НСРТ се превърна в паметник на колективната невъзможност

Доц. Георги Лозанов, член на Националния съвет за радио и телевизия, пред “Капитал”

Как бихте обяснили на някой външен човек скандала с избора на шеф на БНР?
- Трудно е... Дори вътрешните хора, които сме потънали до шия в ситуацията, не сме наясно с мотивациите за този избор и въобще за всичко, което се случва в БНР. Основният въпрос за избора на генерален директор на БНР е, че се опитахме да направим избора в диалог с професионалната общност и с колегите вътре в радиото. И после взехме решение, или по-скоро - взеха решение, което в по-малка степен отговаря на тази предварителнo заявена диалогична рамка. Създадохме един тип очаквания и същевременно решението на НСРТ до голяма степен опровергава този предварителен замисъл. Това предизвика дълбоката криза и затова сега бунтът, протестът в БНР е с двоен адрес. От една страна, срещу избора на директор, от друга страна, срещу НСРТ. Защото протестиращите казват: “Вие поискахте нашия глас, после казахте, че той няма никаква тежест.” Това е, което се случва - оттам нататък всичко са сюжети от различен характер - професионални, институционални и т.н. Аз съм абсолютно убеден, че съветът сега има две възможности. Едната е да застане вътре в медийното пространство, а другата е медийното пространство да го абортира и съветът естествено да отиде в професионалното властово пространство - да стои като Министерство на информацията. Затова това припознаване на съвета като част от медийното пространство беше за мен много важна цел в цялостното развитие на НСРТ.
Как ще завърши този скандал според вас? Дали журналистите от БНР ще спечелят и новоизбраният им шеф Иван Бориславов ще се оттегли?
- Това е нещо, свързано с неговата самооценка. Потвърждение за това, че Иван Бориславов е бил един наистина добър избор, е той сега да си даде ясна самооценка в каква ситуация се намира и да се оттегли. Това ще остойности собствения му избор.
Какъв човек е необходим за шеф на БНР?
- Харизматична личност с влияние върху медийната среда и върху обществото. Това влияние е част от аргументацията при избора. Важното е обществото да се оглежда в медиата и във фигурата, която застава начело. Колегията от радиото да може да припознава в него партньор в диалога. Обществената медиа не може да се строи отгоре надолу с камшик, а само вътре на терена в диалог. Изборът за генерален директор на БНР е колкото важен за радиото, толкова и за самооценката на съвета - да разбере накъде върви. Но тъй като съветът не успя да се справи с избора на шеф на БНР, естествено, че ни избиха топката от ръцете и тя сега е в самото национално радио. Там се решава въпросът. Как ще се реши зависи от тези, които водят протеста, и от поведението на избрания за генерален директор. Съветът не успя да вземе достатъчно аргументирано решение и това го превърна в публика. Решението ни изхвърли от сцената. И чакаме резултат.
Как се стигна до това положение?
- Публичността на прехода през последните десет години не е структурирана в някаква връзка със свободата на словото. Свободата на словото по принцип е вид структура на публичността, която сега я няма. Непрекъснато около нас се изживява общ дефицит на свобода на словото. Независимо че всеки крещи, както иска. Защото свободата на словото е структура, а не крясъци, които деструктират публичността. Липсата на тази структура, т.е. липсата на усещане за свободата на словото, кара обществото непрестанно да се изговаря критически и агресивно-политически. Много често мишената на това изговаряне е НСРТ. Цялата невъзможност публичността да се структурира според едни модерни стандарти на свобода на словото се изразява в търсене на виновника за това. Понеже виновникът е в много страни - като се започне от политиците, мине се през НСРТ и се свърши с журналистите. И всичко това естествено се концентрира върху НСРТ, който е на границата между тези две сфери на обществото. НСРТ се превърна в паметник на непрестанната колективна невъзможност да постигаме такава свобода на словото, която искаме. В него се вижда само тази уродлива страна. Затова го замерват отвсякъде. Това, разбира се, е свързано и с невъзможността на самия НСРТ да се интегрира към публичността. Той стои в едно голямо “никъде” и е много удобен да го отстрелваш, защото той няма защитата на някаква среда.
Откъде идва проблемът на самия съвет? От начина, по който се съставя, от самите хора в него, от избора, от липсата на традиция?
- Има дефекти на всички споменати нива - и в човешкия си материал, който е разнообразен, и в начина му на конструиране, който може да се усъвършенства. Аз никога не съм смятал, че политическата квотност е нормална форма на конструиране - това е обратно на логиката на съвета. Липсата на традиция също, разбира се, има значение. Проблемът идва от това, че съветът е елемент от една конструирана публичност, а ние го пренасяме в една деконструирана публичност. Като да сложиш кристални чаши с шампанско на дъното на лодка по време на буря - те се чупят. Разбира се, ако кристалните чаши не са една твърде поетична метафора за НСРТ. Всичко това е така, но заедно с това като глобален проблем, който стои пред съвета, е сблъсъкът между технологията и съвестта.
В НСРТ има хора (това не е обвинение, а констатация), които гледат на съвета като на медийна съвест. В техните представи всичко долу на земята жужи, а пък има едни отгоре, които са с особени морални сетива и могат да кажат кое е добро и кое лошо. Това им е работата от тяхна гледна точка. Аз мисля, че медиата е хоризонтална реалност. Не можеш да стоиш “горе” в медийната реалност, защото “горе” не съществува. Или си вътре, или си отвън. Медиата е дебат. Казваш едно нещо, утре вече то е остаряло и се казва нещо друго на негово място. Така че обща морална позиция по отношение на медиата не може да има, може да има само технологии. Когато се изроди работата до морални проповеди и до раздаване на присъди, тогава естествено медиата започва страхотна съпротива срещу това. Така се получи и при избора на новия генерален директор на БНР.
По отношение на медиата всеки й приписва собствените си утопии. Много хора си представят, че тя може да изиграе всичко, че е универсален жокер. И като ни липсва сега висока култура, казваме - тази медиа защо сега не представя високата култура пълноценно. Част от членовете на НСРТ искат, като няма театър, националното радио да бъде театър, като няма кино - телевизията да бъде кино. Това е най-голямата драма за медиите - че са тотален жокер. Най-напред като нямаше политическа класа, трябваше да я произведат. Но тази политическа класа беше симулативно зачената. Първо се появиха политически образи, които се втвърдиха до политически тела. И имаше големи изненади. Сега медиата трябва да свърши работата и на културната реформа. Абсурдно е всичко другo да върши, само да не може да изгради своята демократична публичност. Медийната публичност е свързана с актуалното, тя е свързана с преходност. А всяка висока култура се свързва с огромни дистанции на времето - затова се казва, че изкуството е вечно. Медийната публичност има само “сега” и това “сега” задава една норма на гледната точка на нещата, в която никога няма достатъчно дистанция, за да можеш да й дадеш финална присъда.
В такъв случай повече експерти или повече “независими интелектуалци” трябва да има в съвета?
- Когато аз говоря за свободни интелектуалци и експерти, аз говоря за това кой познава, кой има професионален рефлекс за това какво е медиата и кой чрез някакви други свои природи се опитва да влиза на терена и да се оглежда. Все повече се убеждавам, че членовете на НСРТ трябва да са експерти. В самото начало на съвета нямах тази убеденост, тя се създаде в практиката на тези три години. Мислех, че може да бъде един обществен съвет, който да има една по-обща културна гледна точка, а пък долу на някакви нива да има експерти, които да помагат. В ситуацията на избор на генерален директор на БНР обаче няма никакви особени възможности за заставане на абстрактни позиции. В такава ситуация трябва да си много конкретно свързан с този професионален регламент и той да те закотви, за да не те отнесат патосите на всякакъв тип недоволства. Затова все повече мисля, че в такава ситуация на неструктурирана публичност е нужна медийна експертност. НСРТ не трябва да се изживява като класен наставник, като даскал - да назидава, да възпитава... Трябва да е друго - непрестанно да е вътре в проблема на медиата и през този проблем да говори, а не отвън през някакви ценности.
Това обезсмисля ли самото съществуване на НСРТ?
- Иска ми се да не е така, защото аз продължавам да смятам, че съветът е много луксозна демократична фигура. Много време властта изобщо не искаше да помисли за такова нещо. Това е голяма демократична придобивка. Чрез съвета посланието е: “Ние, властта, се отказваме от прякото си политическо влияние върху медиите.” Затова съветът не е институция, той е регулаторен орган. Той трябва да регулира медийното пространство, а не да властва над него. Това послание стои в самото създаване на съвета, друг е въпросът как това се осъществява. Така че аз се надявам НСРТ да не се разпадне. Когато чувам гласове да го махнем, и то политически гласове, ми ставаше страшно. Когато си недоволен от нещо, трябва да продължиш напред, а не да тръгнеш назад.
Кое щеше да бъде по-добре - ако изборът беше политически или такъв, какъвто е сега - никакъв?
- Винаги е отвратително изборът да е политически. Не защото политиците не са способни по отношение на медиите да имат смислено виждане. Самата медиа се развива по правила и логика, която е различна от политическата логика. Но намесата на политиците пречи и на самите тях, защото отнема авторитетността на журналистическото послание. Когато няма достатъчно независимост и свобода на медиите, те влизат само в два стила на изказ - протоколен и жълт. И двата будят еднакво недоверие в аудиторията. Протоколният стил не може да бъде защитен убедително от медиата. Онези пък, които ползват жълтите стратегии, се оправдават, че по този начин печелят аудитория. Само че при медиата е важна не само аудиторията, а и влиянието. Жълтият изказ се продава, но няма влияние.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове