Засега липсват категорични данни за увреждания на войници в Косово от обеднения уран

В радиобиологичната наука е известно отдавна, че йонизиращата радиация може да предизвиква ранни и късни здравни ефекти. Ранните ефекти настъпват след относително къс период от време и по правило се предизвикват от относително по-високи дози на облъчване. Късните ефекти са злокачествени новообразувания (левкемия и различни ракови заболявания), както и лъчева катаракта. Обедненият уран (ОУ) е сравнително нискоенергиен източник на облъчване, поради което не би могъл да създаде достатъчно висока доза и да предизвика ранни лъчеви ефекти. За да се оцени опасността от късни радиационни ефекти обаче, би трябвало да се посочи, че днес в целия свят официално е възприета концепцията за “линейна безпрагова зависимост” на раковите заболявания от дозата на облъчване. Това означава, че на практика липсва абсолютно безвредна доза, липсва абсолютно безопасен праг на облъчване на организма, така че стремежът трябва да бъде да се ограничава облъчването на организма до най-ниските възможни нива. Ето защо не е правилно да се игнорира напълно ОУ като потенциален причинител на някои злокачествени новообразувания независимо от обстоятелството, че той не е високорадиоактивен. За да възникнат ракови заболявания обаче, е необходимо да измине известен скрит (латентен) период, който варира от 2-3 до 40 и повече години. Следователно, ако се търсят някакви неблагоприятни здравни последици от въздействието на урана върху войници от района на военните действия на Балканите, би трябвало да не се избързва с категорични заключения, преди да е изминал поне минималният латентен период от две години.
От друга страна, за да се предизвикат ранни лъчеви увреждания сред военния контингент или сред населението от замърсените с уран територии, които увреждания да се проявят рано - след дни или месеци, трябва в този случай дозата на облъчване да е значително по-висока от тази, която би могла да предизвика рак.
Какво представлява обедненият уран? В природата се срещат три изотопа на урана: уран-234, уран-235 и уран-238. За да може да се използва в ядрените реактори, естественият уран трябва да бъде обогатен с уран-235. Тази обогатена смес се нарича “ядрено гориво”. Обедненият уран всъщност е отпадъчният продукт от ядрената промишленост. Той е радиоактивен, токсичен и с много висока плътност.
Здравните ефекти от въздействието на ОУ се определят от много фактори: неговата концентрация, път на постъпване в организма, количество на инкорпорирания уран, разтворимост на урановите съединения и други. Увреждането на здравето зависи не само от радиологичната, но и от химическата токсичност на урана. Един от основните фактори, имащи значение за радиологичните последици, е видът на самото облъчване: дали то е външно или вътрешно. Значение има и продължителността на облъчването. За да се предизвика вътрешно облъчване, ОУ трябва да попадне в организма. Това може да стане по три пътя: чрез вдишване, чрез поглъщане и чрез открити рани. Тежестта на евентуалните последици от урановото въздействие ще зависи от неговото съдържание във въздуха, който се вдишва, във водата, която се пие и в храната, която се приема. Бъбреците са прицелен орган за увреждане от продуктите на урана като тежък метал поради това, че неговите съединения се отделят от организма най-вече чрез урината.
При бомбардировките с ОУ се получава фин прах, който, колкото е по-ситен, толкова на по-голямо разстояние може да бъде разнесен и да замърси по-обширна територия. Затова не е правилно да казваме, че частиците от ОУ могат да се разнесат на строго фиксирано разстояние от мястото на взрива (десетина метра или пет километра). Това разстояние зависи от метеорологичните условия, от наличието на вятър, дъждове и т.н. В условията на военни действия не се касае само за изолирано химическо или радиационно въздействие на ОУ. В повечето случаи става въпрос за комбинирано въздействие и на други фактори на околната среда. Трябва да се отчита и наличието на допълнителни неблагоприятни въздействия и на други фактори върху организма като стрес, физическа и психическа умора, тютюнопушене, недохранване (при местното население), различни химически токсични газове и аерозоли и много други. Тази ситуация в Югославия беше напълно реална, тъй като бяха взривявани петролни рафинерии и складове, химически заводи и т.н. Всичко това в комбинация с обеднения уран увеличава значително неговата потенциална опасност и риска от възникване на неблагоприятни здравни последици.
За да бъде установено евентуалното неблагоприятно въздействие на ОУ и на другите химически замърсители върху местното население, могат да се провеждат насочени епидемиологични проучвания, но това ще отнеме десетилетия. Необходима е за сравнение и адекватна контролна група от необлъчени лица, разполагане с достоверна информация за радиологичната обстановка в района и други. Съмнявам се, че по време на военните действия са провеждани надеждни измервания за осигуряване на необходимата информация в тази насока. В Българското ядрено дружество засега липсват категорични данни за наличие на някаква причинно-следствена връзка между споменавани увреждания на войници и въздействието на обеднен уран.
Много въпроси възникнаха относно вероятното увреждане на мускулите. Трябва да се знае, че в конкретните случаи увреждането на мускулите от йонизиращата радиация е почти изключено, тъй като те по принцип са по-радиоустойчиви и за тяхното поразяване е необходимо реализирането на относително висока доза на облъчване. Това, разбира се, съвсем не означава, че нервно-мускулният апарат на организма не би могъл да се увреди от въздействието на други (например химически, инфекциозни и други) агенти.

* Авторът завежда секция “Медицинска радиологична защита и епидемиология” в Националния център по радиобиология и радиационна защита. Председател е на Българското ядрено дружество и е член на управителния съвет на Европейското ядрено дружество.