Живата история на сбъркания медиен преход
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Живата история на сбъркания медиен преход

Живата история на сбъркания медиен преход

По темата работиха: Велислава ПОПОВА, Ива Рудникова, Алексей ЛАЗАРОВ
1825 прочитания

Едва ли много хора си спомнят, че “Нова телевизия” всъщност е първият частен канал в България. Неговата история отразява целия тягостен десетгодишен и все още незавършен медиен преход. В биографията на “Нова” се пресичат интересите на кредитни милионери, контрабандисти, мафиоти, малко и повече корумпирани политици, както и много неосъществени планове и несбъднати надежди.
Историята на “Нова телевизия” започва през 1994 г. Тогава сърбинът Дарко Таминджич и собственикът на фалиралата по-късно петричка Бизнесбанка Иван Китов получават лиценз да излъчват телевизионна програма в София. Разрешението е подписано от тогавашния шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения Стефан Софиянски, а е взето от Михаил Михайлов, който няколко години по-късно оглави за кратко “Нова”, а след това стана медиен съветник на Иван Костов. Телевизията започва да излъчва малко насила - трябва да се спази крайният срок за стартиране, записан в лиценза. Първия месец се пуска само по един филм на ден. Истинската програма идва по-късно и веднага предизвиква скандал. Бъдещият тогава генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев заявява, че “Нова” използва негова програмна концепция, без да му е искала разрешение за това, и заплашва със съд. Няколко месеца по-късно БСП печели изборите и собствениците на телевизията назначават за неин шеф червения Явор Цаков. След това, когато на власт идва СДС, “Нова” се оглавява от синия Стефан Димитров...
Година по-късно Софиянски прави опит да изкупи част от дяловете в медиата, който се проваля. Междувременно става ясно, че техниката на телевизията е внесена, без да се платят мита, и се появява сериозна опасност излъчването й да спре. В този момент опит да изкупи медиата прави “Мобилтел”. Компанията току-що е продадена на Майкъл Чорни. Доколко опитът е бил успешен не е ясно, защото акциите в дружеството - собственик на телевизията, са на приносител и по този начин истинските им притежатели не са публично известни. Факт е обаче, че тогава медиата печели нов ревностен защитник на интересите й - тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев.
По това време вече се разбира, че скоро предстои конкурс за частна национална телевизия. Приема се нов медиен закон. Изненадващо от него “Нова” спечели много, и то не какво да е, а пари в брой. Управляващите забраниха рекламите в най-гледаното време по БНТ, докато не се издаде лиценз за частна национална телевизия. Така за около година огромна част от рекламодателите пренасочиха своите бюджети към “Нова”.
След това дойде първият конкурс. Още преди началото му управляващите дадоха да се разбере, че софийският канал няма да спечели, ако не изчисти проблемите със собствеността си. Повече или по-малко основателно хората около Иван Костов смятаха, че приносителят на телевизионните акции е Майкъл Чорни. Който и да е бил истинският собственик, той започна преговорите за продажба на канала на гръцката компания “Антена”. Преди приключването на конкурса обаче не бяха представени убедителни доказателства за чистия произход на капитали и “Нова” загуби. Спечели bTV. Тя беше представила убедителни доказателства, които обаче впоследствие се оказаха съмнителни.
Гръцката компания “Антена” стана първият явен и сериозен собственик на телевизията и обещанията на управляващите за лиценз бяха изпълнени на втория конкурс през миналата година. Както се оказа обаче преди седмица, радостта на собствениците и журналистите е била преждевременна.
“Нова телевизия” е живата история на сбъркания български медиен преход. Тя получава първия си лиценз по един закон, след това лицензът беше преобразуван в концесия по друг закон, после преоформен отново в лиценз по трети закон. По всичко личи, че криволиченията в медийното законодателство ще продължат и при новата власт, така че, ако тв каналът иска да кандидатства пак за национален обхват, ще трябва да го направи по нови, четвърти по ред правила.
И след като през 1994 г. е обещавала, че ще бъде най-червената от всички червени телевизии, през 1997 - най-синята, сега може би ще трябва да обещае, че ще бъде най-царската от всички царски медии, което според слуховете вече прави. Така че, ако нещата се стекат благоприятно, с малко повече късмет току-виж този път може би...

Едва ли много хора си спомнят, че “Нова телевизия” всъщност е първият частен канал в България. Неговата история отразява целия тягостен десетгодишен и все още незавършен медиен преход. В биографията на “Нова” се пресичат интересите на кредитни милионери, контрабандисти, мафиоти, малко и повече корумпирани политици, както и много неосъществени планове и несбъднати надежди.
Историята на “Нова телевизия” започва през 1994 г. Тогава сърбинът Дарко Таминджич и собственикът на фалиралата по-късно петричка Бизнесбанка Иван Китов получават лиценз да излъчват телевизионна програма в София. Разрешението е подписано от тогавашния шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения Стефан Софиянски, а е взето от Михаил Михайлов, който няколко години по-късно оглави за кратко “Нова”, а след това стана медиен съветник на Иван Костов. Телевизията започва да излъчва малко насила - трябва да се спази крайният срок за стартиране, записан в лиценза. Първия месец се пуска само по един филм на ден. Истинската програма идва по-късно и веднага предизвиква скандал. Бъдещият тогава генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев заявява, че “Нова” използва негова програмна концепция, без да му е искала разрешение за това, и заплашва със съд. Няколко месеца по-късно БСП печели изборите и собствениците на телевизията назначават за неин шеф червения Явор Цаков. След това, когато на власт идва СДС, “Нова” се оглавява от синия Стефан Димитров...
Година по-късно Софиянски прави опит да изкупи част от дяловете в медиата, който се проваля. Междувременно става ясно, че техниката на телевизията е внесена, без да се платят мита, и се появява сериозна опасност излъчването й да спре. В този момент опит да изкупи медиата прави “Мобилтел”. Компанията току-що е продадена на Майкъл Чорни. Доколко опитът е бил успешен не е ясно, защото акциите в дружеството - собственик на телевизията, са на приносител и по този начин истинските им притежатели не са публично известни. Факт е обаче, че тогава медиата печели нов ревностен защитник на интересите й - тогавашния вицепремиер Евгений Бакърджиев.
По това време вече се разбира, че скоро предстои конкурс за частна национална телевизия. Приема се нов медиен закон. Изненадващо от него “Нова” спечели много, и то не какво да е, а пари в брой. Управляващите забраниха рекламите в най-гледаното време по БНТ, докато не се издаде лиценз за частна национална телевизия. Така за около година огромна част от рекламодателите пренасочиха своите бюджети към “Нова”.
След това дойде първият конкурс. Още преди началото му управляващите дадоха да се разбере, че софийският канал няма да спечели, ако не изчисти проблемите със собствеността си. Повече или по-малко основателно хората около Иван Костов смятаха, че приносителят на телевизионните акции е Майкъл Чорни. Който и да е бил истинският собственик, той започна преговорите за продажба на канала на гръцката компания “Антена”. Преди приключването на конкурса обаче не бяха представени убедителни доказателства за чистия произход на капитали и “Нова” загуби. Спечели bTV. Тя беше представила убедителни доказателства, които обаче впоследствие се оказаха съмнителни.
Гръцката компания “Антена” стана първият явен и сериозен собственик на телевизията и обещанията на управляващите за лиценз бяха изпълнени на втория конкурс през миналата година. Както се оказа обаче преди седмица, радостта на собствениците и журналистите е била преждевременна.
“Нова телевизия” е живата история на сбъркания български медиен преход. Тя получава първия си лиценз по един закон, след това лицензът беше преобразуван в концесия по друг закон, после преоформен отново в лиценз по трети закон. По всичко личи, че криволиченията в медийното законодателство ще продължат и при новата власт, така че, ако тв каналът иска да кандидатства пак за национален обхват, ще трябва да го направи по нови, четвърти по ред правила.
И след като през 1994 г. е обещавала, че ще бъде най-червената от всички червени телевизии, през 1997 - най-синята, сега може би ще трябва да обещае, че ще бъде най-царската от всички царски медии, което според слуховете вече прави. Така че, ако нещата се стекат благоприятно, с малко повече късмет току-виж този път може би...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.