Кого ще послуша новото правителство

Хомбах и Лий напомниха колко изостава България

По-малко от десет дни след избирането на новото българско правителство Брюксел отправи първи напътствия за “добро поведение” към София.
Изненадващо в началото на седмицата в България пристигна специалният координатор на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа Бодо Хомбах. По същото време главният преговарящ в Европейската комисия с България Майкъл Лий направи бърз тур из държавните ведомства.
На пръв поглед визитите на двамата еврочиновници са чисто протоколни - Лий например е поднесъл поздравления на комисията по случай встъпването в длъжност на Симеон Сакскобургготски. Бързината е доста необичайна и за двамата. От основаването на пакта за стабилност Хомбах имаше най-много проблеми с България, която гледаше на пакта като допълнителна касичка за финансиране на инфраструктурните проекти в страната и упорито отказваше да се включи в инициативите на пакта. Лий пък изобщо не е известен като най-активния дипломат - британецът предпочита бюрократичната кореспонденция с подопечните му правителства, а личните му контакти с политици се броят на пръсти.

Хомбах - премиерата

Двегодишнината на пакта за стабилност със сигурност не е причината Бодо Хомбах да посети България. Той шумно похвали новото правителство и с гордост обяви, че ще го запознае с всички възможности на пакта за бърза интеграция в европейските структури и бърз икономически растеж. Специалният координатор обаче не донесе нищо ново освен традиционните обещания за финансиране на моста над река “Дунав” и магистралата София - Ниш - два проекта, които се договарят директно от правителството и европейските финансови институции и по които пактът за стабилност има само PR-отношение. Още по-малко ясно стана как пактът ще помага на България за влизането й в ЕС. За сметка на това Хомбах обяви на всеослушание, че е намерил разбиране в новото правителство за съвместна работа за борба с корупцията.
Проектът на пакта за стабилност за антикорупционен мониторинг е показателен за работата на институцията, която беше призвана да възстанови Балканите. Единствената цел на кръглата маса за борба с корупцията е да синхронизира законодателството на балканските страни с това на ЕС. За България това обаче е напълно безсмислено, след като прегледът на родното законодателство се извършва директно от Европейската комисия и София няма какво много да научи от съседите си. По този повод бившият координатор на пакта за стабилност от българска страна Никола Карадимов заяви, че не разбира критиките на Хомбах за отказа на България да участва в безсмислената за нея инициатива. Целият скандал беше породен миналата година в периода на междувластие, когато Карадимов подаде оставка, а новият български специален координатор Владимир Филипов не беше встъпил в длъжност. Вероятно тогава министерството на външните работи се е съгласило на българско участие, което после Филипов всячески отхвърляше. Това даде повод на Хомбах да обвинява България, че спъва инициативите на пакта.

По-далечната цел

на Хомбах обаче е да наложи мониторинг за нивото на корупцията в страните от региона, нещо, което отдавна се прави неформално от други институции. Включването на София в такова наблюдение обаче би било негатив за България, която с труд излезе от наблюдението на Съвета на Европа. След срещата си с Хомбах президентът Стоянов каза, че България трябва да участва в антикорупционната инициатива на пакта за стабилност, но само в рамките на преговорите с Европейския съюз по главата “Вътрешна политика и правосъдие”, т.е. без да поема допълнителни наблюдения. Министърът на външните работи Соломон Паси също не е поел конкретни ангажименти, каквато вероятно е била целта на Хомбах след всичките суперлативи за новото правителство.
Усърдието на Хомбах обаче има по-далечна цел. В интервю пред вестник “Труд” специалният координатор заяви намерението си да каже на премиера, че пътят на България към евросъюза и НАТО минава през пакта за стабилност. Това е стара идея на немския политик, който упорито се опитва да намери приложение на организацията, която оглавява. В последно време повечето страни започнаха да се разграничават от пакта, дори Хърватия, където бе проведена последната донорска конференция за “Западните Балкани”, поиска да подаде молба за членство в ЕС, вместо да се “възстановява” на Балканите. Преди четири месеца министърът на външните работи на Румъния Мирча Джеоана в прав текст обвини пакта в неефективност. Критиките към пакта са породени не само от неговата неефективност, но и от съмненията на страните от региона дали Брюксел не се опитва да създаде отделна “санитарна група” с неясни перспективи за членство в евросъюза.
Идеите на Хомбах обаче се подкрепят и от други политици. Преди време комисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген обвини България, че пречи за създаването на балкански митнически съюз. По-късно комисарят отрече да е казвал такова нещо, но швейцарският вестник “Тагесанцайгер” публикува статия с идентично съдържание по същото време. А е известно, че Ферхойген обича да прокарва нестандартните си идеи чрез различни немскоезични вестници. След решенията на Европейския съвет в Гьотеборг оставачите България и Румъния вече официално бяха изолирани в отделна група без шанс за присъединяване към ЕС през 2004 г. През последния месец комуникацията между Европейската комисия и Европейския парламент за необходимите промени в структурите на съюза с оглед на приемането на нови членки също изключват България и Румъния.
Така че регионалните инициативи крият определен риск за София и Букурещ, особено ако двете страни са все така мудни в

Необходимите реформи

Бързото посещение на Майкъл Лий е достатъчно показателно за опасенията на Европейската комисия. Лий беше представител на комисията в Чехия, когато смяната на правителството на Вацлав Клаус със социалдемократите доведе до административен хаос и се появиха дори съмнения дали Прага ще бъде поканена за преговори с ЕС.
Смяната на администрацията в България със сигурност е притеснила Лий, но едва ли това е най-важното. Главният преговарящ имаше най-съдържателна среща с вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев. Освен напомнянето за сериозното изоставане на България Лий подсказа на Василев, че скоростта на реформите е основен показател в преговорите за присъединяване към 15-те. Главният преговарящ индиректно е намекнал, че и тази година България няма да бъде определена за функционираща пазарна икономика. Това автоматично означава, че София не може да се надява да се доближи до “отличничките” в надпреварата за ЕС. Въпреки всичко София трябва да ускори хода на преговорите с Брюксел и да забрави за датата 2007 г., която беше определена от старото правителство като срок за присъединяване към евросъюза. Ако България чака дотогава, ще се повтори ситуацията с НАТО, когато разочарованието от новите членки поставя под съмнение възможността за следващ кръг на разширяване на северноатлантическия пакт. В предстоящите няколко месеца новото правителство, ако има желание за бързо присъединяване към ЕС, трябва да проведе консултации в столиците на 15-те и да се опита да придвижи датата за членство на България по-напред, защото това е поне формален повод преговорите със страната да се водят с по-ниско темпо. Оправданията на Брюксел за липса на административен и финансов капацитет за приемането на повече страни не са съвсем оправдани. Допреди две години се говореше, че само шест страни могат да бъдат приети преди 2006 г. (докогато е разчетен евробюджетът), докато в момента нараснаха на десет. Очевидно Брюксел е готов на компромиси и ако бъде убеден, едва ли ще е проблем да прибави още две страни.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал