Хомо чиновникус

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Хомо чиновникус - звучи като име на праисторическо животно, като отдавна изчезнал вид - прародител на хомо сапиенс.

Нищо подобно. Хомо чиновникус е наш съвременник. Облечен в костюм и вратовръзка, той кръстосва всекидневно коридорите на властта. За разлика от политиците и големите началници неговата съдба не зависи от политическата конюнктура, тъй като той е винаги с тези, които са на власт. Пуснал корени във ведомството, в което работи, неговата житейска цел е не да клати властта в държавата, а той самият да раздава власт над гражданството и над тези под него. Виждали сте го, нали?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В някои страни хомо чиновникус е подложен на изчезване вид. У нас неговата популация бележи траен ръст. Отчасти това се обяснява с новите функции, които администрацията получи с процесите на евроинтеграция. Аргументът е, че бюрократичната машина трябва да бъде приведена във вид, сходен с тези на страните членки. Ключовата дума е хармонизиране. Нейните конкретни измерения напоследък станаха скъпите лимузини на здравните чиновници и издържаните по последна дума на модата офиси, които техните колеги от провинцията вдигнаха с парите от осигурителните вноски.

От гледна точка на данъкоплатеца обаче смисълът на тази дума остава все още размит и неясен. Още от времето на Андрешко на администрацията се гледа без нужния респект и уважение. В очите на обикновения човек държавните служители си остават все така мързеливи, арогантни и крадливи, а чиновник продължава да бъде мръсна дума. Може би защото за разлика от себеподобните си в цивилизования свят тукашният хомо чиновникус не се ръководи от законите, а от неписани правила - наложени в житейската практика и възприемани от целокупното население като някаква даденост.
Родният администратор

Гледа лошо и излъчва враждебност



Посетителите той приема като горчиво лекарство: неохотно и само по предписание. Веднъж прекрачил прага на неговия кабинет или учреждение, вие започвате да се чувствате не на място. Ако имате късмет да сте улучили точната опашка, на която да чакате, редът ви ще дойде точно когато настъпва времето за пиене на кафе или обедна (съответно предобедна или следобедна) почивка. Ако направите забележка, само ще си навлечете порой от ругатни.

Враждебността на родния бюрократ няма почивен ден. Причините за вродената му неприязън обикновено остават в тайна за гражданството. Доловили опасността, вие от самото начало сте принудени да заемете отбранителна позиция. Препоръчително е да не давате никакъв повод за скандали, тъй като винаги има риск да ви открият нередност в документите и да ви върнат. Всеки добър бюрократ владее до съвършенство умението да си служи с формалностите във вреда на работата и хората. Възможностите за съпротива от ваша страна не са големи, тъй като за всяка администрацията важи основният закон на Мърфи, че ако нещо може да се обърка, то се обърква. Респективно, ако даден документ може да бъде загубен, той се губи. Разбира се, от това в крайна сметка губите вие, а не съответната административна служба.

Хомо бюрократикус

отдавна е доказал сталинския принцип, че "кадрите решават всичко". Тоест и най-добрата управленска идея може да бъде опорочена от некадърността на чиновниците, заети с нейното осъществяване. Всекидневието на чуждестранните инвеститори у нас е изпълнено с примери, доказващи, че висококвалифицираните кадри в България са мит. Дори и да има такива, те не са в редиците на чиновническата армия. Причината е във вкоренения принцип да се търси работа за хората, а не хора за дадена работа.

Ако попитате хомо чиновникус обаче, той ще ви обясни, че некомпетентността има и съзидателна страна, тъй като отваря нови работни места. И това е вярно. Всеки, който е влизал в държавно или общинско учреждение, е виждал с очите си масата чиновници, заети с упражняването на активно безделие. Всички те са почитатели на максимата "не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш и вдругиден". Извън кафе-паузите времето се уплътнява с чатване в Интернет и редене на компютърни пасианси. В кръга от интереси влизат още четенето на вестници, решаване на кръстословици и други разтоварващи занимания.

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Разбира се, в извънработно време хомо чиновникус най-много обича да говори за работа - свободното му време минава в размяна на клюки от кухнята на държавната власт. Това, което понякога за околния свят представлява строга държавна тайна, бива разнищвано в най-малки детайли в разговорите на чашка след работно време. Естествено извън кабинета или офиса хомо чиновникус предпочита компанията на друг хомо чиновникус.

Според една китайска поговорка столичният чиновник

Наподобява тиква - расте незабелязано и бързо

Преди две години чиновническата популация толкова се разрасна, че беше създадено и специално министерство на държавната администрация. Това беше сигурен знак, че процесът на чиновническо възпроизводство е достигнал застрашаващи размери. Борбата с явлението започна с назначаването на още известен брой чиновници, чиято основна задача бе да напишат закони, ограничаващи по-нататъшното безразборно множене на функции и учреждения. Първото закрито ведомство обаче беше тъкмо министерството на Тагарински - сигурно доказателство, че хомо чиновникус не познава смъртта.
Според теорията разразстването на бюрократичната общност се обуславя от склонността на чиновниците да си създават работа един на друг. Например, ако поискате някаква услуга от Комисията за защита на конкуренцията, ще ви накарат да платите само чрез банков превод! Заповедта важи и в случаите, когато трябва да бъдат внесени 50 стотинки за ксерокопие на документ. Излишно е да изтъквате, че разходите по превода надхвърлят многократно дължимата сума. Изборът е или плащате, или се отказвате от услугата. По същия начин, когато отидете да си изключите парното, ви карат да се редите на три различни опашки. Защо е нужно изобщо да се чака за подобно нещо, не е ясно. Важното е да

Кипи безсмислен труд

Миналата година изследване показа, че само 15% е ефективното време на българските чиновници, а 6% е времето, което отделят за пряката работа с хората. При такива показатели за "ефективност" не е странно, че страната редовно губи пари от програма ФАР за различни проекти и защо чуждите инвеститори избягват да си имат работа с местната администрация. С една и съща дейност се занимават няколко отдела или ведомства, а информацията по правило се губи някъде по трасето. Често пъти и самите чиновници не знаят къде да търсят справка или важен документ. В такива случаи става ясно, че администрацията трудно успява да бъде полезна дори за себе си.

Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Потърпевши в подобни ситуации са журналистите. Стратегията за справяне с административните гафове се изразява главно в отклоняване на информацията за тях. Разликата между некадърност и корупция е трудно доловима и поради факта, че в последно време хомо чиновникус се научи на PR (от public relations - връзки с обществеността). Самите чиновници и техните началници остават скрити за външния свят, тъй като за имиджа на ведомствата вече се грижат мощни пресцентрове. Сами по себе си тези структури са твърде любопитна смесица от опитни бюрократи и уморени от професията журналисти. Във времето, когато не опровергават информация за избухнали скандали, те успяват и да информират гражданството за ставащото в съответното ведомство.
Така данъкоплатецът научава, че

Корупция няма, но борбата с нея продължава

Днешният хомо чиновникус е достоен наследник на Бай Ганьо. И той като Алековия персонаж бленува държавната служба главно в аспекта на потенциалните облаги от нея. Само дето в чиновническите амбиции Солунската митница е отстъпила място на участието в бордове на предприятия или сини РМД-та. В краен случай - правото да издава лицензи или разрешителни.

Последните десет години освен всичко друго успяха да реформират и нагласата на чиновническата общност към злоупотребата с власт. Покрай многото политически чистки службогонците разбраха, че времето е пари и бавното усвояване на наличния ресурс води до пропуснати ползи. Чиновникът, тип "парашутист" знае, че "мандатът" му ще изтече най-късно на следващите избори. Затова принципът е "максимум придобивки за минимум време". Трескавото парцелиране на ресурса води до оформяне на малки и големи анклави - запазени бизнестеритории на едни или други групи държавни и общински служители. Някъде процесът успява да добие завършени форми. Безспорният връх в жанра засега остава софийската община, където два отбора общинари успешно приватизираха през РМД две трети от столичните фирми, и то в рамките на един мандат!

В дисциплината "харчене на обществени пари за единица време" призът се държи от здравните чиновници. Здравното (под)сигуряване е нагледен пример за склонността на администрацията към разточителство. Преди две години чиновниците от бюрата по труда бяха изградили палати с парите от фонд "Професионална квалификация и безработица". Сега подчинените на Илко Семерджиев успяха да вдигнат шефски кабинети по последна дума на модата с парите от здравните вноски. Явно новото поколение чиновници проявява стилови предпочитания, тъй като в някои от офисите се бяха спрели на италиански плочки и специални мозайки. Там, където условията позволяваха, архитектурната мисъл беше добавила външни остъклени асансьори. Може би това е доказателството, че възприемането на западните стандарти вече дава ефект.

Хомо чиновникус обича да пътува в чужбина

Макар да мрази по начало масовите мероприятия, той с удоволствие посещава всякакъв род семинари и специализации зад граница. Там той се чувства в свои води, тъй като далеч зад гърба му са останали заповедите на шефа и завистта на колегите. Стимулът за неговото пътуване е не толкова да научи нещо важно, колкото възможността после да се покаже с новите си придобивки. Любовта към задграничните командировки е останала от времето, когато те бяха начинът да се напазаруват лъскави дрешки и качествена домакинска техника. Завръщащите се от чужбина чиновници и днес могат да бъдат разпознати по издутите торби, пълни с евтини покупки от супермаркетите.

Както обикновените хора, в ежедневието си и чиновникът също има своите слабости. Не са му чужди както флиртовете със секретарката на шефа, така и интригите по адрес на колегите в службата, които изпълват свободното време в летните горещини. Безделието ражда празни мисли, а празните мисли - интриги, също както и героят от "Разни хора, разни идеали", хрисимият и изпълнителен служител, и днес обича да мачка по-низшите от него. Може би, за да докаже, че думата чиновник произлиза не от "чин" - маса, а от "чин" в смисъл на ранг. "Подлец ли!? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама де оня късмет", повтаря още наум съвременният "помощник-регистратор".

Иначе днешният чиновник минава за предан на политическата сила, която е на власт, и като Алековия герой повтаря: "Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция!" Промените във властта никога не го заварват неподготвен, тъй като той отдавна е избрал тактиката на слънчогледа. Готов е да аплодира всяко правителство, както и да презре всяка опозиция, тъй като, "ако те бяха добри, нямаше да паднат от власт". Затова днешният хомо чиновникус е готов да преглътне неприятния спомен от едновремешните манифестации и да се появи на син митинг в подкрепа на НАТО. Това е още едно доказателство, че

Хомо чиновникус обича да се хармонизира

В известен смисъл съвременният чиновник е изоставено дете от срещата на зрелия социализъм с пазарната икономика. Рожба на предишната система, днес от него се очаква да сложи нейния край, подготвяйки страната за членство в голямото семейство на европейските народи.
Десетгодишният преход, завършил с покана за започване на преговори от Брюксел, роди нуждата от нов тип администрация. Макар една част от днешните държавни служители да са получили дипломите си в Съветския съюз, богатите фондове на евросъюза принудиха родния бюрократ да смени ориентацията си и да учи трескаво западни езици. Тези дни в София могат да бъдат видени да кръстосват групички от провинциално облечени чиновници от различни управленски равнища - от началник отдели до шефове на цели ведомства. Това са първите редови участници в семинарите, които Брюксел финансира на местна софийска почва.

На така наречените брейнсторминги бъдещите хомо чиновникус разбират, че довчерашната тромава бюрократична машина вече ще се нарича пъблик администрейшън и че за нейното правилно функциониране ще следи институцията с трудното за произнасяне име омбудсман.
Колкото и да е смешно, владеенето на английски език засега се оказва една от сериозните пречки пред бързото придвижване на страната към Европа. Комуникативните пречки на елита в общуването със Запада вече четвърта година дават хляб за екипа от преводачи, който следва всяка стъпка на роден държавник зад граница. Може би затова английски говорещите в кабинета винаги са се ползвали с особена почит (и завист) сред колегите си. Изборът само между една-две възможни кандидатури за заместник на уволнения главен европреговарящ Александър Божков ясно илюстрира проблема с липсата на достатъчно кадри, подготвени за разговорите с Брюксел.

Сричането на Ей, Би, Си...

по курсове и семинари е първият сигурен признак, че вятърът на промяната е достигнал до закостенялата машина на родната бюрокрация. В бъдеще този процес би могъл и да доведе до желания резултат - държавната администрация да се напълни с подготвени професионалисти, способни да служат и на данъкоплатците освен на себе си. Това, което не успяха да постигнат няколкото поредни чистки на сини и червени правителства, може би ще се окаже естествен резултат от неизбежната смяна на поколенията.

Проблемът е, че внедряването на западните порядки в родните административни служби ще отнеме няколко петилетки време. "Реформата из нот ан ивент, итс а проуцес"*, обичаше да казва бившият министър на държавната администрация Марио Тагарински в опит да цитира мисъл на Кофи Анан. Докато беше министър, Тагарински даваше за пример Англия, "където повече от 18 години тече административна реформа". Може би това е доказателство, че и на местна почва процесът ще бъде дълъг и мъчителен - както за данъкоплатците, така и за самата администрация.
Утрешният хомо чиновникус ще бъде бюрократ от ново поколение - проектиран по западноевропейски образец, но все пак изпълнен по стандарта Made in Bulgaria. Това на практика ще бъде същият бюрократ, само че високоплатен и здраво бетониран в държавната машина, скъсал със своето минало и вярващ в европейското бъдеще на страната.

*не е събитие, а процес

 

Държавният служител е добро другарче...* Взаимоотношения с гражданите Държавният служител изпълнява задълженията си без пристрастие или предубеждение, като създава условия за равнопоставеност на разглежданите случаи и лица и прави всичко възможно, за да бъде обслужването достъпно за всеки, особено за хора с увреждания. Държавният служител се отнася любезно, възпитано, с уважение и разбиране към гражданите. Той извършва административното обслужване законосъобразно, своевременно и точно, като напътства гражданите компетентно и изчерпателно и им предоставя необходимата информация с оглед защита на техните права и интереси. Професионално поведение Държавният служител не използва служебното си поведение или информацията, станала му известна при изпълнение на служебните задължения, в свой или чужд личен интерес. Той не може да получава изгода от трети лица, която би могла основателно да бъде възприета като резултат от компромис с неговата честност и справедливост при изпълнение на държавната служба. Държавният служител не допуска да бъде поставен в зависимост от финансова или друга обвързаност към външни лица или организации, която би могла да повлияе при изпълнение на служебните му задължения. Взаимоотношения с колегите Държавният служител се отнася с колегите си коректно и почтено, уважавайки тяхното достойнство и личния им живот. Той проявява готовност да окаже помощ и съдействие на своите колеги при изпълнение на служебните им задължения, особено на по-младите. Държавният служител координира действията си с тези на своите колеги с цел повишаване на общата ефективност от дейността на администрацията. Лично поведение Държавният служител не допуска поведение, което би било несъвместимо с добрите нрави. Държавният служител придобива и управлява личното и на семейството си имущество по начин, който не създава съмнение за злоупотреба със служебното му поведение. * извадки от проекта на Кодекс за поведение на държавния служител в Интернет-страницата на МС Принцип на бюрокрацията: Само бюрокрацията може да се пребори с бюрокрацията. Фокс за бюрокрацията: Бюрокрацията може да победи всичко с изчакване. Следствие: Никога не се оставяй да попаднеш между две бюрокрации. Принцип на Хофстед за заетостта: Объркването създава работни места. Закон на Соупър: Всяка администрация, която се реорганизира, за да бъде по-ефективна, веднага става неразличима от предишната. Закон на Уайкър: Администрацията се разширява така, че да поема приходите, и още малко. Теория на Джоя: Който знае най-малко, има най-много мнения. Теория на Оуен за организациите: Всяка организация има предвиден брой места за некадърници. Следствие: Когато напусне некадърник, на негово място ще бъде назначен друг. Хипотеза на Молисън за бюрокрацията: Ако една идея оцелее през бюрократичната проверка и бъде приложена, не си е струвала измислянето. Пети закон на Паркинсън: Ако има начин да се отложи важно решение, добрата бюрокрация ще го намери. Аксиоми на Паркинсън: 1. Всеки чиновник иска да увеличи подчинените си, а не съперниците си. 2. Чиновниците си създават работа един на друг. Какво със сигурност се случва в критична ситуация: Отдел "Маркетинг" казва да. Отдел "Финанси" казва не. Юридическият отдел трябва да прегледа нещата. Отдел "Личен състав" е загрижен. Отдел "Планиране" губи ума и дума. Техническият отдел е над всичко това. Производственият отдел иска повече площ. Висшето ръководство иска някой да поеме отговорността. Правила на Чапман за комисиите: 1. Никога не пристигай навреме - ще те сметнат за новак. 2. Не казвай нищо до средата на заседанието - така ще те помислят за мъдър. 3. Гледай да не бъдеш конкретен - така няма да ядосаш останалите. 4. Когато се съмняваш, предложи сформирането на подкомисия. 5. Предложи пръв закриването на заседанието, така ще бъдеш обичан - всички го чакат. Принцип на Питър: В дадена йерархия всеки се стреми да се издигне до своето ниво на некомпетентност. Следствия: 1. С течение на времето се проявява тенденция всеки пост да бъде заеман от служител, който е некомпетентен да изпълнява задълженията си. 2. Работата се върши от служителите, които не са достигнали своето ниво на некомпетентност. Правило на Питър за съзидателната некомпетентност: Създавай впечатление, че вече си достигнал до своето ниво на некомпетентност.