Общините пречат на концесионерите

Светлана Гебрева, главен държавен инспектор в Дирекцията за национален и строителен контрол, пред “Капитал”

Какво е разрешено да се строи на плажната ивица и кой го разрешава?
- През миналата година беше променена Наредбата за правила и нормативи за териториалноустройствено планиране на черноморското крайбрежие. Вече се разрешава да се поставят на плажовете по одобрена схема различни обекти за обслужване. Това са навеси за сърфове, за разносна търговия, лекарски кабини, душове и т.н. Плажовете обхващат голяма територия и е ясно, че без тези неща на практика не може. Схемата, по която могат да се разполагат обектите, се подава от концесионера на база на договора за концесия и той чрез нея предлага начин на разполагане на допустимите съоръжения. Някои от изброените обекти трябва да бъдат захранени с ток, и с вода и заедно с тази схема върви и начинът на свързване на обектите с връзките извън концесионната зона. Министерството на регионалното развитие съгласува тази схема с точното предназначение и размера на всеки един обект и я изпраща по общия ред към общините за одобряване.
Не изникват ли конфликти при този режим?
- Има доста случаи, когато министерството съгласува схемата на концесионера, обаче на местно ниво в общините нещата не могат да се задвижат. Концесионерите заварват в повечето случаи изостанали незаконни обекти на местни хора, къде разрешени от общините, къде не. Те трябва да бъдат премахнати от общините, но те не го правят. Има и места, на които общините откровено не искат да одобряват концесионни схеми. Аз не мога да кажа защо, дали се опитват по този начин да предотвратят някакви социални проблеми, или просто не искат чужди хора на плажовете, тъй като обикновено концесионерите не са местни хора.
На доста места се появиха такива напрежения. Допустими за разполагане обекти, съгласувани с министерството, не се одобряват от общините най-често без никаква основателна причина. Ние изведнъж изпадаме в ситуация - има концесионер, който иска да си упражнява правата, да направи съоръженията, които трябва да обслужват плажа, а на практика не му се дават необходимите разрешения. Такъв беше случаят в Слънчев бряг. Община Несебър откровено не искаше да одобри схема, по която да работи концесионерът. Вече всичко е наред, схемата е одобрена.
Но концесионерът на Слънчев бряг се отказа от плажа...
- Да, концесионерът се отказа от плажа на Слънчев бряг и в момента стопанисването на ивицата е възложено на областния управител.
Това значи ли, че областният управител ползва схемата на вече бившия концесионер?
- Тя беше изработена за нуждите на дружеството “Слънчев бряг” АД, когато то беше концесионер на плажната ивица. Сега областният управител ще ползва тази схема, докато се проведе новият конкурс за концесия. Такива проблеми имаше и за плажа на Китен. Там пък съвсем нормално разрешени обекти на концесионера не можеха да бъдат реализирани, защото имаше налице маса незаконно строителство. И то незаконно строителство е трудно казано, това са обикновено едни поставяеми постройки, които общините трябва да премахнат, но те не искат да си създават проблеми.
Това ли са основните конфликти между местната администрация и концесионерите?
- Кметовете оставиха на практика концесионерите да се разправят с местни жители. Тъй като общините нямат нито права, нито задължения по отношение на концесията, за тях е много удобно да кажат ние нямаме нищо общо.
Какво е абсолютно забранено да се строи върху плажната ивица?
- Абсолютно забранено е строителството на масивни сгради. На плажа “Балчик-централен” имахме случай на такова строителство. Там беше премахнат ресторант на два етажа, изграден с тухли. Това е абсолютно забранено да се прави. Според закона не се допуска строителство на сгради, с изключение на брегоукрепителни, преместваеми постройки и съоръжения със санитарно и хигиенно предназначение, пристани за спортни нужди. Допустимо е поставянето на леки преместваеми постройки за бързо хранене и поддържане на плажа, както и преместваеми съоръжения за спорт и охрана, като тези обекти могат да вземат от плажната ивица определени проценти. Ако плажната ивица е до 20 дка - 2 на сто и т.н. Тоест на една концесионна територия от 20 дка може да се направи примерно едно заведение за обществено хранене. Но има плажове с много по-малка площ, където концесионерът заварва две-три чужди, които незнайно на кого плащат наем, дали изобщо плащат наем, не е ясно как са се появили. На Бургас-север имахме подобни проблеми. Там две заведения бяха премахнати от плажа. Те обаче са били разрешени от общината и е имало период от време, в който са плащали наем на общината, макар че крайбрежната плажна ивица е държавна собственост.
Правена ли е проверка за законността на строителството по плажната ивица преди началото на сезона?
- Да, преди сезона правихме проверки и точно по повод на тези проверки се установиха незаконните строежи на Балчик-централен, на Бургас-север и на плажа на Китен. По повод на тези проверки и разрешената на концесионера схема в Китен започна да се реализира с неохотната помощ на общината. Хубаво е това, че концесионерът се грижи като цяло за плажа и ако той извърши някакво нарушение, концесията му може да бъде прекратена. Аз не мисля, че министерството има някакви претенции по отношение на концесионерите, които си плащат концесиите и не излизат извън рамките на разрешеното. В Балчик този ресторант беше построен от бившия концесионер и на него му се прекрати концесионния договор. Той си беше помислил, че всичко може да прави в тази държава.
Какви са констатациите от извършената проверка? Незаконното строителство по плажовете, след като влязоха концесионерите в тях, намаляло ли е?
- Като бройка тези, които са от компетентността на дирекцията, са не повече от 7-8. Става въпрос за масивни строежи. Иначе за леките поставяеми обекти, бараки и т.н. вече общините трябва да се заемат. Нямам точна статистика, но са доста. В тези 7-8, за които говоря, се включват и нарушения на концесионери и заварени нарушения от предишни сезони, преди договорите за концесия.
Кои са най-фрапиращите случаи на незаконно строителство?
- Има фрапиращи случаи на “Бургас-централен”. На плажа, в концесионната зона е имало някаква стара сграда, с акт за държавна собственост, създадена и се води общинска сграда - баня или съблекалня. Действително е имало такава сграда, само че сега тя е пристроена, надстроена и е станала хотел и всичко това е на плажа върху пясъка. Сградата е спряна преди три години, вече не се ползва, но стои там. Ето защо следващите ни действия ще са да се премахне тази постройка.
Кой подава сигнали за незаконно строителство върху плажната ивица?
- Концесионерът и при редовни проверки. Има плажове, които не са дадени на концесия, защото няма икономически интерес към тях. За такива плажове нямаме някакви фрапиращи сигнали изобщо. Имайте предвид, че строителство върви след икономическия интерес, не го изпреварва. Най-напред трябва да се създаде интерес към някой плаж, за да се появи някакво строителство.
Какво е положението с плажовете, които са в свлачищните райони?
- Около Кабакум, където има свлачище, имаме две констатации за незаконно строителство. Не знам има ли концесия за този плаж, но дирекцията направи констатации за незаконно строителство. И двете сгради имат заповед за премахване и тече едномесечен срок за доброволното й изпълнение. Действително едната сграда е съвсем незаконна, без никакви книжа. При другия случай е имало някаква малка сграда, която след това е пристроена, надстроена, разширена и е точно върху плажа.
Дирекцията имала ли е проблеми с извършителите на незаконно строителство?
- Проблеми има, в смисъл че се опитват по всякакъв начин да противодействат на дирекцията. Никой нищо не изпълнява доброволно. Специално за случаите на Кабакум нарушителите много разчитат на общината да им помогне. Всички незаконни строители разчитат по неизвестни причина на помощ от общините. Ние с общините сме от едната страна на барикадата и аз не мога да разбера коя е тази община, която ще си сложи главата в торбата, за да узакони нещо незаконно. Когато се създаде атмосфера, че това няма да стане, ще е по-лесно и за общината, и за дирекцията, и за самите инвеститори. Явно общините не съумяват да прокарат такава политика. Какъв е смисълът някой да се прави на добър, при положение че по този начин закопава чуждия инвестиционен интерес някъде в морето. Рано или късно това се разбира. Почти всички незаконни строители, с които сме имали работа и на които сме изпълнили принудителни заповеди за премахване, в крайна сметка се оказва, че са били излъгани и в 100% от случаите от общински служители. Някой ги бил посъветвал, общината им била казала, някой друг им обещал и т.н., но изведнъж се оказва, че са излъгани.
Има и такива нарушители, които спират заповедите на дирекцията на основание на съдебни определения. Един такъв тарикат извади три определения срещу наши заповеди на различни основания. Не е редно да се коментира съдебната система, но нещата трябва да се ликвидират в началото.
Кога беше най-тежко положението със строителството по плажовете?
- За плажовете мисля, че през 1999 г., когато беше премахването на 25 заведения на Слънчев бряг. Винаги е било много тежко положението по крайбрежната плажна ивица, докато не се създаде законната база, която позволява да се действа бързо.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал