Коледните дарове на главния прокурор

Противниците на главния прокурор Никола Филчев сигурно ще запомнят с лошо тази Нова година. Обвинител номер едно изведнъж нарами чувала (по подобие на своя предшественик Иван Татарчев) като своеобразен анти-Дядо Коледа, но вместо подаръци започна да вади от него заповеди за уволнение и предложения за дисциплинарни наказания. След избирането на бившия син конституционен съдия Иван Григоров за председател на Върховния касационен съд (ВКС) Филчев получи реална възможност безболезнено да прокарва през Висшия съдебен съвет (ВСС) всяка своя идея. Новият шеф на ВКС държи в шах голяма част от представителите на съдебната квота в кадровия орган на правораздаването, а болшинството от тях са навършили пенсионна възраст и могат да се озоват на трудовата борса, ако не следват повелите на своя началник...
След като успя да пречупи опозиционните настроения в съдебния съвет, Никола Филчев започна направо да разчиства неудобните магистрати - както сред своите противници, така и в своя собствен лагер. Първата работа на главния прокурор беше да пенсионира шефовете на три военно-окръжни прокуратури - в Пловдив, Варна и Сливен. Магистратите с пагони полк. Мончо Патриков, полк. Бочо Цветков (който беше говорител на стария ВСС) и полк. Александър Алексиев вкупом подадоха жалби срещу своето отстраняване. Интересното в случая е, че тримата шефове на военни прокуратури си отиват точно след инициираната от Филчев национална проверка за използването на специални разузнавателни средства, чиито резултати едва ли ще видят бял свят. Униформените обвинители са призвани да наблюдават и контролират дейността на МВР и най-вероятно си отиват заради скандалите на тема подслушване.
Другият любопитен момент е, че двама от освободените магистрати отговарят за региони, които открай време се водят зони на стратегически интерес за скандално известния бивш и.д. прокурор на въоръжените сили полк. Николай Колев. Смята се, че екс военният магистрат има изключително силни позиции във Варна и Сливен. По някакво странно стечение на обстоятелствата обаче Колев беше изхвърлен от Върховната касационна прокуратура на същото заседание на ВСС и беше преместен в административната. Доста странно е военен магистрат, който цял живот се занимава с наказателни дела, да бъде назначен на този пост. На практика това означава своеобразно изпращане в изгнание, далече от очите на Никола Филчев. Главният прокурор се разправи по аналогичен начин със своя подгласник Цони Цонев и със самоубилия се прокурор Николай Джамбов.
Както изглежда, прокурорът Николай Колев вече е в немилост, въпреки че доста дълго време минаваше за дясната ръка на обвинител номер едно. Бившият шеф на военната прокуратура заедно със своя колега Спартак Дочев (който е ексшеф на охранителна фирма “Скарабей”) оглавяваше преторианската гвардия на Филчев. Главният прокурор дори издейства парламентарната група на СДС да приеме закон, с който да предотврати възбуждането на дисциплинарно дело срещу Колев. След като вече се разправи със своите опоненти, Филчев, изглежда, се опитва да се дистанцира от участниците в компроматните битки. Той обаче не може просто така да се освободи от своите бивши фаворити, които знаят твърде много. И все пак обвинител номер цени много повече съюза с новия председател на Върховния касационен съд Иван Григоров, който за момента му гарантира мнозинство във Висшия съдебен съвет.
След като проведе бърза чистка в собствените си редици, Никола Филчев се опита да наложи информационен филтър и на Висшия съдебен съвет. По негова инициатива беше отстранен досегашният говорител на съдебните кадровици Румен Георгиев. На негово място, разбира се, беше назначен прокурор - шефът на бургаското окръжно обвинение Йордан Иванов. Формалният повод за махането на Георгиев беше “неточности в изнасяната информация”. На практика обаче главният прокурор го атакува на чисто личностна основа. Румен Георгиев беше един от малкото магистрати, които не застанаха зад прокараната от СДС и Филчев кандидатура на Иван Григоров за шеф на съдиите. Освен това той е и зам.-шеф на Специализираната следствена служба, оглавявана от Бойко Рашков - на практика последния началник на съдебно звено, успял да оцелее при досегашните чистки в правораздаването. С отстраняването на Георгиев главният прокурор явно се опитва да наложи информационен монопол над третата власт. Тази негова инициатива обаче едва ли ще успее, тъй като все пак ВСС се състои от 25 магистрати, които не могат да бъдат спрени да си общуват с медиите.
Паралелно с отстраняването на Румен Георгиев главният прокурор даде нов тласък на още една малка своя война - срещу софийския градски прокурор Нестор Несторов. След провала на първото дисциплинарно дело срещу него Софийската апелативна прокуратура пусна второ искане за неговото наказание. Този път Несторов е обвинен, че се опитва да оказва натиск на свои подчинени по проверката срещу съпругата му Лилия. Преписката беше образувана от Софийската районна прокуратура, чийто шеф Славчо Кържев воюва с Несторов от времето, когато градският обвинител стана инициатор на неговото временно разжалване. Проверката срещу Лилия се води по повод подозренията на районната прокуратура, че е попълнила невярно декларацията за имотното състояние на семейство Несторови, и се надзирава от Върховната касационна прокуратура. Обвинителят по делото Петър Чалъмов лично се е оплакал как градският прокурор му оказва натиск, как му заявявал, че “влиза във война и че участва в непочтени комбинации”. По всичко личи, че главният прокурор е определил махането на Несторов като един от своите основни приоритети за новата година. Нищо друго не може да обясни настървението, с което хрътките на Филчев вървят по дирите на Нестор Несторов.
С поредната атака срещу градския прокурор новогодишните изненади на главния обвинител едва ли ще приключат. Филчев със сигурност ще се възползва от последните скандали на тема “задържане под стража”, за да популяризира своята стара теза за засилените правомощия на прокуратурата и “твърдата ръка”. При всички положения скоро той отново ще се сети и за шефа на Спецследствието Бойко Рашков, който май е единственото разноцветно петно в синята мозайка на българското правораздаване.