Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 14 юли 2000, 0:00, 16189 прочитания

Пазарът в Димитровград, или сивото “Ментучи”

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Едва ли има друг град в света, в който всички жители да носят дрехи “Гучи”, обувки “Найки” и чанти “Фере”. Място, където всички слушат уокмени “Сони”, пъхнати в джоба на сложно скроения им анцуг “Адидас”. Звучи като мечтата на сноба. Стига да не става дума за стандарта на правописните грешки. Cucci, Nikke, Fere, Somy, Addibas - марките на Димитровград и неговия пазар.
Ако позволите една безвкусна парафраза... всички клиенти на пазара в Димитровград си приличат. Освен по “марковите” дрехи те се познават по огромните промазани торби на синьо-червени карета, в които двама третокласници могат да седнат и да играят сантасе. Такава чанта има продавачът на дискове в произволно избран софийски подлез. От същия бездънен чувал вади стоката си лелята на тържището в Русе.
В Димитровград има пазар много отдавна, още от времето на тоталитаризма, виетнамците, варените дънки и електронните часовници. Чаршията в града на бригадирите обаче порасна до емблемата “Пазарът в Димитровград” в ранните демократични години.
Димитровградската борса има много събратя - битакът в “Орландовци”, руският пазар във Варна, руският пазар в Пловдив, “Илиянци”. Това, което прави пазарът в Димитровград по-различен, е може би местоположението му - около него има няколко митници. В Димитровград винаги са се продавали авточасти, дрехи, конци, обувки, посуда, бельо, хавлии. Изборът не се е променил особено, различен е единствено мащабът. Освен грамадно и разрастващо се поле за търговия, пазарът си остава и

Вечна цигания

“Багажни чанти, молим!”, вика яка циганка - една от десетките търговки на гореспоменатите карирани чанти. Събота е, 4 сутринта, а чаршията вече гъмжи от народ. Още е тъмно, но зад сградата на димитровградската автогара е пълно с автобуси и коли, чиято регистрация покрива цялата азбука.
Рейсовете са със зейнали търбуси, в които се виждат наредени денкове, колите също пращят от стока. Има и микробус с разсмиващата табелка “Случаен превоз”. Всъщност на пазара няма нищо случайно. Едни са там, за да продадат стоката си, обикновено внесена от Турция или Гърция. Други отиват, за да я купят на едро. Трети щурмуват битака, за да направят пари от жаждата и глада на участниците в алъш-вериша.
“Семки-занимавките, моля, едрички моля”, кани с цяло гърло приносителят на тава с купчина слънчогледови семки, докато слаломира в гъстата тълпа. Тя пък се оттича по няколкото криволичещи пътеки между сергиите. Мирише, мръсно е, от касетофоните се сипят пачки, коли и гърди. Ориенталското настроение се подсилва и от рикшите и другите търкала в услуга на клиентите. С напредването на деня вероятността от фрактура на пазаруващите нараства заедно със стокооборота на пазара - всички масово започват да изнасят кашони, ръбати опаковки, да газят глезените на останалите зяпачи с претоварените двуколки. Всеки влачи евтината плячка.

“Пай’ се!”

Докато Пеньо-Пеневото слънце озари Димитровград, пазарът се осветява от крушки и фенери. Полусънените клиенти трябва много да внимават, за да не се обесят на някой от висящите между сергиите кабели. Въпреки никаквия час на битака цвърчат кебапчета, лее се бира. На ключови места има скара, дюнери, на табли се разнасят мекици, баници и тутманици. Чуват се викове “горещо капучино, мляко, айрян” и, естествено, боза.
Към 8 часа тълпата вече е съвсем плътна, пазаруващите се суркат покрай сергиите на интимна дистанция. Колоната се спъва там, където върви опитен пазарлък или друг вид покупко-продажна комуникация.
Очертава се и нов вид клиент:

Хомо джапанкус

Джапанките са най-много, цели планини. Всичките са “маркови” - от класически до такива с много натоварен дизайн. Сезонният хит от гума върви средно по 4-5 лева. Има обаче и смайващи оферти: “Айде, лев джапанката!”. Тениските и хавлиите също са жизнено перо от летния оборот на пазара. Номиналната цена на фланелките е 2 лева дори когато имат гирлянден надпис “For class womans”. Много върви спалното бельо. “Ааа,.. това са оликотиени комплиекти”, любезно отвръща една жена на въпроса “По колко взехте възглавниците”. Тя мъкне едни големи пухкави четириъгълници, които именно се оказват популярните синтетични завивки.
Понеже още не са забранени със закон, на битака продължават да са суперактуални

Плетените обувки

Те имат и нови разновидности - черни и сребърно-люспести, за да вървят още по-добре с белите чорапи. Чорапите се продават “на стекове” - също има всякакви. И рибена кост, и с надписи, и с картинки. Сутиените с картонени подплънки също плющят от закачалките.
На пазара има всичко, всичко. Бебешки колички, контакти, гръцко нишесте, икони, камък за пети, железария, стъклария, официални дрехи, дочени униформи, картини, играчки. Игли, дипломи и телевизори. Джезвета, полилеи, часовници (“Диор” по 10 лева). Касетки, гащи, телефони.
“Като вкараш някаква стока за 50 000 марки, а си я обмитил на 10 000 марки, това е сива икономика. Икономиката посивява от митническата декларация, а не от пазара”, казва търговец с опит на чудовищния битак.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Чешкият премиер се среща с Борисов, вероятно ще обсъждат продажбата на CEZ Чешкият премиер се среща с Борисов, вероятно ще обсъждат продажбата на CEZ

Срещата ще е в понеделник по обед

19 яну 2018, 190 прочитания

Бързият банков развод на София Бързият банков развод на София

Продажбата на Общинска банка мина с подкрепата на почти всички общински съветници, но градската управа прехвърли отговорността за избора на нов собственик на КЗК и БНБ

19 яну 2018, 379 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Жотев опитва да вкара сделката за БТК в правия път

Стари муцуни, популисти и евроскептици

Несигурните италиански избори отново ще изправят на нокти ЕС

Витоша: Затворената планина

Ако Столична община наистина иска да защити интересите на гражданите, пътят е лесен

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Човешка "Въртележка"

Театърът на живота в новия филм на Уди Алън

Волна програма

За това колко е важно да намираш удовлетворение и извън работата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 13.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Telenor продава българския си оператор на американски фонд

Емисия

DAILY @7AM // 19.01.2018 Прочетете