Екоземеделието поверено на чужденци с таен договор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Екоземеделието поверено на чужденци с таен договор

Екоземеделието поверено на чужденци с таен договор

Фермерите трябва да плащат на италианската “Биоагрикооп” 450 евро на ден плюс 1от оборота си

Паулина Михайлова
1099 прочитания

Земеделското министерство е дало право на италианската агенция “Биоагрикооп” да сертифицира екологично чисти продукти, произведени в България, за износ в Европейския съюз, съобщи пред “Капитал” осведомен източник от Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия (НСРЗКА). Така българските фермери, които претендират, че продукцията им е екологично чиста (произведена без химикали и в незамърсена почва), и искат да я изнесат на европейския пазар, трябва да получат сертификация от “Биоагрикооп”. Лошото е, че няма друга фирма, акредитирана от ЕС и регистрирана у нас, към която предприемачите да могат да се обърнат, обясниха специалисти от службата за растителна защита. В резултат частниците трябва да плащат на италианската агенция по 450 евро на ден за международна проверка на продукцията им и 1от оборота си за сертифициране. Такива разходи за производителите изглеждат равносилни на нещо като забранителна такса. Според специалисти във Франция например таксата за проверка на производителите е 30 долара. Там таксите са диференцирани и са по-високи за преработвателите.
Засега нито една българска фирма не е заявила нито в службата за растителна защита, нито в агроведомството намерение да произвежда екологично чисти домати, краставици или пъпеши. Молби не са подавани и до италианската агенция, защото тя не е започнала работа. Освен че заниманието излиза скъпо, все още не е ясна и процедурата. Потенциалният производител няма къде да продаде продукцията си. България все още няма квоти за износ на биологична продукция в Европейския съюз. Според експерти количествата би трябвало да се договорят отделно. По принцип биологичните продукти са по-скъпи, затова може се разчита на по-висока квота за тях.

Договорът с италианците

“Имаше посещение на италианска делегация по повод на “Биоагрикооп”, но до подписване не се стигна”, заяви пред “Капитал” Тодор Матев, директор на НСРЗКА. Земеделският министър Венцислав Върбанов обаче твърди противоположното. По неговите думи: “Вярно е, че има споразумение с “Биоагрикооп”, но досега не е работено реално по него. Имаше интерес от италианците, затова сключихме споразумение, още повече, че “Биоагрикооп” е акредитирана да издава сертификати за износ в Европейския съюз.”
Споразумението е подписано през есента на 1999 г., веднага след приемането на наредба №15 от 3 август за биологично производство на земеделски и хранителни продукти. С него земеделското министерство признава дейността по контрола и сертифицирането на италианската агенция и безплатно се задължава да окаже помощ за нейното установяване и регистрация. Агроведомството поема и ангажимента да регистрира всички производители на екологични продукти. Ако агенцията оттегли сертификацията на дадена фирма или лице, това води до отстраняване от регистъра.

Лицензионната процедура

Заедно със споразумението между министерството и “Биоагрикооп” е одобрен и протокол за споразумение между агенцията и фирмите производители. Според него “Биоагрикооп” ще прави предварителен анализ на производствената програма и технологиите на фирмата, за да провери съответствието им с правилата на Европейския съюз. Италианците трябва да инспектират фирмата, складовете и земите й и да издадат декларация за съответствие на продуктите. Оттам нататък върху тях може да се слага знакът на “Биоагрикооп”, което е равносилно на лиценз за износ в евросъюза.
От няколко седмици чиновници в НСРЗКА и агроминистерството обсъждат създаването на национална комисия по сертифициране на биологичната продукция. Целта е тя да се заеме именно със задачите, за които е била натоварена “Биоагрикооп”. По замислената структура кандидатите да произвеждат екологично чисти продукти ще подават документите си в службата за растителна защита и ще получават разрешение оттам. Националната комисия пък ще се занимава с разработване на маркировката за сертификация. Таксите за всички проверки и разрешителни ще са символични, твърдят подчинени на Тодор Матев.

Защо няма износ на екопродукти

За да заработи тази схема обаче, трябва да имаме лаборатории, акредитирани от Брюксел за изпитване на продуктите, обясни министър Върбанов. Засега такива няма. Акредитации имат италианците, но за нашите производители ще е по-изгодно и удобно да ползват местни лаборатории, вместо за всяка инспекция да викат чужденци, обясни Върбанов.
Дали е по-добре чужда фирма да сертифицира производителите ни срещу крупни такси, или това да се прави от български чиновници, е отделен въпрос. И двата варианта обаче не са в духа на наредбата за биологичното производство. Там е записано, че контролът върху въпросната дейност и сертифицирането й се извършват от териториалните служби на НСРЗКА и от лицензирани за целта фирми. Тоест редно би било да се организира конкурс за избор на една или няколко компании, които да се заемат с издаването на сертификати, след като получат разрешение от ЕС. Така ще се намали намесата на чиновниците и ще се създаде възможност за конкуренция между кандидати за сертифициращи агенции. Засега обаче намеренията в тази област остават на хартия.
Освен всички други проблеми няма и яснота на какво финансиране могат да разчитат производителите. Има идея да им се отпускат пари по програма САПАРД на ЕС, по която средствата са безвъзмездни. Лошото е, че по тази програма финансиране вероятно ще се отпуска за проекти, които са след първата година от старта на производството. А основните инвестиции са концентрирани преди този срок. При това САПАРД може да отпусне само 50от стойността на проектите.
Освен това според наредбата за биологично земеделие минималният срок за въвеждане на екопроизводство в дадено стопанство е 18 месеца. Следователно България може да започне износ на такава продукция най-рано след две години. На фона на всички тези неуредици малко странно звучи скорошното изказване на министър Върбанов, че “екоземеделието е нашата ниша на европейския пазар”.

Според проучвания на италианската агенция “Биоагрикооп” между 70 и 90 на сто от българските земи са подходящи за биологично производство. Характерно за него е, че продукцията се отглежда на незамърсени от химикали почви и без да се използват синтетични пестициди и изкуствени торове.
Международният пазар на екопродукти е за 12 млрд. долара годишно. Според Пламен Параскевов от “Агроекофарм” най-бързо пазар в ЕС биха намерили екологично чистите консерви от плодове и зеленчуци, произведени у нас.

Земеделското министерство е дало право на италианската агенция “Биоагрикооп” да сертифицира екологично чисти продукти, произведени в България, за износ в Европейския съюз, съобщи пред “Капитал” осведомен източник от Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия (НСРЗКА). Така българските фермери, които претендират, че продукцията им е екологично чиста (произведена без химикали и в незамърсена почва), и искат да я изнесат на европейския пазар, трябва да получат сертификация от “Биоагрикооп”. Лошото е, че няма друга фирма, акредитирана от ЕС и регистрирана у нас, към която предприемачите да могат да се обърнат, обясниха специалисти от службата за растителна защита. В резултат частниците трябва да плащат на италианската агенция по 450 евро на ден за международна проверка на продукцията им и 1от оборота си за сертифициране. Такива разходи за производителите изглеждат равносилни на нещо като забранителна такса. Според специалисти във Франция например таксата за проверка на производителите е 30 долара. Там таксите са диференцирани и са по-високи за преработвателите.
Засега нито една българска фирма не е заявила нито в службата за растителна защита, нито в агроведомството намерение да произвежда екологично чисти домати, краставици или пъпеши. Молби не са подавани и до италианската агенция, защото тя не е започнала работа. Освен че заниманието излиза скъпо, все още не е ясна и процедурата. Потенциалният производител няма къде да продаде продукцията си. България все още няма квоти за износ на биологична продукция в Европейския съюз. Според експерти количествата би трябвало да се договорят отделно. По принцип биологичните продукти са по-скъпи, затова може се разчита на по-висока квота за тях.

Договорът с италианците

“Имаше посещение на италианска делегация по повод на “Биоагрикооп”, но до подписване не се стигна”, заяви пред “Капитал” Тодор Матев, директор на НСРЗКА. Земеделският министър Венцислав Върбанов обаче твърди противоположното. По неговите думи: “Вярно е, че има споразумение с “Биоагрикооп”, но досега не е работено реално по него. Имаше интерес от италианците, затова сключихме споразумение, още повече, че “Биоагрикооп” е акредитирана да издава сертификати за износ в Европейския съюз.”
Споразумението е подписано през есента на 1999 г., веднага след приемането на наредба №15 от 3 август за биологично производство на земеделски и хранителни продукти. С него земеделското министерство признава дейността по контрола и сертифицирането на италианската агенция и безплатно се задължава да окаже помощ за нейното установяване и регистрация. Агроведомството поема и ангажимента да регистрира всички производители на екологични продукти. Ако агенцията оттегли сертификацията на дадена фирма или лице, това води до отстраняване от регистъра.

Лицензионната процедура

Заедно със споразумението между министерството и “Биоагрикооп” е одобрен и протокол за споразумение между агенцията и фирмите производители. Според него “Биоагрикооп” ще прави предварителен анализ на производствената програма и технологиите на фирмата, за да провери съответствието им с правилата на Европейския съюз. Италианците трябва да инспектират фирмата, складовете и земите й и да издадат декларация за съответствие на продуктите. Оттам нататък върху тях може да се слага знакът на “Биоагрикооп”, което е равносилно на лиценз за износ в евросъюза.
От няколко седмици чиновници в НСРЗКА и агроминистерството обсъждат създаването на национална комисия по сертифициране на биологичната продукция. Целта е тя да се заеме именно със задачите, за които е била натоварена “Биоагрикооп”. По замислената структура кандидатите да произвеждат екологично чисти продукти ще подават документите си в службата за растителна защита и ще получават разрешение оттам. Националната комисия пък ще се занимава с разработване на маркировката за сертификация. Таксите за всички проверки и разрешителни ще са символични, твърдят подчинени на Тодор Матев.

Защо няма износ на екопродукти

За да заработи тази схема обаче, трябва да имаме лаборатории, акредитирани от Брюксел за изпитване на продуктите, обясни министър Върбанов. Засега такива няма. Акредитации имат италианците, но за нашите производители ще е по-изгодно и удобно да ползват местни лаборатории, вместо за всяка инспекция да викат чужденци, обясни Върбанов.
Дали е по-добре чужда фирма да сертифицира производителите ни срещу крупни такси, или това да се прави от български чиновници, е отделен въпрос. И двата варианта обаче не са в духа на наредбата за биологичното производство. Там е записано, че контролът върху въпросната дейност и сертифицирането й се извършват от териториалните служби на НСРЗКА и от лицензирани за целта фирми. Тоест редно би било да се организира конкурс за избор на една или няколко компании, които да се заемат с издаването на сертификати, след като получат разрешение от ЕС. Така ще се намали намесата на чиновниците и ще се създаде възможност за конкуренция между кандидати за сертифициращи агенции. Засега обаче намеренията в тази област остават на хартия.
Освен всички други проблеми няма и яснота на какво финансиране могат да разчитат производителите. Има идея да им се отпускат пари по програма САПАРД на ЕС, по която средствата са безвъзмездни. Лошото е, че по тази програма финансиране вероятно ще се отпуска за проекти, които са след първата година от старта на производството. А основните инвестиции са концентрирани преди този срок. При това САПАРД може да отпусне само 50от стойността на проектите.
Освен това според наредбата за биологично земеделие минималният срок за въвеждане на екопроизводство в дадено стопанство е 18 месеца. Следователно България може да започне износ на такава продукция най-рано след две години. На фона на всички тези неуредици малко странно звучи скорошното изказване на министър Върбанов, че “екоземеделието е нашата ниша на европейския пазар”.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.