Защо закъсня реституцията

Докато горите са държавни, могат да се провеждат търгове, които да се печелят от избраници. Когато дойдат частните собственици, по закон те ползват дървесината или решават кой да я ползва, макар че не могат да секат каквото и когато си искат. Това изглежда да е поне едно от обясненията защо първите частници получиха документите си за собственост край Чепеларе едва преди седмица.
Всъщност в България от години има частни гори, но те са възстановени по Закона за връщането на земеделските земи. Това е станало в случаите, когато бивши ниви с времето са се самозалесили. Тогава законът предвижда тези площи занапред да бъдат стопанисвани от частните им собственици като гори

Формалното обяснение

е, че реституцията закъсня заради недоизяснени или противоречащи си на места процедури, липса на правилници и технически указания, липса на подробни карти за частната собственост. На всичкото отгоре изработването на компютърен модел на горския фонд е било възложено на държавната “Агролеспроект” (като пряка поръчка без търг или конкурс) едва в средата на миналата година. След което около Коледа станало ясно, че готовият модел на доста места се припокрива с модела на земеделските земи. Проблемът идва от това, че двата модела са изготвяни от различни ведомства и фирми по различно време. Хаосът кое е гора и кое - нива е заложен преди 50-60 години. При национализацията много от маломерните парчета обработваема земя сред гората са били включени в горския фонд, а същевременно с правителствени постановления са били изключвани от горския фонд големи масиви гори (най-вече в Добруджа) с цел окрупняване на обработваемите площи. По някакви причини извадените гори не били изкоренени, но по кадастър се смятат за ниви. В други случаи припокриването се дължи на погрешно залесяване или на самозалесяване. Процедурите предвиждат, че малките разминавания ще бъдат практически пренебрегвани, като за точна ще се приеме границата на земеделския фонд. При големите разминавания специални комисии ще отиват на място, за да установят дали става дума за гори или за ниви.

Конфликтът общини - държава

Същинският препъникамък, който се очертава при реституцията на горите, е спорът кои гори са държавни, кои общински. Проблемът тръгва още от турско време, когато общините са разполагали с гори за “ползване от древни времена” (т.нар. балталъци). Тези площи за вечно ползване са били давани според броя на жителите в общината, за да им се осигурят дърва за огрев, строеж и пр.
Сега при реституцията общините настояват да им бъдат възстановени като собственост горите, за които са имали право на ползване. В закона за реституцията на горите обаче се предвижда, че не могат да бъдат възстановени площи, за които има частично вещно право (правото на ползване е само част от правото на собственост). Затова на общините ще бъдат върнати само гори, за които имат документ за собственост. По изключение, когато държавата не успее да докаже, че притежава определени балталъци, се очаква общините да получат като частна общинска собственост и някои от площите, навремето отпуснати за ползване.
Доказателствата на държавата се състоят в обнародвани справки в Държавен вестник между 1904 и 1912 г., когато изрично са били описвани границите на балталъците и на държавната собственост. Общините най-често привеждат стари регистри от турско време, в които пише “общински земи” и придобити “чрез покупка”.

Съдебните спорове

Според неофициална информация от Националното управление по горите (НУГ) някои от поземлените комисии отказват на общините да им върнат балталъците, други не отказват. В случаите на признаване на балталъци за общински земи държавните лесничейства пишат докладни до Върбанов, а той праща указания на поземлените комисии да променят решенията си. В същото време тече и обратният процес, като общините също се опитват да повлият на решението на комисията.
По-често срещаният случай е поземлените комисии да отказват възстановяване на балталъците. Според изказване на Върбанов отпреди две седмици отказите досега са за 2.5 млн. дка (от общо 22 млн. дк, за които има подадени заявления за реституция). Когато има откази, общините заплашват да обжалват по съдебен ред. Засега почти нищо не може да се оспорва, защото при реституцията на горите се издават само решения за възстановяване, а не първо за признаване, а после за възстановяване (както беше при реституцията на земи). Доколкото има решения за признаване, те са вътрешни документи.

Политическото решение

За да се потуши конфликтът с общините, управляващите готвят промяна в закона за горите, която ще върне на местните власти право на ползване на горите. Очаква се то да им бъде прехвърлено безвъзмездно, но не за вечни времена, а вероятно в срок до 10 години (както се допуска по Закона за държавната собственост). За целта законът ще бъде допълнен в разпоредбата, в която се описват случаите, когато държавата преотстъпва гори. Досега това беше допустимо само за учебни или военни цели.
Че решението е политическо, личи от честите консултации на Върбанов с парламентарната група на ОДС и със земеделците в парламента. Преди три седмици земеделският министър имаше срещи също и с кметове и областни управители. След това Върбанов заяви, че е получил подкрепата на националното сдружение на общините и че кметовете няма да пречат на реституцията на горите. Странното е, че няма кмет, който да е потвърдил думите на Върбанов в смисъл, че неговата община се отказва от балталъците.
За общините, изглежда, че не е толкова важно дали ще получат право на собственост или на ползване, а дали под една или друга форма ще имат изгода. “Искаме да бъдат създадени общински фирми за стопанисване и ползване на горите”, заяви пред “Капитал” червеният благоевградски кмет Костадин Паскалев, шеф на националното сдружение на общините. В НУГ тази идея се възприема леко иронично, просто като опит за попълване на дупките в общинските бюджети.

Казусът “Рилски манастир”

Законът предвижда, че частниците или други лица, които не могат да получат горите си в истинските им граници, трябва да бъдат възмездени с гори в същото или съседно землище или с поименни компенсационни бонове (те се дават и при реституцията на земя). Това ще се налага в случаите, когато след национализацията са били изсичани гори, за да бъдат построени курорти (“Боровец”, “Пампорово”), язовири или заводи. Бившите собственици ще получат откази и когато на площ на изсечена гора има военен обект (за такива случаи се говори в Старозагорско).
Най-трудно решение за обезщтяване се очертава при горите на Рилския манастир. Общата им площ е 13 600 хектара, от които 10 хиляди ще бъдат възстановени на манастира, а той ще предостави управлението им на местното лесничейство. Останалите 3600 хектара обаче няма да бъдат върнати, а ще влязат в резерват “Риломанастирска гора”. За тази площ държавата трябва да обезщети манастира с друга гора в същото или съседно землище. Още отсега в НУГ си блъскат главите откъде в Рило-Родопския край може да се намери толкова голяма горска площ, към която да няма претенции, нито да попада в границите на национален парк.

Обезщетяването с бонове

Готвената промяна в Закона за възстановяването на гори предвижда да отпадне текстът за възмездяване с бонове в досега предвидените случаи - когато няма възможност бивш собственик да бъде възмезден с гора от същото землище (ако неговата не може да му бъде върната в реални граници) или когато подлежащата на връщане гора е била изсечена след 1990 г. Идеята е всички собственици да бъдат обезщетявани само с реална собственост.
Очаква се обаче да се запази текстът, който позволява притежателите на поименни компенсационни бонове да могат да купуват земи от държавния горски фонд. Тази разпоредба ще се прилага само за притежателите на бонове, издадени заради невърната земеделска земя - с други думи, част от реститутите на ниви де факто ще имат право да придобият гори. Търговете за продажба на гори от държавния горски фонд се очаква да се организират най-рано през 2001 г. Идеята е, след като приключи процесът на установяване на собствеността върху горите, срещу бонове да се продава, каквото е останало. Законът засега не допуска в търговете за гори от държавния фонд да се участва срещу заплащане на реални пари.
Неприятното е, че докато чиновниците уреждат лични сделки, от горските пожари и незаконната сеч не правят особено впечатление. Така догодина връщенето на горите може да се окаже успешно приключило, но реститутите да получат слабоаткрактивна и зле управлявана и подчинена на държавен контрол собственост.

Темата подготви Миглена Манчева

Наръчник на собствениците на гори


  • Ако получите гора с площ над 1000 хектара (1 хектар е равен на 10 декара), трябва да назначите професионален лесовъд да отглежда фиданки, да залесява и прорежда, да пръска срещу вредители и пр. Ако не искате да назначавате лесовъд, можете да предоставите гората си на държавното лесничейство да я управлява.
  • Ако получите гора с площ под 50 хектара, можете да я групирате в същото землище с горите на други частни собственици, фирми или общини в “масиви за съвместно устройство” и пак да ги предоставите за ползване на държавното лесничейство.
  • Щом сте собственик, на теория можете да ползвате гората (тоест да я сечете, ако предстои възобновителна сеч - да събирате смола, борина, дърва за огрев) и да се разпореждате с добитите материали. Това обаче не трябва да става в противоречие с устройствения план, за който вие самите сте платили да се изготви от някоя частна фирма с професионални лесовъди. Хипотетично това означава, че можете да си издействате по-либерален план по отношение на сечта, стига той да получи одобрение.
  • Ако върнатата гора е в ерозионна област (брегове, големи наклони), не можете да използвате техники и технологии, които водят до развитие на ерозионни процеси, до унищожаване на фиданки и млади дървета. Сечта е силно ограничена
  • По принцип всеки може да събира билки, гъби, горски плодове и всички растения и животни, които не влизат в категорията дивеч във всички земи от горския фонд (в закона не се прави разделение дали са частни, общински или държавни). Това обаче не трябва да води до унищожаване на “популациите и на местообитанията”.
  • Защитени видове не можете да събирате при никакви обстоятелства, даже в собствената си гора.
  • В собствената си гора можете да пасете добитък, ако имате годишно позволително, издадено от държавното лесничейство, без да плащате такса. При никакви обстоятелства не можете да пасете кози. Не трябва обаче да нарушавате правата на трети лица. Ако нямате собствена гора, пашата се допуска според устройствените проекти на горите. За държавните гори е нужно годишно разрешително от лесничейството срещу плащане на такса, за общинските гори става по решение на общинския съвет.
  • Дори да имате собствена гора, не можете да водите добитък на нощна паша или без пастир. Пашата не се допуска в млади насаждения, възобновителни участъци след пожар, в т.нар. поройни земи и ерозионните участъци
  • Можете да охранявате реституираните си гори за своя сметка, но да го съгласувате с директора на местното държавно лесничейство. Независимо от собствеността в горите се определят охранителни участъци от 2 хил. хектара, където бродят горски стражари. Ако сечете незаконно собствената си гора, могат да ви съставят акт с глоба.
  • Можете да ограждате част от своята горска територия, ако докажете, че имате специални нужди и ако местното държавно лесничейство ви разреши. Не можете да пречите да се използват пътищата, които минават през вашата гора.



Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове