Царят дава, КС - не дава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Царят дава, КС - не дава

Царят дава, КС - не дава

Симеон II продължава да не казва какви са политическите му планове

691 прочитания

Симеон II няма да влезе в политиката като кандидат-президент. Конституционният съд реши миналата седмица, че претендентите за държавен глава трябва ефективно да са живели в България “през повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на избора”.
Привържениците на идеята, че последният ни цар може да се кандидатира за президент, се надяваха, че конституционните съдии ще приемат адресната регистрация в България за достатъчно доказателство, че кандидатът е живял у нас. Искането за тълкуване на основния ни закон беше внесено от 75 народни представители, като инициатор на питането беше убеденият монархист Венцеслав Димитров.
Симеон II никога досега не е заявявал публично плановете си да влезе в политиката, нито е уточнявал по какъв начин възнамерява да го направи. Спекулациите с неговите намерения започнаха веднага след като стана ясно, че той ще се установи за постоянно в България. Информацията за бъдещите действия на последния ни цар идва почти винаги преразказана от негови събеседници. Почти никой от тях не е казвал, че Симеон II иска да се кандидатира през лятото за президент. Единственият намек в тази посока беше питането до Конституционния съд. Дори и най-висшите ни магистрати да бяха взели друго решение, монархът едва ли щеше да претендира да стане държавен глава. От една страна, дилемата може ли царят да бъде президент е наистина трудно решима. От друга - той няма сериозни шансове да спечели изборите. СДС вече застана зад повторната номинация на Петър Стоянов, което означава, че Симеон II трябваше да разчита на подкрепа от електората на БСП.
Това обаче не означава, че наследникът на Борис III няма политически амбиции. Честите му срещи с представители на различни партии и организации показват, че той опипва хлъзгавата почва на българската политика. Голяма част от говорилите с него твърдят, че крайната му цел е обединение от няколко политически сили. Според тях Симеон II се опитва да събере около себе си колкото може повече монархически организации, а освен това и партии от десния спектър. На царската подкрепа се надяват ВМРО, Константин Тренчев и партията на Богомил Бонев. В тази сделка обаче те са пасивната страна - могат единствено да се предложат на височайшето внимание. Последната дума ще има Симеон II. Той трябва да каже какви са неговите политически амбиции и с кого ще ги осъществява.

Симеон II няма да влезе в политиката като кандидат-президент. Конституционният съд реши миналата седмица, че претендентите за държавен глава трябва ефективно да са живели в България “през повече от половината за всяка от петте години, предхождащи датата на избора”.
Привържениците на идеята, че последният ни цар може да се кандидатира за президент, се надяваха, че конституционните съдии ще приемат адресната регистрация в България за достатъчно доказателство, че кандидатът е живял у нас. Искането за тълкуване на основния ни закон беше внесено от 75 народни представители, като инициатор на питането беше убеденият монархист Венцеслав Димитров.
Симеон II никога досега не е заявявал публично плановете си да влезе в политиката, нито е уточнявал по какъв начин възнамерява да го направи. Спекулациите с неговите намерения започнаха веднага след като стана ясно, че той ще се установи за постоянно в България. Информацията за бъдещите действия на последния ни цар идва почти винаги преразказана от негови събеседници. Почти никой от тях не е казвал, че Симеон II иска да се кандидатира през лятото за президент. Единственият намек в тази посока беше питането до Конституционния съд. Дори и най-висшите ни магистрати да бяха взели друго решение, монархът едва ли щеше да претендира да стане държавен глава. От една страна, дилемата може ли царят да бъде президент е наистина трудно решима. От друга - той няма сериозни шансове да спечели изборите. СДС вече застана зад повторната номинация на Петър Стоянов, което означава, че Симеон II трябваше да разчита на подкрепа от електората на БСП.
Това обаче не означава, че наследникът на Борис III няма политически амбиции. Честите му срещи с представители на различни партии и организации показват, че той опипва хлъзгавата почва на българската политика. Голяма част от говорилите с него твърдят, че крайната му цел е обединение от няколко политически сили. Според тях Симеон II се опитва да събере около себе си колкото може повече монархически организации, а освен това и партии от десния спектър. На царската подкрепа се надяват ВМРО, Константин Тренчев и партията на Богомил Бонев. В тази сделка обаче те са пасивната страна - могат единствено да се предложат на височайшето внимание. Последната дума ще има Симеон II. Той трябва да каже какви са неговите политически амбиции и с кого ще ги осъществява.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK