Юридически спорове за собствеността спъват концесиите на пристанищата

Частните терминали в страната се опасяват от усложнения след “национализацията” им

Спорове на чиновници за собствеността на държавата и неясни нормативи блокират процедурата по преобразуване на пристанищата от частна в публична държавна собственост. Това спъва и възможността за отдаване на пристанищата на концесии, тъй като конкурс за избор на концесионер не може да бъде обявен, преди терминалите да станат публична държавна собственост. Това съобщиха експерти от Министерството на транспорта и съобщенията пред “Капитал”. Процедурата по трансформиране на пристанищата в публична държавна собственост закъснява вече с повече от половин година. С нейното приключване се очакваше през 2001 г. да започне и обявяването на концесии за терминалите, за които има заявен инвеститорски интерес още от средата на миналата година. Според приетия през февруари миналата година Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България трансформирането на собствеността на пристанищата трябваше да стане в срок до 14 декември 2000 г. Нормалната процедура в този случай е контролният орган в лицето на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” към Министерството на транспорта

Да прекрати достъпа до пристанищата

коментираха от министерството. В самия нормативен документ обаче няма ясна формулировка какво става, ако срокът не бъде спазен. По закон в публична държавна собственост трябва да бъдат преобразувани всички пристанища за обществен транспорт в страната. Общо в регистъра на този вид пристанища след обявяването на границите на публичната държавна собственост се очаква да бъдат включени 26 терминала. От тях за 20 от портовете процедурата по преобразуване на собствеността е стартирала. Това са частните държавни терминали, които са обединени в шест еднолични търговски дружества в градовете Варна, Бургас, Лом, Русе и Видин. От тях акт за публична държавна собственост има единствено “Пристанище Видин” ЕООД, който е издаден на 12 юли тази година. За останалите шест пристанища, които са преминали в частни ръце след приватизация на държавни предприятия, процедурата по прехвърляне на собствеността не е стартирала. Частните пристанища, които се очаква да преминат под суверенните права на държавата, са “Дунавски драгажен флот” АД - Русе, “Дунавски драгажен флот” АД - Силистра, “Лесил” - Силистра, “Поларис 8” ООД - Силистра, “СОМАТ” АД - Видин, и “Пристанище Петрол” - Варна.
Основният спор, който се води между чиновниците в транспортното министерство и спира процеса на трансформиране на собствеността на държавните пристанища, е

Дали да се актува цялата земя

като публична държавна собственост. Според експертите на ИА “Пристанищна администрация”, където се определят границите на пристанищата, за публична държавна собственост трябва да се обяви цялата земя, включена в капитала на пристанищните дружества, за да не се наруши технологичната цялост на обработка на товарите и да не се блокира възможността за концесиониране на цели терминали. По тази причина администрацията е направила схема на границите на публичната държавна собственост, в която е вписала цялата земя на пристанищата. От дирекция “Структурна реформа” към министерството обаче, където се одобрява схемата с границите и се издава заповед до областния управител за издаване на акт за публична държавна собственост, отказват да актуват цялата земя. Оттам смятат, че за публична трябва да се обяви само част от земята с пристанищните съоръжения върху нея, а прилежащата инфраструктура да остане частна държавна собственост, независимо дали се осигурява завършен технологичен цикъл по обработка на товарите. “Това ще ограничи възможностите за инвестиции на бъдещите концесионери на пристанищата, защото ще се налага да се сключват допълнителни договори за стопанисването на някои площи”, коментира шефът на пристанищна администрация Атанас Андреев. “Заповедите за обявяване на пристанищата за публична държавна собственост се издават съгласно разпоредбите на закона”, коментира пък изп. директор на Дирекция “Структурна реформа” Валентин Гълъбов. Според чиновници от министерството проблемът се корени в самия нормативен акт, тъй като

Нямало точна дефиниция

за границите на земята и прилежащата инфраструктура. В самия документ е посочено, че публична държавна собственост са земите, върху които са разположени пристанищните съоръжения, земите под откритите и закритите складове, както и прилежащите водни площи в пристанищата. Явно обаче този регламент среща различно тълкуване от отделните органи към министерството и е причина за противоречията около собствеността на пристанищата. Спорове за границите на публичната държавна собственост се водят за терминалите към пристанищата Варна, Бургас и Лом. За “Пристанище Русе” процедурата все още не е стартирала. Допълнителна пречка за забавяне на процеса е и наличието на реституционни претенции за някои от терминалите. Такива претенции има за “Пристанище Созопол” към порт Бургас, терминалa Варна-запад към “Пристанище Варна” и терминалa Русе-изток към “Пристанище Русе”.
Противоречия в закона пък са основната пречка за актуване на частните портове като публична държавна собственост. Част от собствениците на тези терминали са подали заявки в транспортното министерство за вписването им в регистъра на пристанищата за обществен транспорт, но процедурата по трансформиране на собствеността не е започнала. Собствениците на пристанища, които задължително трябва да преминат под правата на държавата, засега отказват да си издадат необходимите за актуване на земята документи, тъй като в закона никъде не е упоменато как ще ги възмезди държавата в този случай, нито е посочено каква ще е процедурата по концесиониране. Причината е, че на практика тази процедура представлява национализация на частните терминали.
Такава е ситуацията например с “Пристанище Петрол” - Варна, и СОМАТ - Видин, които извършват обществен транспорт и по разпоредбите на закона задължително трябва да преминат под правата на държавата. За да се разреши този проблем, от транспортното министерство предлагат със законодателни промени да се регламентира възможността

Частниците по право да получават концесията

Такава възможност например законът за концесиите дава на държавните оператори. Според регламентите на този закон държавните предприятия могат да получават концесията без търг или конкурс, ако участват в съдружие с частни фирми и дялово участие, не по-малко от 25 на сто. Другата възможност е в закона за пристанищата да се даде право за изграждане на терминали за обществен транспорт и върху частни земи. Най-големият парадокс в закона е, че в него въобще липсва понятието частно пристанище и никъде не е регламентирано какво става със завареното положение, какъвто е случаят с тези шест пристанища, които са преминали в частни ръце след приватизация на държавни предприятия.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал