Новo равнис за цените по вноса?

НСИ произведе за статистически цели листи с усреднена митническа стойност

Списъците с цени, подпомагащи обмитяването на стоките при внос, се очертават като вечнозелена митническа практика. Преди три-четири години от столичната митница тръгна починът да се работи по индикативни списъци с минимални цени за обмитяване. После в помощ на митничарите дойдоха ориентировъчни списъци с цени на външните пазари, изготвени от Института по външна търговия. По информация от Централно митническо управление от януари 2001 г. договорните им отношения с института са прекратени по финансови причини. В началото на май обаче от Националния статистически институт обявиха, че ще предоставят в услуга на митниците ориентировъчни ценови листи по вноса и износ.
Въпросните листи обаче безотказно разбуждат духовете в бизнессредите, в държавната (и самата митническа) администрация, а и сред съответните служители в Световната търговска организация (СТО), най-малко по две причини. Ако се прилагат формално от митничарите, те могат да се окажат, веднъж, незаконни, и втори път - икономически вредни за фирмите, за фиска и за икономиката.
По Закона за митниците

Митническата стойност е договорна

стойност - реално платената или подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ за България. Административното определяне на митническа стойност, под която не може да се внася, противоречи на свободната инициатива и може да изкриви пазара. Подобна цена може да ощети вносителите, ако е по-висока от реално договорената. Когато е под нея, тя им става ориентир за цените, до които могат да се занижават фактурите. Това ощетява хазната. (Понятието митническа стойност има практическа роля само при вноса, доколкото тогава се начисляват мита, данъци и акцизи. Доколкото сега няма експортни мита, при износа се декларира само статистическа стойност за статистически цели.)
Освен това използването на списъци с минимални цени по вноса е изрично забранено от принципите и разпоредбите на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията и от българския Закон за митниците. СТО стриктно следи за нарушения в тези принципи. През миналата година например от СТО имаше запитване до икономическото и финансовото министерство за практиката в България по повод на случай с минимални цени в Румъния.

Какво предлагат от НСИ

От Националния статистически институт обясниха, че работят за подобряване на методиката, по която изчисляват индексите на цените по вноса и износа. Един от елементите за оценка на коректността на статистическите данни е анализът на изменението на цените на търгуваните стоки. За целите на проекта те са пресметнали усреднени цени, на които реално са се внасяли и изнасяли около 180-200 стоки във и от България през последните две години. За база е служела информация от митнически декларации за реално извършени сделки.
От НСИ са направили извадката си от всички 10 800 стоки в тарифата по няколко критерия - да са реално търгувани стоки (да има поне двадесет сделки в едната и в другата посока за седеммесечен период), да не са сезонни, да се внасят по относително еднородни цени и да попадат под достатъчно ясни позиции в митническата тарифа. Идеята на експертите от статистиката е да експериментират ценови регистър, да заложат средностатистически цени, възможните граници за отклонение при тях и да проверят дали моделът им е действащ в практиката.
"Ценовите ни листи са само основа за анализ и разсъждаване от заинтересуваните институции и стопански структури", коментира за "Капитал" Емилия Данаилова, началник на отдел "Внос и износ" в НСИ. Според нея те може да са само първа стъпка за анализ и оценка на цените, по които стоките се търгуват. Експерти от митниците обясниха, че са дали становище, свързано по-скоро със статистическата му стойност. Коментари за възможното приложение на списъка не са правили. От пресцентъра на Министерството на икономиката заявиха, че още нямат становище по проекта.

Митническият поглед

По реакции от Централно митническо управление може да се съди, че там най-вероятно ще приемат ценовите листи на НСИ само за информация, но няма да ги препоръчат или наложат като минимални цени по вноса (което би било и незаконно). Поне така се разбира коментарът, който Пламен Войков, зам.-директор на Агенция "Митници", направи във факс до "Капитал".
"Основен принцип в работата на митническата администрация е събирането на информация и база данни за стойностното изражение за различните видове стоки, подлежащи на внос", пише г-н Войков. Те дават възможност да се предприемат превантивни мерки с цел да не се допускат щети за фиска. Зам.-директорът добавя също, че в условията на пазарна икономика и в динамична пазарна среда цената на която и да е стока и респективно нейната митническа стойност не може да бъде константна величина.
Владимир Панчев, началник отдел "Митническа стойност", коментира, че за институцията им е добре дошла всяка информация, която почива на обективни данни. Митничарите безспорно имат нужда от данни за цените по вноса, за да е верен критерият им за реалността. Факт е, че всякакви списъци, били те и добросъвестно изпратени, крият риск да се прилагат неправилно, каза още г-н Панчев. Тази информация може да се използва формално и да се прилага като задължителна.
Какво точно ще произлезе от ценовите листи на НСИ засега е трудно да се каже най-малкото защото проектът е в работна фаза. Очаква се да бъде завършен и представен на публиката най-рано през юни. От НСИ обясниха, че смятат да дадат широка гласност на списъците. Което крие и риска те да послужат като сигнал "равнис" и за митничарите, и за бизнеса. В случая това ще е изравняване по цени, отразяващи стара информация по вноса. Макар и официална, тя най-вероятно не е изцяло реална.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар