С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 апр 2001, 0:00, 715 прочитания

Приватизирана ли е съдебната власт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Спомнете си следния умилителен сюжет от миналата седмица. Съпругата на председателя на парламента Йордан Соколов (Ева Соколова) с адвокат дъщерята на бившия правосъден министър Васил Гоцев (Ана Гоцева) осъжда скоростно и успешно вестник “24 часа” за неимуществени вреди само защото е отразил информация от пресконференция. Съобщението за победата е изпратено до медиите от личния факс на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров. Въпросният съд е последната инстанция, която трябва да прецени вината на столичния всекидневник. Съвпадението на имена и позиции е толкова показателно, че дори и съобщението да беше само за дело срещу “24 часа”, всеки можеше да се досети как ще завърши то.
Дори само този иначе частен случай е силно показателен, че съмненията за обективността и безпристрастността на съдебната система и висшите магистрати са основателни. И че не законите и обществената воля, а група юристи, подбрани, назначени и покровителствани лично от шефа на парламента Йордан Соколов, решават всички важни въпроси в съдебната власт.
Изминалата седмица даде най-категоричните доказателства за тази теза, която неофициално се коментира в съдебните среди от няколко години. Правната комисия в парламента драматично одобри за второ гласуване в пленарната зала скандалните промени в Закона за съдебната власт. Според поправките специализираното следствие се закрива, а неговите функции изцяло се прехвърлят към прокуратурата. Иначе несменяемите магистрати вече ще могат да бъдат наказвани от своите началници без санкцията на Висшия съдебен съвет (ВСС), който по конституция е колективният орган, натоварен с всички кадрови въпроси на съдебната система. Рязко се ограничават и правомощията на Върховния административен съд, чийто председател Владислав Славов не принадлежи към кръга от приближени на Соколов магистрати.
Следващата стъпка към пълен контрол над съдебната власт е приемането в правна комисия и на поправките в Наказателно-процесуалния кодекс. Те ще се гледат на извънредно заседание в понеделник. Пакетът мерки “още власт за правилните хора” ще бъде допълнен с правомощия за прокуратурата, която еднолично да определя мерките за неотклонение (включително задържане под стража), подслушването и следенето, както и прекратяването на следствени дела. В момента подобно правомощие има само главният прокурор или изрично овластен от него обвинител от Върховната касационна прокуратура.
Силовото налагане на поправките в съдоустройствените норми става след интензивен обществен дебат, че промените в двата закона са неконституционни, противоречат на европейското законодателство, нарушават човешките права и са в разрез с принципите на демократично правораздаване. Комисията по евроинтеграция също даде негативно становище за двата проекта. На практика повечето уважавани и авторитетни български юристи в тази сфера се изказаха публично против. Оригиналните проекти на правителството, в които недемократичните текстове не присъстваха, на практика вече са в небитието. Президентът Петър Стоянов също направи публично изявление, че такъв сериозен ремонт на съдебните закони не трябва да се извършва дни преди избори. Коалиционният партньор на СДС в управлението Народен съюз направи поредица протести и обяви предварително, че няма да подкрепи гласуването на промените в зала. “Ние сме против, и то не от любов към следствената служба, която трябва да се закрие. Въпросът е твърде важен, за да се гледа в края на този парламент”, обяви зам.-шефът на правната комисия Александър Джеров, обобщавайки мнението на сините коалиционни партньори. Цялата опозиция, по-единна, отколкото при вот на недоверие срещу Костов, също надигна глас и извади аргументи против. Въпреки че се подчини на волята на преобладаващото прокурорско лоби, и шефът на правната комисия Светослав Лучников призна, че “това намирисва на теорията на Вишински”.
Въпреки всички аргументи против шефът на парламента Соколов не се поколеба лично да изконтролира надлежното гласуване от сините депутати в правната комисия, повечето от които са му лично близки или дори негови креатури. Защо обаче е този инат и това бързане на всяка цена поправките да минат в този парламент? Елементарната политическа логика за СДС би била, че ако напомпат с много права и власт своите хора в съдебната система, изборният резултат няма да има толкова решаващо значение - през прокурорите и през съда може да бъде неутрализиран всеки политически противник.
Бързането пък е наложително, защото в следващия шарен парламент ще бъде почти немислимо да се събере мнозинство за обратните поправки или по-сериозен ремонт на съдебната система. Това е основателно допускане, защото е малко вероятно бъдещите депутати да дръзнат да се опълчат срещу свръхсилните магистрати, които ще могат да ги притискат индивидуално.
Неясен момент в това обяснение обаче е фактът, че коалиционният партньор на сините Народен съюз протестира така бурно. И защо ръководството на СДС открито не подкрепя промените в съдебните закони, а само хората на Соколов яростно натискат за тях.
Вероятно е имало някакви основания в намеците на бившия главен прокурор Татарчев, че всъщност Соколов иска силна прокуратура, за да я оглави предизборно, защото кариерата му в СДС е преминала връхната си точка. Соколов обаче много трудно би могъл да събере достатъчно подкрепа за смяната на Филчев преди изборите. Затова засега двамата са по-скоро съотборници, а не противници. Тръгвайки оттук, същият този сценарий може да бъде разчетен и по друг начин - няма значение как СДС ще се представи на изборите, тъй като тази програмирана власт може да се ползва не само срещу политически противници, но и срещу свои. Тогава познайте кой ще бъде силният човек в СДС в следващия парламент? Иван Костов или Йордан Соколов? Практически няма механизъм, по който вече избраните и назначени магистрати да носят политическа или каквато и да било друга отговорност. Еманципирайки се от СДС, триумвиратът Йордан Соколов - Иван Григоров - Никола Филчев ще командва цялата съдебна система, която ще бъде по-силна от всички други власти. Стратезите и изпълнителите на този план са Иван Григоров и Йордан Соколов. С много усилие, обиколки и убеждения Григоров склони СДС да издигне Никола Филчев за главен прокурор. След това Филчев не го забрави и посвети доста енергия за компрометирането и отстраняването на шефа на ВКС Румен Янков не само за да си отмъсти за съперничеството във ВСС, но и за да освободи мястото му за Григоров. Системата сработи и сега може да се твърди, че двамата контролират ВСС и неговите решения по метода на страха и натиска. С последните поправки в Закона за съдебната власт инструментариумът за принуда допълнително набъбна. Според поправките ВСС вече няма да има глас при предложенията за пенсиониране на магистрати. Това поставя в шах много магистрати, повечето от които се намират по върховете на съдебната йерархия. Поправката превръща в заложници и доста членове на ВСС. И така изведнъж се оказа, че докато Божков, Бисеров и Бакърджиев като министри или депутати участваха, организираха и извършваха приватизацията на държавните активи, Йордан Соколов и неговите приятели в магистратурата са приватизирали нещо много по-ценно - контрола над съдебната власт.
Целият този законодателен трилър е още по-странен, защото ако за нещо има консенсус между управляващи и опозиция, между международните наблюдатели и международно наблюдаваните у нас, този консенсус е, че реформата в съдебната система е най-изостаналата част от българския преход към демокрация и пазарна икономика. Неслучайно основната критика на Европейската комисия по процеса на присъединяване е, че съдебната власт не се обновява достатъчно бързо, не работи и не е демократична. По време на посещението на еврокомисаря по въпросите на разширяването Гюнтер Ферхойген председателят на ВКС Иван Григоров дори си позволи да възроптае срещу методиката, по която се оценява прогресът и работата на българското правораздаване. В началото на кампанията за повече права на обвинението пък главният прокурор Филчев обяви в авторска статия, че Европейската конвенция за правата на човека едва ли не е остаряла и не отговаря на новите реалности в България. По-късно негови подчинени пък допълниха, че евроконвенцията е противоконституционна. С такава идеология и реторика срещу престъпността и корупцията започна кампанията за една практически неконтролируема отвън съдебна система, която не се отчита за действията си пред никого. Без нито един аргумент в седмицата преди парламентарната офанзива на хората от групата на Соколов шефът на ВКС Иван Григоров простичко каза по БНТ: “Който е за промените - той е срещу престъпността, който е против - значи е за престъпността.” Просто, убедително, по болшевишки. С други думи: “Който не е с нас, е против нас.”
Така че Гюнтер Ферхойген може би трябва да внимава следващия път, когато прекосява границата, за да ни проверява. Ако следваме горната логика, вероятно и той е с престъпността. А ако и законите на юридическите лобисти вече са гласувани от парламента, току-виж го задържали. Нали сме в България. Ние тук с престъпността се борим, какво тук значи някаква си конвенция за правата на човека.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Валери Симеонов подаде оставка в опит да намали напрежението 7 Валери Симеонов подаде оставка в опит да намали напрежението

Лидерът на НФСБ иска да "лиши протестите срещу управлението от тяхното основание"

16 ное 2018, 3633 прочитания

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв. Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

16 ное 2018, 5342 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Накратко

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

Заем с равни или намаляващи вноски

Макар и рядко, този въпрос изниква и всеки трябва да е наясно какво да има предвид

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете