СДС освободи дясното пространство

“Младите” в НИС се изявяват като партийни строители

Три години след като спечели парламентарните избори със заявка за неизбежни реформи с дясна насоченост, СДС тръгва към новия вот с центристка оферта - нещо като олевяване в посока към центъра.
За целта се прицели задочно в образа на модерната християндемокрация. Като даде публично обещание да представлява интересите не на конкретна социална прослойка, а на цялото общество. Да бъде класическа центристка партия, освобождавайки по този начин монополизираното - поне на думи - от самата нея до този момент дясно политическо пространство за други формации, които имат амбиции за това като ВМРО, “Гергьовден” и евентуално една бъдеща партия на ексминистъра Бонев.
Главно помощно средство в процеса на търсенето на изчистена идеологическа идентичност сините привидяха в приемането на т. нар. Харта на ценностите на СДС като Европейска народна партия. Официален партиен документ, който ще претендира според един от авторите му - Димитър Абаджиев, да играе ролята на “идейна конституция”. Моментът на публичното му лансиране обаче съвпадна със скандалните интервюта на Богомил Бонев в българската преса. Което още тогава го маргинализира като новина.
Идеята за намиране на ясен идеен образ на сините не е отскоро. Но липсата му едва ли е истинската причина след три години “лутане” из властта СДС да си спечели имиджа на партия, в чиито редици под правителствения чадър се вихрят сини политици с подчертано клиентелистко поведение и откровени уклони към корумпираност. А и на фона на подобни трайни впечатления напъните на управляващите да се идентифицират с християндемократическите ценности придобиват по-скоро абстрактни нюанси. В този смисъл твърдението на другия автор на проекта, Никола Николов, че “точно това е моментът, когато една политическа сила, натрупала опит от властта, може да сключи с обществото онзи етичен анекс към сключения с обществото договор за управление на страната”, звучи твърде неубедително. А и “онзи етичен анекс” е твърде закъснял, за да бъде оценен по достойнство от другата страна - тази на управляваните. Така стартиралата обществена дискусия върху основата на този проект събуди по-скоро недоумение и неразбиране, отколкото какъвто и да било ентусиазъм.
Да се опитваш да изчистиш имиджа си чрез хартиен морал и заявени на всеослушание ценности с пожелателен тон (свобода, солидарност, справедливост), говори само за едно - парламентарните избори неминуемо наближават.
Иначе хартата се вписва напълно в ресорните отдели, за които новоизбраните в НИС Николов и Абаджиев отговарят. Първият като пряк наследник на Божков - за икономическата политика и програмните стратегии на партията. Вторият пък държи международната политика и осъществява контактите със сродните на СДС европейски партии. На провелото се заседание на националния съвет във вторник проектът на двамата бе приет окончателно. Според Абаджиев чрез приемането на партийния кодекс се задава рамка, въз основа на която ще могат да се изграждат оттук нататък всички останали програми на СДС. Както и предизборните програми за управление. Пред в. “Капитал” той призна, че до този момент в СДС е съществувал идеен вакуум. Според него това се дължи на факта, че досега СДС е бил зает с “реанимирането на държавата, както и на скорошното му излизане от формата на политическа организация от коалиционен тип”. В сините редици признанията в тази насока са доста по-радикални, т.е вниманието на управляващите е било отвлечено от “сладкиша”, наречен “приватизация”. Междувременно Абаджиев сподели, че хартата ще бъде обърната към вътрешнопартийните структури и “така те ще имат възможност да критикуват политиката на партията в съответствие с нея”. Според него идеологическият облик, който СДС трябва да добие, разбира се, ще бъде съобразен с българските условия. Той ще включва елементи на консерватизъм, на либерализъм и социална политика. Освен това уточни, че “хартата представлява интелектуален продукт на СДС, а не предизборна програма”. На въпрос дали има натиск от Европейската народна партия (ЕНП) за приемането на подобен партиен документ той отговори, че не е било поставяно като изискване от ЕНП, а е собствено решение.
“Ние обявяваме своите ценности и принципи и искаме по тях да ни съдят” - пожела за пореден път Костов след заседанието на националния съвет. Още преди да бъде приета официално като пилотен проект, в духа на хартата, лидерът на СДС посочи предложението на парламентарната група да бъде ограничен имунитетът на депутатите и висшите магистрати. Опитът на премиера да оприличи подобно намерение като послание на хартата, като “послание на справедливостта” доби по-скоро популистки краски. И не защото липсва логика в случая, а защото първият въпрос, който автоматично си задават както журналистите, така и редовите избиратели, е защо точно сега. Освен като закъснял анонс към обществеността, предварително обречен на неуспех опит за възстановяване на загубеното доверие на синия електорат, партийният документ може да се тълкува и като едностранчиво желание. А и когато помпозно се назовава харта, се разбира документ с важно обществено-политическо значение или нещо като обществен договор. За реализирането му обаче са нужни две страни. В тази ситуация лесно може да се отгатне коя е липсващата.
Макар и откровено закъсняла, идеята за хартата поражда ред въпросителни. При условие, че е поставена под въпрос целостта на синьото парламентарно мнозинство, не е ли наивно да се говори за ясно определяне на партийния облик с документи и декларации? Или това е просто желание за изява на новите лица в НИС - авторите на проекта? Ако не друго, стана ясно, че управляващите изпитват непреодолимо влечение към монополите, включително и в чисто политически аспект. Всъщност не е трудно да се предположи, че сините ще се позовават до втръсване на хартата, когато става въпрос за което и да е тяхно политическо решение. Подобна тактика има и своето конюнктурно обяснение. Претендиращите за класически християндемократически облик пред обществото се стремят да изпреварят останалите политически сили в българския политически спектър в идейно отношение и по тази логика последните да бъдат по-трудно идентифицирани от избирателя. Според Никола Николов идеите и ценностите, които са залегнали в хартата, са и ценности на цялото общество. Твърдение, което обаче няма никаква практическа стойност, дори в очите на все по-скептичния син електорат. Дори и с обновен на думи имидж, ако не промени философията на управление, няма гаранция, че управляващата партия ще се възприема по различен начин. А и няма да бъде изненада, ако избирателят определи нашенските християн-демократи по следния начин: консервативни към доходите на населението, протекционистични към собствените си икономически групировки и провеждащи активна социална политика по отношение на роднините си.
Ето защо на Командира не му остава нищо друго, освен да си признае публично например следното: ние сме християндемократическа партия, време е да направим от седесарите християн-демократи.