човека да се спира развитието на раковите клетки. Има проекти на биотехнологични лекарства срещу болестта на Алцхаймер и СПИН. Това, което е вече факт, е, че се произвежда генно изменен ориз, обогатен с витамин А и желязо. Целта е да се подобри хранителната му стойност, така че бедните в развиващите се страни да получават достатъчно необходими за живота вещества дори при малки количества храна.
Изглежда обаче, че и доста хора вярват в поговорката “Много хубаво не е на хубаво”. Дори и в научните среди теоретично се допуска възможността да се създаде нов Франкенщайн, примерно страховито растение, които да причини големи вреди на околната среда.

Отговорът е - не, няма. Всички съвременни земеделски култури са постигнати чрез хилядолетни кръстоски, които генетично са изменили растенията, а в природата се наблюдава и естествен трансфер на гени. Тоест напълно чисти от генни модификации организми едва ли биха могли да се открият.
Дивите домати например са дребни плодчета с много семенца и остават зелени, дори когато са напълно узрели. Градинските домати са техни изродени наследници. Любопитното обаче е, че техният червен цвят може да се подобри, ако се добави ген от дивия им прародител. Обяснението е, че облагородяването на растенията за храна на човека е намалило многократно генното им разнообразие. Червеният цвят пък се определя потенциално в един от гените на дивия домат. Затова с гени от прародителите може да се подобри цветът или да се премахнат семките.
Това са в известен смисъл добрите генни изменения, които позволяват съвременните технологии. Доколко въобще може да има добри генни промени е спорно - не само от морална, но и от научна гледна точка. Хилядите гени на растенията и животните са подредени в определена последователност (т.нар. пълна генна информация се нарича геном). Досега биотехнолозите са открили напълно геномите на няколко бактерии и нисши организми. Така истината е, че в повечето случаи генните експерименти се правят почти на сляпо, като се вкарва ген от един вид в ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина) на друг вид. Учените са раздвоени по въпроса е или не е генното инженерство 100% предвидима наука. Математически погледнато, когато в едно уравнение не всички параметри са известни и определени като числа, ясно е, че крайният резултат няма да бъде число, а просто описана функция на дадените параметри.
Още по-същественият спор в научните среди е дали е опасно да се смесват геномите на организми, които са далеч един от друг в еволюционното дърво на живота. Малко известен факт е, че зърното, рекламирано като устойчиво срещу насекоми, е с

Ген от бактерия

Обичайно това е т.нар. Bt-ген - съкратено от Bacillus Thuringiensis. Това е почвена бактерия, която произвежда вещество, отровно за множество насекоми, но (доколкото е известно) не и за хората и животните. Това вещество от трийсетина години се използва като успешен инсектицид. Новата технология е, че генът, който при бактерията управлява производството на отровата, е пренесен в самите зърнени култури. В резултат царевицата не става просто “устойчива на насекоми”, както се описва в рекламите на фирмите за семена, а направо отровна за тях. Известно е, че покрай вредителите, които кацат по царевицата, загиват и една-две полезни пеперудки. Поддръжниците на генетичните модификации обаче привеждат аргумента, че същите пеперудки са загивали (даже повече) при пръскането с Bt-инсектицида.
Революционната и съществена разлика на изкуствения генен трансфер е, че вече се правят комбинации между гените на растение и животно. В българския Институт по генно инженерство в Костинброд например се правят опити с вкарване на гени от северна риба във винена лоза. Целта е по този начин лозата да стане по-студоустойчива. Вкарват се и гени от вирус в растения, които така изработват имунитет срещу същия този вирус. С други думи, вече има организми, които са кръстоска между растение и животно. Спорно е дали еволюцията щеше да го постигне сама.

Как се модифицира

Най-лесният начин е, като се наранява тъканта на растенията, след което те се поставят в среда с гени от бактерии. В повечето случаи в ДНК на растението влизат бактериалните гени. Целта е растението да стане устойчиво към иначе вредни за него вещества. Дали опитът е бил успешен се проверява, като след това листенцата от експеримента се поставят в разтвор от антибиотик. Тези, които оцелеят, вече носят гени на бактерия. Има и по-сложен и по-скъп начин Чрез специална апаратура може да се прониква в клетката, като с помощта на хелий се изстрелват малки частици ДНК.
Клонирането, макар да получи огромен обществен отзвук през последните години, е много по-проста процедура от генетичните модификации. То представлява просто копиране на генетичната последователност в друга клетка. В Костинброд например се клонира блатно кокиче, което иначе е рядък вид от Червената книга. Кокичето обаче е изключително ценно за фармацевтиката, защото от него се правят важни лекарства, например срещу паралич.

Какво би казал Дарвин

Влиянието на генно изменените организми върху околната среда е пореден изключително спорен въпрос. Поддръжниците на биотехнологиите твърдят, че създаването на нови устойчиви растения води до намаляване на използваните пестициди, хербициди, изкуствени торове. Официалните данни на САЩ са, че използването на трансгенни култури е намалило тези вещества с близо 90%. В такъв смисъл генно променените организми са разумна алтернатива на замърсяването на околната среда.
Аргументът против обаче залага на потенциални дългосрочни опасности за околната среда. Засаждането на трансгенни растения в съседство с обикновени земеделски култури обичайно води до пренасяне на новия имплантиран ген чрез естественото опрашване. Така според някои изследвания, ако една до друга (на разстояние по-малко от 300-400 метра) има две ниви с царевица - трансгенна и обикновена, близо 10% от конвенциалното насаждение ще бъде засегнато от т.нар. генетично замърсяване. Пренасяне на изкуствената генна модификация може да премине и в дивите видове. Такава опасност има в страни, в които успоредно с облагородената култура вирее и нейният предшественик. В България генетично замърсяване може да засегне дивата пшеница, а в Латинска Америка има опасност за дивата царевица. В дългосрочен план се смята дори, че генетичното замърсяване може да промени хода на еволюцията. Примерно, ако Bt-генът стане масов, той ще доведе до изчезване на някои видове организми, ще се наруши екологичната верига и пр. Неприятни неща, за които поддръжниците на генните технологии споменават само мимоходом.
Доста учени компромисно допускат възможността, че генните технологии просто влияят по различен начин на околната среда в Европа и САЩ. На Стария континент определена територия съдържа повече растителни видове и на нея се прилагат по-разнообразни стопански техники, отколкото в големите пространства на американските ферми. Тоест, като се избягват териториите с разнообразни видове, може да се постигне мирно съвместно съществуване между трансгенните и обикновените растения.

Тенденциите

Като се изключи неизвестността за еволюцията в дългосрочен план плюс неблагоприятните аспекти от морална и социална гледна точка, иначе генното инженерство постига успехи, които дори надхвърлят очакванията на научната фантастика. В САЩ например тече грандиозният проект за разкриване на пълната последователност на човешкия геном. Според обещанието на компанията изпълнител “Селера дженетикс” (Celera Genetics) генната информация на човека ще бъде 100% известна до края на тази година.
Отделно от това има мащабни проекти във фармацевтиката, свързани с разработването на нови биотехнологични лекарства. Идеята е примерно чрез вкарване на лекарства на основата на генни модификации в организма на човека да се спира развитието на раковите клетки. Има проекти на биотехнологични лекарства срещу болестта на Алцхаймер и СПИН. Това, което е вече факт, е, че се произвежда генно изменен ориз, обогатен с витамин А и желязо. Целта е да се подобри хранителната му стойност, така че бедните в развиващите се страни да получават достатъчно необходими за живота вещества дори при малки количества храна.
Изглежда обаче, че и доста хора вярват в поговорката “Много хубаво не е на хубаво”. Дори и в научните среди теоретично се допуска възможността да се създаде нов Франкенщайн, примерно страховито растение, които да причини големи вреди на околната среда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход