Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 апр 2000, 0:00, 689 прочитания

Твърде малко остана за разпределяне и затова борбата се ожесточава

Проф. Светослав Ставрев, преподавател по теория на управлението в Софийския университет, пред “Капитал”

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Светослав Ставрев е професор, доктор на науките. Завършил е ВИИ “Карл Маркс”, специалност “Икономика на промишлеността”. Работил е в проектантски и научни организации. От 1990 до 1993 г. е заместник-председател на КНСБ. Две години се занимава с частен строителен бизнес, след което преподава теория на управлението първо в Пловдивския, а сега в Софийския университет.

Може ли с едно изречение да охарактеризирате това, което става в страната през последните дни?

- Аз не съм много сигурен, че става кой знае какво. И ми се струва, че би трябвало да разграничим това, което се вижда, че става, от това, което става, но не се вижда. Защото във видимата част няма нищо чак толкова скандално. Някой взел 10 000 долара подкуп. Ами че това се прави 10 години на много места за много по-големи суми всеки ден. Премиерът получил оперативен доклад с информация и го задържал при себе си. Това го правят всички премиери навсякъде по света. Ако го сравним с информацията, която изнесе преди време ревизорът Емил Димитров, в неговите папки се съдържаше много по-скандална информация, обаче никой не я пое и обществото махна с ръка и си замина. А сега просто нивото се вдига малко - не малко, а до върха се вдига, и подсказва, че стават долу някъде, в основата на нещата, сериозни конфликти на интереси. Вълненията отдолу си остават за големите риби, вълненията отгоре остават за публиката и за шараните.

Кои са тези неща, които стават, но не се виждат?

- Те мъчно се виждат, но се знаят. Разпределя се това, което държавата притежава - това става 10 години и сега остава все по-малко и борбата става по-настървена. Аз съм убеден, че това е причината за събитията от изминалата седмица, но едва ли някога ще разберем точно защо. Ние трябва да се върнем към качеството на онова, което у нас се нарича политическа класа или политически елит, и въпросът е да се засрамим, че ние сме го излъчили, защото все пак това е станало с нашата воля. Всичко онова, което става в страната, е следствие от поведението на този политически елит.

Как според вас се чувстват обикновените хора, които са далече от тези политически ритници? Как например се чувствате вие в този момент?

- Не особено добре, за съжаление, фактът, че България бе напусната от близо един милион души, от които някои много качествени. Фактът че от моите студенти поне 30-40 процента са твърдо решили да емигрират, тоест да реализират другаде квалификацията, която тук им даваме - това само по себе си говори колко добре се управляваме. Нямаме нужда да прибягваме даже до напудрената статистика или до пристрастни наблюдатели и коментатори, които гледат на нещата от някаква гледна точка, заинтересована. Тук въпросът е защо сме толкова зле след 10 години реформиране и всъщност реформирахме ли се и докъде е стигнала, ако е започвала, тази реформа.

Реформирахме ли се?

- Струва ми се, че реформата протича дефектно по замисъл. Замисъл, който е правен-недоправен. Ако това, което трябваше да се направи, беше направено, днес съм сигурен, че всички ние щяхме да гледаме с по-бодро око на това, което става наоколо, и сега може би щяхме да се веселим дори на тези събития.

А какво трябваше да бъде направено?

- Трябваше да се направи дясна либерална реформа, а се направи ляво-дясна социална, социалдемократическа и прочие реформа, от която фактически се облагодетелстват тези, които по дефиниция трябваше да защитават социалното, а то - държавата. Държавата се намеси навсякъде. Ние имаме напълно деформирани пазари - капиталови, финансови, информационни, всякакви. Пазари, в които побеждават актьори, които се ползват било с протекцията на държавната власт, било на криминални сили, което в някои случаи е едно и също. При тези условия нито един читав стопански субект не може да успее. Ако си обладан от мотивация за успех, трябва да прибегнеш до тези две сили. Ето, това направиха нашите политици. Всички солидарно, без да мислят, сега се правят на добри и лоши - на рицари и на чудовища, няма сиви. Гоя казва в едно от своите писма: “Щом съм видял това, което съм видял, аз не съм невинен.” А те не само гледат, така че да не се правят на невинни.

Какво може да направи нормалният бизнес сега - да си събира багажа, да се опита да предвиди кои ще победят и да се присламчи към тях или да продължава едва-едва да мъждука, както досега?

- Аз няма да давам съвети на бизнеса, но, смятам, нещата си отиват към своя завършек, а той е да се раздаде всичко, което има за раздаване. Нека си го раздават на своите хора, нека си го подаряват, нищо да не влиза в бюджета, само да се махне тази пасмина, която предава 10 години вече България. Цялата политическа класа за мен е една пасмина и да си отиде в собствеността, която си е чопнала по време на управлението и да остави вече пазарите да функционират без протекции и без тези много сериозни отклонения от нормата, която имат всички пазари. Тогава трябва да дойде, и ще дойде сигурно след няколко театрални избори, ще дойде нова класа - не може да не дойде, тези вече са достатъчно оцапани до ушите. Между другото в нито едно общество по света политическата класа не е била най-качествената част от населението. Политическият елит е, общо взето, състоящ се от силно или слабо травмирани психически хора, това не са нормални професионалисти, а са неуспели професионалисти, общо взето.

Смятате ли, че кадърните хора, които досега са стояли встрани от политика, сега биха склонили да поемат отговорност и да влязат във властта, макар това за тях да е по-скоро жертва?

- Поне досега не се е показало, че тези, които могат, искат. Обикновено искат тези, които не могат. И това ще бъде пак така, струва ми се. Много ми се ще да вярвам, че греша в преценките си. Дотогава, докато раздадат господа демократите от сини, червени и прочие цветове всичко, което е останало за раздаване, и след това да не продължат да искат заедно с това да държат и кормилото на властта, за да могат да си живеят със собствеността, без да се напъват да я управляват, както трябва. А те и това ще искат, аз съм сигурен. Въпросът е дали обществото ще има достатъчно защитни сили и енергия да се противопостави - аз не съм убеден в това, че ще стане. Но не може да не стане, защото безизходицата ще наложи прочистването на всички елити в България, особено на политическия.
Наблюдавах с голям интерес кои са доминантите в мотивацията на политическото поведение в България и стигнах до извода, че са три. Едното е едно усещане за това, което трябва да се прави. То е усещане, те не са стигнали и никога не стигат до ясно съзнание какво трябва да се прави. Никой не управлява с програма България, управляват с предизборни платформи. Втората детерминанта е желанието за власт - нормално за всеки политически определил се субект. И третото желание е нетърпението, породено от съзнанието, че животът е кратък. За съжаление тази трета доминанта се оказа по-силна от останалите две. Защото аз, когато съм пред прага на вземането на властта, а това се усеща от политиците, мога да превърна усещането си за необходимата реформа в програма, ако потърся хората, които имат познанието и способността да ми добавят онова, което на мен ми липсва, но те не го правят от нетърпение. Второ, те искат да дойдат на власт, но забравят, че от властта се и пада и ще дойде нов цикъл, когато пак ще искат да дойдат на власт. А прекалено оцапаните политици не могат да се върнат, след като са паднали, а при нас те, общо взето, не се връщат, както сигурно сте забелязали. Значи те и тук нямат търпение. Водещото излиза, че е третото - това е нетърпението на лумпена, нетърпението на този, който знае, че е никой, и знае, че утре пак ще бъде в политическия смисъл никой, но иска да има зад гърба си нещо, което може да е в България, но по-желателно е да е извън България, но той там ще отиде да си кара старините. Ето това е трагедията на българската държава, че точно хора с такава доминираща мотивация управляват.

Можем ли да очакваме някаква форма на обществено недоволство от СДС или от политиците като цяло?

- Един много недоволен народ не може да бъде очакван, че ще бъде все кротък като агне. Но народът ни пък видя, че недоволство, изразяващо се в хаотични движения, като например излизането на улиците, подскачане и прочие, не води до онова, за което са отишли там. Народът няма да тръгне сега нито след Тренчев, нито след Богомил Бонев. Народът ще тръгне, когато освирепее от ужас - дано това, разбира се, да не стане. С преговорите по присъединяването към Европейския съюз аз очаквам много сериозно рамо на ЕС за онова, което става сега в България. Европа трябва да разбере, че българският народ има нужда от тях, а не българските политици. И, разбира се, Европа ни кани не защото много ни съчувства и много ни обича, а защото е преценила, че има интерес от това, че не можем да останем извън нея, защото после ще стане по зле за нея. Но тя трябва да знае, че с този политически елит, с който преговаря, все едно дали Божков или някой друг, трябва да се преговаря винаги с едно наум.

Какво означава “народът да освирепее от ужас” - от глад или да му писне вече?

- И едното, и другото. Ние 10 години все правим нещо, а то все нищо не излиза. Както каза Черномирдин в едно интервю, “уж го направихме за добро, а то стана както обикновено”, тоест зле. Но чак да излезе на улицата - това просто не ми се вярва, чак толкова не е елементарен народът ни, че да излиза, когато някой го подканва. А сега май го подканват. Просто ми е безинтересно тук кой крив, кой прав, кой ще спечели, защото на това ниво не се губи, на това ниво се пропускат печалби, но не се реализират загуби. Но ние с вас няма да спечелим, който и да спечели, но със сигурност ще загубим, който и да загуби.

Смятате ли, че е дошъл моментът, в който има шанс не просто да бъдат сменени определени хора с негативи, а да бъде изкоренена системата, която позволява издигането и задържането по върховете на такива хора?

- Ако, след като придобият икономическата си власт, тези хора не пожелаят да отстъпят политическата си власт, тогава системата ще се съхрани, защото тогава техните заводи, хотели и прочие няма да работят и пак ще виснат на държавата, и пак няма да имаме пазар. Ще имаме някакви социалистически пазари. Пазарен социализъм се опитаха да го направят някъде, но не успяха, но сега се вижда какво представлява социалистическият пазар. Уж пазар, уж частно, но чака пак държавата. И субсидии, и митниците отворени за едните, а затворени за другите, и банките дават на едни, а на други не дават, и приватизация за едни може, за други - не. Това е една държавнически политически протежирана икономическа класа, която се създава в момента. Повечето от тях няма да успеят в условията на нормален пазар, както се случи и с по-голямата част от Г-13. Какво остана от Г-13 - няколко души останаха. Фирмите им фалираха, но не и те.

Какво тогава можем да направим като редови граждани и данъкоплатци?

- Можем да направим едно - единствено нещо - да не гласуваме. Нека станат 20 процента гласували - после ще ги питам аз след избора с какво лице ще ме управляват, кои са те. Тогава вече Европа ще погледне другояче тези самозванци. Те няма да имат право да говорят от името на народа. Те и сега не говорят, но се крият зад официалните гласове, които са получили някога си. Така се репчеше и Жан Виденов - за мен са гласували, вотът е мой, откъде накъде ще падаме от власт. У нас трябва да надделее не разумът, а инстинктът за самосъхранение. Какво ще ми предлагат едни и същи физиономии и все да си избирам от тях някой си. Не искам никого от тях. Ще ги видите в парламента, за четвърти или пети път, седят си там, само сменят групите и партиите, но седят. И това им дава право да си мислят, че са политическа класа. Защото те пак седят, а къде седят - случайност.

Вие лично вярвате ли на премиера Костов?

- Аз го познавам от 1990 г. Той е моето най-голямо разочарование в политиката, защото аз на него му вярвах. Вярвах в ума, квалификацията и волята му. Нищо не излезе от тези три неща. Нито умът се оказа добър, защото той не направи нищо освен това, че позволи да се въведе валутен борд в България, нищо друго особено не направи. Не успя да се противопостави на това хищническо обкръжение, в което беше попаднал - да не си от небето паднал, знаеш къде отиваш. Нито пък остана нещо от неговата квалификация, той си призна - аз съм политик, а не експерт. А волята му, къде е тя? За какво показа, че има воля - за нищо.

Казвате, че познавате Иван Костов. Как според вас ще реагира той в тази ситуация?

- Да реагира, както желае, ние не сме приятели. Аз говоря, защото съм загрижен да съдбата на децата ми, а не ме интересува Иван Костов или СДС. Както не ме интересуват и лигите по физиономиите на опозицията в момента, особено БСП, които се стягат да идват на власт. Ей богу, ако знаят какво да правят, когато дойдат на власт, дори бих ги подкрепил. Но аз четох и тяхната програма - те не са мръднали, все едно са преди 15 - 20 години. Все на това дередже са си - пак говорят за субсидии, социални ангажименти. С какви пари ще ги правите тези неща бе, господа? Въобще никой не мисли в България за това какво ще се прави с властта от гледна точка на предназначение - тя все пак не е в това те само да лапат.

Интервюто взе Любомир ВАСИЛЕВ



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО 2 Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО

И още: България все пак ще започне да тества малко повече за COVID-19, заразените с коронавирус у нас вече са 346, еврогрупата се среща за още мерки

29 мар 2020, 1827 прочитания

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ 13 Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ

Цената на тока няма да бъде намалена, за да може централата да получи въпросните средства

29 мар 2020, 5756 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Погнусата

България се видя и се отврати от себе си

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10