Великденската вълна застигна приватизацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Великденската вълна застигна приватизацията

Великденската вълна застигна приватизацията

В мерките на НДСВ в областта на раздържавяването експертното мнение е гарнирано с политически фойерверки

579 прочитания

“РМД остават в историята”, заяви вицепремиерът Николай Василев четири седмици след поемането на Министерството на икономиката. Макар и с една идея по-малко радикални от записаните в предизборната програма на НДСВ първите мерки в областта на приватизацията, наричана болното място на управлението на СДС, вече са факт. Обявеното включва пълно премахване на РМД и на преговорите с потенциални купувачи, както и преустройство на приватизиращите институции.
Премиерът Сакскобургготски отново изненада всички, включително и част от собствения си екип с обявените мерки. Засега не е ясно дали тези в областта на раздържавяването ще са единствените такива, или ще има и други след обявяването на икономическата програма на правителството. По всичко обаче изглежда, че обещанията за превръщането на Агенцията за приватизация в компания за управление на държавното имущество, ръководена от неполитически мениджмънт и под контрола на изпълнителната власт, остават на заден план.

Дотук с РМД

Пълната отмяна на преференциите за работническо-мениджърските дружества беше залегнала още в предизборната програма. “Работническо-мениджърските дружества често ставаха причина за отхвърляне на истински стратегически инвеститори”, коментира вицепремиерът Николай Василев. За същото се обяви и съветникът на НДСВ и икономическата комисия на парламента Владимир Каролев. Оценките за тази популярна мярка обаче не са съвсем еднозначни. “Премахването на преференциите за РМД е все едно да забраниш носенето на оръжие само защото държавата не може да контролира употребата му. Същото е и с преговорите с потенциални купувачи - явно е бил предпочетен по-лесният начин”, коментира Александър Съботинов, бивш изпълнителен директор на АП и настоящ директор на “Райфайзен инвестмънт”. “Прилагането на ясна система на оценка на офертите би било не по-малко ефективно. Все още има немалко предприятия и обособени части, за които единствен възможен купувач са именно РМД”, допълни той.
Друга оспорвана мярка е премахването на

Преговорите с потенциални купувачи

за запазването на които се обяви и част от икономическия екип на НДСВ. “Над 90% от сделките за сливания и придобивания в света се извършват чрез преговори с потенциални купувачи. Този метод обаче трябва да се използва както трябва”, заяви Владимир Каролев. “Преговорите не бива да се отричат като метод, особено при преговори с големи мултинационални компании”, коментира Стамен Тасев, директор на “Нютон Файненс България”. “Според мен би било по-адекватно да се забрани достъпът на депутати до сградата на АП”, коментира той.
“Всеки метод за приватизация се избира от съответния държавен орган. След като не одобряват определен метод, управляващите могат просто да не го предпочитат занапред”, коментира бившият министър на промишлеността Александър Божков, сега шеф на Центъра за икономическо развитие. Според него големи държавни компании като Булгартабак и дружествата в енергетиката е невъзможно да бъдат продадени без преговори под една или друга форма. “Хората, които предлагат това, явно никога не са участвали в подобно нещо. Решаването на цялата съвкупност от сложни въпроси, които възникват по време на приватизационната процедура, няма начин да стане по друг начин освен чрез преговори. Не може още при първоначалното определяне на условията за конкурса да се предвидят с пълна точност всички проблемни области, които могат да възникнат”, коментира Божков.
Темата за

Отделен следприватизационен контрол

извън системата на АП не беше записана в предизборната програма на НДСВ. Тя обаче фигурира между четирите мерки, споменати от премиера в неговото икономическо обръщение, и беше подкрепена от вицепремиера Василев, който заяви, че държавата ще поощрява влизането на инвеститори в проблемните дружества, приватизирани от РМД. Създаването на такъв специализиран орган с неясен статут, ръководство и критерии със сигурност засилва опасенията за нездрав интерес на част от новите управляващи към следприватизационния контрол като средство за осъществяване на икономически натиск.
Освен неяснотата около този орган около него има и чисто технически неизвестни. “Идеята по принцип е добра, такъв орган трябваше да има още от самото начало на процеса. Сега има повече от десет приватизиращи органи, всеки от които със свой архив от договори, допълнителни споразумения и т.н. Представете си всичко това като папки с документи и всички усложнения, които произтичат от тяхното местене от едно място на друго, дори да не говорим за злонамереност на служителите. Във всяко ведомство има “памет” за сделките, за основанията за евентуални анекси към договорите. Не е по силите на никой днес, десет години след началото на раздържавяването, тепърва да прегледа и да обхване целия архив по сделките на всички ведомства. Има чисто технически проблеми, които могат да опорочат идеята, ако не се действа внимателно”, коментира бившият вицепремиер Божков.

АП става единствен приватизиращ орган

Тази мярка беше изрично записана и в предизборната програма на НДСВ и е най-малко оспорваната от споменатите в обръщението на премиера. “Това би отнело известно време, но е стъпка в правилната насока, това е верният начин за уеднаквяване на критериите на различните ведомства при сходни сделки. Не е нормално две отделни министерства да продават почивните си станции например и това да става по коренно различен начин и цена”, коментира Стамен Тасев. “При всички останали ведомства има конфликт на интереси - техни служители са едновременно в директорски бордове и в същото време други техни служители отговарят за раздържавяването. АП е специализираната институция за това”, смята Александър Съботинов.
До два месеца управляващите обещаха нов закон за приватизацията, по който ще работи работна група към икономическа комисия на НС от септември. Така до края на обещания в предизборната програма на НДСВ тримесечен срок за промени в законодателството в областта на раздържавяването остава не повече от месец и половина.

“РМД остават в историята”, заяви вицепремиерът Николай Василев четири седмици след поемането на Министерството на икономиката. Макар и с една идея по-малко радикални от записаните в предизборната програма на НДСВ първите мерки в областта на приватизацията, наричана болното място на управлението на СДС, вече са факт. Обявеното включва пълно премахване на РМД и на преговорите с потенциални купувачи, както и преустройство на приватизиращите институции.
Премиерът Сакскобургготски отново изненада всички, включително и част от собствения си екип с обявените мерки. Засега не е ясно дали тези в областта на раздържавяването ще са единствените такива, или ще има и други след обявяването на икономическата програма на правителството. По всичко обаче изглежда, че обещанията за превръщането на Агенцията за приватизация в компания за управление на държавното имущество, ръководена от неполитически мениджмънт и под контрола на изпълнителната власт, остават на заден план.

Дотук с РМД

Пълната отмяна на преференциите за работническо-мениджърските дружества беше залегнала още в предизборната програма. “Работническо-мениджърските дружества често ставаха причина за отхвърляне на истински стратегически инвеститори”, коментира вицепремиерът Николай Василев. За същото се обяви и съветникът на НДСВ и икономическата комисия на парламента Владимир Каролев. Оценките за тази популярна мярка обаче не са съвсем еднозначни. “Премахването на преференциите за РМД е все едно да забраниш носенето на оръжие само защото държавата не може да контролира употребата му. Същото е и с преговорите с потенциални купувачи - явно е бил предпочетен по-лесният начин”, коментира Александър Съботинов, бивш изпълнителен директор на АП и настоящ директор на “Райфайзен инвестмънт”. “Прилагането на ясна система на оценка на офертите би било не по-малко ефективно. Все още има немалко предприятия и обособени части, за които единствен възможен купувач са именно РМД”, допълни той.
Друга оспорвана мярка е премахването на

Преговорите с потенциални купувачи

за запазването на които се обяви и част от икономическия екип на НДСВ. “Над 90% от сделките за сливания и придобивания в света се извършват чрез преговори с потенциални купувачи. Този метод обаче трябва да се използва както трябва”, заяви Владимир Каролев. “Преговорите не бива да се отричат като метод, особено при преговори с големи мултинационални компании”, коментира Стамен Тасев, директор на “Нютон Файненс България”. “Според мен би било по-адекватно да се забрани достъпът на депутати до сградата на АП”, коментира той.
“Всеки метод за приватизация се избира от съответния държавен орган. След като не одобряват определен метод, управляващите могат просто да не го предпочитат занапред”, коментира бившият министър на промишлеността Александър Божков, сега шеф на Центъра за икономическо развитие. Според него големи държавни компании като Булгартабак и дружествата в енергетиката е невъзможно да бъдат продадени без преговори под една или друга форма. “Хората, които предлагат това, явно никога не са участвали в подобно нещо. Решаването на цялата съвкупност от сложни въпроси, които възникват по време на приватизационната процедура, няма начин да стане по друг начин освен чрез преговори. Не може още при първоначалното определяне на условията за конкурса да се предвидят с пълна точност всички проблемни области, които могат да възникнат”, коментира Божков.
Темата за

Отделен следприватизационен контрол

извън системата на АП не беше записана в предизборната програма на НДСВ. Тя обаче фигурира между четирите мерки, споменати от премиера в неговото икономическо обръщение, и беше подкрепена от вицепремиера Василев, който заяви, че държавата ще поощрява влизането на инвеститори в проблемните дружества, приватизирани от РМД. Създаването на такъв специализиран орган с неясен статут, ръководство и критерии със сигурност засилва опасенията за нездрав интерес на част от новите управляващи към следприватизационния контрол като средство за осъществяване на икономически натиск.
Освен неяснотата около този орган около него има и чисто технически неизвестни. “Идеята по принцип е добра, такъв орган трябваше да има още от самото начало на процеса. Сега има повече от десет приватизиращи органи, всеки от които със свой архив от договори, допълнителни споразумения и т.н. Представете си всичко това като папки с документи и всички усложнения, които произтичат от тяхното местене от едно място на друго, дори да не говорим за злонамереност на служителите. Във всяко ведомство има “памет” за сделките, за основанията за евентуални анекси към договорите. Не е по силите на никой днес, десет години след началото на раздържавяването, тепърва да прегледа и да обхване целия архив по сделките на всички ведомства. Има чисто технически проблеми, които могат да опорочат идеята, ако не се действа внимателно”, коментира бившият вицепремиер Божков.

АП става единствен приватизиращ орган

Тази мярка беше изрично записана и в предизборната програма на НДСВ и е най-малко оспорваната от споменатите в обръщението на премиера. “Това би отнело известно време, но е стъпка в правилната насока, това е верният начин за уеднаквяване на критериите на различните ведомства при сходни сделки. Не е нормално две отделни министерства да продават почивните си станции например и това да става по коренно различен начин и цена”, коментира Стамен Тасев. “При всички останали ведомства има конфликт на интереси - техни служители са едновременно в директорски бордове и в същото време други техни служители отговарят за раздържавяването. АП е специализираната институция за това”, смята Александър Съботинов.
До два месеца управляващите обещаха нов закон за приватизацията, по който ще работи работна група към икономическа комисия на НС от септември. Така до края на обещания в предизборната програма на НДСВ тримесечен срок за промени в законодателството в областта на раздържавяването остава не повече от месец и половина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.