С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 сеп 2000, 0:00, 4465 прочитания

И шефове на ТСБанк отиват на съд

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

И сагата ТСБанк тръгна към съда. Но едва ли и към своя край. След делата на Минералбанк и Сирбанк, които бяха пратени от следствието в прокуратурата с мнение за съд, това е поредният фалирал трезор, чиито шефове ще трябва да се изправят пред Темида. Без да е сигурно кога ще стане това, защото документите допълнително трябва да бъдат прегледани от прокуратурата. Досега няма банково дело, което да не е връщано за доразследване на следователите. Много е възможно това да се повтори и сега въпреки обещанието на главния прокурор Никола Филчев, че до края на септември повечето “дела със значим обществен интерес” ще влязат в съда.
Делото срещу шефовете на ТСБанк е образувано на 31 юли 1997 г. и е върнато за доразследване на 14 март 2000 г. от Софийската градска прокуратура. Банката е поставена под особен надзор от БНБ през септември 1996 г., а последствие бе затворена заради несъстоятелност.
Според обвинителния акт на следствието Любомир Гибински, Николай Златев и Стефан Тодоров, които са били членове на управителния съвет на ТСБанк от 1995 г. до нейното затваряне през 1996 г., трябва да отговарят по член 282 на Наказателния кодекс за престъпления по служба с цел набавяне на облага за себе си или другиго. Максималното наказание по този член, когато става въпрос за особено тежък случай, е десет години затвор. Към въпросното дело подсъдим е и Виекослав Смрекар - съдружник във фирма “Дискавъри 93”, който е обвинен по член 310 на Наказателния кодекс във връзка с чл. 308 за подправяне на документи.

“Дискавъри” 93 и фантомите

Виекослав Смрекар е съдружник в един от най-големите длъжници на ТСБанк - фирма “Дискавъри 93”. Според обвинителния акт на 16 януари 1995 г. Николай Златев и Стефан Тодоров са отпуснали на фирмата кредит за оборотни средства (револвираща кредитна линия) в размер на 5 073 934 германски марки и още един кредит от 26 522 446 щатски долара. Според следствието кредитите, отпуснати на “Дискавър 93”, не са били обезпечени. Малко преди да фалира ТСБанк, целият дълг на “Дискавъри”, натрупан по предоставените кредити, е бил прехвърлен с договор за заместване в дълг на фирма “Либела” ЕООД. Прехвърлянето на дълга е одобрено с подписите на Любомир Гибински и Николай Златев.
Освен всичко останало “Либела” ЕООД се оказа фирма фантом, чийто собственик е някой си Влатко Грижоски, за който се твърди, че е македонски гражданин. В кредитното досие формално като обезпечение били записани 33 записа на заповед, авалирани от варненска фирма. Вероятно заради прехвърлянето на дълга към тази фирма като обвиняем е привлечен и Виекослав Смрекар. В обвинителния акт е отбелязано, че според графологичната експертиза подписът под договора е на Смрекар. По същото дело като обвиняем беше привлечен преди време и другият съдружник в “Дискавъри 93” Стоян Николов. Бившият шеф на на футболен отбор “Славия” дори беше арестуван. Според следствието графологичната експертиза по безспорен начин е доказала, че Николов не е полагал подписа си под въпросния договор. Освен това в хода на следствието е станало ясно, че Стоян Николов от един определен момент не е бил съдружник в “Дискавъри 93”, затова обвинението срещу него е било свалено.

“Ровотел” ЕООД и “Компакт” ООД

Според обвинителния акт Николай Златев и Стефан Тодоров трябва да отговарят за отпускането на необезпечена кредитна линия с максимално допустим размер на кредитното салдо 1 милиард и 300 милиона лева на фирма “Ровотел” ООД. Следствието твърди, че отпускането на такъв кредит е нарушение на Наредба № 7 на БНБ. По смисъла на тази наредба отпускането на такъв кредит на “Ровотел” ООД е нарушение, тъй като това представлява голям кредит и са нарушени чл. 28 ал 2 и 3 от действащия тогава Закон за банките и кредитното дело. Според закона банката не може да отпуска голям кредит, който да надвиша 25% от банковия капитал.
Подобна е ситуацията и около кредита, отпуснат на “Компакт” ООД. Според следствените материали Любомир Гибински и Стефан Тодоров са сключили договор за кредит с фирмата на Иван Евлогиев “Компакт” ООД за 6 милиона долара. При отпускането на кредита обаче няма икономическа обосновка, няма и решение на общото събрание за теглене на кредит в такъв размер. За обезпечаване на кредита е било прието допълнително такова, т.е. запис на заповед, издаден от самата фирма за сумата от 7 080 000 долара без авал.
На 17 май 1996 г. Гибински и Златев открили нова револвираща кредитна линия на “Компакт” за 6 650 000 долара. Към момента на отпускане на кредита данните в пасива на баланса са показали значително нарастване на задълженията на фирмата, изразено чрез нарастване на ползваните кредити. За обезпечаване на кредита е сключен договор за залог на финансови активи - 40 000 поименни акции на обща стойност 400 милиона лева и запис на заповед за 7 421 375 долара. Според следователя отново е нарушен чл. 28 ал 2 от Закона за банките и кредитното дело и Наредба № 7 на БНБ.
Подобна е ситуацията и около кредита на “ТС Лизинг” АД, макар че там нещата са леко напудрени. На 17 януари 1996 г. Гибински и Стефан Тодоров с подписите си са отпуснали револвираща кредитна линия за 5 500 000 долара на акционерното дружество “ТС Лизинг”. Пет дена по-късно дружеството взело още един кредит за 17 000 000 германски марки. За обезпечение на втория кредит е учреден залог върху вземанията на “ТС Лизинг” в размер на 5.5 милиона долара и запис на заповед за 6 820 000 долара. За втория кредит е учреден договор за залог върху вземанията на фирмата в размер на 19 066 612 германски марки и запис на заповед за 21 335 000 марки. Според следователя обаче учредените залози върху вземанията на фирмата не дават представа за размерите на обезпечаването, изброени в списъка към договора за залог.
Любопитен факт е, че две години по-късно, когато ТСБанк е вече фалирала, Любомир Гибински влиза в съвета на директорите на фирма “ТС Лизинг” АД.

Длъжниците - невинни

Според следственото дело по ТСБанк се оказва, че длъжниците на трезора са невинни. Едно от заключенията на следствието е, че по време на разследването не са се събрали доказателства посочените нарушения да са извършени виновно от кредитополучателите, т.е. длъжниците на банката нямат никакво участие, съучастие или помагачество при източването на ТСБанк. Естествено шефовете на банката не са се признали за виновни. Някои от тях лежаха няколко пъти в ареста, но след това бяха пуснати под гаранция от по 20 000 лева. Така или иначе само те ще отговарят пред съда, ако делото бъде внесено от прокуратурата.
Самите длъжници засега не са преследвани. Само преди три месеца стана ясно, че това, което длъжниците са оставили в ТСБанк, са голям брой записи на заповед. Падежите им обаче отдавна са изтекли, а по някои е изтекъл и тригодишният давностен срок за принудително събиране и вероятността да се вземат някакви пари от тях е почти нищожна. Според синдиците на банката най-голямо е вземането по 17 броя записи на заповед, издадени от фирмата “Либела” ЕООД, която е поела дълга на “Дискавъри 93” на стойност 34.2 милиона долара. Същата фирма е длъжник и по други 18 записи за около 5.9 млн. германски марки. В активите на ТСБанк се водят и записи за 7.4 милиона долара, издадени от “ТС Лизинг”, два записа на “Компакт” ООД за 14.5 милиона долара, но шансовете срещу тях да се получат някакви пари са нищожни.


От началото на банковата криза в края на 1996 г. и продължила през 1997 г. БНБ затвори куп банки. Това са Елитбанк, Първа частна банка, Банка за земеделски кредит, Бизнесбанк, ЧЗИБ, ТБ “Славяни”, Агробизнесбанк, МБИР, Балканбанк, Стопанска банка, ТСБанк, БЗПБ, Капиталбанк, Кристалбанк, Минералбанк и Добруджанска банка.
След края на банковата криза поради несъстоятелност бяха затворени и още две банкови институции. Първата бе Кредитна банка, която фалира без особени драми, също както и Балканска универсална банка.
През миналата година започнаха и публични търгове за фалиралите институции. Тук пак се стигна до чиновническа недомислица. Въпреки че в повечето случаи държавата се явяваше единствен кандидат за купувач, процедурите спираха в съда, тъй като държавата искаше да си плати чрез прихващане цената на банките, които е спечелила на търг, а това противоречеше на закона. Публични търгове досега бяха обявени за Елитбанк, Бизнесбанка, БЗК, ПЧБ, ТБ “Славяни”, ЧЗИБ, Агробизнесбанк и МБИР. Голяма част от търговете заседнаха в съда. До момента държавата е придобила активите на ЧЗИБ, Елитбанк и ТСБанк.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седем идейни проекта за новия облик на "Св. Неделя" Седем идейни проекта за новия облик на "Св. Неделя"

Кандидатите бяха избрани от общо 14 участника, подали документи

17 ное 2019, 528 прочитания

Докторите настояват за по-малко пациенти в болниците Докторите настояват за по-малко пациенти в болниците

Личните лекари искат заплащане на прегледите на децата

17 ное 2019, 474 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Войната между “ЛУКойл” и “Нафтекс” приключи внезапно

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10