С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 яну 2001, 0:00, 973 прочитания

Пак ще се срещнем след 10 години

Нагласите на избирателите през 2000 г. напомнят изборните резултати от октомври 1991 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Натрупалата се след 1991 г. информация от официално оповестявани изборни резултати и ежемесечни изследвания на общественото мнение прави прогнозирането на някои от параметрите на предстоящите избори рутинна задача. Не е трудно да се предвиди, че през юни 2001 г. ще гласуват между 3.8 и 4.1 милиона избиратели, че със сигурност в парламента в една или друга коалиция ще бъдат представени три партии - СДС, БСП, ДПС, че СДС (ОДС) ще получи най-много гласове и че нито една от двете “големи” партии няма да може да формира самостоятелно мнозинство от 121 депутати. Една добра илюстрация на такива обичайни прогнози е представена в графиката (разпределение на отговорите на въпроса “Ако изборите за Народно събрание се провеждат през тази седмица, за коя партия бихте гласували?”)
Споровете дали СДС води пред БСП с 3 или 6 пункта, коя от “малките” партии има 0.9% и коя 1.9% са не само неуместни и преждевременни, но напомнят многословните диспути, при които от взиране в дървото не се забелязва гората. Но в гората от числа и проценти има нещо, което впечатлява всички - делът на онези, които ще гласуват, но още не са направили своя избор. Групата на колебаещите се, т.е. все още нерешилите за кого да гласуват, е една четвърт от всички избиратели и една трета от тези, които ще гласуват. Към тях някои политици гледат с надежда, а други разчитат на чудеса. Но дори и всички митове да са верни, митологията е въпрос на героизъм, а чудесата - на вяра.
Вероятността

Изборът на колебаещите се

гласоподаватели да промени съществено основните разпределения обаче е много малка. Като правило гласовете на тази група избиратели се разпределят по начин сходен на разпределението в групата на вече решилите. Това е било валидно при предишните избирателни кампании у нас и съответства на една универсална тенденция, характерна за демократичните избори в световен мащаб. Тази тенденция е забележима и в данните от Таблица 1
Разпределението на положителните нагласи към СДС (28%), БСП (22%) и ДПС (6.7%) в групата на колебаещите се повтаря разпределението, характерно за гласоподавателите с устойчива партийна ориентация. За останалите партии (НС, евролевица, ВМРО, Гергьовден, БББ, “монархическа партия” и др.) относителните дялове на одобряващите ги са по-големи, отколкото при групата на вече решилите за кого да гласуват. Но да се разчита на тази подкрепа, би било подвеждащо. Трябва да се подчертае, че интервюираните са декларирали положително отношение към повече от една партия (сумата от отговорите - 122%, илюстрира това).
Интригата в прогнозирането на резултатите от предстоящите парламентарни избори е в отговора на въпроса ще успеят ли други партийни (коалиционни) листи освен тези на СДС, БСП и ДПС да получат самостоятелно парламентарно представителство.
При прогнозата, че ще гласуват около 4 милиона избиратели, за прехвърлянето на 4% бариера ще са достатъчни 160 000 гласа. Засега потенциал да преминат също изборната бариера имат само Народен съюз и хипотетичната “монархическа партия”. Представените в парламента партии БББ, евролевицата и ВМРО имат много малки шансове да постигнат самостоятелно парламентарно представителство в следващото Народно събрание. Към момента нито една извънпарламентарна партия (включително “Гергьовден” и БКП) няма шансове да премине самостоятелно бариерата.
Най-вероятно около 1/3 от колебаещите се в последна сметка няма да участват в изборите (такъв е делът на неучастие и в общата съвкупност). Всяка една от двете големи партии вероятно ще привлече гласовете на около 20% от колебаещите се. Останалата 1/3 ще избира за коя от “малките” партии да гласува, а това са само 13-15% от тези, които ще гласуват. Само изключително драматични събития биха довели до съществени промени в това разпределение.
Обобщена прогноза за избирателните нагласи към ноември 2000 г. може да се види в Таблица 2 (дясната половина).
Регистрираните нагласи на избирателите през ноември 2000 г. много напомнят структурата на изборните резултати от октомври 1991 г. Тогава 25% от действителните гласове бяха подадени за партии и коалиции, които не успяха да преминат 4-процентната бариера. Можем да открием дори идеологическа и програмна приемственост между участвалите тогава политически партии и коалиции и потенциалните участници в предстоящите избори. И през 1991 г. двете тогавашни бизнесформации - БББ и ББП, са получили видима подкрепа. Отчетлива е и подкрепата за двете листи, свързани с монархическата идея (Конфедерация “Царство България” и Коалиция за Търновската конституция). Потенциалът на ВМРО е сходен с този на националистическите листи, издигнати от БНРП и БНДП. “Гергьовден” се родее с либерално-интелектуалните претенции на СДС-либерали, а евролевицата изповядва модерна версия на социалдемократическите ценности на СДС-център. Приемствеността между НС и участвалите през 1991 г. две листи на БЗНС “Единен” и БЗНС “Никола Петков” едва ли може да се оспорва.
Принципната разлика е в отношенията между участниците. През 1991 г. предизборните коалиции бяха невъзможни и нежелани, защото и двете големи партии бяха в процес на роене, а партийните лидери нямаха реална представа какво могат да загубят и какво могат да спечелят от коалиционната политика.
През 1994 и 1997 г. броят на парламентарно представените изборни листи нарасна от три на пет, защото електоратът първо на СДС, а след това на БСП се разпадаше, но и защото постепенно българските политици се учеха да правят успешни коалиции. Обаче през 2001 г. двете големи партии са в процес на консолидация и ще е много трудно повече от четири изборни листи да постигнат парламентарно представителство. В такава ситуация е естествено да се очаква, че тези две партии и електорално стабилното ДПС ще спечелят общо 70-72%. Ако за гласовете на 28-30% от активните избиратели се борят 6-7 листи, шансовете на която и да е от тях да влезе в парламента са илюзорни. За щастие българските политици помнят поуките на 1991 г. и за всяка една от тези формации трябва да е пределно ясно, че има шанс за парламентарно представителство само ако се коалира поне с още две.
Всяка една от по-малките партии има своите проблеми, но и своите предимства. Привилегировани сред тях са НС, условната “монархическа” партия и “Гергьовден”. Предимствата на НС са развитата организационна структура, традиционното присъствие в политиката и това, че го подкрепят гласоподаватели, които имат устойчиви стереотипи да участват в избори. Към вечния проблем, породен от химерата “земеделско единство”, трябва да добавим и новата лоялност към ОДС.
Монархическата идея винаги се е радвала на четирипроцентна подкрепа и не се е превърнала в 4% монархическа партия. Освен това нейният титуляр досега не е декларирал ясно волята си и не е подкрепил еднозначно някоя партийна листа. Монархическата идея днес е по-скоро надпартийно понятие и няма партия, която да не я употребява по един или друг начин. Вероятно през 2001 г. “монархисти” ще има всякакви, включително и червени.
Титаничната борба на “Ку-ку” с Жорж Ганчев завърши с логичното плячкосване на неговия електорат от “Гергьовден”. Иронията е, че тази група от избиратели - млади, разочаровани и с цинично отношение към политиката - все по-трудно ще бъдат мотивирани да гласуват. Харизмата на Жорж Ганчев позволяваше да се направи емоционалната крачката от харесването към участието в избори. Вероятно само ако Слави Трифонов и компания решат да оглавят някоя от предизборните листи на “Гергьовден”, тази амалгама от шоу и политика ще получи парламентарно представителство.
Коалиционната политика на големите партии всъщност ще е определяща за съдбата на “малките” формации. Вляво от центъра има една стратегия - максимална коалиция, която в най-всеобхватния си вариант предполага включването на Жорж Ганчев и неговите хора в листите на БСП. Да не забравяме, че Жорж беше сред разпалените защитници на Жан Виденов в тридесет и седмото Народно събрание. Ситуацията прави невъзможно не само предизборното коалиране на БСП и евролевицата, но и консолидирането на втори “ляв” център около Александър Томов. Освен ако ДПС и евролевицата не споделят пасивите и активите на съвместна коалиционна инициатива, готова да партнира на БСП за формиране на парламентарно мнозинство и кабинет. Демократизирането на левите партии ще приключи, когато политиката им престане да се определя ad hominem и ad hoc (според човека и според обстоятелствата).
Само при изключителни обстоятелства ОДС биха могли отново да спечелят повече от 121 депутатски мандата. Най-вероятно максимален брой депутатски места биха спечелили две листи, легитимирани като наследници на ОДС. СДС и НС не само са се доказали като лоялни коалиционни партньори, но коалиционните им отношения създават своеобразна ос на стабилност, която гарантира консолидирането на демокрацията в България. Въпреки дежурните специализирани анализи на вътрешните противоречия и конфликти в ОДС, дори и да съществуват, те не влияят върху политическата практика на коалицията. Но предизборната ситуация ще изправи лидерите на СДС и НС пред необходимостта да гарантират психологическия комфорт на своите избиратели и местни активисти. Ако ОДС се запази като предизборна коалиция, основният проблем ще бъде процедурата на нареждане на листи. Ако ОДС се трансформира в следизборна коалиция, големият проблем ще бъде припокриването на електората, което може да ощети малкия партньор.
С приближаването на изборите все по-осезаема ще става една друга линия на деление -

За и против министър-председателя

Иван Костов. От едната страна са политици като Георги Първанов, Ахмед Доган, Жорж Ганчев и Богомил Бонев. От другата страна са всички лидери на ОСД, включително и президентът Петър Стоянов, и кметът Стефан Софиянски, а може би и Александър Томов. С неясна позиция засега са Красимир Каракачанов и Симеон II.
Отношението към министър-председателя раздели избирателите. Регистрираната от нас оценка на излъчените по парламентарен път български правителства е дадена в Таблица 3.
Въпреки че само половината от анкетираните имат мнение по въпроса кое е най-доброто правителство на България, изглежда, героичните обертонове на премиера Иван Костов не са лишени от основание. Трийсет процента оценяват неговото правителство като най-доброто, което България е имала след 1990 г., докато само 18% декларират, че без колебание ще гласуват за СДС.


Таблица 1

ПАРТИИ “привлекателна” и “много привлекателна”
СДС (сега част от ОДС) 28.1%
БСП 22.1%
ДПС 6.7%
НС (сега част от ОДС) 12.5%
Евролевица 10.8%
БББ 10.2%
Гергьовден 13.5%
ВМРО 10.0%
Монархическа партия 8.2%
ОБЩО 122.1%

В таблицата е дадено разпределението на отговорите на въпрос “Независимо от това дали ще гласувате или не и независимо от това за коя партия бихте гласували, моля, кажете доколко изброените партии са за Вас отблъскващи или привлекателни” за групата на колебаещите се (327 души). Интервюираните са давали по един отговор за всяка от изброените партии.


Таблица 2

Десет години по-късно
  Изборни резултати от октомври 1991 г. Регистрирани през ноември 2000 г. нагласи
СДС 34.36% 34%-36% СДС
БСП 33.14% 28%-30% БСП
ДПС 7.55% 5.5%-6.0% ДПС
БЗНС “Единен” 3.86%  
БЗНС “Н.Петков” 3,44% 4.5%-5.0% НС
СДС-център 3.20% 1.5%-2.0% евролевица
СДС-либерали 2.81% 2.5%-3.5% “Гергьовден”
БНРП, БНДП 1.41% 1.5%-2.5% ВМРО
КЦБ, Търновска конституция 2.54% 4.5%-5.0% “Монархическа партия”
БББ+ББП 2.25% 2.5%-3.0% БББ
Други 5.45% 7.0% Други


Таблица 3

Оценка на правителствата след 1989 г.
Правителства на   най-добро най-лошо
Андрей Луканов 1990 8.2% 6.1%
Димитър Попов 1990-1991 2.3% 2.0%
Филип Димитров 1991-1992 2.1% 3.7%
Любен Беров 1992-1994 2.4% 2.6%
Жан Виденов 1994-1996 3.2% 25.7%
Иван Костов 1997 29.5% 18.3%
Трудно ми е да преценя   52.3% 41.5%

Отговори на въпроса “През последните десет години българският парламент подкрепи кабинети, оглавявани от шестима министър-председатели. Кое от тези правителства е управлявало най-добре България и кое най-лошо?”



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор 3 България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор

Бойко Борисов се размина с Венецианската комисия за това как трябва да се гарантира независимост на процедурата

6 дек 2019, 1540 прочитания

Трудните книжки 1 Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

6 дек 2019, 1048 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Новогодишните подаръци за българската икономика

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10