Администрацията в София усети “жегата”

Брайън Дженкинс пред “Капитал”

Брайън Дженкинс е старши съветник в корпорация РАНД, която е едно от водещите в света ведомства, занимаващо се с проучвания върху политическото насилие и тероризма. Той работи като съветник и стратег в международни и мултинационални корпорации. От 1989 до 1998 г. г-н Дженкинс е заместник-председател на “Крол асошиетс” - международна фирма за разследване и консултации. Преди това до 1972 е бил председател на отдела за политически науки към РАНД и директор на проучването върху политическото насилие към РАНД. Бивш капитан от елитните зелени барети, г-н Дженкинс е служил в Доминиканската република по време на американската интервенция и по-късно във Виетнам (1966-1967). Той е автор на “Международният тероризъм - нов тип конфликт”, редактор и съавтор на “Тероризъм и лична защита” и съавтор на “Падането на Южен Виетнам”. През 1999 г. президентът Клинтън го назначава за член на Комисията за сигурност и защита на въздушния флот към Белия дом. Г-н Дженкинс е и специален съветник на Международната търговска камара.

Войната в Косово завърши, но в характеристиката на Балканите напрежението продължава да е определяща черта. До каква степен разпадането на държавността в страни като Албания и Косово влияе върху криминализацията на тази част на Европа?

- Престъпността подхранва безредието. Престъпната вълна в Югоизточна Европа е директен резултат от разпадането на държавността. Падането на комунизма не създаде общество с нов морал. То преобърна политическата власт и остави след себе си икономическа разруха. В цяла Източна Европа имаше увеличение на обикновената и организираната престъпност, но ситуацията на Балканите се влоши от почти десетгодишния военен конфликт в бивша Югославия, масивните социални дислокации, разрушаването на инфраструктурата, икономическото ембарго - всичко това допълнително допринесе за криминализирането на региона. Ситуацията е последствие от прехода и, надяваме се, ще бъде временна. Организираната престъпност обаче така дълбоко се вкорени на някои места, толкова обогатена с приходи от кражби и нарко-трафик, толкова политически мощна, че ние се изправяме пред възможността някои страни да станат постоянни престъпни предприятия.

Доколко управлението на Милошевич се явява като среда за мафиотски тип управление? И при положение че въпросът за демократични избори в Югославия все още е в бъдещето - как това ще се отрази на съседните страни?

- Режимът на Милошевич представлява връзка между политиката и престъпността, която отива отвъд тази в Русия или Украйна. Тя е символично отношение между политическата власт и престъпниците. Справянето с международните санкции изисква от режима на Милошевич да разшири своята тайна мрежа от поддръжници. Съседните страни трябва да бъдат корумпирани.

Ако степента на социално разпадане на Югославия стигне до точката на хаоса, няма ли опасност това да застраши и съседните страни не само с бежански вълни, но и с неконтролирана престъпност?

- Да. Подновяването на конфликтите където и да е в бивша Югославия ще създаде нови вълни от бежанци, нанасяйки огромни икономически, социални и икономически щети на съседните страни. Дори и без друга война, пак ще съществува един по-малък, но стабилен поток на потиснатите, пренебрегнатите, отчаяните и престъпниците.

Не прави ли Западът грешка, като залага твърде много на югоембаргото като средство за натиск. От опит знаем, че по време на първото ембарго против Югославия последствията за България като съседна страна бяха: обогатяване на близки до властта личности, образуване на нов тип престъпни групировки и натрупване на капитали по нелегални начини, което и досега оказва влияние на равнището на престъпността в страната.

- Ембаргото е съвременният икономически еквивалент на средновековните военнообсадни инструменти. Те винаги са една покана за контрабанда, в която жителите на Балканите исторически са изключително вещи. Милошевич и неговите приближени са целите, но обикновените хора са тези, които винаги страдат най-много. На нас ни липсват прецизни икономически оръжия.

Бившите структури на АОК в Косово често са обвинявани, че са участници в наркоканали, проституция, търговия с оръжие и други престъпни дейности. Как според вас върви изграждането на демократичните институции в Косово и кога ще дойде времето и за борба с престъпността?

- Свързването на някои членове на АОК с организираната престъпност е източник на тревога. Казвал съм и преди, че заедно с освобождението на Косово военната структура на АОК трябва да бъде разпусната. Тогава да се даде възможност на отделни ветерани от АОК да демонстрират патриотизма си, като се присъединят към нова полиция под строгия контрол на НАТО. На решението да продължат в бизнеса като престъпници трябва да бъдат отказани патриотични претенции. Времето за установяване на демократични институции в Косово е сега, но само издигането на политически фасади няма да бъде достатъчно. Трябва отново да бъде създадено едно толерантно гражданско общество в региона. Завършването на този процес може да продължи и едно цяло поколение.

Управляващите в Черна гора, от една страна, водят твърда политика против Милошевич, в същото време са обвинявани в контрабандна дейност. Кой е пътят за нормализация на тази част от района, от която може да тръгне дори следващата балканска война?

- Нормализирането на ситуацията в Черна гора, в Косово или в Босна ще бъде невъзможно, докато Милошевич управлява в Сърбия. Представете си за момент, че Втората световна война не е завършила с поражение за нацистка Германия, а с оставането на Хитлер на власт - победен, окървавен, лишен от по-голямата част от завоеванията на Третия райх, обременен със санкции, търсен за престъпления срещу човечеството, но все още контролиращ част от Бавария и цяла Австрия, все още агресивен, все още заплаха за съседните страни. Каква бъркотия! Не изглежда обаче толкова невероятно за Балканите в днешно време, независимо какво мислят хората за Милошевич. Щеше ли следвоенната реконструкция да стане възможна? Щяха ли новите политически институции да намерят почва? Или ситуацията щеше да призове във властта същата група от престъпници, военачалници, известни гангстери, корумпирани и страхливи политици, контрабандисти и черноборсаджии, които населяват тази част на Балканите днес?

Как въобще може да бъде избягната криминализацията на района?

- Борбата с криминализацията в региона изисква регионален подход. Престъпността днес става все по-глобална, тя преминава отвъд националните граници, докато законът остава ограничен от националната юрисдикция. Това е проблем навсякъде. България вече подписа споразумения, които улесняват международното сътрудничество в областта на прилагането на закона, което може да бъде движещата сила на българската стратегия за прилагане на закона. Очакването на членство в НАТО не трябва да спира създаването на мрежа от многостранни и двустранни споразумения с цел ограничаване на престъпността в региона, която заплашва цяла Европа.

Една от причините управляващата партия в България да загуби избиратели на местните избори бяха съмненията на обществото за корупция сред управляващите и държавната администрация. Но макар и президентът да се изказа в същия контекст, обществото все още не е убедено, че промените в правителството бяха направени по тази причина. Тази неяснота не се ли отразява на доверието във властта?

- Малко демократични държави от Италия до Япония избегнаха избухването на някакъв скандал за корупция през изминалото десетилетие. Не че политиците днес са по-корумпирани, отколкото преди 2000 години. Разликата е, че хората днес са по-малко толерантни към корупцията. Те са по-добре информирани и изборите им дават възможност да регистрират недоволството си. Сегашната администрация в София усети “жегата” и като резултат направи драматични промени. Демокрацията проработи. Преходът от комунизъм към капитализъм не беше някакво забавно вечерно парти. Политиката бе хаотична. Икономическата среда бе несигурна. Рисковете бяха високи. Даваха се рушвети. Правеха се сделки. Пиратският тип предприемачи забогатяха. Умните сега реструктурират и изчистват компаниите си, за да оцелеят и успешно да се конкурират в една глобална икономика. Затварянето им или изгонването им няма да помогне на икономиката и може да обезкуражи новите инвестиции. По-добре е да се работи с тях, докато те спазват закона. Утопистите може и да не харесат този развой на нещата, но трябва да бъдем реалисти.

Каква опасност съществува за сегашното управление, ако продължи да омаловажава проблема с корупцията?

- Корупцията се приема като проблем в България, но е много лесно да стоиш високо в Алпите и да критикуваш корупцията или да правиш индекси на относителната национална честност. Разработването и прилагането на национални и бизнесстратегии, за да се справиш с една корумпирана среда, е доста по-трудно. С намаляването на толерантността се установяват нови стандарти. България получи високи оценки за добрите си намерения, подписвайки новата конвенция на ОИСР, която забранява на компаниите да дават подкупи на чужди правителствени служители с цел получаване на поръчки. Доскоро забраната на подкупите отвъд океана бе нова идея в Западна Европа.

Какво трябва да направи България, за да избегне балканския вирус “корупция + криминализация”?

- България страда от това, че се намира в трудно обкръжение, но самата страна успя да избегне крайностите на престъпността и корупцията, които са около нея. Българското правителство остава истински демократично. Гангстерите и олигархията не контролират политиката й. Страната не страда от етнически войни или общонационални пирамидални схеми. Престъпността се увеличи, но в България ги нямаше многобройните убийства на бизнесмени, които видяхме в Русия. Икономическият прогрес ще изисква по-нататъшна приватизация, която от своя страна дава възможности за корупция. Процесът трябва да бъде базиран на ясни правила.

Как може престъпните групировки да бъдат изолирани от политиците? Да бъде затворен достъпът на криминалните личности до властта, при положение че финансирането на партиите у нас с капитали с неясен произход е публична тайна?

- И най-честният политик се нуждае от пари, за да води политическата си кампания. Финансирането на политическите партии без излагането им на корупция остава труден въпрос във всички демокрации. Вижте скандала в Германия в момента. Финансирането на кампаниите е тема за дебати в текущата президентска кампания в САЩ. Прозрачността е най-добрата защита. Гражданите трябва да имат свободата да подкрепят избрания от тях лидер на партия, но трябва да имат и правото да получават публична сметка на разходите по политическите кампании и да знаят откъде идват парите.

Интервюто взе Станка Тошева


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    krasengeorgiev avatar :-|
    Красен Георгиев

    Антонио Николов е син на митничарят Виктор Николов - забогателият без обяснения ниско-образован дядо.

    Нередност?
  • 4
    imx561103333 avatar :-|
    Boyko Manchev

    Съпругата му е не коя да е, а Бистра Мощева.
    Не, не е тенис звезда, в тениса няма анонимни таланти

    Нередност?
  • 5
    aog151107036 avatar :-|
    Георги Гергов

    Бистра слага рога на съпруга си понякога, но това е за да му отива на спортния оутфит.

    Нередност?
  • 8
    lrt521110108 avatar :-|
    г-н Пенков

    Ако ви трябва надежден свидетел, за каквото и да е дело в съда, Антонио е пръв участник срещу дребна сума или доза. Не се огъва при разпит пред съдия и е готов да разкаже фантастични истории за да изпълни ангажимента си.

    Нередност?
Нов коментар