С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
24 мар 2000, 0:00, 809 прочитания

Костов в балканската примка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Срещата в Будапеща на страните, граничещи с Югославия, извади наяве разнообразието от езици, на които си общуват “заинтересованите” страни - НАТО, ЕС, държавите съседи на Югославия. Полифоничният балкански Вавилон на неразбиране дойде в момент, когато на всички им се искаше да говорят за “обща стратегия” към Югославия. Обобщението на домакина Виктор Орбан след срещата, че въпреки всичко днес на Балканите няма война, не надскочи настоящето. Въпросите за бъдещето на региона останаха за следващата среща в Скопие.

Сърбия - федерализирана?

Скуката в Будапеща разсея единствено Иван Костов, който огласи идея за “преформулиране” на Сърбия. Става въпрос за виждането на социалдемократическата лига във Войводина с лидер Ненад Чанак за вътрешно федерализиране на Сърбия на шест области - Косово, Санджак, Шумадия, Белградска област, Югоизточна Сърбия и Войводина. “Това беше отбелязано от някои от нас, заяви Костов, но не е общо заключение. Макар и да не се коментира повече, тази идея беше отбелязана като една стратегическа идея, която може да се окаже полезна”. Тази на пръв поглед радикална схема за бъдещето на Сърбия не е нова. Споменаването й в Будапеща обаче не е случайно. От думите на Костов става ясно, че подобна идея придобива гражданственост в контекста на тоталната липса на “стратегия на международната общност за демократизация на Югославия”. Западът все още се надява на естествената смяна на режима на Милошевич, въпреки че признава слабостта и разединеността на опозицията. Явна е липсата на ентусиазъм за нова намеса на НАТО в Черна гора, Косово или Югоизточна Сърбия. “Радвам се, че държавите, съседни на Югославия, са взели бъдещето си в собствените си ръце, заяви генералният секретар Джордж Робъртсън след обяда си с премиерите, надявам се примера им да последва и Сърбия”.
Федерализацията на Сърбия е добър вариант за съседните страни, защото така биха се увеличили гаранциите за техните национални малцинства там. И сега международната общност насърчава автономията по места от Белград, а унгарците във Войводина са добър пример за относителна степен на самоуправление в рамките на Сърбия. Иван Костов смята, че подобно решение “ще се отрази добре на българското малцинство в Югоизточна Сърбия”. Идеята обаче трудно би се превърнала в реалност. В Будапеща са предпазливи да станат нейни адвокати, за да не ги обвинят в териториални претенции. В същото положение са и Албания, Румъния и България. За да няма нова Ялта, решението трябва да дойде от самите сърби, а освен управляващите и централната опозиция на Джинджич, и Драшкович е твърдо против кантонизиране на Сърбия.

Санкциите остават

“Има еволюция по посока на възприемане на българската позиция, че санкциите са засилили Милошевич”, заяви премиерът Костов след срещата с колегите си. Еволюция обаче съвсем недостатъчна за Брюксел да промени стратегията си спрямо сръбския диктатор. Виктор Орбан заяви като извод от срещата, че “въпреки бремето на санкциите те трябва да се поддържат”. “Отношението към Югославия няма да се промени”, допълни го Хавиер Солана. За постижение все пак Иван Костов смята признаването от международната общност, че корабоплаването по Дунав не спада към санкциите.
Българският премиер не получи конкретни отговори и на експозето си за загубите на България от санкциите и исканията за компенсации. От Брюксел явно смятат, че страната трябва да се задоволи с поставянето на проекта за втори мост на Дунав сред приоритетните на предстоящата финансова среща на донорите на пакта за стабилност в края на март. И по тази тема разминаването между Запада и засегнатите страни беше очевидно. Присъстващият Бодо Хомбах в разгара на отправените му нови обвинения за корупция препращаше към Интернет-сайтове, говореше на немски без превод на пресконференцията, като изясни само три проекта, които ще бъдат подкрепени на 29-30 март в Брюксел.

“На разположение съм”

С тези думи Иван Костов предостави услугите си на всички заинтересовани страни от положението в Югославия. Премиерът привлече вниманието в Будапеща като носител на посланията на косовските албанци и сърби, които предаде на колегите си и ръководителите на НАТО и ЕС. Чрез него България се превърна в свързващо звено между Югославия и международната общност. Всички адмирираха инициативността на българския премиер повече поради факта, че така самите те са се разтоварили от отговорността, която е поела България в ролята си на посредник.
Авторитетът на Иван Костов като посредник в региона обаче ще се срине в момента, когато дръпне конец, от който може да се разплете цялата черга. Примерът дойде още в Будапеща. Единствено той обяви обсъждането на идеята за федерализация на Сърбия и въпреки изричното подчертаване, че идеята не е негова, че България не я подкрепя, още на другия ден не някой друг, а българската преса излезе със заглавия “Костов разцепва Сърбия”. Не трябва богата фантазия, за да се отгатне за какво е ставало дума в сръбските медии.
Тънкият лед, по който се движи премиерът в името на “превантивната” дипломация, може лесно да се счупи в регион със свръхчувствителност към всякакви намеци за промяна на граници, за разцепване или обединение на територии. Гърция, засегната, защото не е поканена да участва в поредицата Хисарски срещи, започва да възражда сценария за раздробяване на Македония. Атинският “Катимерини” я обявява за “мъртвородена държава”, а възбуждането на страстите и новата актуалност на въпроса за разделянето й вестникът отдава на действията на България. Политическата нестабилност в Скопие, опасността от нов бежански поток е загрижеността и на бившия македонски президент Киро Глигоров, който твърди, че след Югоизточна Сърбия идва ред и на Западна Македония, където е съсредоточена компактна маса албанци. Сръбски и македонски коментатори започнаха да тълкуват ролята на лидера на Демократическата партия Арбен Джафери, като го заподозряха в план да раздели Македония между Албания и България. Затова били и топлите отношения между него и Костов. Става въпрос за телефонните разговори, както и за посредничеството му между Костов и лидера на косовските албанци Хашим Тачи. Така че ако за едни жестът на Костов е “превантивна” дипломация, за други вече е подмолно кроене на схеми за разделение на Балканите. Блицвизитата на премиера в Косово ден след Будапеща потвърди амбицията му да свърже всички точки на напрежение в изолирана верига. На каква цена обаче София предстои да вади кестените от балканската жарава предстои да видим.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Валери Симеонов подаде оставка в опит да намали напрежението 6 Валери Симеонов подаде оставка в опит да намали напрежението

Лидерът на НФСБ иска да "лиши протестите срещу управлението от тяхното основание"

16 ное 2018, 2587 прочитания

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв. Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

16 ное 2018, 3068 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Общината ограничава плащанията със записи

Обсъжда се жилищните вложители да използват обезщетенията си за покупка на акции от ДСК

Марик Стринг: Европейците трябва да модернизират армиите си

Зам. помощник държавният секретар на САЩ пред "Капитал"

Заем с равни или намаляващи вноски

Макар и рядко, този въпрос изниква и всеки трябва да е наясно какво да има предвид

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете