С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 авг 2001, 0:00, 2584 прочитания

Сезонът на дървоядите

Над 46 000 декара гора изгоряха от началото на годината. На дневен ред е прибирането на плячката от огньовете през миналото лято

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Температурата в Сакар през лятото се движи около 40 градуса. Пътищата са тесни и често свършват ненадейно в полето, а гледките наоколо са скучни - голи пожълтели бърда, села с по десетина къщи и мудни стада добитък. Оживено е само на хълма над село Йерусалимово, по чиято главна улица “Палестина” само преди минути са минали колите на горските и пожарникарите. Отдалеч мястото на пожара се вижда по високия стълб дим, а с наближаването към него въздухът се изпълва с черни животинки - дървояди. Те се появяват след всеки горски пожар. За деня този е четвъртият. Нощем кладите са доста повече и осветяват на по няколко километра дори главния път от Ямбол до след Стара Загора.
Това е положението в цяла Югоизточна България. Официалната версия, поддържана в един глас от лесничеи, служители на държавни ведомства и фирми, е, че пожарите възникват без умисъл: от високите температури, по невнимание, заради палене на стърнища, светкавици, неспазване на елементарни противопожарни правила и ниската екологична култура на посетителите в горите и работещите в тях. Според данните на Министерството на околната среда и водите 90% от пожарите тръгват от стърнищата. По данните на Националното управление по горите пък от стърнищата се предизвикват две трети от пожарите. Според агроминистъра Мехмед Дикме този процент е 80. Въпреки това експертите от Министерството на околната среда и водите не изключват и възможността за умишлени палежи, тъй като при установяване на причините се оказва, че много от пожарите започват след запалване на гората от няколко страни, което не може да стане по естествен начин. Единствено министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова досега си е позволила обаче публично да изрази съмнението, че е възможно в палежите да има умисъл. Недоизказани подозрения в тази посока изразява например и шефът на лесничейството в Свиленград Петър Недялков. “Сред населението се говори, че пожарите са причинени от търговци на дърва, но няма доказателства за това”, обяснява той. “Вярно е, че интерес от пожарите могат да имат някои от преработвателните предприятия в страната и фирмите - износителки на дървесина, но това много трудно може да се докаже”, обясни и Николай Кенанов, директор “Координация на РИОСВ” към екологичното министерство. Издадените през миналата година от дирекциите на МОСВ актове за умишлени палежи при 1710 пожара са 250, а от МВР - 400.

Статистиката

на земеделското министерство за възникналите пожари също е достатъчно черна, за да се призове обществото към засилено внимание. За 2000 г. пожарите у нас са били 1710, а общата сума на загубите от тях тогава беше 30.7 млн. лв. Възникналите в националните паркове пожари миналата година са били 27, като са засегнати 9477 декара площ, от която 1669 декара иглолистна дървесина, 2400 декара клек и 359 декара широколистна гора, сочат още данните на МОСВ. Най-големи загуби имало от пожара в национален парк “Рила”, при който са изгорели 900 декара бяла мура и 2400 декара клек. До момента от пожарите няма засегнати площи от защитените територии в страната.

Технологията на бизнеса

Каналният начин за добив на дървесина за фирмите е да се явят на провежданите от държавните лесничейства търгове за избор на добивни фирми, чиято технология се урежда от Инструкция 33 на земеделското министерство за отдаване право на ползване в горите от Държавния горски фонд. Въпросната наредба, която беше променяна три пъти през миналата година, от доста време е обект на сериозни критики от работещите в бранша, а слабостите й се признават и от ръководството на Националното управление по горите. Сред тях е например правото на ръководителите на държавните лесничейства след съгласуване с регионалното управление по горите да дописват допълнителни условия към кандидатите за участие в търговете, както и да променят по същата процедура тежестта на различните елементи от офертите на кандидатите при оценката им.
По същата наредба и по същия ред се организират и търговете за избор на фирми, които да извършват дърводобив от обгорени масиви. И при двата случая минималните тръжни цени се определят от местното държавно лесничейство и се одобряват от началника на регионалното управление по горите. Разликите са две. Първо, при обгорялата дървесина стартовите тръжни цени са по-ниски и същото важи за постигнатите при наддаването цени и, второ, според Инструкция 33 насажденията, засегнати от пожари, се отдават с предимство чрез преговори с кандидатите, а не основно чрез търгове, както е при здравата дървесина. Хора от бранша твърдят, че на търговете обгорялата дървесина се продава на три пъти по-ниска цена от обикновеното. Впрочем търговете и преговорите, провеждани тази година за избор на такива фирми, са за площите, обгорени през рекордната по пожари 2000 г. “Най-ранният период за влизане в опожарената гора е през есента, като задължително трябва да е имало валежи преди това. След това дървесината трябва да се инвентаризира и чак тогава да започне да се изсича”, обясни Тони Кръстев, началник на Националното управление по горите. Лесничеите обаче твърдят, че след пожар дървесината трябва да се изсича веднага, защото в противен случай я поразяват вредители, което я унищожава. По данни на някои лесничейства 80% от обгорялата през миналата година дървесина все още стояла неизсечена. “Около 800 - 900 хил. кубични метра от изгорелите гори от 2000 г. е неотсечена и вече не става дори и за огрев. От бързото изсичане на обгорелите масиви зависи запазването на качеството на дървесината”, коментира Олимпий Кръстев, заместник-председател на Браншовата камара на дървопреработвателите. Обикновено при изгарянето на трупите, ако те се изсекат веднага, кората на дърветата изгаря, но сърцевината им се запазва, така че тя може да бъде използвана за преработка, обясняват обаче лесничеите.
Според справката на НУГ при проведените на територията на регионално управление Кърджали търгове за добив на дървесина тази година средната постигната цена за кубик здрава иглолистна дървесина е 31.64 лв., докато средната цена за кубик опожарена дървесина е 18.44 лв. Има и райони като Стара Загора например, където цената е една и съща за здрава и опожарена дървесина, но те са сравнително по-малко. Не навсякъде и цените са такива. На територията на лесничейството в Свиленград например при тазгодишните търгове за сеч на обгоряла от миналата година дървесина стартовите цени са били 3.60 лв. за кубик, а реалната цена стига до 5-6 лв., обясни зам.-директорът на лесничейството Розалин Джевелеков. Там най-големите масиви са спечелени от “Аида лес” - Хасково, “Мах” - Кърджали, и “Малкин” - Пловдив. В Ямбол и Елхово търговете са спечелени от “Колхида” ООД и “Кроношпан” - Бургас, при цени между 8 и 12 лв. на кубик.
Общо до 16 юли тази година отдадената за сеч опожарена от 2000 г. дървесина е 485 868 кубични метра лежаща маса, сочат данните на НУГ. По данни на Браншовата камара на дървопреработвателите износът на обгоряла дървесина вървял на цени около 25 долара на кубичен метър.

Основните потребители

на обгорялата дървесина са предприятията за производство на хартия, които в момента разполагат с доста големи наличности. От съседните страни такава дървесина се купува от дървопреработвателните предприятия в Гърция и Турция. Най-големият износител е фирмата “Брезите” - Кърджали, която превозва по два тира с дървесина до Гърция всяка седмица, каза още Олимпий Кръстев. Според него в момента турските фирми не купували заради финансовата криза в страната. Освен това предприятията поставяли изисквания дървесината да е предварително обработена, което оскъпявало износа.
Самата технология на бизнеса с обгоряла дървесина не е проста. След като плати на лесничейството цената на кубик и добие дървесината, фирмата има избор между две опции - едната е да продаде количествата на българско предприятие. Реално обгорялата дървесина може да се използва само за целулозно-хартиената промишленост, за влагане в талашит като технологична дървесина и за производство на дървени въглища. В Югоизточна България заводите, които основно изкупуват такава суровина, са “Целхарт” - Стамболийски, и “Кроношпан” - Бургас, бившето “Булес”. “Годишно купуваме по 300 000 тона технологична дървесина изключително от България. Вносната суровина не е толкова качествена. Изкупуваме само обгоряла дървесина, като цените са търговска тайна, но няма разлика между тези за обгорял и тези за здрав материал”, обясни техническият директор на “Кроношпан” Йорган Фьокнер.
Според фирми от бранша цената, плащана от българските фабрики за тон технологична дървесина, е около 30 лв. и е спаднала спрямо миналата година поне с пет лева в резултат от свръхпредлагането. Също според представители на добивните фирми “Кроношпан” всъщност не купува големи количества суровина, а заводът в Стамболийски е избягван като купувач най-вече заради нередовните разплащания с доставчиците.
Втората опция за добитата технологична дървесина е тя да се изнесе. По данни на НУГ традиционни пазари за българския дървен материал са Гърция, Турция, Македония и в малки количества ценна дървесина се изнася за Австрия и Италия, Кипър, Югославия. Турция от две години е отпаднала като вариант за износ заради икономическата криза там. За Македония износ също почти няма, така че най-голям потребител остава Гърция. Затова и гледката на колони тежкотоварни камиони с дърва е повече от обичайна на ГКПП - Ново село. Дървесината се изнася в някои случаи от самата дърводобивна фирма, а в други - чрез посредници. По неофициални данни само през юли от Ново село за Гърция са заминали 1250 камиона с дървесина. Хора от бранша твърдят също така, че през Гърция дървесината заминавала направо за Ливан. В Гърция фабриките за целулоза и хартия и талашитени плочки, ползващи българска суровина, са две - в

Комотини и Акритис

Техните изкупни цени за технологична дървесина са около 80 марки на тон. Ако избере варианта с посредник обаче, добивната фирма получава от него 40 марки за тон. Останалите са за посредника и за поетите от него разходи - основно за навло на транспортната фирма. Според някои посредници, пожелали анонимност, тарифата на превозвачите стига до 30 марки на тон за превоз до гръцките заводи. Затова и търговците са категорични, че е абсурдно да се изнася дървесина, добита в Северна България, тъй като разходите за транспорт биха свели печалбата за търговеца до нула.
Ако се тегли чертата, излиза, че за дървесина, за която е платила на лесничейството между 5 и 10 лева (за района на Сакар), добивната фирма може да получи 40 марки от посредник износител. Печалбата е очевидно по-висока от тази при здрава дървесина, за която цените на търговете са по-високи. Същото важи и при реализация на вътрешния пазар - добитата на по-ниска цена суровина се продава на целулозните комбинати на цена, равна на тази, която те плащат за здрава дървесина.
“Това обаче не означава директно, че тези фирми организират палежите, за да получат право на сеч срещу по-ниска такса. Таксите понякога наистина са по-ниски, но фирмата няма гаранция, че точно тя ще бъде избрана на предстоящия търг”, обясни търговец, предпочел анонимност.
Още през април тази година обаче тогавашният зам.-министър на земеделието, отговарящ за горите, призна, че доста лесничеи би трябвало да бъдат уволнени именно заради произволи при организацията на търговете. Освен това позволяващата такива произволи Инструкция 33 все още не е променена.

Горските велможи

Най-големите износители на дървесина са “Брезите” АД - Кърджали, “Странджалес” - Бургас, “Семково-99” АД - Белица, “Рея-Елена Будовска” ЕООД - Хасково, “Еледжик 99” АД - Ихтиман, “Струмалес” АД - Кюстендил, ЕТ “Хелиос 91” - Хасково, “Ирпе-Т.Даскалов” - Хасково, “Ертанком” ООД - Благоевград, ЕТ “Мари-комерс-М.Пецева” - Петрич. Сред крупните посредници в бизнеса в Югоизточна България пък са ЕТ “Тодор Даскалов”, ЕТ “Кипарис-Калофер Калоферов”, ЕТ “Димо Петридис”, ЕТ “Старите дъбове”, СД “Финес Джес”.
Режимът за износ е регистрационен, като земеделското министерство издава удостоверения за износ на база предварително заявени количества. До 31 юли тази година удостоверенията за износ са 452.
Самият износ на дървесина от България не е голям като обем. Според данни на Агенция “Митници”, ако за 2000 г. износът на дървесина от всички видове е бил общо 515 405 тона, от които за първото полугодие са изнесени 246 588 тона, от началото на 2001 г. до настоящия момент износът е на общо 195 528 тона. Според статистиката на Националното управление по горите към земеделското министерство, където износът на видовете дървесина се класифицира според предназначението й, най-голям е износът тази година именно на иглолистна технологична дървесина (каквато е опожарената) - 160 960 тона.
При тези сравнително малки количества на износа не е чудно, че българските заводи се радват на свръхпредлагане. Според данни на НУГ годишният добив на дървесина у нас е пет млн. кубика. Приблизително толкова е и годишното потребление на дървопреработващите предприятия. За 2000 г. общо износът на дървесина е представлявал четири на сто от добива.
Макар и неголям като общ обем обаче, износът е основна възможност за пласмент на доста добивни фирми именно от Югоизточна България основно заради пълната задоволеност на вътрешния пазар в региона. Така че очевидно евентуалната забрана за износ на дървесина, каквато се обсъждаше в МОСВ през изминалата седмица, не би се отразила осезаемо на макрониво, но за сметка на това ще удари доста предприемачи в Сакар.
Ако оставим настрана бизнеса на търговците с обгорели дървета, за бумa на пожарите през отделните години има и други причини. От данните на НУГ ясно си личи, че такъв прираст има първо - при старта на възстановяването на земята на старите й собственици - през 1993 г., и след това - при старта на възстановяването на горите от 1998-1999 г. Тоест съществува тезата, че вместо да търсят необходимите им първоначално 19 броя, а сега 3 вида документи, за да получат право да секат, частните стопани предпочитат да подпалят дървесните насаждения на собствената си земя, за да секат без проблем.
Друга теза на някои лесничеи е, че пожарите се предизвикват умишлено от безработни в Югоизточна България, които се надяват да получат работа около разчистването на терените и предстоящата сеч.

Проблемът “Стърнища”

Както повечето лесничеи от Югоизточна България, така и някои кметове и самият шеф на Националното управление по горите Тони Кръстев признават, че огромна част от пожарите в горите възникват в резултат от запалване на стърнища от стопаните им. Подпалването първо е най-лесният и евтин начин за почистване на терените преди оран и, второ - според стопаните бързият фронт на огъня осигурява естествено наторяване на почвата и я прави особено плодородна.
От две години обаче подпалването на стърнищата е забранено. Преди влизането на забраната в сила практиката беше да се подорават определените за изгаряне стърнища и подпалването да става по график под контрола на пожарникари, горски и самите стопани, разказаха от кметството на село Момково, Свиленградско. В момента обаче стопаните, страхувайки се от забраната, палят масивите си, без да ги подорават, привечер или нощем и просто си тръгват. Така огънят остава без никакъв контрол и преминаването му към близък горски масив е безпрепятствено, след като не е направена бразда.

Средни цени на търговете за сеч на видове дървесина по райони за 2001 г. (в лв. за куб.м)

    едра средна дребна
Бургас здрава иглолистна 29.33 8.98 6,74
  опожарена иглолистна 24.12 8.06 5.82
  здрава широколистна 41.17 9.16 8
Благоевград здрава иглолистна 43.16 16.26 8,50
  опожарена иглолистна 35.6 11.75 6.45
Кърджали здрава иглолистна 31.64 13.91 10.35
  опожарена иглолистна 18.44 10.84 7.78
  здрава широколистна 31.14 12.7 7.79
  опожарена широколистна 31.68 11.17 6.19
Сливен здрава смесена 37.86 9.57 6.74
  опожарена смесена 30.1 9.77 6.48
Ст. Загора здрава иглолистна 27.91 10.52 7.21
  опожарена иглолистна 27.91 10.52 7.21
  здрава широколистна 56.41 13.27 8.57



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове Уикенд новини: Кандидатът за правосъден комисар разследван за корупция, БСП избра кметове

Саудитска Арабия намали производството на петрол след атака с дронове, фоторепортер на "Клуб Z" е арестуван

15 сеп 2019, 976 прочитания

БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София 1 БСП окончателно утвърди кандидатурата на Мая Манолова за кмет на София

След скандал с местната структура Националният съвет на БСП номинира Анелия Клисарова за кмет на Варна

15 сеп 2019, 749 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Вторият ешелон вече се попълва

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг