С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 мар 2001, 0:00, 2383 прочитания

Технология на страха

Прокуратурата застава срещу четвъртата власт, защото тя е единственият й опонент

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Когато през февруари 1999 г. настоящият главен прокурор Никола Филчев влезе в кабинета на Татарчев, много дейци на СДС си отдъхнаха. Двегодишната война, която “Раковски” 134 води срещу македонстващия прокурор, беше изцедила силите на повечето сини юристи в парламента и на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев. През цялото това време непрекъснато се повтаряше, че няма война между институциите, а има война между личностите. Две години след това става безпределно ясно, че всичко се завърта в същата последователност. Скандалите между управляващи, прокурори, МВР, следователи, всички гейтове, които се случиха около главния прокурор, доказват, че няма никакво значение кой стои на върха на прокурорската пирамида. Защото, който и да застане там, той се облича в плаща на Краля слънце, когато осъзнае своята недосегаемост.
Първото, което направи бившият зам.-министър на правосъдието в правителството на Иван Костов, беше да се разправи със своите съперници в борбата за най-висшия пост в обвинението и да овладее върховния орган на магистратурата - Висшия съдебен съвет. Най-напред на мушката му застана шефът на следствието Бойко Рашков, който беше избран за главен прокурор от стария Висш съдебен съвет, но беше застигнат от президентското вето. Рашков отпадна от съвета след тълкувателно решение на Конституционния съд. Успоредно с процедурата по отстраняването на шефа на следствието и неговия колега Ангел Александров конкурентът на Филчев за поста Явор Бояджиев беше изпратен в девета глуха, варненският апелативен прокурор Васил Миков беше командирован в Кърджали, бившият заместник главен прокурор Божидар Колев беше принуден да напусне системата, а първият син фаворит Огнян Атанасов се озова във Върховна административна прокуратура. Единственият от съперниците на Филчев за поста главен прокурор, който не пострада, беше пловдивският апелативен прокурор Росен Димов. Но пък той действа на принципа “като не можеш да победиш, присъединявай се”.
След това главният прокурор чрез близкия до него Спартак Дочев предприе кампания, определяна от мнозина като непочтена, срещу основния си враг във ВСС Румен Янков - председател на Върховна касационна прокуратура, както и срещу председателката на Софийския окръжен съд Нели Куцкова. Румен Янков подаде оставка като шеф на ВКС и отиде в Конституционния съд на заслужен отдих, след като се умори да опонира на Филчев. Така след апаратни игри и удари под кръста върховният орган на магистратите отново се оказа разцепен и овладян от хората на Филчев. Оттук нататък над сегашния главен прокурор наистина се оказа само Господ.

Филчев и неговата команда

Филчев се обгради с верни магистрати от разформированата Прокуратура на въоръжените сили, които изпълняват безпрекословно всяка негова заповед. Те замениха спецотдела на скандалния прокурор Михаил Дойчев, който “колеше и бесеше” в обвинението при неговия предшественик. Беззаконието, което се беше развихрило по времето на Татарчев, продължи да господства в прокуратурата. Освен него из съдебната система започна да витае още нещо - страхът от отмъщението на главния прокурор.
Горчивият опит от мандата на Иван Татарчев и първите две години от управлението на Никола Филчев би трябвало да са тревожна индикация за обществото, че има нещо гнило в съдебната система, и то е именно прокуратурата. Защото това е единствената институция, която дава колосална еднолична власт в ръцете на един-единствен човек. Този магистрат се назначава от 25 почти анонимни членове на Висшия съдебен съвет, чиито имена говорят нещо само на хората от съдебните среди и за които никой български данъкоплатец и избирател не е давал своя вот. До момента нито един от досегашните четири съдебни съвета не е изкарвал докрай своя 5-годишен мандат и това превръща голяма част от неговите членове в безгласни букви, които се стремят единствено да угодят на управляващата партия или на своите най-висши началници.
Всъщност личността на главния прокурор е компромис между лидерите на капсулираната юридическа гилдия и управляващата политическа сила.
На практика обвинител номер едно разполага с повече реална власт от всички други държавни институции. Още със самото си структуриране според принципите на новата конституция държавното обвинение се превърна в постоянен източник на проблеми и противоречия.

Прокурорската република

По силата на конституцията главният прокурор съсредоточава неимоверно много власт в своите ръце. От една страна, той има 7-годишен мандат и практически няма механизъм за неговото отстраняване, той не се отчита на никого и не е длъжен да се съобразява с никого, освен с върховенството на закона. Но законът е нещо, което може да се тълкува по различен начин, когато се прави от неморални хора. Още повече че основният механизъм, по който действа Филчев, не е дали може да се докаже едно или друго престъпление. Доста показателен е и фактът, че за две години обвинител номер едно не се е възползвал нито веднъж от правото си да иска отмяна на приети закони пред Конституционния съд за разлика от своя предшественик Татарчев, който масово атакуваше нормативните актове, прокарани от БСП. Досегашната дейност на Филчев като главен прокурор има доста съмнителна резултатност. Но това, което той прави, е доста ефективно за него самия, това е технологията на страха. Обикновено Филчев назначава предварителни проверки и започва да тормози с разпити и протакане нарочените от него. Защото по презумпция се смята, че ако някой се проверява за нещо, той вече е виновен. Принципно това, което вършат хората от неговото най-близко обкръжение, не е незаконно, но е много съмнително дали е морално.
За всички останали власти българското законодателство е открило механизъм, по който те да бъдат отговорни пред обществото, само за прокуратурата това не важи.
След като нито политиците, нито обществото могат да упражняват контрол върху прокуратурата, медиите се оказват единствените, които поне могат да задават въпроси и да информират обществото за безумията на магистратите. И тъй като прокуратурата е тази, която би трябвало да защитава държавния или обществения интерес в един състезателен процес, медиите са тези, които имат пълното право да задават въпроси, да правят анализи и да коментират постъпките на магистратите. Точно това обаче вбесява облечените в абсолютна власт магистрати, които не са свикнали някой да поставя под въпрос техните действия и решения. Това не е чудно, тъй като почти всички прокурори в най-високите структури на обвинението са получили своята основна юридическа закалка преди 10 ноември 1989 г. За да попаднат във Върховната касационна прокуратура, те трябва да имат поне 12 години стаж в системата. А както обича да казва бившият главен прокурор Татарчев, “нито едно обвинение преди 10 ноември не можеше да бъде повдигано без одобрение от Окръжния комитет на БКП”. Ето защо прокуратурата води непрекъснато война срещу вестници и журналисти през последните 10 години, откакто получи своята недосегаемост от бащите на конституцията. Изглежда, медиите са единственото нещо, което смущава безметежния застой, който е налегнал държавното обвинение.

Войните на Татарчев срещу журналистите

Предшественикът на Никола Филчев също водеше дела срещу журналисти. Негова е крилатата фраза, че ако може, ще закрие един вестник. Татарчев имаше предвид вестниците от медийната групировка “Труд”, които според него го клеветели. Първият, който пострада от прокурорския гняв, беше тогавашният главен редактор на нощното издание Пламен Каменов. През 1993 г. той пусна факсимиле на заповед за обиск на президента Жельо Желев с подписа на Татарчев. Идеята на Каменов беше да докаже, че всеки може да намери подпечатана празна бланка за обиск и да извърши каквито си иска действия спрямо когото си поиска. Парадоксът обаче дойде при другото дело срещу Пламен Каменов, който през 1995 г. беше написал коментар под рубриката “Прилепов вопъл”. И по двете дела тогавашният главен редактор на “Нощен труд” беше оправдан от съда.
Две години след това Татарчев заведе още едно абсурдно дело - срещу шефката на криминалния отдел на в. “Труд” Ани Заркова. Причината за гнева на Татарчев този път беше интервю, взето от журналистката Донка Митева, сестра на винената кралица Роза Георгиева. Донка Митева твърдеше, че прокуратурата е корумпирана и че е дала 2000 марки, за да получи “аудиенция” при прокурора Руско Гогов. Първоначално Татарчев обвини Заркова, че е задавала провокативни въпроси, а впоследствие делото срещу нея беше заведено за разпространяване на клевета чрез печатно издание. Журналистката внесе парична гаранция от 50 000 лева. Производството срещу Заркова естествено беше отменено.
Междувременно в Смолян друг именит прокурор - Славчо Кържев, нареди да бъдат арестувани кореспондентите на “24 часа” и “Труд” Валентин Хаджиев и Димитър Щирков за разпространение на невярна информация. Двамата журналисти отказаха да назоват своите източници и престояха в следствения арест едно денонощие. Впоследствие Славчо Кържев беше издигнат до районен прокурор на София, където правораздава и досега. В столицата той продължи да удря медии. Този път негова мишена се оказаха журналистите Борислав Зюмбюлев и Николай Пенчев заради материала си “Прокурори веселяци”. Славчо Кържев не крие амбициите си да стане софийски градски прокурор и дори образува следствено дело срещу съпругата на досегашния шеф на столичното обвинение Нестор Несторов.

Филчевият механизъм на страха

Скандалното интервю на бившия и.д. прокурор на въоръжените сили и ексшеф на инспектората на Върховната касационна прокуратура Николай Колев в електронния вестни “Медиапул” разкри механизмите, по които сегашният главен прокурор действа срещу медиите, за да си осигури медиен комфорт. Според бившия висш магистрат Филчев разполага с щаб, който чете внимателно всяка статия срещу прокуратурата и взима незабавни действия за реакция, като привиква на разпит издателите или главните редактори на вестника и ги подлага на психически тормоз. Повод за скандалните разкрития стана привикването на общинския шеф Антоан Николов и на шефа на икономическата комисия в парламента Никола Николов преди десетина дни в прокуратурата при доста странни обстоятелства. Показното призоваване на общинския шеф и на синия депутат имаше една-единствена цел - унижението. Затова националното радио е било предварително информирано за действията на прокуратурата, а самите привикани на разпит научиха по-късно.

Ефирът на БНР в употреба от Филчев

Ефирът на държавната медиа неслучайно е бил използван за целите на обвинител номер едно. Нейният доскорошен шеф Александър Велев стана изключително позитивно настроен към ведомството на Филчев след последната ревизия на радиото. Велев получил предупреждение, че ако не озапти своите съдебни репортери, ще стане обвиняем в следствено дело на базата на ревизионния акт, твърди добре осведомен софийски магистрат. Ремонтът на радиото е направен при доста спорни условия, така че шефът на медиата вероятно е имал за какво да се притеснява...
Според прокурора Колев единствената цел за разпитите на Антоан Николов и Никола Николов са връзките на общински фирми с “Новинар” и приятелството на разградския депутат с издателите на “Дневник” и “Капитал”. Пак според същото интервю Филчев е искал да разпитва Антоан Николов още на 10 януари, когато в. “Новинар” е публикувал статия, че “брат на виден наш държавник” е бил заловен в Германия с контрабандни монети. С общинаря тогава трябвало да бъдат разпитвани и кметът Софиянски, и Любомир Павлов, шеф на Общинска банка.
Изобщо действията на главния прокурор срещу медиите, техни близки политици или издатели винаги са предхождани от някакъв сценарий. Не е ясно дали тези сценарии са измислени от самия главен прокурор или от неговото най-близко военнопрокурорско обкръжение. Но те винаги са се отличавали с желанието за унижение и незачитане на елементарни човешки норми при предварително поръчана публичност. Т.е. подшушната на журналистите информация от самата прокуратура.

Издателят на “Дума” извикан от погребението на майка си

Според интервюто на Колев става ясно, че той е ходил с поръчка на Филчев при издателя на вестниците “Дума” и “Земя” Димитър Иванов, за да се прекратят критичните статии срещу прокуратурата в изданията на “Европрес”. Думите му бяха потвърдени и от Димитър Иванов, който разказа, че е имал две срещи през ноември миналата година. На тях той е бил увещаван да не допуска критични материали във вестниците си срещу главния прокурор.
При втората среща полк. Колев е заявил на издателя на левите вестници, че е много възможно срещу него да бъде възобновено делото за унищожаване на архива на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност, където Иванов последен е бил началник. Възможното се случило и Иванов е бил привлечен като обвиняем по делото, въпреки че е изтекъл давностният срок. Срещу фирмите на Иванов са били поискани и данъчни проверки. Най-обидното обаче е, че на 2 март издателят на левите вестници е бил извикан по телефона за разпит във Върховна касационна прокуратура. По същото време Иванов е бил на погребението на майка си на Централните софийски гробища и въпреки неговите обяснения прокурорите му наредили да се яви моментално.

И синята “Демокрация” стана обект на тормоз

Както вече заяви в интервю за в. “Дневник” бившата главна редакторка на “Демокрация” Невен Копанданова, и синият орган не е бил подминат от прокурорски натиск. Тя е била привиквана на разпит в прокуратурата заради остро критичен материал срещу прокурорите Николай Колев и Спартак Дочев - тогава лявата и дясната ръка на Филчев, за техните методи при проверки на техни колеги. Още същия ден Копанданова получила призовка да се яви заради проверка по друг материал в “Демокрация”. Тя била привиквана периодично от прокурорите през цялото лято, твърди Невен Копанданова в своето интервю. Главната редакторка на “Демокрация” била викана още два пъти по разследването за изтичане на информация по делото “Луканов”. По това разследване обвиняема стана и шефката на пресцентъра на МВР. На нея й беше наложена мярка подписка и й беше забранено да пътува в чужбина без прокурорско разрешение. Вината на Селвелиева била, че не е спряла от страниците на вестник “Демокрация” статията за разследването на убийството на Андрей Луканов. Нещо, което може да извърши само прокуратурата междувпрочем, и то в изключително редки случаи, когато съществува реална заплаха за националната сигурност.
Самата Селвелиева попадна под ударите на Филчев, след като потвърди пред в. “Труд”, че прокурорът Спартак Дочев е запечатал с хвърчащи бележки кабинета на криминолога Пейчо Пеев. Служителят на Института за криминологични изследвания към ВКС обвини в свое интервю главния прокурор Никола Филчев за самоубийството на Николай Джамбов и беше уволнен. Пак там бяха публикувани и други свидетелства за отношението на Филчев към самоубийството на магистрата през април миналата година.

И “Труд” попадна под обсада

Между другото и във фирмите на главния редактор на “Труд” Тошо Тошев започна пълна данъчна проверка. Само преди две седмици Комисията за защита на конкуренцията образува ново производство срещу издателите на ВАЦ за неизпълнение на изискванията на антимонополния орган. Твърди се, че проверката е предизвикана от прокуратурата. И е твърде възможно действията на председателя на КЗК Николай Павлов да са били предизвикани от посещенията му във ВКП. Според преценката на комисията дали ВАЦ са изпълнили предписанията на КЗК издателите на “Труд” и “24 часа” могат да бъдат глобени до 500 000 лева.

С методите на мутрите

Може би най-скандалното признание на бившата дясна ръка на Никола Филчев Николай Колев в интервюто му пред “Медиапул” е, че главният прокурор е наредил подпалването на автомобила на съдебния репортер на в. “Капитал” миналата година заради критичните му статии срещу прокуратурата. “Имам огромната лична убеденост, че това е станало точно заради публикациите в “Капитал”... Той (Филчев) изрази неудоволствие от това...”, казва Колев в интервюто си. И още: “На мен например са поставяни задачи да го пратя в казармата... Филчев лично ми постави задачата.”
Осведомен източник твърди, че Колев е изразил увереност и за взривовете в кантората на жената на варненския апелативен прокурор Васил Миков. А за тези неща Колев има доста информация. Той е подозиран в много сериозни връзки с варненската групировка ТИМ. Според него Филчев също познава бившите военни от “спецназа”, които изградиха мощна финансова структура в Североизточна България и на Черноморието, а сега се опитват да стъпят сериозно и в София.

Insider

И тъй като личността на самия бивш военен прокурор е доста скандална, необходими са някои уточнения. Колев е бивш и.д. прокурор на въоръжените сили от времето на Татарчев. Той беше обвинен, че е натискал варненския апелативен прокурор Васил Миков, за което трябваше да бъде разследван от Висшия съдебен съвет. Веднага след интервюто му за “Медиапул” от прокуратурата изтече информация, че срещу него се водят пет дела, едното от които за убийството на ямболската адвокатка Надя Георгиева. Другите са за трафик на наркотици и незаконно притежаване на оръжие. По последното обвинение Колев дори е бил обвинен в четвъртък и му е била наложена парична гаранция от 5000 лева.
Неговото интервю обаче поставя няколко основни въпроса. Първият естествено е защо твърденията му не бъдат проверени от същата тази прокуратура. Ако са верни, да бъдат взети съответните мерки, ако не са - да бъде осъден за клевета. Вторият е каква е гаранцията, че останалите от близкото обкръжение на Никола Филчев не действат по същия начин и със същите методи. Въобще какви са критериите на главния прокурор за назначаване във върховете на ВКП.
Каквито и да са били мотивите за направените изявления, едно е безспорно за Николай Колев - той е вътрешен човек (insider). Човек, който познава много добре върховната прокуратура и основните играчи в нея. А прокуратурата е затворена система, от нея много трудно излиза информация за истинските процеси, които текат там, затова всяко изявление на вътрешен човек дава нови и нови щрихи за порядките и методите в обвинителното ведомство.

И конституционните съдии са под натиск

През изминалата седмица стана ясно, че прокурори са поискали от Сметната палата имуществените декларации на всички конституционни съдии. По този повод председателят на Конституционния съд Христо Данов заяви, че е против прокурорите да четат техните декларации, ако няма конкретно обвинение. Данов е потърсил съдействието на парламентарния шеф Йордан Соколов. Според конституционния съдия Румен Янков това е нередно.
Една от вероятните причини за прокурорската активност е, че се готвели промени, с които Конституционният съд ще назначава съдиите във Върховния касационен съд, чийто шеф е приятелят на Филчев Иван Григоров. Григоров лобираше за Филчев пред Йордан Соколов, а Филчев помогна при избора му за председател на ВКС. Другата причина може да бъде възможността точно Конституционният съд да преценява легитимността на главния прокурор, което може да го свали от власт. Получената информация за имущественото състояние на конституционните съдии може да бъде използвана за манипулации, ако се подаде некоректно.

Натискът върху медиите

Съществуването на една безконтролна фигура като главния прокурор е опасно за цялото общество. И тъй като единствено медиите могат да изразяват свободно своето мнение, точно заради това атаката на главния прокурор е концентрирана върху техните издатели и собственици.
“Не се опасявам, аз съм сигурна, че това интервю (на Николай Колев) ще остане без последици”, казва председателят на Асоциацията на разследващите журналисти Зоя Димитрова. “Но то остава написано като едно свидетелство, че главният прокурор е готов да разследва, преследва и упражнява натиск над журналисти, техните източници, техните приятели и познати, ако те просто са критични към неговата личност. Това са действия, които са една много чувствителна еквилибристика на ръба на беззаконието, на ръба на разправата и че това не може да продължава вечно”, твърди тя.
“При липса на какъвто и да било структурен механизъм за контрол над прокурора единственият начин е публичността”, заяви секретарят на Българския хелзинкски комитет Йонко Грозев. Затова е изключително тревожно, че чрез злоупотреба с правомощия прокуратурата се опитва да предотврати тази единствена възможност, добавя той. Очевидно целта на всичко това е да се запуши устата на медиите, смята г-н Грозев.
Допускам, че подобни неща се случват, защото дълго време прокуратурата и съдебната власт се бяха поставили в едно привилегировано положение, заяви председателят на Българската медийна коалиция Ясен Бояджиев, която обединява 11 неправителствени организации. Трудно мога да коментирам обаче изявленията на бившия военен прокурор Николай Колев като нещо, “което е станало ясно”, защото имам съмнения. Аз не вярвам на този човек, но не вярвам и на тези, които той обвинява. Ако коментирам по принцип, корените на проблема са в структурата на съдебната власт и ролята й в цялата държава. През следващата седмица ще обсъдим цитираните случаи на натиск върху медиите в коалицията и е възможно да излезем с официална позиция.
Безспорното е, че действията на прокуратурата се нуждаят от реакция и е крайно време в обществото да бъде предизвикан дебат къде е нейното място, какви трябва да бъдат нейните правомощия и какви са нейните отговорности пред обществото, а политиците да престанат с пазарлъците с магистратите, а да поставят ред в държавното устройство. Никой не се страхува от силата на прокуратурата, защото всеки иска да живее в общество, в което законът пази правата и достойнството му. Но всички се страхуват от слабостите на прокуратурата, една от които е технологията на страха.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Парламентът прие бюджет 2020 на първо четене, 1.5 млрд. евро глоба за Унгария заради еврофондовете Вечерни новини: Парламентът прие бюджет 2020 на първо четене, 1.5 млрд. евро глоба за Унгария заради еврофондовете

И още: Tesla щурмува Европа през Германия, Цацаров е вариант за шеф на антикорупционната комисия, ВСС ще прегалсвуа избора на Гешев за галвен прокурор

13 ное 2019, 1160 прочитания

Кметът на Пловдив започна мандата си със спорно назначение на главен архитект Кметът на Пловдив започна мандата си със спорно назначение на главен архитект

Арх. Димитър Ахрянов, неуспял бивш кандидат за поста в града и досегашен главен архитект на Карлово, е директно трансфериран в Пловдив без конкурс

13 ное 2019, 2480 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Балканите имат бъдеще на карантинна зона

Огнян Минчев, политолог, пред “Капитал”

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10