С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 18 фев 2000, 0:00, 7513 прочитания

Дойнов - последната връзка на късния социализъм с ранния капитализъм

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Когато през 1996 г. беше застрелян Андрей Луканов, негови съпартийци заявиха, че след смъртта му България вече няма да бъде същата. Със сигурност след смъртта на Огнян Дойнов и Виена няма да бъде същата. Или поне представата за Виена като българска финансова столица, Виена като център на прането на парите на бившите комунистически партии и най-вече на БКП. Защото, ако родителите на Надежда Михайлова са свързвали името на Виена с Европа, за настоящите поколения този централноевропейски град е място, където живеят и правят бизнес бившите лидери на комунистическите държави. Седалището на мистичния Огнян Дойнов
Със смъртта на Дойнов си отива физическата връзка между късния социализъм и новобългарския капитал. Бившият член на Политбюро на ЦК на БКП е онази енигматична личност, с която се свързваха както технологичният напредък на социалистическа България в средата на 80-те години, натрупването на колосалния външен дълг, създаването на стотици задгранични дружества и тяхното скрито приватизиране. Името на Дойнов неизменно се споменава при разграбването на ДЗУ, при създаването на Мултигруп и “Трон”, преоформянето на собствеността на единствения GSM-оператор у нас и настаняването на скандалния руснак Михаил Чорни в България. През последните десет години почти няма сделка, която да е минала през Виена, където да не е съзряна дългата ръка на Огнян Дойнов.

Детство, юношество, зрелост

Пътят на момчето от гара Бов до най-високите етажи на комунистическата йерархия е повече от шеметен. В официалната му биография, която БТА притежава за всички членове на Централния комитет на БКП, има една неяснота - до 10 ноември 1989 г. се твърди, че той е завършил софийска гимназия, а след демократичните промени в биографията му е допълнено, че е завършил средното си образование в ловешката езикова гимназия. Там са завършили още бившият шеф на разузнаването Бриго Аспарухов, бившият шеф на БЗК Атанас Тилев, соцактивистката Нора Ананиева и много други. След това Огнян Дойнов завършва ВМЕИ и през 1964 г. започва работа като директор на кантора “Внос на кораби” в Техноекспорт. Кантората прераства във външнотърговско предприятие и той става директор на “Корабоимпекс”. По-нататък кариерата му го отвежда в Япония, където е зам. търговски представител. Именно в Япония изгрява звездата му и той започва бързо да се изкачва по стълбичката на комунистическата власт. През 1970 г. в Осака се провежда световното изложение ЕКСПО, а Тодор Живков е един от официалните гости на японската страна. Той е първият държавен и партиен ръководител, който забелязва невероятния напредък на японците в развитието на новите технологии и започва да мечтае да реализира подобни начинания и у нас. Заедно с това Първия забелязва и напористия и интелигентен младеж, който също е обсебен от развитието на технологиите, и го изтегля при себе си веднага. Така Дойнов става съветник в Държавния съвет. Три години по-късно вече е член на Централния комитет на БКП и завеждащ отдел “Промишленост и транспорт”, а след още 3 става секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро и в продължение на 11 години е такъв. Председател е на Българската индустриална и стопанска асоциация - БИСА (предшественика на сегашната Българска стопанска камара - БСК) в периода 1982-1984 г., министър на машиностроенето до 1986 г., а след това е заместник-председател на Стопанския съвет.
Свален е от този пост през 1988 г. По същото време на пленум на ЦК на БКП е изваден и от Политбюро и е изпратен за посланик в Норвегия и Исландия. Отношенията му обаче с Тодор Живков започват да се обтягат, според думите на самия Дойнов, много преди това - още през 1985 г. В специално писмо до Народното събрание, което носи датата 13 декември 1989 г., той обяснява атаките срещу него така: “От края на 1985 г. се прояви и открито истинското му отношение към мен. Започна да подготвя свалянето ми. Той (Тодор Живков - бел.ред.) и приближените му се стараха да подготвят общественото мнение с невероятни слухове по мой адрес, разпространявани по тяхно нареждане от центровете за дезинформация на МВР. Говореше се, все от “сигурни източници”, че съм притежавал разкошни вили, всяка по за стотици хиляди лева, че имам много пари, чуждестранна валута, вземал съм подкупи и много други.” Прословутото му писмо до тогавашното Народно събрание, всъщност е отговор на нападките, които отправя срещу него Андрей Луканов ден по-рано, като го посочва за един от отговорните за икономическата катастрофа на социалистическа България и натрупването на външния дълг на страната.
“Искам да се обърна и към А. Луканов и да го попитам не се ли чувства и главен виновник за главоломното нарастване на външните ни дългове. Кой ръководеше валутната комисия? В тази комисия се редуваха да я ръководят привилегировани и приближени: Т. Живков, Андрей Луканов, Гриша Филипов, Георги Атанасов. Неизменно ако не като неин председател, то като неин оперативен ръководител беше Андрей Луканов.”
Разменените обвинения през декември 1989 г. всъщност стават изразител на едно старо и трайно съперничество и бележат взаимоотношенията на двамата през следващите няколко години напред. Като повечето бивши комунистически величия Огнян Дойнов е поставен под забрана да пътува в чужбина и въпреки това той успява да избяга на 14 април 1990 г. (Както става известно по-късно, с благословията на тогавашния президент Петър Младенов.) Дойнов е привлечен като обвиняем по дело №3 за раздаването на помощи за братските компартии. Делото беше прекратено преди няколко дни от столичната прокуратура. По същото дело обвиняеми бяха още 22 бивши комунистически функционери.

Капиталът на Дойнов

Доколко, след като избира живота зад граница, Дойнов е бил в състояние директно да се възползва от държавни пари, източени по времето на комунизма, е въпрос, чийто отговор само отчасти се съдържа в повдигнатите официални обвинения към него. Факт е обаче, че именно той е бащата на идеята за внос на ноу-хау и достъп до западни пазари чрез купуване и наливане на пари в чужди фирми. Дълго време правителствата след 10-и ноември се опитваха да идентифицират всички такива “държавни инвестиции” зад граница и да осребрят останалото от тях. В повечето случаи обаче направените инвестиции се оказаха безвъзвратно загубени. Минералбанк и до днес се опитва да събере някаква макар и малка част от “инвестираните” в подобни дружества пари.
Истинския свой капитал обаче Дойнов трупа не с пари, а с контакти. Когато си автор на идеята за построяване на завод, “национална гордост”, от рода на Комбината за тежко машиностроене в Радомир и необходимите за него над милиард и половина долара се изразходват де факто с одобрението на един човек, този човек е безценен за хората, които ще ги получат.

Връзката с тайните служби

Службите са били много важна част в технологическото развитие на социалистическата ни икономика. На тях държавните ръководители са разчитали да доставят водещи достижения в машиностроенето, електрониката и биотехнологиите. Една от най-мащабните операции по “внос” на такова ноу-хау безспорно е “Нева”.
Проектът “Нева”, за чийто баща се смята Дойнов, е грандиозна социалистическа идея, разработена и изпълнявана с помощта на тайните служби от онова време и по-точно - на научно-техническото разузнаване. Това се прави и със съдействието на “братски служби” от други социалистически страни.
Началото на проекта “Нева” датира от 1984 г. със секретното решение на ЦК на БКП да се развива ускорено внедряване на авангардните технологии. Заслугата на Дойнов е, че той е един от радетелите за развиването на високите технологии у нас и превръщането на България в държава, която специализира в тази област в рамките на СИВ. Всъщност едно от основните неща, за които Дойнов е благославян и отричан едновременно, е, че е дал такова развитие на българската електроника през 80-те години. Фактическият старт на проекта “Нева” е през 1987 г. с изграждането на завод за дискове в бившия СССР и с идеята за ембаргов трансфер от ДЗУ към него. Ембарговите технологии се набавят от разузнаването и научно-техническото разузнаване в частност, които са осигурявали технологиите, оборудването, електронните елементи, полуфабрикати и т.н. И тъй като всичко това е попадало под забрана на КОКОМ (Координационен комитет за многостранен контрол на износа от западните държави), били изградени редица задгранични дружества, чрез които са се крадели или купували последните чуждестранни постижения.
“Тогава ние просто бяхме монополисти на целия СИВ-пазар в областта на информатиката и изчислителната техника”, казва в едно свое интервю последният шеф на Научно-техническото разузнаване ген. Георги Манчев, който се смята за един от идеолозите на кражбите на високи технологии от Запада. Данните за българските инвестиции по проекта “Нева” са различни, но се смята, че нашата страна е вложила в проекта около 250 милиона долара, а руснаците са участвали с около 350 милиона. Плащанията по проекта са минавали през австрийската “Централ Вексел унд кредит банк” (известна сега от скандалите около “Плама”).
След 10 ноември 1989 г. името на ДЗУ и проекта “Нева” се появяват винаги, когато стане въпрос за задгранични фирми и къде са изчезнали парите. В дългата сага около краха на ДЗУ, около холдинга Ем Ди Ай , през чиито фирми минават доста от парите по “Нева”, ключовите фирми от него за развойна дейност “Кейлок” и Ди Пи Ей, небеизвестната “Инсист” и т.н. неизменно се споменава името на Огнян Дойнов. Ключови фигури във всички прехвърляния, преобразувания и прекръствания на поне десетина фирма на НТР са приближените на бившия партиен бос Огнян Бозаров и Бисер Димитров. За последния, който лежи в затвора заради финансови измами през 1989 г., Дойнов дори призовава последния комунистически парламент да се застъпи пред съдебните власти.
И досега няма намерени доказателства, че Огнян Дойнов е участвал в разграбването на парите от задграничните дружества на НТР или че е дърпал конците по някакъв начин от Виена на кражбата на средства по проекта “Нева”.

Дойнов и Мултигруп

“Аз не бих се отрекъл, че познавам г-н Дойнов, казва в свое интервю през януари 1994 г. президентът на Мултигруп Илия Павлов. Още като бях малък, виждах неговия портрет на 9 септември на трибуната на мавзолея. По-късно го видях на живо, тъй като имах възможност да работя известно време с някои от хората на Максуел в Лондон. Огнян Дойнов никога не е имал ангажименти към групировката”, казва още Павлов. Запознати с първите стъпки на Мултигруп в бизнеса обаче твърдят, че Дойнов определено е бабувал на фирмата на бореца. След като избягва от България, се установява в Лондон и започва работа при милиардера Робърт Максуел. Първоначално като съветник по африканските въпроси (Дойнов е бил председател на няколко междуправителствени комисии със страни от черния континент), а по-късно става консултант за Източна Европа. Едва ли е възможно обаче зараждащата се Мултигруп да реализира какъвто и да е съвместен проект с британския милиардер през главата на съветника му по източноевропейските въпроси. Както самият Дойнов казва в свои интервюта, той се е срещал с Максуел два пъти преди 10 ноември 1989 г. Други източници твърдят, че Дойнов е предлагал създаването на две съвместни фирми с медийния магнат още през 1987 г.
Веднага след промените според осведомени източници се осъществява първата лична среща между Максуел и Павлов в Лондон. През април 1990 са договорени инвестиции на “Максуел комюникейшънс корпорейшън” (Maxwell Communications Corporation) у нас за над 10 млн. долара. Интересите на магната са предимно в медиите. Той иска втори канал на националната телевизия, дял между 30% и 40% във в. “Дума”, други български вестници, бизнесцентъра в Бистрица, дял в “Промишлена микробиология” - Разград, дял в националното радио. Два месеца след това посещение на магната у нас във Вадуц е регистриран “Мултинтернешънъл холдинг”. Почти е сигурно, че всичко това е осъществено с помощта на Огнян Дойнов.
В чисто финансов план се случват и някои други любопитни неща. За един от източноевропейските фондове на Максуел се твърди, че срещу 5% комисиона е искал да управлява валутния резерв на България. Този фонд се казва “Лондон енд Бишопсгейт интернешънъл инвестмънт мениджмънт” (London and Bishopsgate International Investment Management) с капитал 1 млрд. долара. През септември 1990 г. британският вестник “Гардиън” съобщава за преименуването му в “Максуел - централно и източноевропейско сдружение” (Maxwell Central and East European Partnership), защото “Лондон енд Бишопсгейт” е бил разследван от Имро (Imro), надзорния орган на лондонското Сити. Новият фонд е учреден с 250 млн. долара съвместно с американската инвестиционна банка “Мерил Линч”. Целта му са преки инвестиции в източноевропейски смесени предприятия. Според съобщение на унгарската информационна агенция MTI от 27 септември 1990 г. фондът ще финансира проекти в земеделието, енергетиката, туризма, производството на потребителски стоки и строителството. Също така фондът щял да подпомага трансфера на технологии и ноу-хау - дейност, добре позната на Огнян Дойнов. Фондът съществува кратко, като до смъртта на Максуел през ноември 1991 успява да инвестира едва 25 млн. долара, предимно в Унгария. Няма данни дали от фонда са правени инвестиции в България. В тази връзка напълно основателни са твърденията, че едно от местата, от които Мултигруп би могла да получи наготово пари, е последният източноевропейски фонд на магната. За съжаление безкрайната плетеница от фирми, трансформации и пререгистрации на фондовете на Максуел на практика прави невъзможно дори за международните одитори да кажат точно къде са пръснати парите. По същото време обаче като представител на “Мултинтернешънъл” във Виена е назначен братът на Огнян Дойнов - Емил. Запознати с началните стъпки на “Мулти” през онези периоди твърдят, че българската компания е завлякла Максуел с близо 1 милион долара при една сделка, което доста влошило отношенията между Павлов и Дойнов. В крайна сметка “Мултинтернешенъл” закрива офиса си във Виена и Емил Дойнов остава без работа.

“Нордекс”

След смъртта на Максуел Огнян Дойнов става консултант на небеизвестния Григорий Лучански - президент на скандалната руска фирма “Нордекс”. И досега не е изяснено дали е имало връзка между Робърт Максуел и “Нордекс”. Дори и да е нямало, тя се е появила по-късно. През 1993 г. немската телевизия ARD заснема със скрита камера среща във виенски хотел на Дойнов, Лучански и двамата сина на Максуел - Кевин и Ян. Какво точно е ставало на тази среща не е ясно. Смъртта на Робърт Максуел затваря следите към изчезналите социални фондове и многобройните преливания от една фирма към друга. В началото на 1996 г. британският вестник “Дейли телеграф” прави връзката, че около 440 милиона паунда от пенсионните фондове на Максуел са изтекли към офшорни компании или секретни банкови сметки, а работата на братята Кевин и Ян и връзките им с “Нордекс” са многозначителни в тази посока.
По-любопитна е обаче самата фирма “Нордекс”. В не едно журналистическо разследване се появяват съмненията, че тя е фирма на руската мафия и КГБ. В едно питане в Камарата на представителите на САЩ за “Нордекс” директорът на ЦРУ Джон Дойч отговаря следното: “Тя е пример за руска криминална организация или за организация, свързана с криминална дейност, която от Русия се премества основно във Виена.” Специалисти виждат доста прилика между структурата на империята на Максуел и тази на “Нордекс” - силно диверсифицирана дейност, скрити участия във фирми, невъзможност да се стигне до истинския собственик. Според немския журналист Юрген Рот, който описа структурата на “Нордекс” в книгата си “Руската мафия - най-опасният престъпен синдикат в света”, тя контролира 40 компании в Европа и света и над 200 в бившия Съветски съюз. Фирмата е обвинявана от трафик на наркотици и оръжие до търговия с ядрени товари. Григорий Лучански опровергава тези твърдения и твърди, че фирмата си има нормален бизнес, в който участват 8 хиляди работници. Името на “Нордекс” е заличено от книгата на Юрген Рот, както и това на Лучански. Твърди се, че от описанието на важните фигури в структурата на фирмата е било зачеркнато и името на Огнян Дойнов. Там се говори за един бивш български зам. министър-председател, който бил арестуван във Виена през 1993 година (Дойнов по същото време лежи в ареста), обвиняван в пране пари на БТК и т.н.

Дойнов и БЗК

С парите на Максуел се свързва и друга една българска връзка - тази между Атанас Тилев и Огнян Дойнов чрез Банка за земеделски кредит. В някои публикации в медиите се твърди, че още при учредяването на БЗК медийният магнат е имал 5% от уставния капитал на банката. В едно свое интервю от 1996 г. Огнян Дойнов твърди, че тези пари са били вложени в БЗК, преди той да стане консултант на Максуел. И това сигурно е така, защото БЗК е създадена с постановление на правителството на Луканов от 19 февруари 1990 г., а Дойнов напуска България през април. През 1994 г. обаче Огнян Дойнов влиза в съдружие с Атанас Тилев чрез фирма CIS TDS LTD. Фирмата е регистрирана в Никозия. В нея съдружници са “Нордекс”, чийто консултант по това време е Огнян Дойнов, и Aquablanca holding, регистрирана на Вирджинските острови, за която се твърди, че е свързана с фондовете на Максуел. БЗК закупува дялове за 700 000 щатски долара, което се равнява на около 30% от CIS. След 2 години, когато Тилев вече започва да има проблеми с ликвидността на БЗК, той опитва да продаде дела в кипърската фирма и получава писмо от Вениамин Левин, вицепрезидент на “Нордекс”, който се съгласява да заплати седемстотинте хиляди долара на БЗК. След дълга кореспонденция обаче става ясно, че CIS нямат намерение да изплатят парите на банката, тъй като сумата уж била присвоена от председателя и Джон Макони. След тримесечна кореспонденция в БЗК получават писмо от CIS, че могат да изкупят дела на БЗК за едва 300 000 долара. В същото време Дойнов предлага на БЗК делът да бъде изкупен от потенциален купувач, тъй като другият начин да се върнат средствата е чрез съдебно дело, чиито разноски ще се явят значителна част от исканата сума. В крайна сметка за купувач се явява фирма “Аванти” - Виена, представлявана от българина Тошко Тошков, която предлага да плати между 150 000 и 200 000 долара за участието на БЗК в кипърската офшорка. Близо година след като българската банка предлага дяловете си за изкупуване на “Нордекс”, CIS ltd е обявена във фалит и “Нордекс” се съгласява да изкупи дела за не повече от 200 000 долара. Писмото е подписано отново от Тошко Тошков, но този път като представител на “Нордекс”. Така завършва сагата между БЗК и CIS Ltd. И макар да не става ясно дали това е била случайна операция, съществуват реалните съмнения, че Огнян Дойнов е участвал и в управлението и фалита на Банка за земеделски кредит.

“Нордекс” и “Мобилтел”

През септември 1996 г. името на “Нордекс” се появи като посредник при продажбата на акциите на “Мобилтел”. Тогава се предполагаше, че фирмата “Глобус”, която беше закупена от Лучански, ще препродаде GSM-а на италианската фирма “Стет”. Година по-късно стана ясно, че това е само блъф. Сто процента от акциите бяха препродадени на “Глобус инвестмънт” - Лондон, с посредничеството на Огнян Дойнов. Оказа се, че още в края на август 1996 г. тогавашният председател на КПД Любомир Коларов е разрешил продажбата. Дотогава акциите на “Мобилтел” се държаха - 26% от “Трон” на Красимир Стойчев, 26% от “Фърст файненшъл” на Ангел Първанов, 25% от “Дару финанс” на Атанас Тилев, 18% от “Телеком инвестмънт” на Стюарт Каралян, Младен Мутафчийски и Борислав Дионисиев и 5% на фирма “Ликом”. Твърди се, че Огнян Дойнов е посредничел при преоформянето на разрешението на “Мобилтел”. Точно през 1996 г. се заговори, че е възможно бившият член на Политбюро да се завърне в България, нещо, за което той отдавна си мечтаеше. През тази година Дойнов наруши дълго пазеното мълчание от Виена и даде серия от интервюта в почти всички български медии. Твърди се, че по същото време се е осъществила и среща между неговото доверено лице Тошко Тошков и Красимир Николов - шеф на кабинета на Виденов. Почти година по-късно акциите на “Мобилтел” са били прехвърлени на швейцарския фонд “Истърн маркет телеком” и фирма “Бул Сим” ЕООД на Владимир Грашнов. Така стана ясно, че собственик на GSM-а е Михаил Чорни, което той потвърди официално преди дни. Засега не е ясно дали “Нордекс” и Михаил Чорни нямат много общо и прехвърлянето на акциите да е само формално. Западните служби също подозират Чорни във връзки с руската мафия и КГБ. В едно разследване на швейцарската полиция за връзките на съмнителни руски бизнесмени се посочва, че е много възможно Миша Чорни или негови фирми да са в близки отношения с фирмите “Метро интернешенъл”, “ММК технолоджи и Евроазия Канада инк.”, където съдружник е другият вицепрезидент на “Нордекс” - Владимир Дворсин.
Връзката на Дойнов с Чорни минава и по друг, съвсем битов път. През 1990 г. известната бизнесдама, съдружничка на Михаил Чорни и съпруга на сегашния президент на “Мобилтел” Лора Виденлиева наема или купува вилата на Огнян Дойнов. Спорът за тази вила предизвика доста полемики и замалко не предизвика ново искане за екстрадиция на Огнян Дойнов от Австрия. Така или иначе тази връзка е доказателство, че Чорни, който е близък приятел на Виденлиева още от 1997 г., не е бил непознат за бившия партиен бос.

Дойнов и Луканов съперници-партньори

В сложните времена и отношения на т.нар. преход двама мъже се извисяваха с качествата си над останалите - Дойнов и Луканов. Лидерите на преразпределението, идеолозите на входно-изходната икономика. И двамата бяха емблема на трансформирането на властта от политическа в икономическа и на това как функционират старите международни мрежи от контакти и позиции, много след като системата се е разпаднала. Всеки от тях избира различна позиция - Луканов да е премиер и лидер в реформиращата се комунистическа партия, да контролира бизнеса изкъсо като сам определя кой да е търговец и кой банкер. Дойнов предпочете да е бизнесмен в сянка и в чужбина, да контролира политиците чрез създавани от него икономически структури.
Луканов беше по-силният и влиятелен от двамата в България. В поведението на Дойнов като че ли има повече мистика.
Както става ясно от горните примери обаче, кръгът от играчи в тази малка страна е практически един и същ. Много от новите български капиталисти просто са прескачали от една сфера на влияние в друга, когато това им е било изгодно. Вероятно измислена от Дойнов, Мултигруп бързо преминава в сферата на влияние на Луканов, защото тогава той е бил синият на деня.
От друга страна, най-вероятно истинската роля и значение на Дойнов и Луканов в процесите на преразпределение е преувеличена. Особено след първите няколко години, когато тяхното ноу-хау престава да е изключително. Не трябва да се изключва напълно и версията Дойнов и Луканов координирано да са играли ролята на полюси. Така пред неособено интелигентните нови български политици и бизнесмени се е поддържало усещането, че имат избор. Нещо като това, което разиграват всеки мандат СДС и БСП пред избирателите.
А както вече всички вероятно са разбрали - избор няма... Дори и след смъртта на Дойнов и Луканов, десет години след началото избор продължава да няма.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов

И още: Ердоган постави условия за примирие с кюрдите в Сирия; Ще има ли сделка за Brexit; Масови протести в Барселона заради осъдените сепаратисти

16 окт 2019, 496 прочитания

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 2128 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Фонд “Земеделие” призна за 27 млн. лв. несъбрани вземания

Заради програма САПАРД финансовата институция демонстрира нова прозрачна политика

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10