Болестта РМД излиза от латентния си период

Проблемните сделки се връщат като бумеранг обратно към държавните ведомства

“Твърденията, че може да се очаква вълна от фалити на приватизирани от РМД дружества, са пресилени”, заключиха през ноември 2000 г. в свой специален доклад експертите на Агенцията по приватизация по следприватизационен контрол. Данните за редовните платци по разсроченото плащане обаче оформят малко по-различна картина: само към началото на 2001 г. известният брой на дружествата със забавени плащания към бюджета е 63 (при това само от ведомствата, пожелали да дадат тази информация) и броят им продължава да нараства.
Докато приватизиращите ведомства все още са заети да сменят служителите от отделите си за следприватизационен контрол, липсата на ясна политика и принципи към проблемните РМД водят до компромис след компромис. По-малкото приходи в бюджета обаче като че ли са по-малкото зло - въпреки нежеланието си държавата може години след приватизацията да се окаже отново и по принуда акционер, но този път в безвъзвратно източени или напълно замрели предприятия без никаква стойност. В тези случаи държавните чиновници трябва да действат гъвкаво и на микроикономическо ниво - задача, с която поне засега никое ведомство не показва способност да се справи.

Списъкът на нередовните платци

към февруари 2001 г. включва най-вече средно големи и малки предприятия, в него са и няколко големи предприятия от регионално значение като “Китка” (Нови Пазар), “Фазан” (Русе), “Ветпром” (Радомир) и “Изида” (Елин Пелин). Статистика за техния общ брой липсва, без коментар остават и питанията за общ размер на просрочените плащания и разсрочените инвестиции и ангажименти. Най-голям брой проблемни РМД - 38, има в Министерството на икономиката, откъдето отказаха да посочат имената на конкретните фирми преди одобрението на най-високо ниво. В земеделското министерство отговориха официално, че няма закъснели плащания по сделки с РМД.
Списъкът с нередовните платци включва дружества, закупили както мажоритарни, така и миноритарни пакети. Изводите от списъка обаче потвърждават критиките към модела за приватизация с РМД. Тъй като заплащането на приватизационните вноски при мажоритарните пакети зависи пряко от състоянието на самото предприятие, при най-проблемните това се оказва непосилно. Въпреки че държавата формално има основания да развали договора, това ще постави началото на нова серия от проблеми, която държавните чиновници нямат капацитет да поемат, а както се оказва - и компетентност да се справят с управлението на тези активи.

Огромната група транспортни фирми, приватизирани от транспортното министерство, например ясно показват в каква ситуация е на път да влезе държавата. “Това са малки регионални автобусни превозвачи, за които повторната продажба е изключително трудна заради конкуренцията и слабия пътнически трафик”, каза за “Капитал” експерт от транспортното министерство. Поне засега тези фирми са обречени на трупане на задължения към бюджета без видим край. В това министерство има само една развалена сделка с РМД - тази за “Кричим автотранспорт”, за която все още няма яснота дали ще бъде търсена отговорност от вече бившия купувач.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар