Филчев срещу Филчев
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Филчев срещу Филчев

Филчев срещу Филчев

Какво искаше главният прокурор, докато беше зам.-министър, и какво пожела, когато лично оглави обвинението

Момчил МИЛЕВ, Йово НИКОЛОВ
1304 прочитания

“Неотдавна законодателят отне редица правомощия на прокуратурата и ги даде на МВР и съда. Опитът от прилагането на новите разпоредби показва, че за да не се парализира окончателно наказателното правосъдие в държавата, е необходимо да се възстановят някои от правомощията на прокуратурата.” С програмна статия в брой 4/2000 на бюлетина, издаден от Асоциация на прокурорите в началото на миналия октомври, главният прокурор Филчев даде старт на кампанията си за реставриране на държавното обвинение в неговия стар вид.

Основната болка на Филчев е една - съдебният контрол над предварителното производство. Според него прокурорите са принудени “да се съобразяват с редица незаконосъобразни изисквания на капризни съдии”. От амвона на своята недосегаемост като обвинител Филчев дава констатациите, че делата по мерки за неотклонение и обезпечителни мерки се бавят с месеци, тъй като “някои съдии искат да се покажат много важни”.

На Филчев дори Европейската конвенция му пречи

Накрая главният прокурор обобщава своята визия за правораздаването: “Европейската конвенция (“за правата на човека” - бел.авт.) не отразява новите обществени реалности и по-специално организираната престъпност, която установява тотален контрол върху живота на хората.” Обвинител номер едно приема, че “криминалната диктатура на организирания престъпен свят е не по-малко опасна от политическата диктатура на тоталитарната държава”. Окончателният извод от статията, който Филчев нееднократно е обявявал и публично, е, че някои от правата на гражданите трябва да се ограничат... Ако обаче върнем лентата около три години назад, ще видим доста по-различна картина. По това време сегашният главен прокурор беше зам.-министър на правосъдието в правителството на Иван Костов, отговаряше именно за законодателството в сферата на наказателното правораздаване и дали заради политическата си оцветеност или само привидно застана на точно обратната позиция. Тогава бяха прокарани промените в Закона за съдебната власт, а по-късно - и в Наказателно-процесуалния кодекс, които ограничиха властта на обвинението и поставиха всички ограничителни мерки по време на предварителните следствия под надзора на първоинстанционните съдилища. Промени, които бяха аплодирани от Съвета на Европа.

Докато заемаше поста на зам.-министър, Никола Филчев, изглежда, е предпочитал да стиска зъби и да премълчава своите истински разбирания за правораздаването. На този етап беше ясно само, че тогавашният главен прокурор Иван Татарчев е трън в очите на синьото мнозинство и трябва да бъде оставен с колкото се може по-малко властови лостове. В момента обаче главният прокурор нагледно доказва, че неговото мълчание преди три години изобщо не свидетелства за метаморфоза във вижданията му за правосъдието.

Лобито на Филчев

в Народното събрание отново пропагандира връщането на така наречения “инквизиционен процес”, където цяла власт се съсредоточава в ръцете на органите на предварителното производство (следователи и прокурори). Главните парламентарни поддръжници на главния прокурор се оказаха сините депутати Иван Димов, Димитър Абаджиев и Юрий Юнишев, които активно участваха и в изработването на антипрокурорските поправки отпреди 3 години. Още в началото на годината сините юристи, очевидно под давлението на прокуратурата, направиха нагъл опит да вкарат поправките на осем закона в пакет, като даваха отново неограничени правомощия на главния прокурор. Голяма част от засегнатите страни в тези промени бяха изненадани от исканите ремонти. Повод за внесените законопроекти тогава беше желанието за промяна на Закона за специалните разузнавателни средства. Юнишев, Абаджиев, Димов и още петима депутати внесоха поправките в момент, в който екип на техния министър на вътрешните работи доработваше свой проект за СРС. Това предизвика скандал сред сините и групата от юридическите преторианци изтеглиха пакета си. Тогава мнозина от вносителите на поправките се оправдаваха, че не са знаели какво подписват тогава.

Миналата седмица обаче стана ясно, че не само са знаели какво внасят, но и отново правят опити да наложат тези промени пред мнозинството. Срещу поправките е застанала и шефката на парламентарната група на СДС Екатерина Михайлова. Поддръжник на идеите на прокуратурата обаче е бил шефът на парламента Йордан Соколов, който държи топла връзка с главния прокурор Никола Филчев чрез председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров. Соколов носи лична отговорност за всички назначения в съдебната власт по времето на мандата на ОДС и той е лидерът в сянка и подбудителят на всички прокурорски инициативи в последно време. Предложенията на сините преторианци се оказаха поредният повод за смут в леко пооредялата парламентарна група на СДС. Това позволи на вносителите да използват чисто апаратни техники, за да прокарат своите текстове. Първоначално Димитър Абаджиев обяви миналата сряда, че уж желае да изтегли поправките в Закона за съдебната власт. На следващия ден обаче се оказа, че депутатът не само не ги е изтеглил, но законопроектът влиза на първо четене. От трибуната на парламента народният представител изведнъж заяви, че спорните текстове могат да се коригират между първото и второто гласуване в пленарната зала. Изненадващият ход на Абаджиев предизвика негодувание сред опозицията и хаос сред мнозинството. СДС попадна в глуха отбрана, тъй като нямаше представа дали трябва да подкрепи волята на своя колега или не. Единствено гонгът измъкна сините от нелепата ситуация - председателят на парламента Йордан Соколов прекрати заседанието поради край на работния ден, пресичайки по средата гневната пледоария на червения депутат Михаил Миков.
Всъщност лобито на главния прокурор има изгода от

Протакането на въпроса с поправките

Корекциите на Закона за съдебната власт и НПК ще бъдат разглеждани от Висшия съдебен съвет (ВСС) на извънредно заседание този вторник. Кадровият орган на правораздаването в момента е доминиран от тандема между Филчев и председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров, които ще се опитат да принудят по-голямата част от магистратите да гласуват в полза на техните искания. След евентуалната подкрепа на ВСС парламентарното лоби на главния прокурор много по-безболезнено ще прокара неговите идеи през пленарната зала. Така обвинител номер едно спокойно ще може да обяви, че юридическата гилдия е на негова страна. Вероятно това е и причината да се отложи и обсъждането на поправките в НПК, които трябваше да се гледат от правната комисия на парламента в сряда. Всъщност някакъв дебат се води само по една малка част от спорните поправки в Закона за съдебната власт. Най-голям шум се вдигна около промените, свързани със следствените органи. Според предложението на Димитър Абаджиев директорът на Специализираната следствена служба (СпСлС) е пряко подчинен на зам. главния прокурор при Върховната касационна прокуратура. Окръжните обвинители пък ще могат да командват шефовете на окръжните следствия. Към окръжните прокуратури ще могат да се назначават и следователи, които да имат правомощията на магистрати от СпСлС. Главният прокурор получава право и да командирова директорите на следствените служби, а максималният срок за това се увеличава от 3 на 6 месеца. До момента командироването се използваше като средство за натиск в прокуратурата. По подобен начин варненският апелативен прокурор Васил Миков, който се конкурираше с Филчев за поста на главния обвинител, беше командирован в Кърджали.

Пак промяна заради човека

Димитър Абаджиев обяви, че тази промяна се налага, за да работи следствието по-бързо. Истината е, че в момента прокуратурата е тази, която протака делата с безкрайните си връщания на разследванията в следствието. А основната причина за исканата от Филчев промяна е, че засега СпСлС е единствената, която се изплъзва от тоталния натиск на главна прокуратура, защото неин шеф е Бойко Рашков, избран за главен прокурор, но не утвърден от президента Петър Стоянов. За сметка на това малко встрани от дебата остана поправката, според която Висшият съдебен съвет няма да може сам да сваля имунитет на магистрат, ако в хода на дисциплинарно дело се установи, че провинилият се е извършил тежко престъпление от общ характер. По предложение на Абаджиев само главният прокурор трябва да предлага сваляне на имунитет. Депутатът иска също министърът на правосъдието да не може да предлага образуване на дисциплинарно дело срещу обвинител номер едно и шефовете на двете върховни съдилища. Абаджиев предлага ВСС да не може да отказва пенсиониране на магистрати и всички кадрови промени да се координират директно с най-висшите шефове на съдебни звена. За капак на всичко депутатът предлага да се възстанови възможността за прокурорско прекратяване на дела. Точно то беше една от основните причини СДС да подкрепи въвеждането на съдебен контрол върху актовете на обвинението. Смяташе се, че много обвинители са корумпирани и много скандални дела умишлено са “смачкани”. Но както пише главният прокурор Филчев: “Днес това вече не съществува. Днес е ясно, че корупцията е другаде...”

Задържането под стража - пак от прокурор

Може би точно затова депутатът Абаджиев предлага поправка в НПК, според която задържането под стража или пък неговата отмяна да става с разпореждане на прокурор. Според нормативната уредба, прокарана преди три години от същия този народен представител и от неговия колега Иван Димов, само съдът може да разрешава арести. Все пак се запазва възможността обвиняемият да атакува задържането си пред съд. За сметка на това обаче се въвежда триинстанционно обжалване, което означава, че атакуването на всеки арест ще може да стига до Върховния касационен съд (ВКС). Единственото нещо, което може да се постигне по този начин, е още по-тромав процес. Особено като се има предвид, че в момента ВКС насрочва дела направо за края на тази и началото на следващата година. Явно целта в случая е не толкова по-ефективно правораздаване, а даване на повече власт на председателя на ВКС Иван Григоров. Обществото има къса памет, но мнозина адвокати си спомнят, че именно задържането под стража, налагано от прокурор, превърна тази професия в една от най-корумпираните в България. Налагането на тази мярка се превърна в неизчерпаем източник на корупция.

Григоров срещу Монтескьо

Самият Григоров в интервю за БНР заяви, че “трябва да се коригират правомощията на съда в досъдебната фаза на процеса с цел да се възстанови конституционното правомощие на прокурора да прекратява наказателното производство...” И още, че “в НПК се въведе съдебно постановяване на задържане под стража в досъдебната фаза. В това отношение националното ни законодателство, казва бившият конституционен съдия, надхвърли далеч изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, което също се оказа неудачно, тъй като конвенцията не поставя задължително изискване това да се извършва непременно от съд”.

На това му изказване опонира задочно лично бившият председател на Комисията по човешките права в Съвета по Европа проф. Стефан Трексел. В интервю за в. “Труд” миналия понеделник той изрази учудване от исканите промени. “Съжалявам, но този подход няма да бъде в съзвучие с нормите на Европейската конвенция за правата на човека... според концепцията на Монтескьо за разделението на властите свободата на човека трябва да е под контрола на съдията... правото на защита трябва да бъде осигурено още в подготвителната фаза на досъдебния процес...” В същото интервю проф. Трексел заявява, че подобни промени биха били връщане на реформата в българското правосъдие, което може да доведе дори до поставяне на държавата под мониторинг от страна Парламентарната асамблея на съвета на Европа. И в НПК се правят няколко промени, за да се ограничат правомощията на следователите. Абаджиев предлага функциите на магистратите от специализираното следствие да могат да се прехвърлят и на техни колеги от други служби, когато главният прокурор нареди. Отделно от това всеки следовател не може да откаже да образува предварително производство или да повдигне обвинение, когато прокурорът му нареди. Дознателите на МВР пък не могат да се противопоставят на каквито и да било указания на обвинителите. За сметка на това се предлага да отпадне разпитването на свидетели пред съд по време на предварителното производство. Преди три години това изискване беше въведено, за да няма изтръгване на показания с бой.

Но както се казва в стария виц: “Днешната полиция не бие...”

Михаил Миков, депутат от ПГДЛ:
“Тези предложения свидетелстват за неадекватност. В този напрегнат момент, когато обществото очаква реални мерки срещу престъпността, вносителите предлагат решаването на конюнктурни проблеми с оглед на симпатии към едни или други магистрати.”

Светослав Лучников, председател на Правната комисия в парламента:
“Този закон ние го разгледахме внимателно в комисията. Още тогава направихме сериозни бележки по два пункта - за подчиняването на следствието на прокуратурата и за отнемането правото на правосъдния министър да прави предложения за евентуално търсене на отговорност на главния прокурор и председателите на върховните съдилища. С тази работа започна да се спекулира и представителите на опозицията просто атакуваха разбита врата, защото ние тези неща вече ги бяхме поставили под съмнение. Бяхме съвсем сигурни, че при второто гласуване те ще бъдат оттеглени от самия вносител.”

Татяна Дончева, депутат от ПГДЛ:
“Наглост е в този парламент да променяш за 105-и път Закона за съдебната власт и целия комплект закони. Изглежда, не е било ясно какво се прави тези 4 години. Там няма една линия. Няма една цел, освен нашите да заемат възловите места и ние да им казваме как да решават. Няма друга цел. Даже не става дума за реставриране на прокурорските правомощия. Те дават определени права на главния прокурор - еднолично, и на председателя на Върховния касационен съд - еднолично, а ограничават Висшия съдебен съвет, което никога не е било.”

Велислав Величков, депутат от СДС:
“Промените в НПК и Закона за съдебната власт са пряко следствие от дебата, който се проведе преди месец, за мерките срещу престъпността. Аз не се ангажирам 100% с всички онези предложения, които са направени от колегите народни представители. По Закона за съдебната власт аз ще разгледам внимателно всяко едно предложение и ще имам своите предложения за второ четене. Относно прокурорското ръководство над следователите - според мен следствието е най-слабото звено в съдебната система и най-безконтролното в момента. Това, което се предлага в това отношение, е пряко продължение на линията, която ние възприехме през 1998 г. - прокурорски надзор над дейността на следствието.”

“Неотдавна законодателят отне редица правомощия на прокуратурата и ги даде на МВР и съда. Опитът от прилагането на новите разпоредби показва, че за да не се парализира окончателно наказателното правосъдие в държавата, е необходимо да се възстановят някои от правомощията на прокуратурата.” С програмна статия в брой 4/2000 на бюлетина, издаден от Асоциация на прокурорите в началото на миналия октомври, главният прокурор Филчев даде старт на кампанията си за реставриране на държавното обвинение в неговия стар вид.

Основната болка на Филчев е една - съдебният контрол над предварителното производство. Според него прокурорите са принудени “да се съобразяват с редица незаконосъобразни изисквания на капризни съдии”. От амвона на своята недосегаемост като обвинител Филчев дава констатациите, че делата по мерки за неотклонение и обезпечителни мерки се бавят с месеци, тъй като “някои съдии искат да се покажат много важни”.

На Филчев дори Европейската конвенция му пречи

Накрая главният прокурор обобщава своята визия за правораздаването: “Европейската конвенция (“за правата на човека” - бел.авт.) не отразява новите обществени реалности и по-специално организираната престъпност, която установява тотален контрол върху живота на хората.” Обвинител номер едно приема, че “криминалната диктатура на организирания престъпен свят е не по-малко опасна от политическата диктатура на тоталитарната държава”. Окончателният извод от статията, който Филчев нееднократно е обявявал и публично, е, че някои от правата на гражданите трябва да се ограничат...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK