Гръцкият бизнес в България - десет години по-късно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гръцкият бизнес в България - десет години по-късно


Ако историята е отредила на Чехия, Унгария и Полша шанса да бъдат в географска близост до най-силната икономика в Европа - Германия, след падането на желязната завеса България се оказа до една от най-бедните държави в ЕС - Гърция. Докато през 1989 г. двете икономики бяха напълно сравними по БВП и темпове на растеж, десет години по-късно ситуацията в тях е коренно различна и рухването на неконкурентната българска икономика освободи естествено пространство на стотици едри, средни и дребни гръцки предприемачи. Спорът за плюсовете и минусите от навлизането на гръцкия бизнес в България има толкова много гледни точки и аргументи “за” и “против”, че вместо това май е по-добре да се припомни един вече състоял се подобен диспут в една африканска колония на Франция в края на 50-те години. При референдума за независимост в края на 50-те години едната част от населението била против френското управление, защото то изсмуква местната икономика и я обрича на зависимост и ниски доходи. Аргументите на другата страна обаче били не по-малко основателни: какво щяхме да правим, ако французите не бяха дошли тук заедно с техните технологии, умения и опит?

Гръцкото участие в приватизацията

Според проучване на гръцкото Министерство на националната икономика към септември 2000 г. гръцкото участие в приватизацията в четири балкански страни - Албания, Македония, Румъния и България - е над 860 млн. долара. Според статистиката на Агенцията за чуждестранни инвестиции към октомври 2000 г. общата сума на гръцките инвестиции - в приватизация и “на зелено” - е 313 млн. долара, което прави страната четвърти по значимост инвеститор след Германия (470 млн. долара), Белгия (412 млн. долара) и Италия (372 млн. долара). Официалните данни обаче не включват инвестициите, дошли през офшорните зони Кипър и Люксембург, както и много инвестиции в частни компании като например придобиването на една от най-големите приватизирани мелници “София мел” и инвестициите в много малки и средни преработвателни и шивашки предприятия. С прибавянето на последната голяма гръцка инвестиция - придобиването на задлъжнелия Комбинат за обработка на цветни метали в София от групировката “Виохалко” и обявената от нея инвестиционна програма от 70 млн. евро, Гърция със сигурност се очертава като един от водещите инвеститори в българската икономика.
Основният мотив за инвестиране в балканските страни, включително и България, е по-ниската цена на работната ръка, посочва изследването на гръцкото икономическо министерство. В стратегически план обаче стъпването в България представлява крачка към пазарите на Централна Европа и Черноморския регион. Въпреки че според изследването повечето компании оценяват като недостатъчни помощта от гръцкото правителство и банките, помощ за експанзията все пак има. Единственият истински действащ инвестиционен фонд на Балканите е “Глобал файненс”, който активно подпомага проекти на гръцки компании на Балканите. Към края на миналата година фондът, финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация и управляван от гръцката Евробанк, собственост на гръцкия милиардер Янис Лацис, е инвестирал над 90 млн. долара предимно в България и Румъния. В България фондът подпомага проектите на “зелено” на “Делта”, “Чипита” и “Стилмет”, приватизацията на стъкларските заводи “Стинд” и “Дружба”, а в момента проявява силен интерес и към втория лиценз за GSM мобилен оператор.

Финансовата система е първа по атрактивност

Най-голямата гръцка инвестиция в България е придобитата през юли 1999 г. от Националната банка на Гърция Обединена българска банка, втора по активи българска банка. Продажбата на стойност 207 млн. долара представлява втората по големина чуждестранна инвестиция в българска частна компания след приватизираната Булбанк, за която сериозен кандидат беше консорциум с основно участие на Пирейска банка, собственост на гръцкия петролен магнат Вардис Вардиноянис. Към септември 2000 г. гръцките капитали в българската банкова система представляват почти 19% от общата сума на активите на търговските банки. В това число влизат Обединена българска банка, приватизираната преди три години Българска пощенска банка и Интернешънъл къмършал банк, както и трите клона на гръцки банки у нас - Йонийска и Народна банка на Гърция, Хиосбанк и Национална банка на Гърция.
През 1998 г. гръцки капитали влязоха и в Българска пощенска банка (БПБ), която беше придобита от консорциум от гръцката финансова група “Консолидейтид еврофинанс холдинг” (собственост на притежаваната от гръцката фамилия Лацис EFG Bank Group) и американската животозастрахователна компания ALICO за сума от 38 млн. долара, а след инвестирането на допълнителни 20 млн. долара в капитала вече притежава 85.64% от капитала на банката. Отчетите на БНБ за септември показват, че БПБ запазва петото си място в банковата система по сума на активите. Но печалбата на банката от 1.9 млн. лева за септември е доста скромна предвид балансовото число от 502 244 млн. лева. В края на 1998 г. “Пощенска” отбелязва печалба от 7.5 млн лева.
От 1994 г. на българския банков пазар влезе и Интернешънъл комършъл банк с мажоритарен собственик държавната Търговска банка на Гърция. Тогава тя е регистрирана като Българска инвестиционна банка. ICB има пълен лиценз за извършване на банкови сделки в България и чужбина. Подобни търговски банки има и в Албания, Украйна, Румъния и Молдова. ИКБ е в четвърта група по балансово число с активи от 30 942 млн. лева. Въпреки че доходоносните й активи са 23 млн. лева, за септември ICB отчита загуба от 127 хил. лева. За сравнение в края на 1997 г. банката е разполагала с два пъти по-малко активи, а печалбата й след данъчно облагане е била почти 4.5 млн. лева.
В застрахователния сектор гръцките капитали са представени в компанията за общо застраховане “Интерамерикан” (България). Акционери в “Интерамерикан България” са “Интерамерикан хеленик лайф иншурънс къмпани” с 51.1% и “Интерамерикан хеленик ассистънс иншурънс къмпани” с 49.9%. “Интерамерикан” е най-голямата гръцка застрахователна компания. С откриването на клона си в България “Интерамерикан” стана първата лицензирана чуждестранна компания в българския застрахователен пазар. За 1999 г. премийният приход на “Интерамерикан” (България) е бил около 200 хил. лева. Тогава “Интерамерикан” е имала едва 0.07% от пазарния дял на застрахователния пазар в България. По данни за април тази година компанията е увеличила дела си на 0.3%. В началото на ноември “Интерамерикан” заяви интереса си към приватизацията на ДЗИ, която е най-голямата застрахователна компания в България.

Навлизането в българската индустрия

Приватизацията на най-добрата българска пивоварна “Загорка” беше до 1995 г. най-голямата чуждестранна инвестиция в България. Пивоварната беше придобита от “Брюинвест”, консорциум от най-мощните гръцки компании в бранша - “Атиниан Брюъри” (собственост на холандската “Хайнекен”) и “Хеленик ботлинг къмпани”, част от “Левентис груп”. По-късно бе придобита чрез изкупуване от приватизационни фондове и софийската пивоварна “Ариана”, чрез което в момента регистрираната в Кипър “Брюинвест” има над 30% пазарен дял и се нарежда на второ място по големина сред производителите на бира в България след белгийската “Интербрю”. “Брюинвест” се очертава като регионален лидер след придобиването на “Пивара Скопие”, най-голямата пивоварна в Македония с пазарен дял от над 70%. Хранителната промишленост се оказа една от най-привлекателните за навлизане на гръцки фирми поради конкурентните предимства на Гърция в тази индустрия и най-вече установените контакти с международни компании. Типичен пример е дейността на “Хеленик ботлинг къмпани”, притежател на правата за разпространение на продуктите на “Кока-Кола” в страните от Балканския регион и част от бившия СССР. Чрез регистрираната в Люксембург “Кларина холдинг” групата притежава седем дъщерни предприятия за производство и разпространение на безалкохолни напитки на “Кока-Кола”. Фирмата има акционерно участие и в “Юлаглас”, купувач на двата най-големи стъкларски завода “Стинд” и “Дружба”. Към по-малките инвестиции в хранителната промишленост влизат и заводите на “Флорина” (производство на сокове), “Чипита” (кроасани) и “Делта” (сладоледи), всеки от които има водеща позиция на местния пазар.
След десетгодишно присъствие с предимно търговска дейност през 2000 г. в България навлезе и една от най-големите гръцки индустриални групировки “Виохалко”, която според данните за 1999 има 9% от стокооборота между България и Гърция. Проектът “на зелено” “Стилмет” е на стойност 12.5 млн. долара и в него участват фирмата ЕТЕМ (производител на алуминиеви профили от групата “Виохалко”) и “Евромърчант Болкан фонд”, управляван от “Глобал файненс”. Капацитетът на завода надхвърля двойно потреблението на алуминиеви профили в страната и изнася за Европа и страните от бившия Съветски съюз. Промишлеността за строителни материали е втората по атрактивност за гръцките компании - през 1998 “Титан цимент” придоби един от най-големите циментови заводи в страната - “Плевенски цимент”.
Най-многобройни са гръцките предприятия и цехове в шивашката и текстилната промишленост. Според данни на синдикатите в България действат над 300 малки и средни шивашки предприятия, разположени най-вече в районите на Благоевград, Гоце Делчев и Родопите, които изнасят готова продукция обратно в Гърция.

Медии и телекомуникации

Южната ни съседка вече има и солидно медийно присъствие у нас. Гръцката компания “Антена груп” закупи в средата на тази година три местни медийни фирми - “Нова телевизия - първи частен канал”АД, “Мултимекс И.Д.”АД и “Радио Експрес” АД за официално обявена сума от 3.7 млн. долара. Трите фирми, макар и регистрирани в България, всъщност преди покупката на гърците бяха собственост на сърбина Дарко Таминджич. За покупката на “Нова телевизия” се заговори още преди година, когато течеше конкурсът за първа българска частна телевизия, но тогава до сделка не се стигна.
Само преди месец гръцката медийна групировка спечели и лиценза за трета национална и втора частна телевизия в България чрез “Нова телевизия”. Новите собственици на българската национална медиа декларираха, че ще инвестират над 60 млн. марки за срок от пет години. Представителите на фирмата декларираха, че имат интерес да закупят и кабелната телевизия “Ринг С.В.” и български ежедневник, но засега това са предимно намерения. “Антена” е собственик на телевизионен канал и радиостанция в Гърция. Има и контролиращо участие в издателската къща “Дафне комюникейшън”, която издава 11 списания. Основател и собственик на 21% от капитала на гръцката медийна компания е Минос Киряку.
Дълга и безрезултатна беше одисеята около покупката на БТК от консорциум между гръцката ОТЕ и холандската KPN, до сделка обаче не се стигна, тъй като продавачът в лицето на българската държава и купувачът не успяха да постигнат споразумение по съществени клаузи от приватизационния договор. Гръцката държавна телекомуникационна компания най-вероятно ще участва и в новата процедура за раздържавяване на БТК. Въпреки че основната причина за прекратяването на преговорите за българския телеком бяха абсурдните искания на ОТЕ, минус за потенциалния кандидат-купувач беше и връзката му със скандално известната у нас “Интраком”.
Фирмата на смятания за свързван с Щази Сократис Кокалис, “Интраком”, е позната в България като контролиращ собственик в оператора на картови телефони “Булфон” и покрай прекратения си скандален договор за компютризация на спортния тотализатор. Гръцката компания се радваше на добро отношение от управляващите по времето на кабинета “Виденов”, а в правителството на ОДС компанията намери подкрепа в лицето на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев. Като за начало през 1998 г. Бакърджиев подписа меморандум за разбирателство с Oracle и “Интрасофт” - друга фирма, свързана с “Интраком”. Според този меморандум трябваше да се осъществяват мащабни информационни проекти в големи държавни фирми, които впоследствие останаха само на етап идея. Най-големият успех на “Интраком” в България беше прокарването на оптичен кабел на БТК от София до Петрич, пак с подкрепата на Бакърджиев. Според представител на ръководството на БТК не е известно да е имало открита процедура за избор на изпълнителя. Първоначално предвидената стойност на проекта е била около 0.5 млн. долара, но при завършването си кабелът е струвал на БТК близо 2.5 пъти по-скъпо.

Търговия и дистрибуция

Сривът в българската икономика, съчетан с промяна в потребителското търсене, освободи поле за навлизане на стотици малки и големи гръцки търговски фирми. Тяхно основно предимство е опитът в условията на пазарна икономика и най-вече контактите с гръцки и международни производители. Типичен пример е търговията с най-масовите потребителски стоки - хранителни стоки, козметика и парфюмерия, мебели и електроуреди. В официалната справка на търговския отдел на гръцкото посолство тези фирми заемат над половината списък: “Адонис Мега”, “Амперел”, “Аксон” и “Сарантис” (парфюмерия и козметика) , САТО, “Дромеас” и “Леонтаридис” (мебели), “Дженко” и “Фанба” (електроуреди). Силната гръцка хранителна промишленост естествено води до най-масово присъствие на този тип стоки: “Бест фуудс”, “Интерфуудс” (филиал на един от най-големите гръцки производители Пападопулос), “Карат България” (част от “Филипу груп”, производители на “Миско” и “Алатини”) и др.
По-големите финансови възможности, утвърдените контакти с международните компании и липсата на утвърдени български фирми или добър пазарен подход станаха причина много от големите международни фирми да предпочетат гръцките си партньори вместо български фирми. Вносът на автомобили например има сериозно присъствие на гръцки фирми като дилъри за страната - “Опел”, “Тойота”, “Мазда”, “Сузуки”. Южните ни съседи са и представители на едни от най-употребяваните световни козметични марки: Johnson&Johnson, “Нивеа” и т.н. Често срещано явление е и назначаване на гръцки мениджъри в предприятия, закупени от други европейски фирми, които обаче имат и представителство в Гърция.

По данни на статистиката ни износът на България за южната ни съседка за миналата година е 342 млн. долара, а за 1998 г. е 369 млн. долара. Внесените у нас гръцки стоки за 1999 г. са на стойност 309 млн. долара, а за предходната година - 289 млн. Така през последните две години страната ни отчита положително търговско салдо. Коренно противоположни са данните на гръцката национална статистика, според нея именно Гърция изнася повече за България. Информацията оттам е, че експортът за страната ни е 443 млн. долара и 411 млн. долара съответно за 1998 г. и 1999 г. Българският внос за Гърция за двете години е оценен на 393 млн. и 365 млн. долара. Така се получава дупка от повече от 100 млн. долара, които са декларирани, че са изнесени от Гърция, но не са отчетени като внос у нас. Тези разминавания в статистическите данни се сочат от наблюдатели като доказателство за контрабанден внос в България и източник на стоки за така наречената сива икономика. Експерти предлагат свързване на информационните системи на гръцките и български митници, които биха предотвратили подобен нелегален внос.

Ако историята е отредила на Чехия, Унгария и Полша шанса да бъдат в географска близост до най-силната икономика в Европа - Германия, след падането на желязната завеса България се оказа до една от най-бедните държави в ЕС - Гърция. Докато през 1989 г. двете икономики бяха напълно сравними по БВП и темпове на растеж, десет години по-късно ситуацията в тях е коренно различна и рухването на неконкурентната българска икономика освободи естествено пространство на стотици едри, средни и дребни гръцки предприемачи. Спорът за плюсовете и минусите от навлизането на гръцкия бизнес в България има толкова много гледни точки и аргументи “за” и “против”, че вместо това май е по-добре да се припомни един вече състоял се подобен диспут в една африканска колония на Франция в края на 50-те години. При референдума за независимост в края на 50-те години едната част от населението била против френското управление, защото то изсмуква местната икономика и я обрича на зависимост и ниски доходи. Аргументите на другата страна обаче били не по-малко основателни: какво щяхме да правим, ако французите не бяха дошли тук заедно с техните технологии, умения и опит?

Гръцкото участие в приватизацията

Според проучване на гръцкото Министерство на националната икономика към септември 2000 г. гръцкото участие в приватизацията в четири балкански страни - Албания, Македония, Румъния и България - е над 860 млн. долара. Според статистиката на Агенцията за чуждестранни инвестиции към октомври 2000 г. общата сума на гръцките инвестиции - в приватизация и “на зелено” - е 313 млн. долара, което прави страната четвърти по значимост инвеститор след Германия (470 млн. долара), Белгия (412 млн. долара) и Италия (372 млн. долара). Официалните данни обаче не включват инвестициите, дошли през офшорните зони Кипър и Люксембург, както и много инвестиции в частни компании като например придобиването на една от най-големите приватизирани мелници “София мел” и инвестициите в много малки и средни преработвателни и шивашки предприятия. С прибавянето на последната голяма гръцка инвестиция - придобиването на задлъжнелия Комбинат за обработка на цветни метали в София от групировката “Виохалко” и обявената от нея инвестиционна програма от 70 млн. евро, Гърция със сигурност се очертава като един от водещите инвеститори в българската икономика.
Основният мотив за инвестиране в балканските страни, включително и България, е по-ниската цена на работната ръка, посочва изследването на гръцкото икономическо министерство. В стратегически план обаче стъпването в България представлява крачка към пазарите на Централна Европа и Черноморския регион. Въпреки че според изследването повечето компании оценяват като недостатъчни помощта от гръцкото правителство и банките, помощ за експанзията все пак има. Единственият истински действащ инвестиционен фонд на Балканите е “Глобал файненс”, който активно подпомага проекти на гръцки компании на Балканите. Към края на миналата година фондът, финансиран от Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация и управляван от гръцката Евробанк, собственост на гръцкия милиардер Янис Лацис, е инвестирал над 90 млн. долара предимно в България и Румъния. В България фондът подпомага проектите на “зелено” на “Делта”, “Чипита” и “Стилмет”, приватизацията на стъкларските заводи “Стинд” и “Дружба”, а в момента проявява силен интерес и към втория лиценз за GSM мобилен оператор.

Финансовата система е първа по атрактивност

Най-голямата гръцка инвестиция в България е придобитата през юли 1999 г. от Националната банка на Гърция Обединена българска банка, втора по активи българска банка. Продажбата на стойност 207 млн. долара представлява втората по големина чуждестранна инвестиция в българска частна компания след приватизираната Булбанк, за която сериозен кандидат беше консорциум с основно участие на Пирейска банка, собственост на гръцкия петролен магнат Вардис Вардиноянис. Към септември 2000 г. гръцките капитали в българската банкова система представляват почти 19% от общата сума на активите на търговските банки. В това число влизат Обединена българска банка, приватизираната преди три години Българска пощенска банка и Интернешънъл къмършал банк, както и трите клона на гръцки банки у нас - Йонийска и Народна банка на Гърция, Хиосбанк и Национална банка на Гърция.
През 1998 г. гръцки капитали влязоха и в Българска пощенска банка (БПБ), която беше придобита от консорциум от гръцката финансова група “Консолидейтид еврофинанс холдинг” (собственост на притежаваната от гръцката фамилия Лацис EFG Bank Group) и американската животозастрахователна компания ALICO за сума от 38 млн. долара, а след инвестирането на допълнителни 20 млн. долара в капитала вече притежава 85.64% от капитала на банката. Отчетите на БНБ за септември показват, че БПБ запазва петото си място в банковата система по сума на активите. Но печалбата на банката от 1.9 млн. лева за септември е доста скромна предвид балансовото число от 502 244 млн. лева. В края на 1998 г. “Пощенска” отбелязва печалба от 7.5 млн лева.
От 1994 г. на българския банков пазар влезе и Интернешънъл комършъл банк с мажоритарен собственик държавната Търговска банка на Гърция. Тогава тя е регистрирана като Българска инвестиционна банка. ICB има пълен лиценз за извършване на банкови сделки в България и чужбина. Подобни търговски банки има и в Албания, Украйна, Румъния и Молдова. ИКБ е в четвърта група по балансово число с активи от 30 942 млн. лева. Въпреки че доходоносните й активи са 23 млн. лева, за септември ICB отчита загуба от 127 хил. лева. За сравнение в края на 1997 г. банката е разполагала с два пъти по-малко активи, а печалбата й след данъчно облагане е била почти 4.5 млн. лева.
В застрахователния сектор гръцките капитали са представени в компанията за общо застраховане “Интерамерикан” (България). Акционери в “Интерамерикан България” са “Интерамерикан хеленик лайф иншурънс къмпани” с 51.1% и “Интерамерикан хеленик ассистънс иншурънс къмпани” с 49.9%. “Интерамерикан” е най-голямата гръцка застрахователна компания. С откриването на клона си в България “Интерамерикан” стана първата лицензирана чуждестранна компания в българския застрахователен пазар. За 1999 г. премийният приход на “Интерамерикан” (България) е бил около 200 хил. лева. Тогава “Интерамерикан” е имала едва 0.07% от пазарния дял на застрахователния пазар в България. По данни за април тази година компанията е увеличила дела си на 0.3%. В началото на ноември “Интерамерикан” заяви интереса си към приватизацията на ДЗИ, която е най-голямата застрахователна компания в България.

Навлизането в българската индустрия

Приватизацията на най-добрата българска пивоварна “Загорка” беше до 1995 г. най-голямата чуждестранна инвестиция в България. Пивоварната беше придобита от “Брюинвест”, консорциум от най-мощните гръцки компании в бранша - “Атиниан Брюъри” (собственост на холандската “Хайнекен”) и “Хеленик ботлинг къмпани”, част от “Левентис груп”. По-късно бе придобита чрез изкупуване от приватизационни фондове и софийската пивоварна “Ариана”, чрез което в момента регистрираната в Кипър “Брюинвест” има над 30% пазарен дял и се нарежда на второ място по големина сред производителите на бира в България след белгийската “Интербрю”. “Брюинвест” се очертава като регионален лидер след придобиването на “Пивара Скопие”, най-голямата пивоварна в Македония с пазарен дял от над 70%. Хранителната промишленост се оказа една от най-привлекателните за навлизане на гръцки фирми поради конкурентните предимства на Гърция в тази индустрия и най-вече установените контакти с международни компании. Типичен пример е дейността на “Хеленик ботлинг къмпани”, притежател на правата за разпространение на продуктите на “Кока-Кола” в страните от Балканския регион и част от бившия СССР. Чрез регистрираната в Люксембург “Кларина холдинг” групата притежава седем дъщерни предприятия за производство и разпространение на безалкохолни напитки на “Кока-Кола”. Фирмата има акционерно участие и в “Юлаглас”, купувач на двата най-големи стъкларски завода “Стинд” и “Дружба”. Към по-малките инвестиции в хранителната промишленост влизат и заводите на “Флорина” (производство на сокове), “Чипита” (кроасани) и “Делта” (сладоледи), всеки от които има водеща позиция на местния пазар.
След десетгодишно присъствие с предимно търговска дейност през 2000 г. в България навлезе и една от най-големите гръцки индустриални групировки “Виохалко”, която според данните за 1999 има 9% от стокооборота между България и Гърция. Проектът “на зелено” “Стилмет” е на стойност 12.5 млн. долара и в него участват фирмата ЕТЕМ (производител на алуминиеви профили от групата “Виохалко”) и “Евромърчант Болкан фонд”, управляван от “Глобал файненс”. Капацитетът на завода надхвърля двойно потреблението на алуминиеви профили в страната и изнася за Европа и страните от бившия Съветски съюз. Промишлеността за строителни материали е втората по атрактивност за гръцките компании - през 1998 “Титан цимент” придоби един от най-големите циментови заводи в страната - “Плевенски цимент”.
Най-многобройни са гръцките предприятия и цехове в шивашката и текстилната промишленост. Според данни на синдикатите в България действат над 300 малки и средни шивашки предприятия, разположени най-вече в районите на Благоевград, Гоце Делчев и Родопите, които изнасят готова продукция обратно в Гърция.

Медии и телекомуникации

Южната ни съседка вече има и солидно медийно присъствие у нас. Гръцката компания “Антена груп” закупи в средата на тази година три местни медийни фирми - “Нова телевизия - първи частен канал”АД, “Мултимекс И.Д.”АД и “Радио Експрес” АД за официално обявена сума от 3.7 млн. долара. Трите фирми, макар и регистрирани в България, всъщност преди покупката на гърците бяха собственост на сърбина Дарко Таминджич. За покупката на “Нова телевизия” се заговори още преди година, когато течеше конкурсът за първа българска частна телевизия, но тогава до сделка не се стигна.
Само преди месец гръцката медийна групировка спечели и лиценза за трета национална и втора частна телевизия в България чрез “Нова телевизия”. Новите собственици на българската национална медиа декларираха, че ще инвестират над 60 млн. марки за срок от пет години. Представителите на фирмата декларираха, че имат интерес да закупят и кабелната телевизия “Ринг С.В.” и български ежедневник, но засега това са предимно намерения. “Антена” е собственик на телевизионен канал и радиостанция в Гърция. Има и контролиращо участие в издателската къща “Дафне комюникейшън”, която издава 11 списания. Основател и собственик на 21% от капитала на гръцката медийна компания е Минос Киряку.
Дълга и безрезултатна беше одисеята около покупката на БТК от консорциум между гръцката ОТЕ и холандската KPN, до сделка обаче не се стигна, тъй като продавачът в лицето на българската държава и купувачът не успяха да постигнат споразумение по съществени клаузи от приватизационния договор. Гръцката държавна телекомуникационна компания най-вероятно ще участва и в новата процедура за раздържавяване на БТК. Въпреки че основната причина за прекратяването на преговорите за българския телеком бяха абсурдните искания на ОТЕ, минус за потенциалния кандидат-купувач беше и връзката му със скандално известната у нас “Интраком”.
Фирмата на смятания за свързван с Щази Сократис Кокалис, “Интраком”, е позната в България като контролиращ собственик в оператора на картови телефони “Булфон” и покрай прекратения си скандален договор за компютризация на спортния тотализатор. Гръцката компания се радваше на добро отношение от управляващите по времето на кабинета “Виденов”, а в правителството на ОДС компанията намери подкрепа в лицето на бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев. Като за начало през 1998 г. Бакърджиев подписа меморандум за разбирателство с Oracle и “Интрасофт” - друга фирма, свързана с “Интраком”. Според този меморандум трябваше да се осъществяват мащабни информационни проекти в големи държавни фирми, които впоследствие останаха само на етап идея. Най-големият успех на “Интраком” в България беше прокарването на оптичен кабел на БТК от София до Петрич, пак с подкрепата на Бакърджиев. Според представител на ръководството на БТК не е известно да е имало открита процедура за избор на изпълнителя. Първоначално предвидената стойност на проекта е била около 0.5 млн. долара, но при завършването си кабелът е струвал на БТК близо 2.5 пъти по-скъпо.

Търговия и дистрибуция

Сривът в българската икономика, съчетан с промяна в потребителското търсене, освободи поле за навлизане на стотици малки и големи гръцки търговски фирми. Тяхно основно предимство е опитът в условията на пазарна икономика и най-вече контактите с гръцки и международни производители. Типичен пример е търговията с най-масовите потребителски стоки - хранителни стоки, козметика и парфюмерия, мебели и електроуреди. В официалната справка на търговския отдел на гръцкото посолство тези фирми заемат над половината списък: “Адонис Мега”, “Амперел”, “Аксон” и “Сарантис” (парфюмерия и козметика) , САТО, “Дромеас” и “Леонтаридис” (мебели), “Дженко” и “Фанба” (електроуреди). Силната гръцка хранителна промишленост естествено води до най-масово присъствие на този тип стоки: “Бест фуудс”, “Интерфуудс” (филиал на един от най-големите гръцки производители Пападопулос), “Карат България” (част от “Филипу груп”, производители на “Миско” и “Алатини”) и др.
По-големите финансови възможности, утвърдените контакти с международните компании и липсата на утвърдени български фирми или добър пазарен подход станаха причина много от големите международни фирми да предпочетат гръцките си партньори вместо български фирми. Вносът на автомобили например има сериозно присъствие на гръцки фирми като дилъри за страната - “Опел”, “Тойота”, “Мазда”, “Сузуки”. Южните ни съседи са и представители на едни от най-употребяваните световни козметични марки: Johnson&Johnson, “Нивеа” и т.н. Често срещано явление е и назначаване на гръцки мениджъри в предприятия, закупени от други европейски фирми, които обаче имат и представителство в Гърция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.