Битката срещу ДДС за туристическите пакети се прехвърли в парламента

Когато и последната мисия на МВФ у нас отхвърли исканото отлагане на ДДС върху туристическите пакети, продавани в чужбина, битката на курортния отрасъл срещу данъка изглеждаше окончателно загубена. Събитията от изминалата седмица обаче обещават продължение на тригодишния спор между фиска и бранша, този път в парламента.
“Ще продължаваме да търсим изход за отлагането на ДДС”, заяви ресорният зам.-министър на икономиката Мариана Асенова на пресконференция във вторник. По това време беше известно, че вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев е поставил въпроса пред шефа на мисията на МВФ Юха Каконен, но без резултат. Този факт се пренебрегва с аргументите, че грижата на фонда е да се спази макрорамката, а не начините, по които ще стане това. Тоест, че очакваните приходи от въвеждането на ДДС върху туристическите услуги, продавани чрез ваучър, може да са компенсирани чрез други пера от бюджета. Така че решаващата битка вероятно ще бъде при приемането на бюджета за 2001 г.
Междувременно през изминалата седмица и председателят на икономическата комисия Никола Николов също заяви, че ще положи всички необходими усилия, за да убеди колегите си да отложат въвеждането на данъка.
Раздвижването сред изпълнителната и законодателната власт очевидно е под силен браншов натиск. То беше предшествано от бурно национално съвещание на туристическата гилдия в “Албена”, на което патосът беше срещу изпълнителната власт, която първо подхранила, а после излъгала надеждите за отлагане на ДДС. В обща декларация трите основни браншови организации настояха въвеждането на данъка да се отложи за три-пет години, за да може хотелите и инфраструктурата да се обновят по международните стандарти.
Известно е, че туристическият отрасъл има силно лоби и способността да диктува текстове в закони. При сегашните обстоятелства, изглежда, това не е достатъчно, защото от “Албена” настояха спорният въпрос да се реши на среща с министър-председателя, финансовия министър Муравей Радев и икономическия Петър Жотев. Искането звучи разумно, ако се разчете като желание въпросът да се реши принципно и стратегически, а не чрез кулоарни номера между финансовото и икономическото министерство. Преди да реши дали да отнеме преференцията на туристическите фирми като износители, държавата трябва да е наясно какво иска от курортния отрасъл в бъдеще.


  • Принципът на облагане с ДДС трябва да се въведе и в туризма. Отрасълът е в достатъчно добро състояние, за да започне да плаща полагащия му се дял от данъците в държавата. (За 2000 г. декларираният патентен данък се свежда до смешните около 280 лв. средно за хотел и 180 лв. за ресторант, което е по-малко от данък общ доход, плащан от гражданин с 200 лв. месечна заплата.)
  • На приходите от тази промяна правителството разчита, за да може да намали данък печалба и данъка върху доходите на физическите лица. Ако промяната се отложи, парите трябва да се намерят чрез съкращаване на разходи или увеличение на данъци в други сфери.
  • Въвеждането на ДДС върху туристическите пакети е отчетено като изпълнено по програмата с МВФ към края на 1999 г. На тази база е получен поредният транш от фонда от 70 млн. долара.
  • Почти никъде в ЕС тази дейност не се третира като износ.
  • Негативните ефекти, очаквани от бранша, са силно преувеличени. Ще се извърши преразпределение от туроператорите към бюджета в размер на около 120 млн. лв.
  • Тази мярка вече беше отложена с две години и туроператорите имаха достатъчно време да се подготвят.
  • Поправя се една несправедливост спрямо потребителя - българите и неорганизираните чуждестранни туристи да плащат ДДС в курортите, а дошлите чрез туроператор - не.



  • Заради фиска се жертва един от малкото работещи и перспективни отрасли на икономиката ни.
  • Ефектът е съмнителен, тъй като е вероятно броят на чуждестранните туристи в страната и валутните приходи от тях да намалеят. (За 2001 г. се прогнозира спад от 30-40% спрямо очакваните 1.2 млрд. долара от международен туризъм.) Извън това туристическите фирми имат начини да заобиколят налога, от което в бюджета ще влязат по-малко данъци и такси.
  • В дългосрочен аспект конкурентоспособността на българския туризъм ще се влоши. Ако данъкът остане за сметка на туристите, услугите ще поскъпнат и курортите ни ще станат непродаваеми. Ако го поемат фирмите, то ще е за сметка на качеството на услугата. Туроператорите ще орежат разходите за обслужване на туристите. Хотелиерите ще се ограничат в реконструкцията и модернизацията на базата.
  • Финансовото министерство (МФ) не е преценило добре вида услуги, които трябва да обложи, за да повиши събираемостта на данъци от туризма. Отнемат се преференциите точно на основополагащата услуга, която “води туристите” в България и е гръбнакът на туристическата индустрия. Тя и сега е най-прозрачна и за най-плащаща данъци. Усилията на МФ трябва да се насочат към съпътстващите дейности, които преживяват около нея и са на сянка.
  • В договорите на туроператорите и хотелиерите за идващия зимен сезон и лятото на 2001 г. са заложени цени без ДДС. Подписаните договори или трябва да се анулират, или фирмите да поемат данъка за своя сметка. За момента това ще срине финансовите им разчети.



Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал