С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
24 мар 2000, 0:00, 913 прочитания

Костов в балканската примка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Срещата в Будапеща на страните, граничещи с Югославия, извади наяве разнообразието от езици, на които си общуват “заинтересованите” страни - НАТО, ЕС, държавите съседи на Югославия. Полифоничният балкански Вавилон на неразбиране дойде в момент, когато на всички им се искаше да говорят за “обща стратегия” към Югославия. Обобщението на домакина Виктор Орбан след срещата, че въпреки всичко днес на Балканите няма война, не надскочи настоящето. Въпросите за бъдещето на региона останаха за следващата среща в Скопие.

Сърбия - федерализирана?

Скуката в Будапеща разсея единствено Иван Костов, който огласи идея за “преформулиране” на Сърбия. Става въпрос за виждането на социалдемократическата лига във Войводина с лидер Ненад Чанак за вътрешно федерализиране на Сърбия на шест области - Косово, Санджак, Шумадия, Белградска област, Югоизточна Сърбия и Войводина. “Това беше отбелязано от някои от нас, заяви Костов, но не е общо заключение. Макар и да не се коментира повече, тази идея беше отбелязана като една стратегическа идея, която може да се окаже полезна”. Тази на пръв поглед радикална схема за бъдещето на Сърбия не е нова. Споменаването й в Будапеща обаче не е случайно. От думите на Костов става ясно, че подобна идея придобива гражданственост в контекста на тоталната липса на “стратегия на международната общност за демократизация на Югославия”. Западът все още се надява на естествената смяна на режима на Милошевич, въпреки че признава слабостта и разединеността на опозицията. Явна е липсата на ентусиазъм за нова намеса на НАТО в Черна гора, Косово или Югоизточна Сърбия. “Радвам се, че държавите, съседни на Югославия, са взели бъдещето си в собствените си ръце, заяви генералният секретар Джордж Робъртсън след обяда си с премиерите, надявам се примера им да последва и Сърбия”.
Федерализацията на Сърбия е добър вариант за съседните страни, защото така биха се увеличили гаранциите за техните национални малцинства там. И сега международната общност насърчава автономията по места от Белград, а унгарците във Войводина са добър пример за относителна степен на самоуправление в рамките на Сърбия. Иван Костов смята, че подобно решение “ще се отрази добре на българското малцинство в Югоизточна Сърбия”. Идеята обаче трудно би се превърнала в реалност. В Будапеща са предпазливи да станат нейни адвокати, за да не ги обвинят в териториални претенции. В същото положение са и Албания, Румъния и България. За да няма нова Ялта, решението трябва да дойде от самите сърби, а освен управляващите и централната опозиция на Джинджич, и Драшкович е твърдо против кантонизиране на Сърбия.

Санкциите остават

“Има еволюция по посока на възприемане на българската позиция, че санкциите са засилили Милошевич”, заяви премиерът Костов след срещата с колегите си. Еволюция обаче съвсем недостатъчна за Брюксел да промени стратегията си спрямо сръбския диктатор. Виктор Орбан заяви като извод от срещата, че “въпреки бремето на санкциите те трябва да се поддържат”. “Отношението към Югославия няма да се промени”, допълни го Хавиер Солана. За постижение все пак Иван Костов смята признаването от международната общност, че корабоплаването по Дунав не спада към санкциите.
Българският премиер не получи конкретни отговори и на експозето си за загубите на България от санкциите и исканията за компенсации. От Брюксел явно смятат, че страната трябва да се задоволи с поставянето на проекта за втори мост на Дунав сред приоритетните на предстоящата финансова среща на донорите на пакта за стабилност в края на март. И по тази тема разминаването между Запада и засегнатите страни беше очевидно. Присъстващият Бодо Хомбах в разгара на отправените му нови обвинения за корупция препращаше към Интернет-сайтове, говореше на немски без превод на пресконференцията, като изясни само три проекта, които ще бъдат подкрепени на 29-30 март в Брюксел.

“На разположение съм”

С тези думи Иван Костов предостави услугите си на всички заинтересовани страни от положението в Югославия. Премиерът привлече вниманието в Будапеща като носител на посланията на косовските албанци и сърби, които предаде на колегите си и ръководителите на НАТО и ЕС. Чрез него България се превърна в свързващо звено между Югославия и международната общност. Всички адмирираха инициативността на българския премиер повече поради факта, че така самите те са се разтоварили от отговорността, която е поела България в ролята си на посредник.
Авторитетът на Иван Костов като посредник в региона обаче ще се срине в момента, когато дръпне конец, от който може да се разплете цялата черга. Примерът дойде още в Будапеща. Единствено той обяви обсъждането на идеята за федерализация на Сърбия и въпреки изричното подчертаване, че идеята не е негова, че България не я подкрепя, още на другия ден не някой друг, а българската преса излезе със заглавия “Костов разцепва Сърбия”. Не трябва богата фантазия, за да се отгатне за какво е ставало дума в сръбските медии.
Тънкият лед, по който се движи премиерът в името на “превантивната” дипломация, може лесно да се счупи в регион със свръхчувствителност към всякакви намеци за промяна на граници, за разцепване или обединение на територии. Гърция, засегната, защото не е поканена да участва в поредицата Хисарски срещи, започва да възражда сценария за раздробяване на Македония. Атинският “Катимерини” я обявява за “мъртвородена държава”, а възбуждането на страстите и новата актуалност на въпроса за разделянето й вестникът отдава на действията на България. Политическата нестабилност в Скопие, опасността от нов бежански поток е загрижеността и на бившия македонски президент Киро Глигоров, който твърди, че след Югоизточна Сърбия идва ред и на Западна Македония, където е съсредоточена компактна маса албанци. Сръбски и македонски коментатори започнаха да тълкуват ролята на лидера на Демократическата партия Арбен Джафери, като го заподозряха в план да раздели Македония между Албания и България. Затова били и топлите отношения между него и Костов. Става въпрос за телефонните разговори, както и за посредничеството му между Костов и лидера на косовските албанци Хашим Тачи. Така че ако за едни жестът на Костов е “превантивна” дипломация, за други вече е подмолно кроене на схеми за разделение на Балканите. Блицвизитата на премиера в Косово ден след Будапеща потвърди амбицията му да свърже всички точки на напрежение в изолирана верига. На каква цена обаче София предстои да вади кестените от балканската жарава предстои да видим.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

26 март 2019
Sofia Event Center

capital.bg/smartcities

SMART CITIES AND MOBILITY FORUM


Запазете своето място сега


На 26 март форумът ще събере експерти от бизнеса и общините от Великобритания, Финландия, Германия, Чехия, Холандия, Австрия, които ще говорят за бъдещето на:


  • управлението на умните градове
  • зелената, електрическа, автономна мобилност
  • интелигентните комунални услуги
  • умните, устойчиви сгради и домове

Краен срок за регистрация до 24 март

Прочетете и това

Първа оставка заради апартаментите - на Цецка Цачева Първа оставка заради апартаментите - на Цецка Цачева

Оттеглянето на правосъдния министър идва след скандал за сделки на цени под пазарните

23 мар 2019, 99 прочитания

Изискването за новите касови бележки при горивата се отлага за октомври Изискването за новите касови бележки при горивата се отлага за октомври

Публикуването на брутния марж едва ли ще донесе ползи за клиентите на бензиностанциите

23 мар 2019, 278 прочитания

24 часа 7 дни

22 мар 2019, 3989 прочитания

22 мар 2019, 2343 прочитания

22 мар 2019, 2270 прочитания

22 мар 2019, 1969 прочитания

22 мар 2019, 1911 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Държавата и общините пак са в шах - пристигна сметката за местните избори

Данъкоплатците отново ще плащат за популизма на управляващите

Под игото на ремонта

Кратка история на дъ-ъ-ългата реконструкция на ул. "Иван Вазов" в София

Трудната раздяла на Германия с въглищата

Берлин от години призовава международната общност за намаляване на вредните емисии, но тепърва обърна поглед към собствените си проблеми

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Агнешка Холанд има да ви каже нещо

Легендата на полското кино за новия си филм и защо обществото повтаря грешките от миналото

Сто години красота

Богата образователна програма ще отбележи стогодишнината от създаването на Баухаус

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 23.03.2019 Прочетете