С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 22 сеп 2000, 0:00, 1835 прочитания

Клиентелисткият модел на прехода срещу пазарната логика

Само натискът на гражданското общество може да промени българския управленски модел

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

След повече от 10 години люшкания между действителни и ерзацреформи, между болезнени, но ефективни и ефектни, но палиативни управленски решения естествено възникват въпросите защо българският преход към пазарна икономика е толкова бавен и мъчителен; как стана така, че политическият курс към икономика на благоденствието ни накара вече цяло десетилетие да живеем в икономика на оцеляването; беше ли възможна някаква друга алтернатива на развитие.

Равносметката за българския преход

За съжаление България нямаше ноу-хау, мощна диаспора зад граница или щедри западни покровители, които да направят бързия преход безалтернативен. При тези обстоятелства деструктивните сили в обществото станаха бързо доминиращи. Невидимата ръка на пазара не можа да изпълни своята роля в преразпределителния процес, защото отсъстваше политическа мотивация да бъде създадена такава ръка. Частните интереси станаха държавна политика, а държавните интереси параван за лично себеустройване. Това предопредели характера на икономическите реформи и се превърна в съдържателна страна на самия преход. Именно в модела на прехода трябва да се търсят причините за съществената разлика в резултатите на прехода в страните от Централна и Източна Европа. Освен на културните и религиозните традиции бързите и успешни реформи в страните от Вишеград се дължат и на категоричната доминация на конструктивните социални сили или на постигнат обществен консенсус. У нас острото противопоставяне на интересите на различните партийно-клиентелистки групи забави, деформира и в голяма степен дискредитира прехода.

Имаше ли алтернатива

Комунистическата система функционираше благодарение на срастването на партийната, държавната и икономическата власт, независимо как се интерпретира това сега: държавен социализъм, командно-административна система, цезаро-папизъм или просто популистка олигархия. Естествено е този политически опит да формира профила на днешния български политик. Идеята за власт, опряна върху собствени партийни капиталисти, продължи традицията за срастване на икономика и политика и подготви формирането на клиентелистки модел на прехода. За това допринесе и приетата през 1991 г. конституция, която, въпреки че възстанови многопартийната система, в голяма степен създаде условия за рецидив на някои порочни практики на парламентарната демокрация от времето на Търновската конституция. Проблемът не е в концентрирането на власт в парламента, а в създаването на възможности (основно чрез пропорционалната избирателна система) за подмяна на народния вот чрез употреба на парламентарното мнозинство в интерес на партийните елити и техните довереници. В резултат повече от сто години се възпроизвежда схемата как да се “консумира” властта чрез системата на народното представителство, при която свободата на гражданите (по-рано поданиците) да избират се свежда в крайна сметка до свободата да гласуват. Тези исторически обстоятелства и психологически нагласи в голяма степен конституираха модела на прехода и е логично да се предположи, че друг алтернативен модел не е бил практически възможен.

Партия - власт - икономика

В началото на прехода у нас започна полемика какъв преход ни е необходим: “ляв”, извеждащ на преден план социалните проблеми в новия тип икономически отношения (социална цена, масова приватизация), или “десен”, търсещ решение на икономическите проблеми в обществените отношения, за да се решат и социалните проблеми (здравна каса, частни пенсионни фондове). Зад прокламирания идеал за прехода партиите всъщност започнаха борба кой да контролира трансформационния процес. Повторното раждане на капитализма естествено зависи от позициите във властта. Както винаги в историята, настъпи инверсия: стремежът към власт като средство за реализиране на идеала изтика на заден план самия идеал. За това допринесе и фактът, че у нас, както и у останалите страни в преход (с изключение на Унгария и частично Полша), липсваха условия за узряване на новите икономически структури в недрата на комунистическото общество и формирането на богатство, което може да донесе власт. Но остана валидно обратното - властта да носи богатство като основа за нова власт. Историческата необходимост държавата сама да прехвърли собствеността си в частни ръце създаде подходяща за това среда. Така може да се обясни прекомерният държавен контрол върху трансформационния процес и нерегламентираните отношения “партия - власт - икономика”.

Новите елити

Освен чуждестранните инвеститори основни участници в трансформационния процес станаха представителите на три социални групи. На първо място, това е бившата номенклатура, която капитализира обезсмисленото си политическо положение в осмислени икономически връзки. Друга основна група са наследниците на стария буржоазен елит, добили законно право на реституиране на по-рано национализирана собственост. Третата социална група обхваща най-прагматичната част от обществото, добрала се до власт или станала клиентела. Тя възниква като инструмент на първите две групи, но по-скоро рано, отколкото късно осъзнава своя собствен интерес. Тази група е по начало склонна към икономическо поведение извън закона, особено в условията на ненаказуемост. Трите социални групи формираха структурата на първоначалното натрупване на капитала и станаха движещи сили на прехода. Формиралата се двуполюсна партийна система функционираше досега като фасада на редуващи се реванши най-напред на номенклатурния, а след това на реститутския капитализъм, зад която се усмихваше клиентелисткият капитализъм.

Извън правилата на играта

В България вече са изградени институциите и е създадена законовата рамка на пазарната икономика. Обаче пазарна логика има там, където правилата важат за всички участници. Само когато бизнеспартньорите действат в рамките на законите е възможно да се правят дългосрочни планове и да се постигат трайни резултати. Отглеждането на икономически групировки като опорни колони на властта резултира във формирането на определени нагласи в икономическите агенти, където вече не пазарните критерии определят перспективите на бизнеса. Корупцията се превърна в средство за контрол, от една страна, на администрацията върху бизнеса, а от друга страна, на икономическите агенти върху политическите решения. Задача на съдебната система е да прекъсне тази връзка и по този начин да формира поведението на пазарните участници. Но в клиентелисткия модел на прехода тя е обречена да обслужва доверениците на властта. Така съдебната власт не може да изпълнява своята най-важна функция в пазарната икономика - тази на обратната връзка, коригираща поведението на “непазарните играчи”. В икономически план това нарушава принципите на свободната конкуренция, неимоверно скъсява инвестиционния хоризонт на бизнеса и в крайна сметка подкопава устоите на пазарната икономика.

Непреодолимият конфликт

Безспорно е, че валутният борд допринесе за макроикономическа и финансова стабилизация на страната. И все пак три години по-късно е трудно да се говори за благоприятен бизнесклимат и условия за дългосрочен растеж на икономиката. Основната причина за това е, че клиентелисткият модел на прехода влиза в конфликт с формиращата се пазарна логика на стопанското развитие. Криминалният му характер поражда периодични политически сътресения и обрича икономиката на незавършени бизнесцикли. Това пречи на хилядите законно действащи фирми да извадят икономиката от нейното инерционно състояние, да формират пазарна среда и механизми и да постигнат пазарна синергия. Пазарите на производствени фактори - труд, земя, капитал, интелектуална собственост, не могат пълноценно да заработят и държавата е принудена да запълва вакуума. Понеже за това й трябва ресурс, тя преразпределя чрез държавния бюджет значителна част от БВП. Така се свиват доходите за потребление и доходите за инвестиции. Ограничават се социалната енергия, икономическият растеж и самият преход. Губи се оптимистичната визия.

Възможен ли е нов управленски модел

Промяна на съществуващия управленски модел би била възможна чрез натиск от гражданското общество. Развитието на неправителствените организации, гражданските движения, сдруженията на интелектуалци, студентските клубове и др. и засилването на тяхното влияние с помощта на четвъртата власт постепенно изгражда механизмите, чрез които да бъде осъществяван обществен контрол върху дейността на партиите. Само единодействието на активистите на гражданското общество и бизнеса без политически чадър може да направи успешна каузата за смяна на българския управленски модел.

* Clientele (англ.) - довереници, редовни клиенти



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: КПКОНПИ оправда всички от "Апартаментгейт", пожар в ТЕЦ "Марица-изток" 2 Вечерни новини: КПКОНПИ оправда всички от "Апартаментгейт", пожар в ТЕЦ "Марица-изток" 2

И още: ЕС нареди на Полша да спре чистката на съдии; Все още няма избор на държава за новия завод на Volkswagen

24 юни 2019, 1627 прочитания

КПКОНПИ оневини всички герои в "Апартаментгейт" 5 КПКОНПИ оневини всички герои в "Апартаментгейт"

Цветан Цветанов и Цецка Цачева нямали частен интерес в отношенията си със строителната фирма, от която си купили имоти

24 юни 2019, 2069 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Световната банка предостави 15.3 млн. евро за образованието ни

Ръст, но все по-бавен

Глобалните инвестиции в реклама се забавят, докато пазарът в България продължава нараства

Пиратски филм

Операция на ГДБОП удари регионални оператори с обвинения за пиратство

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица