Законът обеща да върне фабриките, държавата не дава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Законът обеща да върне фабриките, държавата не дава

Законът обеща да върне фабриките, държавата не дава

Галина Александрова
3566 прочитания

Реституцията на индустриалната собственост:

Наследник сте на български индустриалец и законът обещава да ви възстанови отнетото преди десетилетия имущество. Рано е обаче да се радвате - държавата не отстъпва лесно имоти, дори когато ги владее незаконно.
Притежавате няколко десетки акции от предприятие, които сте придобили на търговете за масова приватизация. Рано е да правите сметки за допълнителен доход. Нищо чудно един ден някой чиновник да ви уведоми, че е станала грешка - държавата ви е продала чужда собственост и вашите акции вече не струват нищо.
И двата казуса са възможни, когато става въпрос за предприятие с признати реституционни претенции. Това, че все още не се е стигнало до драматични сблъсъци между наследници и новите собственици на индустриалните фирми след приватизацията, си е чист късмет. Стотици са фабриките, които държавата пусна за продажба с инвестиционни бонове, а дори и касово, въпреки че към тях има признати за основателни реституционни претенции и текат съдебни дела.

Правните абсурди около завод “Мизия”

Около 30 са наследниците на бившите собственици на част от керамичната фабрика “Мизия” в Горна Оряховица, която е била национализирана през 1950 г. В началото на 1993 г. кметът на Горна Оряховица издава заповед, с която отписва от актовата книга за държавна собственост имот на някогашното индустриално и търговско акционерно дружество “Мизия”. Деактуваният имот се състои от 63.4 дка фабрично дворно място заедно с останалите несъборени и отчуждени сгради и около 20 дка ниви и кариери. Според Закона за реституцията от 1992 г. правата на собствениците автоматично се възстановяват. На практика обаче те и досега не могат да се реализират. Ръководството на държавната фирма от позицията на владелец на имота отказва да признае правата на наследниците, не приема дори да плаща наем. Шефовете на “Мизия” заявяват, че ще отстъпят само ако доведат съдия - изпълнител. В края на август 1993 г. наследниците завеждат гражданско дело в Горнооряховския районен съд против ДФ “Мизия” (тогава) за отстъпване на собствеността и обезщетение за пропуснати ползи от влизането на закона в сила.
Следва поредица от обжалвания и отлагания на всяко заседание от адвокатите на ответника. Междувременно са назначени по желание на ответника три тройни експертизи за установяване на размера - като площ и функционална дейност, на деактувания имот. Те трябва да се заплатят от завода, но тъй като плащането на вещите лица се бави месеци, сметките са покрити от наследниците. Последната тройна експертиза от 30.11.1998 г. е за дължим наем за една година - първата (1992-1993 г.) след влизането в сила на закона, и е в размер 6 401 052 лв. Въз основа на нея през май м.г. излиза решение на Горнооряховския районен съд, че “ищците като наследници на акционерите на индустриално и търговско акционерно дружество “Мизия” са собственици на претендирания и деактуван имот, който се владее от ЕООД “Мизия” без правно основание, и осъжда ЕООД “Мизия” да заплати на ищците определения от експертизата, както и да предаде собствеността и владението”. Решението е обжалвано и делото е препратено в по-горната инстанция - съда във Велико Търново, където е и днес. Съдът е поискал нова тройна експертиза, която да оцени сега търговската цена (а не наемната, която е направена в приетата вече от съда експертиза), която наследниците трябва да платят, за да продължи гледането по иска за въвод в собственост.
Междувременно през 1996 г. тогавашното Министерство на териториалното развитие и строителството включва “Мизия” в списъка за масова приватизация. Според подадената и вписана в каталога информация дружеството е 100% държавна собственост. Няма нито дума за реституционните претенции и съдебната процедура, въпреки че министерството още през 1993 г. е уведомено официално, че имотът е деактуван (върнат) на наследниците на бившите собственици на предприятието. В резултат в момента собственици са бившите приватизационни фондове “Развитие” и “Север” и физически лица, които не знаят нищо за наследниците и техните проблеми. По данни от ресорното министерство държавата обявява “Мизия” под № 18 и в списъка за касова приватизация. След публикация във в.”24 часа” касовата приватизация е спряна.
Държавата поставя наследниците пред свършен факт и единствената възможност за обезщетяване остават компенсаторките по закона “Лучников”. Направена е оценка, която е представена в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 27.04.2000 г. и възлиза на 3 456 800 лв. Тя обаче не е приета с аргумента, че е много висока, и е назначен нов експерт-оценител.
В подобна ситуация се намират много деактувани (т.е. само формално реституирани индустриални предприятия), които са в списъка за масова приватизация. По този повод Общият съюз на българската индустрия подава възражение, според което държавата продава чуждите индустриални обекти, част от които са в съда, и събира париците на “новите собственици”.

Габровската “Финтекс” -поредният случай

Текстилната фабрика “Финтекс” - Габрово, още преди “народната власт” е известна като “Манчестерът” на България. Два от сегашните десет цеха в предприятието са били собственост на бившето събирателно дружество “Петко Гатев и сие”. Основните сгради са деактувани, т.е. признати са официално правата на наследниците на бившите собственици. Държавната фирма и в този случай отказва да приеме за основателни претенциите на собствениците. За разлика от “Мизия” обаче тук все пак се стига до договор за наем за единия от подлежащите на реституция цехове. Въпреки че наемът е символичен, фабриката скоро престава да го плаща.
Независимо че въпросът с реституционните права е отнесен в съда, фабриката е пусната и за масова, и за касова приватизация. Има също и висящо дело за обявяване в несъстоятелност заради 16 млн. марки дълг към “Булгарлизинг”. Освен общата възбрана по несъстоятелността е наложена изрична възбрана и върху двата цеха, които са деактувани и извадени от книжата на дружеството, обясни адвокатът на наследниците. Според него ситуацията е патова - реститутите не получават нищо от имота си, назначените синдици се пазарят вместо наем да им се изплаща обезщетение, което е 6-7 пъти по-ниско от исканата от наследниците сума.
Междувременно, след като им става ясно, че не могат да получат владението чрез изпълнително дело, наследниците кандидатстват по закона “Лучников” и са обезщетени с компенсаторни записи на стойност 4 млрд. лв. (стари). “Можеше да се продадат на наследниците основните цехове срещу записи или направо да се направи прихващане, така че наследниците да получат предприятието работещо и да продължат да произвеждат, за което смятаха да наемат подходящ мениджърски екип”, смята юристът. Вместо това държавата предпочита “чистия” вариант с фалита и фабриката спуска кепенците.
Подобен е случаят с “Еластик” - Световрачане (бившата каучукова фабрика “Чавдар”), с “Галатекс” - Варна, с Циментови заводи... при касовата продажба на габровската кожарска фабрика “Лъв”, при част от обявените за продажба ВЕЦ. Още по време на първата вълна на масовата приватизация официално беше признато, че за 32 от обявените за раздържавяване фирми има предявени реституционни права. Според други оценки от общо около 1000 обявени за масова приватизация дружества от първата вълна с реститутски претенции са били над 500.

Тази част е моя, другата не си я давам

Това е най-краткото определение за поведението на държавата при реституцията на индустриалната собственост. Проблемът тук съвсем не се изчерпва с принципа за политическа и социална справедливост, който уж е залегнал в реституционното законодателство. Забележително е, че Законът за реституцията работи перфектно, що се отнася до едрата градска собственост, и създаде набързо прослойка от градски рентиери. Но рентиерите не създават национален продукт, това го прави индустриалният капитал, който обаче не беше допуснат, поне що се касае до реституцията на промишлените предприятия. Идеята беше да се продължи една съществувала преди години индустриална традиция и да се поощри предприемаческият дух на наследниците на бившите фабриканти, доколкото го има. Заедно с приватизацията това обещаваше да създаде условия за създаването на онази средна класа, за която се твърди, че е гръбнакът за икономиката на всяка нормална държава.
“Основният проблем е несъвършенствата в законодателството. Не е уреден например ясно въпросът делима ли е или не индустриалната собственост, движимите вещи - като агрегати и поточни линии, влизат ли в неделимата собственост. Би трябвало да се каже ясно, че когато в сгради на индустриален реститут има нови съоръжения и машини, те са присъединени, а не сградите. Би могло например в случаите, където има чувствителна реституция, наследственият имот да се обособи и на наследниците да се предоставят акции от него. Ако имаше нормална бизнессреда и чужди инвестиции, щеше да е възможна и друг тип сделка - срещу преотстъпване на права да се направи съдружие с някои от основните външни доставчици на предприятието. Има такива идеи, но от държавните дружества сега крият информацията за външните контрагенти, с които реститутите могат и искат да направят джойнт венчър”, коментира пред “Капитал” адвокат на наследници на индустриална собственост.
“Обърнахме се и към предишния министър на правосъдието Васил Гоцев. Той ни каза - така е, ще чакате и ще плащате”, разказват реститути. Те все още се опитват да получат нещо срещу наследствените си права. Много други се отказаха - просто защото вече не могат да плащат.

Кои са нашите контрагенти след масовата приватизация? Кой ще осъди приватизационните фондове да плащат наеми за времето, преди да са купили с боновите книжки на хората предприятието? Кой и как ще събере присъдените ни в края на делото съдебни разноски? Какво представляват компенсаторните записи като пазарна цена, как се прилага методиката за оценяване, как се съотнасят те към реалната собственост, която съдът забавя и отлага безнаказано да възстанови? Това не са държавни ценни книжа, не стават за касови плащания. С тях може би ще дочакаме някакво участие в списък с обекти от общинската приватизация, но и той се забави.
Още колко пъти ще ни национализират през тези осем години, когато ние търсим само правата си на наследници, предвидени от законите? Може ли някой да посочи реална реституция на индустриален обект? И как ще реагират днешните реализирани собственици, ако си помислят, че такава съдба могат да имат и техните наследници. Това, което трябва да се направи, ако се спазва духът на закона, е да се приложи точка 10 от Резолюция №1096/1996 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съгласно която е необходимо да се извърши “реституция в цялост”.

Държавата е пристъпила към приватизация, без да уточни реалните дялове на частните физически лица и своите собствени. Държавата нарушава чл. 33 от Закона за собствеността, като не предлага на съсобственика да изкупи нейния дял.


  • Нарушава закона, оценявайки колко е делът на частните собственици, без да изпрати съобщение за тази оценка за приватизацията, за да могат собствениците да направят възражение по предвидения законов ред.
  • След влизане в сила на Закона за възстановяване на собствеността до продажбата на конкретното предприятие държавата дължи на частните собственици за ползваната земя и сгради наемна цена по Закона за задълженията и договорите. Засега има само около 5 случая от 6140 национализирани предприятия, при които е плащан наем.


Държавата не е предприемала някакви мерки за ликвидиране на собствеността:


  • Да предложи на съсобствениците да купят предприятието
  • Да поиска да изкупи техните дялове
  • Да продаде предприятието на трето лице и приходите от продажбата да се разпределят съобразно дяловото участие на съсобствениците.


Това е извадка от официално правно становище, изготвено по искане на обединение “Промяна”.

Реституцията на индустриалната собственост:

Наследник сте на български индустриалец и законът обещава да ви възстанови отнетото преди десетилетия имущество. Рано е обаче да се радвате - държавата не отстъпва лесно имоти, дори когато ги владее незаконно.
Притежавате няколко десетки акции от предприятие, които сте придобили на търговете за масова приватизация. Рано е да правите сметки за допълнителен доход. Нищо чудно един ден някой чиновник да ви уведоми, че е станала грешка - държавата ви е продала чужда собственост и вашите акции вече не струват нищо.
И двата казуса са възможни, когато става въпрос за предприятие с признати реституционни претенции. Това, че все още не се е стигнало до драматични сблъсъци между наследници и новите собственици на индустриалните фирми след приватизацията, си е чист късмет. Стотици са фабриките, които държавата пусна за продажба с инвестиционни бонове, а дори и касово, въпреки че към тях има признати за основателни реституционни претенции и текат съдебни дела.

Правните абсурди около завод “Мизия”

Около 30 са наследниците на бившите собственици на част от керамичната фабрика “Мизия” в Горна Оряховица, която е била национализирана през 1950 г. В началото на 1993 г. кметът на Горна Оряховица издава заповед, с която отписва от актовата книга за държавна собственост имот на някогашното индустриално и търговско акционерно дружество “Мизия”. Деактуваният имот се състои от 63.4 дка фабрично дворно място заедно с останалите несъборени и отчуждени сгради и около 20 дка ниви и кариери. Според Закона за реституцията от 1992 г. правата на собствениците автоматично се възстановяват. На практика обаче те и досега не могат да се реализират. Ръководството на държавната фирма от позицията на владелец на имота отказва да признае правата на наследниците, не приема дори да плаща наем. Шефовете на “Мизия” заявяват, че ще отстъпят само ако доведат съдия - изпълнител. В края на август 1993 г. наследниците завеждат гражданско дело в Горнооряховския районен съд против ДФ “Мизия” (тогава) за отстъпване на собствеността и обезщетение за пропуснати ползи от влизането на закона в сила.
Следва поредица от обжалвания и отлагания на всяко заседание от адвокатите на ответника. Междувременно са назначени по желание на ответника три тройни експертизи за установяване на размера - като площ и функционална дейност, на деактувания имот. Те трябва да се заплатят от завода, но тъй като плащането на вещите лица се бави месеци, сметките са покрити от наследниците. Последната тройна експертиза от 30.11.1998 г. е за дължим наем за една година - първата (1992-1993 г.) след влизането в сила на закона, и е в размер 6 401 052 лв. Въз основа на нея през май м.г. излиза решение на Горнооряховския районен съд, че “ищците като наследници на акционерите на индустриално и търговско акционерно дружество “Мизия” са собственици на претендирания и деактуван имот, който се владее от ЕООД “Мизия” без правно основание, и осъжда ЕООД “Мизия” да заплати на ищците определения от експертизата, както и да предаде собствеността и владението”. Решението е обжалвано и делото е препратено в по-горната инстанция - съда във Велико Търново, където е и днес. Съдът е поискал нова тройна експертиза, която да оцени сега търговската цена (а не наемната, която е направена в приетата вече от съда експертиза), която наследниците трябва да платят, за да продължи гледането по иска за въвод в собственост.
Междувременно през 1996 г. тогавашното Министерство на териториалното развитие и строителството включва “Мизия” в списъка за масова приватизация. Според подадената и вписана в каталога информация дружеството е 100% държавна собственост. Няма нито дума за реституционните претенции и съдебната процедура, въпреки че министерството още през 1993 г. е уведомено официално, че имотът е деактуван (върнат) на наследниците на бившите собственици на предприятието. В резултат в момента собственици са бившите приватизационни фондове “Развитие” и “Север” и физически лица, които не знаят нищо за наследниците и техните проблеми. По данни от ресорното министерство държавата обявява “Мизия” под № 18 и в списъка за касова приватизация. След публикация във в.”24 часа” касовата приватизация е спряна.
Държавата поставя наследниците пред свършен факт и единствената възможност за обезщетяване остават компенсаторките по закона “Лучников”. Направена е оценка, която е представена в Министерството на регионалното развитие и благоустройството на 27.04.2000 г. и възлиза на 3 456 800 лв. Тя обаче не е приета с аргумента, че е много висока, и е назначен нов експерт-оценител.
В подобна ситуация се намират много деактувани (т.е. само формално реституирани индустриални предприятия), които са в списъка за масова приватизация. По този повод Общият съюз на българската индустрия подава възражение, според което държавата продава чуждите индустриални обекти, част от които са в съда, и събира париците на “новите собственици”.

Габровската “Финтекс” -поредният случай

Текстилната фабрика “Финтекс” - Габрово, още преди “народната власт” е известна като “Манчестерът” на България. Два от сегашните десет цеха в предприятието са били собственост на бившето събирателно дружество “Петко Гатев и сие”. Основните сгради са деактувани, т.е. признати са официално правата на наследниците на бившите собственици. Държавната фирма и в този случай отказва да приеме за основателни претенциите на собствениците. За разлика от “Мизия” обаче тук все пак се стига до договор за наем за единия от подлежащите на реституция цехове. Въпреки че наемът е символичен, фабриката скоро престава да го плаща.
Независимо че въпросът с реституционните права е отнесен в съда, фабриката е пусната и за масова, и за касова приватизация. Има също и висящо дело за обявяване в несъстоятелност заради 16 млн. марки дълг към “Булгарлизинг”. Освен общата възбрана по несъстоятелността е наложена изрична възбрана и върху двата цеха, които са деактувани и извадени от книжата на дружеството, обясни адвокатът на наследниците. Според него ситуацията е патова - реститутите не получават нищо от имота си, назначените синдици се пазарят вместо наем да им се изплаща обезщетение, което е 6-7 пъти по-ниско от исканата от наследниците сума.
Междувременно, след като им става ясно, че не могат да получат владението чрез изпълнително дело, наследниците кандидатстват по закона “Лучников” и са обезщетени с компенсаторни записи на стойност 4 млрд. лв. (стари). “Можеше да се продадат на наследниците основните цехове срещу записи или направо да се направи прихващане, така че наследниците да получат предприятието работещо и да продължат да произвеждат, за което смятаха да наемат подходящ мениджърски екип”, смята юристът. Вместо това държавата предпочита “чистия” вариант с фалита и фабриката спуска кепенците.
Подобен е случаят с “Еластик” - Световрачане (бившата каучукова фабрика “Чавдар”), с “Галатекс” - Варна, с Циментови заводи... при касовата продажба на габровската кожарска фабрика “Лъв”, при част от обявените за продажба ВЕЦ. Още по време на първата вълна на масовата приватизация официално беше признато, че за 32 от обявените за раздържавяване фирми има предявени реституционни права. Според други оценки от общо около 1000 обявени за масова приватизация дружества от първата вълна с реститутски претенции са били над 500.

Тази част е моя, другата не си я давам

Това е най-краткото определение за поведението на държавата при реституцията на индустриалната собственост. Проблемът тук съвсем не се изчерпва с принципа за политическа и социална справедливост, който уж е залегнал в реституционното законодателство. Забележително е, че Законът за реституцията работи перфектно, що се отнася до едрата градска собственост, и създаде набързо прослойка от градски рентиери. Но рентиерите не създават национален продукт, това го прави индустриалният капитал, който обаче не беше допуснат, поне що се касае до реституцията на промишлените предприятия. Идеята беше да се продължи една съществувала преди години индустриална традиция и да се поощри предприемаческият дух на наследниците на бившите фабриканти, доколкото го има. Заедно с приватизацията това обещаваше да създаде условия за създаването на онази средна класа, за която се твърди, че е гръбнакът за икономиката на всяка нормална държава.
“Основният проблем е несъвършенствата в законодателството. Не е уреден например ясно въпросът делима ли е или не индустриалната собственост, движимите вещи - като агрегати и поточни линии, влизат ли в неделимата собственост. Би трябвало да се каже ясно, че когато в сгради на индустриален реститут има нови съоръжения и машини, те са присъединени, а не сградите. Би могло например в случаите, където има чувствителна реституция, наследственият имот да се обособи и на наследниците да се предоставят акции от него. Ако имаше нормална бизнессреда и чужди инвестиции, щеше да е възможна и друг тип сделка - срещу преотстъпване на права да се направи съдружие с някои от основните външни доставчици на предприятието. Има такива идеи, но от държавните дружества сега крият информацията за външните контрагенти, с които реститутите могат и искат да направят джойнт венчър”, коментира пред “Капитал” адвокат на наследници на индустриална собственост.
“Обърнахме се и към предишния министър на правосъдието Васил Гоцев. Той ни каза - така е, ще чакате и ще плащате”, разказват реститути. Те все още се опитват да получат нещо срещу наследствените си права. Много други се отказаха - просто защото вече не могат да плащат.

Кои са нашите контрагенти след масовата приватизация? Кой ще осъди приватизационните фондове да плащат наеми за времето, преди да са купили с боновите книжки на хората предприятието? Кой и как ще събере присъдените ни в края на делото съдебни разноски? Какво представляват компенсаторните записи като пазарна цена, как се прилага методиката за оценяване, как се съотнасят те към реалната собственост, която съдът забавя и отлага безнаказано да възстанови? Това не са държавни ценни книжа, не стават за касови плащания. С тях може би ще дочакаме някакво участие в списък с обекти от общинската приватизация, но и той се забави.
Още колко пъти ще ни национализират през тези осем години, когато ние търсим само правата си на наследници, предвидени от законите? Може ли някой да посочи реална реституция на индустриален обект? И как ще реагират днешните реализирани собственици, ако си помислят, че такава съдба могат да имат и техните наследници. Това, което трябва да се направи, ако се спазва духът на закона, е да се приложи точка 10 от Резолюция №1096/1996 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, съгласно която е необходимо да се извърши “реституция в цялост”.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK