Спецслужбите ще излязат от нелегалност само със закон
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спецслужбите ще излязат от нелегалност само със закон

Спецслужбите ще излязат от нелегалност само със закон

Йово НИКОЛОВ, Момчил МИЛЕВ
1418 прочитания

Българинът открай време робува на абревиатурите (по съветски образец). И преди, и сега има едни трибуквени и четирибуквени институции, които го хвърлят в тих ужас. Страхопочанието идва от мощния репресивен апарат на зловещото КДС (Комитет за държавна сигурност), който 45 години стряскаше съня на хората.
Наследниците на различните управления в Държавна сигурност също се сдобиха с кратки абревиатури и макар вече не толкова страшни, не станаха по-прозрачни. НСБОП, НСС, НРС, ВКР, РУ на ГЩ са все служби, обвити в тайнственост и мистика. Зад всяка абревиатура се крие неизвестен брой от щатни офицери, с неясен бюджет и агенти, чиято задача е да ни пазят от чужди шпиони и мафиотски образувания. Как става това, с какви средства, каква работа вършат спецченгетата, рядко излиза наяве. Липсата на законова база позволява на тайните служби да правят каквото си поискат, затова от нейната липса интерес имат само хората в тях и никой друг.
Когато преди два месеца в медиите започна обсъждането на новия Закон за обществения ред и сигурност, всички ченгета, напуснали системата, и настоящи, се обединиха около тезата, че това е общественоугодно дело. Само че законът зацикли и за него повече нищо не се чу. Според появилия се тогава вариант идеята на работната група е била заимствана от Унгария и Германия. Законопроектът предлагаше създаването на агенция или министерство, което да координира действията на специалните служби. Тя да има информационни функции, но един началник да координира дейността на цивилното и военното разузнаване, контраразузнаването, военното контраразузнаване и службата за охрана.
Този законопроект има основно две идеи - да постави под контрол и да обединява усилията на всички служби по конкретни задачи и да обезпечава информационно изпълнителната власт, парламента и президента. Естествено всички заподозряха Иван Костов в желанието да концентрира силовите структури на държавата и да укрепи властта си, тъй като тази агенцията трябваше да бъде на подчинение на МС.
Години наред тези щения на Министерския съвет бяха жестоко отбивани и от военното разузнаване, и от цивилния му брат НРС. Сякаш няма по-нормално нещо от това информацията на спецслужбите да се ползва в името на управлението на държавата. Така още от 1992 г. в парламента има няколко внесени проекта за Закон за националното разузнавателно управление. Те обаче така и не видяха бял свят заради противостоенето президент - изпълнителна власт. По силата на указ 152 от 5 февруари 1990 г. Държавният съвет на България създава НРС на подчинение към президентството. Тогава все още президент е Петър Младенов. Намеренията са в редовете на спецслужбите да останат верни на партията хора. По-късно това ще се окаже доста важно за лявата партия. Оттогава, та и до днес, когато се заговори за прехвърляне на подчинението на НРС на изпълнителната власт, всички търсят интрига между двете сгради на “Дондуков”.
Същото е и с НСО. Тя е наследник на прословутото УБО, което бдеше за спокойствието на елита на БКП. Сега изпълнява същите функции за настоящите първенци на държавата. И затова се предполага, че знае много от тайните на управляващите. НСО е създадена с постановление от 1991 г. и също е на подчинение на президента. Всъщност за запазване на статуквото най-вече се борят техните шефове.
Бившият шеф на разузнаването ген. Бриго Аспарухов е подозиран в това, че на няколко пъти разтърси държавата с шпионски скандали, за да предотврати прехвърлянето на подчинението на службата си към изпълнителната власт и оставането си на служба. Това обаче не е валидно за сегашния директор на НРС Димо Гяуров. Младият юрист беше обща кандидатура и се разбира еднакво добре и със Стоянов, и с Костов.
Не така обаче стои положението при шефа на НСО ген. Димитър Владимиров. Той беше подложен на серия от провокации от 1997 г. насам и дори се заговори, че неговото място ще се заеме от човек на тогавашния МВР-шеф Богомил Бонев, но оцеля с подкрепата на президента.
Контрашпионажът май трябва да излезе от МВР. Поне такава е идеята, която се лансира в последно време. Наследникът на Второ главно управление на ДС беше освободен от несвойствените си дейности като контрол на ГКПП например с новия устройствен Закон за МВР. Пак чрез него на НСС бяха вменени само информационни функции, без право да извършва задържания на престъпници или шпиони. В службата силно беше редуциран секторът, който се занимава с икономически престъпления. Така за НСС остана да се занимава основно с контрашпионаж и международен тероризъм. И съвсем естествено е тя да излезе от МВР, но май на никого не му се иска това да става.
Около службата се разшумя особено много, след като директорът ген. Атанасов предаде на премиера Иван Костов данни за корумпирани властници през декември м.г. Оказа се, че макар и с редуциран състав, контраразузнаването се е докопало до информация за корупция във висшите етажи на властта.
НСБОП напротив, все повече засилва своите полицейски функции. Тя беше създадена с постановление №20 от 13.02.1991 г. основно от служители на сектора за борба с контрабандата на културно-исторически ценности от бившето Шесто управление на ДС. Постепенно се разрасна и стана реален конкурент на НСС. Двете служби са единствените, които работят по силата на закон.
През 1998 г. част от направленията, по които работеха антимафиотите, отидоха в полицията - кражбите на автомобили и контрабандата с ценности. И тенденцията е тя да се приближава все повече до полицейската дейност.
Военните специални служби бавно, но сигурно губят своята автономия. До идването на правителството на Костов структурите на Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ на ГЩ) и Военното контраразузнаване (ВКР) бяха извън структурите на военното министерство. На практика цялата информация от двете спецслужби минаваше през ръцете на генщаба, преди да достигне цивилното ръководство на армията.
Синият военен министър Георги Ананиев се оказа първият, който се опита да промени нещо по отношение на военната агентура. Под давлението на тогавашния си първи заместник Румен Кънчев през 1997 г. той предложи поправки във военния закон, според която ВКР и Военна полиция преминават изцяло на негово подчинение. Началникът на генщаба успя да запази контрола си над военното разузнаване. Самите военни спецслужби функционират по вътрешноведомствените си разпоредби, които обаче и до момента продължават да са секретни.
По принцип и военното разузнаване, и ВКР отдавна работят по проекти за нормативни актове, които да узаконят тяхната дейност. Те обаче надали някога ще видят бял свят. С последните поправки в Закона за отбраната и въоръжените сили статутът на военните специални служби коренно се променя. ВКР и Военна полиция се сливат в едно, а новата мегаслужба се нарича “Сигурност”. Нейните правомощия са загатнати с няколко думи в закона, а всичко останало ще се регламентира от военния министър.
Военното разузнаване се разделя на две, като едната част остава при генщаба, а другата отива на цивилно подчинение. Това, което остава в ръцете на генералите, е така нареченото полево разузнаване, което се занимава с чисто армейски задачи. Армията запазва контрола си и над радиоразузнаването, което подслушва честотния спектър в целия балкански регион. Военната агентура зад граница се обособява с така наречената служба “Военна информация”. Тя ще бъде подчинена на цивилното ръководство, като все още се уточнява към кого точно ще е. Сегашният военен министър Бойко Ноев има силно желание да я запази за себе си, вероятно под давлението на своя най-верен човек - шефът на политическия кабинет и бивш началник на военното разузнаване о.з. ген. Чавдар Червенков.
Премиерът Костов обаче има доста по-различни планове за военното разузнаване и вероятно ще се опита да го подчини директно на своята воля чрез Съвета за сигурност към Министерския съвет. Още повече Костов е в изключително топли взаимоотношения с шефа на военните разведки ген. Ангел Кацаров.
Въпросът с контрола над специалните служби стана причина и за някои дрязги между правителството и държавния глава. Президентът Стоянов открито се противопостави на идеята някои офицери от военното ведомство да се назначават само със заповед на министъра, както и изваждането на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана от състава на въоръжените сили. Според източници от военното министерство става дума точно за това как да се назначават шефовете на специалните служби. В случая с НРС и НСО също става дума за това дали да има президентски укази или не. По принцип Петър Стоянов брани със зъби и нокти позициите си по отношение на армията и особено на специалните служби.
Каквото и да се казва обаче, единственото право е в закона. И докато спецслужбите нямат закон, който да регламентира тяхната дейност, винаги ще бъдат подозирани в манипулации, дезинформиране, подвеждане и т.н. Колкото по-явни са тайните служби, толкова по-голямо е доверието в тях. Естествено не става въпрос за издаване на секретите им. Става въпрос за използването и законовото регламентиране на техните методи, за координацията и контрола на тяхната дейност.

Българинът открай време робува на абревиатурите (по съветски образец). И преди, и сега има едни трибуквени и четирибуквени институции, които го хвърлят в тих ужас. Страхопочанието идва от мощния репресивен апарат на зловещото КДС (Комитет за държавна сигурност), който 45 години стряскаше съня на хората.
Наследниците на различните управления в Държавна сигурност също се сдобиха с кратки абревиатури и макар вече не толкова страшни, не станаха по-прозрачни. НСБОП, НСС, НРС, ВКР, РУ на ГЩ са все служби, обвити в тайнственост и мистика. Зад всяка абревиатура се крие неизвестен брой от щатни офицери, с неясен бюджет и агенти, чиято задача е да ни пазят от чужди шпиони и мафиотски образувания. Как става това, с какви средства, каква работа вършат спецченгетата, рядко излиза наяве. Липсата на законова база позволява на тайните служби да правят каквото си поискат, затова от нейната липса интерес имат само хората в тях и никой друг.
Когато преди два месеца в медиите започна обсъждането на новия Закон за обществения ред и сигурност, всички ченгета, напуснали системата, и настоящи, се обединиха около тезата, че това е общественоугодно дело. Само че законът зацикли и за него повече нищо не се чу. Според появилия се тогава вариант идеята на работната група е била заимствана от Унгария и Германия. Законопроектът предлагаше създаването на агенция или министерство, което да координира действията на специалните служби. Тя да има информационни функции, но един началник да координира дейността на цивилното и военното разузнаване, контраразузнаването, военното контраразузнаване и службата за охрана.
Този законопроект има основно две идеи - да постави под контрол и да обединява усилията на всички служби по конкретни задачи и да обезпечава информационно изпълнителната власт, парламента и президента. Естествено всички заподозряха Иван Костов в желанието да концентрира силовите структури на държавата и да укрепи властта си, тъй като тази агенцията трябваше да бъде на подчинение на МС.
Години наред тези щения на Министерския съвет бяха жестоко отбивани и от военното разузнаване, и от цивилния му брат НРС. Сякаш няма по-нормално нещо от това информацията на спецслужбите да се ползва в името на управлението на държавата. Така още от 1992 г. в парламента има няколко внесени проекта за Закон за националното разузнавателно управление. Те обаче така и не видяха бял свят заради противостоенето президент - изпълнителна власт. По силата на указ 152 от 5 февруари 1990 г. Държавният съвет на България създава НРС на подчинение към президентството. Тогава все още президент е Петър Младенов. Намеренията са в редовете на спецслужбите да останат верни на партията хора. По-късно това ще се окаже доста важно за лявата партия. Оттогава, та и до днес, когато се заговори за прехвърляне на подчинението на НРС на изпълнителната власт, всички търсят интрига между двете сгради на “Дондуков”.
Същото е и с НСО. Тя е наследник на прословутото УБО, което бдеше за спокойствието на елита на БКП. Сега изпълнява същите функции за настоящите първенци на държавата. И затова се предполага, че знае много от тайните на управляващите. НСО е създадена с постановление от 1991 г. и също е на подчинение на президента. Всъщност за запазване на статуквото най-вече се борят техните шефове.
Бившият шеф на разузнаването ген. Бриго Аспарухов е подозиран в това, че на няколко пъти разтърси държавата с шпионски скандали, за да предотврати прехвърлянето на подчинението на службата си към изпълнителната власт и оставането си на служба. Това обаче не е валидно за сегашния директор на НРС Димо Гяуров. Младият юрист беше обща кандидатура и се разбира еднакво добре и със Стоянов, и с Костов.
Не така обаче стои положението при шефа на НСО ген. Димитър Владимиров. Той беше подложен на серия от провокации от 1997 г. насам и дори се заговори, че неговото място ще се заеме от човек на тогавашния МВР-шеф Богомил Бонев, но оцеля с подкрепата на президента.
Контрашпионажът май трябва да излезе от МВР. Поне такава е идеята, която се лансира в последно време. Наследникът на Второ главно управление на ДС беше освободен от несвойствените си дейности като контрол на ГКПП например с новия устройствен Закон за МВР. Пак чрез него на НСС бяха вменени само информационни функции, без право да извършва задържания на престъпници или шпиони. В службата силно беше редуциран секторът, който се занимава с икономически престъпления. Така за НСС остана да се занимава основно с контрашпионаж и международен тероризъм. И съвсем естествено е тя да излезе от МВР, но май на никого не му се иска това да става.
Около службата се разшумя особено много, след като директорът ген. Атанасов предаде на премиера Иван Костов данни за корумпирани властници през декември м.г. Оказа се, че макар и с редуциран състав, контраразузнаването се е докопало до информация за корупция във висшите етажи на властта.
НСБОП напротив, все повече засилва своите полицейски функции. Тя беше създадена с постановление №20 от 13.02.1991 г. основно от служители на сектора за борба с контрабандата на културно-исторически ценности от бившето Шесто управление на ДС. Постепенно се разрасна и стана реален конкурент на НСС. Двете служби са единствените, които работят по силата на закон.
През 1998 г. част от направленията, по които работеха антимафиотите, отидоха в полицията - кражбите на автомобили и контрабандата с ценности. И тенденцията е тя да се приближава все повече до полицейската дейност.
Военните специални служби бавно, но сигурно губят своята автономия. До идването на правителството на Костов структурите на Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ на ГЩ) и Военното контраразузнаване (ВКР) бяха извън структурите на военното министерство. На практика цялата информация от двете спецслужби минаваше през ръцете на генщаба, преди да достигне цивилното ръководство на армията.
Синият военен министър Георги Ананиев се оказа първият, който се опита да промени нещо по отношение на военната агентура. Под давлението на тогавашния си първи заместник Румен Кънчев през 1997 г. той предложи поправки във военния закон, според която ВКР и Военна полиция преминават изцяло на негово подчинение. Началникът на генщаба успя да запази контрола си над военното разузнаване. Самите военни спецслужби функционират по вътрешноведомствените си разпоредби, които обаче и до момента продължават да са секретни.
По принцип и военното разузнаване, и ВКР отдавна работят по проекти за нормативни актове, които да узаконят тяхната дейност. Те обаче надали някога ще видят бял свят. С последните поправки в Закона за отбраната и въоръжените сили статутът на военните специални служби коренно се променя. ВКР и Военна полиция се сливат в едно, а новата мегаслужба се нарича “Сигурност”. Нейните правомощия са загатнати с няколко думи в закона, а всичко останало ще се регламентира от военния министър.
Военното разузнаване се разделя на две, като едната част остава при генщаба, а другата отива на цивилно подчинение. Това, което остава в ръцете на генералите, е така нареченото полево разузнаване, което се занимава с чисто армейски задачи. Армията запазва контрола си и над радиоразузнаването, което подслушва честотния спектър в целия балкански регион. Военната агентура зад граница се обособява с така наречената служба “Военна информация”. Тя ще бъде подчинена на цивилното ръководство, като все още се уточнява към кого точно ще е. Сегашният военен министър Бойко Ноев има силно желание да я запази за себе си, вероятно под давлението на своя най-верен човек - шефът на политическия кабинет и бивш началник на военното разузнаване о.з. ген. Чавдар Червенков.
Премиерът Костов обаче има доста по-различни планове за военното разузнаване и вероятно ще се опита да го подчини директно на своята воля чрез Съвета за сигурност към Министерския съвет. Още повече Костов е в изключително топли взаимоотношения с шефа на военните разведки ген. Ангел Кацаров.
Въпросът с контрола над специалните служби стана причина и за някои дрязги между правителството и държавния глава. Президентът Стоянов открито се противопостави на идеята някои офицери от военното ведомство да се назначават само със заповед на министъра, както и изваждането на Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана от състава на въоръжените сили. Според източници от военното министерство става дума точно за това как да се назначават шефовете на специалните служби. В случая с НРС и НСО също става дума за това дали да има президентски укази или не. По принцип Петър Стоянов брани със зъби и нокти позициите си по отношение на армията и особено на специалните служби.
Каквото и да се казва обаче, единственото право е в закона. И докато спецслужбите нямат закон, който да регламентира тяхната дейност, винаги ще бъдат подозирани в манипулации, дезинформиране, подвеждане и т.н. Колкото по-явни са тайните служби, толкова по-голямо е доверието в тях. Естествено не става въпрос за издаване на секретите им. Става въпрос за използването и законовото регламентиране на техните методи, за координацията и контрола на тяхната дейност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK