На синия Олимп Костов вече не е сам

На синия Олимп Костов вече не е сам

1687 прочитания

Дискредитация на Костов, правителствена криза, разцепване на мнозинството и на СДС, нова партия, предсрочни избори... Дори главните действащи лица не знаят края на екшъна, който тази седмица на пълни обороти завихри ексвътрешният министър Богомил Бонев.
Но както и да се развият нещата, България е на път да влезе в поредната дестабилизация с всички последствия от това.
Тези дни мнозина разчитат скандала като римейк на падането на Виденов, но не отчитат немаловажната особеност, че вътрешнопартийната опозиция на Жан през 1996-1997 намери общ език с опозиция отвън в лицето на СДС. Сега е различно - вътрешнопартийната опозиция на Костов се обединява вътре в партията под мотото - правителство на СДС, но без Костов министър-председател.
Има и още нещо - СДС като цяло изведнъж увисна във въздуха. Двата стълба, на които беше стъпило синьото управление, се оказаха подсечени - доверието, спечелено с обещанието “ние няма да ви предадем”, и почтеността - “ние работим за хората”. Това, за което резултатите от местните избори само подсказаха, сега е груба действителност и без откровенията на Бонев.
Ако Костов обаче реши, че нищо не е станало, затова не вижда какво повече да направи от това да повтори в обръщение към приятелите на демокрацията същото, което каза през 1997 - “няма да се уплаша, няма да ви предам и няма да изоставя в никакъв случай своите отговорности на министър-председател и лидер на мнозинството”, нищо чудно да се стигне и до улични ексцесии.
Акцентирайки върху Бонев, Костов е на път да изпусне от полезрението си останалите играчи. Макар да нямат концепция по коя схема да стане елиминирането му от “Дондуков” 1, вариантите са повече от броя на сценаристите.

Ресурсът на Командира

Ако ситуацията стане още по-критична, Костов трудно може да разчита дори на ръководното тяло на синята партия. След излизането на Бакърджиев от НИС най-голямата властова квота в него държи Христо Бисеров, а той, откакто беше елиминиран от яслата на приватизацията, съвсем не е от отбора на премиера. Костов направи и друга тактическа грешка, която сега стана стратегическа. Като скри новия НИС от медиите, не му остави време да се легитимира. Напоследък новите хора в него започнаха да се появяват тук-там по медиите, но времето беше вече загубено. На Костов със сигурност му остават само Катя Михайлова, Соколов, Димитър Абаджиев, Никола Николов.
Затова Костов, както винаги в напечен момент, отиде отново при парламентарната група. Защото, ако тя се разцепи, ще е фатално за властта на сините, както беше през 1992. Но ако се е успокоил от дежурните изказвания или от предложението да бъде гласувана декларация в негова защита, ще сбърка. Групата може наистина да изглежда консолидирана, както уверява председателката й Екатерина Михайлова, но по-точното настроение в залата е мълчание. На първия ред мълчи Бакърджиев. Бисеров мълчи от Москва. Всички са притеснени и се изказват само дежурните. Йордан Цонев, Екатерина. Михайлова, Райчевски, Соколов... Те обобщават, че има заговор срещу правителството и СДС от хора с много пари, атаката е от икономически среди, свързани с бившата ДС по схемата от 1992 - чрез съветници. Въобще план “Клин” с Тренчев, Бонев и Грашнов в него. Според Костов нападките идват от хора, които разполагат с много средства и могат да издържат на по-дълга кампания. Тази логика за момента, изглежда, устройва всички. Иначе ще трябва да заговорят за някои от присъстващите в залата, а на никого не му се иска. Костов дори вижда едно предимство - “добре е, че тази кампания започва една година преди изборите, защото ако беше почнала 4-5 месеца преди изборите, нямаше да можем да се справим”.
Обединението на настроенията в парламентарната група съвсем не означава единство. Същинското преброяване ще настъпи, когато лобитата в нея бъдат активирани. Но на този етап, изглежда, Бакърджиев и Бисеров напълно ги устройва позицията на мълчаливи наблюдатели. Все пак е по-добре да знаеш всички карти на противника, преди да го цакаш.
Или може би се надяват нервите на Командира все пак да не издържат на психологическия натиск, който засега идва откъм Бонев, да се прибере в Драгалевци и ново правителство да подготвя изборите. Затова Костов предупреждава неафишираните си опоненти: “Моите нерви ще издържат, а дали ще издържат вашите?”

Кой с кого

Скандалът открои група в синия елит, обединена само от това, че не желаят Костов да е премиер. В нея са Софиянски, от една страна, и Бисеров - Бакърджиев, от друга. Те се подкрепят в дълбочина от своите “брокери” Любомир Павлов и Антоан Николов. Софиянски и Бакърджиев отдавна постигнаха паритет и почти безконфликтно си поделиха софийската икономика. Срещу Костов бившият вицепремиер дълбае през Софийската организация на сините и през лобито си в парламентарната група. Бисеров пък “работи” през регионалните партийни структури, някои областни управители и през НИС.
Най-прикрит е Софиянски. Той се среща с Костов да го уверява в своята лоялност и в същото време формулира несъгласията си с основните моменти на икономическата му политика: “ДДС и данък печалба да се свалят, защото сегашните ставки удрят средния данъкоплатец. Да се наблегне на инвестициите в селското стопанство. Да се преговаря с МВФ и за увеличаване на бюджетния дефицит.”
В тази конфигурация Бонев не е център, а периферия. Той трябва само да стопи кредитния ресурс от доверие за Костов.

Сценариите

Предсрочните избори са най-невъзможната за осъществяване идея, макар че се подхвърля дори и от опозицията. Христо Бисеров би осигурил подкрепата на Доган за тях, ако бъде договорено Костов да не е премиер, но не е съвсем сигурен какво държи Костов в папките си за него. Със сигурност не разчита на страницата си в Интернет.
Много по-вероятно е обаче политическите битки да се проведат вътре в СДС. Едва ли някой от сегашните му лидери смята, че може да спечели избори с друга освен със синята бюлетина. Атаката на Бонев може да бъде видяна и като първия залп от войната за дискредитиране на сегашното ръководство на СДС. Ако противниците на Костов продължават да подклаждат периодично огъня с подобен “материал”, те ще са по-сигурни, че на следващата национална конференция преди редовните парламентарни избори ще могат да елиминират премиера от държавната власт. Според устава на СДС ръководството на синята партия има тригодишен мандат, през който е несменяемо.
Костов може и да ги изпревари, като предложи трето “експертно” правителство на СДС с премиер, посочен от него. Слуховете засега включиха в списъка на кандидат-премиерите Петър Жотев, Антони Славински, Красимир Ангарски, Бойко Ноев... Новата промяна в кабинета би дала възможност на Командира да се подготви за същинската битка - изборите през 2001.
Но политическият инат на премиера може да доведе и до запазване на сегашния правителствен състав. И в това също има немалко логика.
Сигурно е вече едно. Правилата на играта вече не се диктуват само от Костов. На политическата сцена синият лидер вече има сериозни противници, и то от по-лошия за него вид - не от опозицията, а вътрешни.

Дискредитация на Костов, правителствена криза, разцепване на мнозинството и на СДС, нова партия, предсрочни избори... Дори главните действащи лица не знаят края на екшъна, който тази седмица на пълни обороти завихри ексвътрешният министър Богомил Бонев.
Но както и да се развият нещата, България е на път да влезе в поредната дестабилизация с всички последствия от това.
Тези дни мнозина разчитат скандала като римейк на падането на Виденов, но не отчитат немаловажната особеност, че вътрешнопартийната опозиция на Жан през 1996-1997 намери общ език с опозиция отвън в лицето на СДС. Сега е различно - вътрешнопартийната опозиция на Костов се обединява вътре в партията под мотото - правителство на СДС, но без Костов министър-председател.
Има и още нещо - СДС като цяло изведнъж увисна във въздуха. Двата стълба, на които беше стъпило синьото управление, се оказаха подсечени - доверието, спечелено с обещанието “ние няма да ви предадем”, и почтеността - “ние работим за хората”. Това, за което резултатите от местните избори само подсказаха, сега е груба действителност и без откровенията на Бонев.
Ако Костов обаче реши, че нищо не е станало, затова не вижда какво повече да направи от това да повтори в обръщение към приятелите на демокрацията същото, което каза през 1997 - “няма да се уплаша, няма да ви предам и няма да изоставя в никакъв случай своите отговорности на министър-председател и лидер на мнозинството”, нищо чудно да се стигне и до улични ексцесии.
Акцентирайки върху Бонев, Костов е на път да изпусне от полезрението си останалите играчи. Макар да нямат концепция по коя схема да стане елиминирането му от “Дондуков” 1, вариантите са повече от броя на сценаристите.

Ресурсът на Командира

Ако ситуацията стане още по-критична, Костов трудно може да разчита дори на ръководното тяло на синята партия. След излизането на Бакърджиев от НИС най-голямата властова квота в него държи Христо Бисеров, а той, откакто беше елиминиран от яслата на приватизацията, съвсем не е от отбора на премиера. Костов направи и друга тактическа грешка, която сега стана стратегическа. Като скри новия НИС от медиите, не му остави време да се легитимира. Напоследък новите хора в него започнаха да се появяват тук-там по медиите, но времето беше вече загубено. На Костов със сигурност му остават само Катя Михайлова, Соколов, Димитър Абаджиев, Никола Николов.
Затова Костов, както винаги в напечен момент, отиде отново при парламентарната група. Защото, ако тя се разцепи, ще е фатално за властта на сините, както беше през 1992. Но ако се е успокоил от дежурните изказвания или от предложението да бъде гласувана декларация в негова защита, ще сбърка. Групата може наистина да изглежда консолидирана, както уверява председателката й Екатерина Михайлова, но по-точното настроение в залата е мълчание. На първия ред мълчи Бакърджиев. Бисеров мълчи от Москва. Всички са притеснени и се изказват само дежурните. Йордан Цонев, Екатерина. Михайлова, Райчевски, Соколов... Те обобщават, че има заговор срещу правителството и СДС от хора с много пари, атаката е от икономически среди, свързани с бившата ДС по схемата от 1992 - чрез съветници. Въобще план “Клин” с Тренчев, Бонев и Грашнов в него. Според Костов нападките идват от хора, които разполагат с много средства и могат да издържат на по-дълга кампания. Тази логика за момента, изглежда, устройва всички. Иначе ще трябва да заговорят за някои от присъстващите в залата, а на никого не му се иска. Костов дори вижда едно предимство - “добре е, че тази кампания започва една година преди изборите, защото ако беше почнала 4-5 месеца преди изборите, нямаше да можем да се справим”.
Обединението на настроенията в парламентарната група съвсем не означава единство. Същинското преброяване ще настъпи, когато лобитата в нея бъдат активирани. Но на този етап, изглежда, Бакърджиев и Бисеров напълно ги устройва позицията на мълчаливи наблюдатели. Все пак е по-добре да знаеш всички карти на противника, преди да го цакаш.
Или може би се надяват нервите на Командира все пак да не издържат на психологическия натиск, който засега идва откъм Бонев, да се прибере в Драгалевци и ново правителство да подготвя изборите. Затова Костов предупреждава неафишираните си опоненти: “Моите нерви ще издържат, а дали ще издържат вашите?”

Кой с кого

Скандалът открои група в синия елит, обединена само от това, че не желаят Костов да е премиер. В нея са Софиянски, от една страна, и Бисеров - Бакърджиев, от друга. Те се подкрепят в дълбочина от своите “брокери” Любомир Павлов и Антоан Николов. Софиянски и Бакърджиев отдавна постигнаха паритет и почти безконфликтно си поделиха софийската икономика. Срещу Костов бившият вицепремиер дълбае през Софийската организация на сините и през лобито си в парламентарната група. Бисеров пък “работи” през регионалните партийни структури, някои областни управители и през НИС.
Най-прикрит е Софиянски. Той се среща с Костов да го уверява в своята лоялност и в същото време формулира несъгласията си с основните моменти на икономическата му политика: “ДДС и данък печалба да се свалят, защото сегашните ставки удрят средния данъкоплатец. Да се наблегне на инвестициите в селското стопанство. Да се преговаря с МВФ и за увеличаване на бюджетния дефицит.”
В тази конфигурация Бонев не е център, а периферия. Той трябва само да стопи кредитния ресурс от доверие за Костов.

Сценариите

Предсрочните избори са най-невъзможната за осъществяване идея, макар че се подхвърля дори и от опозицията. Христо Бисеров би осигурил подкрепата на Доган за тях, ако бъде договорено Костов да не е премиер, но не е съвсем сигурен какво държи Костов в папките си за него. Със сигурност не разчита на страницата си в Интернет.
Много по-вероятно е обаче политическите битки да се проведат вътре в СДС. Едва ли някой от сегашните му лидери смята, че може да спечели избори с друга освен със синята бюлетина. Атаката на Бонев може да бъде видяна и като първия залп от войната за дискредитиране на сегашното ръководство на СДС. Ако противниците на Костов продължават да подклаждат периодично огъня с подобен “материал”, те ще са по-сигурни, че на следващата национална конференция преди редовните парламентарни избори ще могат да елиминират премиера от държавната власт. Според устава на СДС ръководството на синята партия има тригодишен мандат, през който е несменяемо.
Костов може и да ги изпревари, като предложи трето “експертно” правителство на СДС с премиер, посочен от него. Слуховете засега включиха в списъка на кандидат-премиерите Петър Жотев, Антони Славински, Красимир Ангарски, Бойко Ноев... Новата промяна в кабинета би дала възможност на Командира да се подготви за същинската битка - изборите през 2001.
Но политическият инат на премиера може да доведе и до запазване на сегашния правителствен състав. И в това също има немалко логика.
Сигурно е вече едно. Правилата на играта вече не се диктуват само от Костов. На политическата сцена синият лидер вече има сериозни противници, и то от по-лошия за него вид - не от опозицията, а вътрешни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход