Няма нарушени основни права на Чорни

Йонко Грозев, секретар на Българския хелзинкски комитет, пред “Капитал”

Г-н Грозев, приемането на първо четене на Закона за тълкуване на чл. 47 от Закона за чужденците предизвика горещи дебати в парламента. Не е ли намеса в работите на съдебната власт тълкуването на закон?
- От гледна точка на функциониране на институциите и разделението на властите това е съвсем нормален процес. При наличието на съдебна практика, с която парламентът не е съгласен, той може да промени законодателството във всеки момент. По отношение на действащото законодателство парламентът е този, който последен има думата. Така че от тази гледна точка няма нищо кой знае какво необичайно.
Защо е необходимо тълкуване на въпросния член за изгонване на чужденци, които представляват опасност за националната сигурност?
- Това, което беше спорно по Закона за чужденците, е дали съдилищата имат право да преценяват дали определен казус е въпрос на национална сигурност, след като органите на изпълнителната власт са декларирали това. В някакъв смисъл практиката на съдилищата, която се беше проявила в няколко различни решения на различни състави на Върховния административен съд, не е постоянна и не е категорична. С това тълкуване на закона парламентът постави изцяло в прерогативите на изпълнителната власт преценката дали един казус е въпрос на национална сигурност или не.
Не е ли парадоксално, че въпреки изричното упоменаване в Закона за чужденците, че подобни актове, свързани с националната сигурност, не подлежат на обжалване, все пак съдът допуска за разглеждане този казус? В случая с експулсираните чужденци през август съдът допусна за разглеждане жалбата на Михаил Чорни, а не допусна тази на Хайрулин.
- Въпросът до голяма степен е по какъв начин работят съдилищата. За мен няма нищо драматично. Съдилищата, като прилагат определени законови разпоредби, неизбежно се изправят пред необходимостта да тълкуват закона, а когато имаме различни съдебни състави, не е изключено те по различен начин да го коментират. Разбира се, не е приятна такава ситуация, защото стремежът е законът да бъде еднакъв за всички...
Създава се впечатление за двоен аршин...
- Но ако въпросът беше оставен за разглеждане от ВАС, при такава противоречива практика, напълно естествено беше да се очаква ВАС да направи едно общо събиране и да вземе решение относно тълкуването по тези въпроси, за да уеднакви практиката на различните си състави.
С този закон не се ли нарушават правата на гражданите? От една страна, даден чужденец може да бъде изгонен от страната с неясната формулировка “заплаха за националната сигурност”, от друга - няма право на обжалване пред съда?
- Това са различни въпроси. По принцип международното законодателство не изисква съдебен контрол върху решенията за експулсиране на чужденци. Единствената норма, която е пряко задължителна за България, е разпоредба на Международния пакт за граждански и политически права, която изисква в случаите, когато се експулсира чужденец, да има възможност той да представи своята позиция пред компетентен орган. Този орган не е задължително да е съдебен, той може да бъде и част от изпълнителната власт. Това изискване обаче важи в случаите, когато експулсирането става на база на друго основание, но не и когато става въпрос за национална сигурност. Това е изричният текст на Международния пакт за граждански и политически права. Съдебен контрол обаче трябва да има, когато с експулсирането се засягат основни права, дори и това да е на основание национална сигурност.
Има ли дефиниция на понятието заплаха за националната сигурност в международното право?
- Не, няма, защото като всяко друго правно понятие и заплахата за национална сигурност зависи от конкретните обстоятелства и конкретните исторически и социални фактори, които се отразяват върху сигурността на нацията и държавата. Друг е въпросът от гледна точка на цялостното функциониране на институциите доколко е добре изпълнителната власт да действа без какъвто и да е контрол по отношение на въпросите на националната сигурност. Изключването на съдебния контрол чрез този закон не означава, че не трябва да има друг, външен контрол. В установените демократични държави това става чрез парламента. Това е нещо, което в България на практика не съществува, не се прилага.
Би трябвало това да се извършва от Комисията по национална сигурност.
- Да. Тази комисия има такива правомощия, но не ги упражнява. Това е според мен принципният проблем, когато става въпрос за дейността на специалните служби. Това е основният пропуск, който създава тази липса на каквато и да било прозрачност и контрол на службите за сигурност. За съжаление в целия дебат, който се случи, и около съмненията за подслушване на главния прокурор, и около експулсирането на чужденци, не се фокусира общественото внимание върху това защо не функционира парламентарният контрол като естественото място за наблюдение и контрол върху тайните служби. Защото истинската опасност от злоупотреба с правомощията на службите е те да бъдат използвани във вътрешнополитически контекст за политически цели.
Не противоречи ли на принципите на правосъдието налагането на действието на поправката “анти-Чорни” със задна дата?
- Абсолютната забрана за законодателство с обратна сила е по отношение на наказателната отговорност. Това е общият принцип. Смисълът на това е, че не може да бъде наказван отделният индивид за неща, които не са представлявали престъпления по време на извършването на деянието. По отношение на гражданското право и по отношение на процедурата в някакъв смисъл не е добре да има законодателство с обратна сила, но няма абсолютна забрана, каквато има по отношение на наказателното право. Още повече че в конкретния случай не става въпрос за ново законодателство, а за автентично тълкуване от момента, от който то си е било прието по този начин от парламента.
Българският хелзинкски комитет обжалвал ли е експулсирането на чужденци с определение заплаха за националната сигурност?
- Да. По едно от тези дела през юли ВАС прие нашата теза, че когато става въпрос за експулсиране на основание “заплаха за национална сигурност”, дали проблемът е наистина въпрос на национална сигурност, а не на обществен ред или на някакво друго основание, преценката е на съда. С това автентично тълкуване парламентът отхвърли тази теза, която ние подкрепяхме.
Адвокатите на Михаил Чорни заявиха, че ще защитят правата му в Европейския съд. Български Хелзински Комитет също обжалва решението за експулсиране на Муса там. Какви са шансовете да се спечели такова дело в Страсбург?
- Разликата е в това доколко има ограничаване на основни права, гарантирани и от българската конституция, и по международни договори. Случаите, в които има засягане на основни права при експулсиране на чужденци, са в две категории. Единият е, когато лицето има опасност да бъде подложено на преследване заради неговите политически възгледи, религиозни вярвания и др. в страната на произхода си. Тогава експулсирането застрашава чужденеца от сериозно нарушаване на неговите права. Това са политическите бежанци. Другият случай е, когато се засягат основни права, когато лицето има трайни връзки със страната, от която е експулсирано, или има семеен живот в нея. Експулсирането засяга този личен и семеен живот, което е основно право, гарантирано по редица международни договорености. При такива случаи Европейският съд по правата на човека трябва да прецени доколко експулсирането отговаря на сериозен обществен интерес - това е разработеният критерий. В този случай би трябвало да има преценка от страна и на администрацията, на изпълнителната власт, доколко това решение е балансирано и е пропорционално на застрашения обществен интерес. Но това става в случаите, в които има нарушено основно право. От впечатленията, които имам от изявленията в пресата за експулсираните чужденци, трудно може да се обоснове тезата, че те имат трайни връзки в страната. Все пак става въпрос за хора, които са дошли у нас в една средна възраст, живели са тук само няколко години и т.н.
Не е ли достатъчно това, че имат направени инвестиции у нас?
- Този аргумент, представен с езика на правозащитниците, е, че има засегнато основно право на собственост. Има няколко решения на комисията, която вече не съществува като орган, в който преценката се прави на базата на възможността да бъдат упражнявани собственическите права - и това е да се получава печалбата, да се взимат управленски решения, да се разпорежда със собствеността. Доколкото експулсирането не засяга тези права на собственост, практиката на комисията беше, че, и предполагам Европейският съд по правата на човека ще ги приеме, ако няма намеса в правото на собственост, не е засегнато основно право. Струва ми се, че за повечето чужденци, които бяха експулсирани през август, ще бъде много трудно да се докаже, че тяхната свързаност с България е толкова голяма, че има реална намеса в личния живот.
Има ли в другите държави с установена демокрация практика за изгонване на чужденци като заплаха за сигурността им?
- Да. От гледна точка на международното право допускането на територията на държавата на един чужденец е изцяло въпрос на дискрети на съответната държава. Ако тя иска, може да го допусне, ако иска, няма да го допусне. Изключенията са отново в двата случая, когато става въпрос за бежанец или за човек с трайни връзки в страната.
А могат ли те да бъдат обжалвани?
- Няма единен европейски стандарт. Законодателството на много държави, с които съм имал повод да се запозная, предвижда широки правомощия на администрацията за преценка по целесъобразност и съдилищата нямат контрол върху тази преценка. Националната сигурност все пак е основание, което съществува в законодателството на всички държави, и отделно основание, на което може да бъде отказан достъп до една страна.