Шефове с минало, завод без бъдеще

Близки до СИК лица източват “Химко” за последно, а случките около предприятието добиват все по-криминален характер

Странно е държавата да предложи за продан свръхзадлъжняло предприятие, което е обречено да работи на загуба, а купувач все пак да се намери. При това тя не опрощава достатъчно дългове, а заводът започва работа. Не е странно тогава, че впоследствие се оказва, че шефовете на предприятието по-скоро го източват, отколкото го управляват, а дружеството бива разтърсено от скандали. Първо излиза, че не е ясно кой всъщност е истинският собственик. Впоследствие украинският управител на дружеството купувач Юрий Литвиненко успява сам да придобие собствеността, но е арестуван, защото бил издирван от Интерпол. После пък е пуснат от затвора, защото не бил издирван вече. Заводът внезапно спира работа, след като предизвика обгазяване на града. Накрая през миналата седмица някой се опита (с неизвестен засега успех) да убие член на надзорния съвет на същото дружество.
През миналата седмица Димитър Дацов, член на надзорния съвет на “Химко” - Враца, беше тежко ранен - от непосредствена близост срещу него са били изстреляни девет куршума. Това се случи веднага след поредицата от скандали около завода и точно след като той спря дейността си. От три месеца “Химко” работеше с около 75% от капацитета си. Производство имаше, въпреки че новият собственик не беше намерил нито нови и по-добри пазари за продукцията си, нито беше успял да намери схема, за да плаща по-ниска цена за природния газ. Разумно в този случай звучи обяснението, че при така съществуващите неизгодни условия за производство шефовете на завода всъщност го доизточват. Заради това, че след приватизацията си предприятието започна да работи при условия, сходни с времето от държавната собственост върху него, то затъна с още 8.5 млн. лв. текущи задължения към Булгаргаз и близо 1 млн. лв. към Националната електрическа компания (НЕК). А за това, какво се е случило с парите от продукцията, може само да се предположи с голяма доза сигурност. Според осведомени източници “Химко” сега дължи пари за заплати и има необслужени задължения още към пристанище Варна, БДЖ и Националния осигурителен институт. Картината за средствата, които потенциално подлежат на източване, се допълва от информация, според която при влизането на новия собственик в дружеството, то е имало по сметките си приблизително 10 млн. лв.
След покушението срещу член на надзора,

Бизнесът на Дацов

извън “Химко” стана обект на обсъждане. Той обаче не е сред известните в публичното пространство. Преди осем години Дацов регистрира “Балкан ойл холдинг” ООД заедно с Илияс Евстратио Кацигиянис. Фирмата е с предмет на дейност търговия с нефтени продукти. Дацов е бил и в управителните органи на близката до “Мултигруп” фирма “Мобилсат”. В момента Дацов е смятан за един от големите играчи на пазара на горива. Според източници от петролния бранш той се е забъркал в много и различни игри, което затруднява установяването на причина за покушението срещу него. Освен по “Химко” МВР работи и по още две версии. Едната е свързана с приватизационна сделка на автостопанство в Бобовдол, където Дацов е имал работа с хора от бившата застрахователна компания СИК. Втората версия е около петролния бизнес на Дацов и видинската му фирма “Тайфун” АД. Фирмата, от която той е излязъл през август 1997 г., е станала притежател на петролен терминал във Видин, в който са били налети около 20 милиона марки. Терминалът е единственият близък до Югославия и в него били концентрирани интересите на руски и украински сенчести бизнесмени.
Дали по Димитър Дацов беше стреляно заради “Химко” е въпрос, който, както често се случва, най-вероятно ще остане без отговор. Връзката със завода засега има доста сериозна тежест, като се има предвид, че надзорният съвет се състои само от трима души. Останалите двама са Стефан Ставрев (бивш заместник-министър на промишлеността по времето на Божков) и Людмила Лиховска, сестра на украинеца Юрий Литвиненко.
За Ставрев се смята, че още от времето на приватизацията на завода е тясно свързан със сегашните шефове. По време на общите събрания именно той е гласувал с 18-те процента на държавата.
Криминалната окраска, която всичко около торовия завод придоби след приватизацията, се засилва още повече от бизнеса на членовете на

Управителния съвет

на дружеството. Двама от тримата членове на съвета представляват особен интерес - Мартин Макариев и Валентин Димитров.
В бизнесбиографията на Макариев освен някакви неясни “руски връзки” съвсем ясно преобладават участия в ръководства на фирми, приближени до силовата групировка СИК. В тандем с Димитър Ламбовски Макариев е бил в управителните органи на “Тераинвест”, Първа източна международна банка (ПИМБ), Общозастрахователно дружество, всичките тясно свързани със СИК. И двамата обаче в един момент са се оттеглили от постовете си в тези дружества. Макариев със сигурност е активно ангажиран и с бившия приватизационен фонд “Труд и капитал”, в който акционер и член на надзорния съвет е “Тераинвест” като юридическо лице. Членове на управителните органи на ПИМБ, както и на други фирми, свързани със СИК, са сред ръководството и на още един бивш приватизационен фонд - “Централен ПФ” (сега преименуван на “Стара планина холд”). И двата бивши фонда са известни в бизнессредите със специфичните си силови методи на действие при управлението на предприятия, в които има и други големи акционери.
Изпълнителният директор на “Химко” Валентин Димитров пък е член на надзорния съвет на “Частна земеделска и инвестиционна банка” от 93 г. чак до обявяването й в несъстоятелност. Освен в банката Димитров, заедно с Георги Пиримов придобиват мажоритарен пакет от “Стоманени тръби” - Стамболийски. Въпреки че предприятието през последните няколко години работи на загуба и не е изплащало заплати от септември, двамата намериха средства, за да закупят в началото на февруари пакет от 17% от капитала на “Стоманени тръби” срещу 2 млн. марки. Стамболийското дружество дори подаде оферта за наемане основното производство на “Стомана”, но не успя да докаже, че има средства. Според запознати в момента с пари на “Химко” в “Стоманени тръби” се произвеждат цистерни на стойност приблизително 2.5 млн. долара.
Броят на фирмите, в които Валентин Димитров е участвал, е двуцифрено число. Имената на много от тях започват с “Вива” - “Вива арго браво”, “Вива строй консулт”, “Вива инвестмънт”. Най-отдавна създадената е “Вива арго браво”. Представители на деловите кръгове си я спомнят като свързана със скандални сделки от началото на 90-те години, организирани в тясно сътрудничество с Асен Мичковски, който тогава беше в ръководството на Алтернативната социаллиберална партия (АСП) и главен акционер на “Селена холдинг”. По това време заедно с Мичковски “Вива арго браво” сключва договор за доставки на газ в Нефтохим с количествата, които се оказват собственост на Булгаргаз. Рафинерията практически плаща два пъти - първоначално на “Вива арго браво”, а впоследствие се оказва, че истинският собственик е Булгаргаз. Така фирмата на Валентин Димитров получава пари срещу нищо. Според запознати съвсем пресен скандал с горива от Държавния резерв е имало в края на миналата година и тогава отново са били замесени имената на Димитров и Пиримов.
Дацов, Макариев и Димитров влизат в управителните органи на “Химко” заради близостта си до украинеца Юрий Литвиненко, който успя да овладее

Собствеността върху “Химко”

Първоначалната идея за покупката на завода е именно на Литвиненко, който предлага на американската фирма с руски капитали “Ай Би И трейд” да участва в приватизационната процедура. Връзките между украинеца и американската фирма датират още от началото на 90-те, когато са имали общ бизнес. През април миналата година учредяват дружеството “Ай Би И транс” специално за проекта в България. Фирмата по-нататък се оказва ябълката на раздора. Според Литвиненко, фирмата-майка не изпълнила предварително договорените условия и не внесла капитала в размер на 1 млн. долара. Според хората, които управляват “Химко” сега, още през месец май Литвиненко, като президент на “Ай Би И транс”, продал 80% от дяловете й на кипърската “Ей Ви Ес Ти трейдинг” (която според запознати е негова собственост), на себе си директно и на лицето Олег Ковальов. През септември кипърската фирма придобива и останалите 20% от фирмата, купувач на “Химко”. Междувременно процедурата по приватизацията е напреднала, като преговарящ с Агенцията за приватизация е Литвиненко. Той през цялото време си служи с утвърденото в торовия бранш име на “Ай Би И трейд”. В подписания през юли приватизационен договор въпросната фирма поема и гаранциите по неустойките, както и ангажимента за договор с Булгаргаз.
“Ай Би И трейд” от своя страна през цялото време е убедена, че купувачът на “Химко” е нейно 100% дъщерно дружество. Първият сигнал за нещо нередно идва, когато през ноември представителите й са отстранени от ръководните органи на врачанското дружество и на тяхно място са поставени хората на Литвиненко. Тогава започват и взаимните атаки между двете страни. “Ай Би И трейд” изведнъж разкрива, че Литвиненко е бил разследван от украинската прокуратура за крупна злоупотреба с държавно имущество точно чрез създаване на ново дружество с идентично име. Американски вестник, издаван от украинци, го обвини че е част от украинската мафия и е подозиран в убийство на местен бизнесмен.
От декември стартира и дело между двете спорещи страни, което се води във Върховния съд на щата Ню Йорк. То продължава и в момента и версиите на адвокатите на двете страни варират от това, че ще се реши всеки момент, до това, че крайно решение може да се очаква едва в края на годината.
Проблемът на всички торови заводи у нас си остава

Високата цена на газа,

доставян от Булгаргаз. Само професионален мениджър и инвеститор с възможности за дългосрочна финансова стратегия би могъл при сегашните условия да издържи на “удоволствието” да притежава химически завод в България. В случая с “Химко” е очевидно, че нито едно от двете условия не е налице. Това, че историята на врачанското дружество се превърна от приватизационна в криминална, едва ли е без отношение към Агенцията за приватизация. Явно ведомството няма за приоритет да избира подходящи купувачи на предприятията. Което не би било чак такава драма, ако поне взимаше някакви пари от раздържавяването. Но ясно е, че заради дългото време, през което са били държавни, предприятията са били разсипани, и тогава те или трябва да се продават на стратегически инвеститори, или просто да се ликвидират. Вместо това се повтаря един и същ сценарий, измислен още по времето на Виденов с приватизацията на “Плама”. Уж за да се спасят работните места, уж някой да поеме дълговете... Накрая историята завършва с доизточването на предприятията и надлежното прехвърляне на проблема обратно към държавата.

Приватизацията на “Химко” започна още през 1997 г., когато от все още печелившето врачанско дружество се заинтересуваха южнокорейската ДЕУ и “Стелар глоубъл”. По-високата цена в размер на 100.2 млн. долара беше предложена от “Стелар глоубъл”, която впоследствие обаче не плати. През този период задълженията на “Химко” се увеличаваха, предимно заради високата цена на природния газ. През 1998 г. беше открита нова процедура, като минималната цена беше свалена на 38 млн. долара, но кандидати не се появиха. На поредната открита процедура година по-късно оферти подадоха “Ай Би И транс ъф Ню Йорк” и “Би Ти Си партнърс” с регистрация на Британските Вирджински острови. Агенцията за приватизация избра “Ай Би И транс” и през юли миналата година беше подписан приватизационен договор. Той предвиждаше заплащане на 1 млн. марки и ангажимент за инвестиции в размер на 50 млн. долара за период от три години. Старите задължения на дружеството (главно към Булгаргаз), бяха около 70 млн. лв. и намаляха до около 54 млн. лв., след като държавата отписа неустойките.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар