Гледайте на запис конференцията: "Банките и бизнесът"
Close

Нови дрехи за бизнеса

Пакета от мерки на правителството:

Обнадеждаващи, притеснителни, реалистични, популистки, логични, погрешни, радикални, частични… Това е само част от богата палитра от оценки, които получи обявеният от премиера първи пакет от конкретни социално-икономически мерки на новото правителство. Осемте стъпки, планирани да влязат в сила през следващите няколко месеца, отприщиха вълна от коментари и анализи по няколко разбираеми причини. Те са първите по-ясно дефинирани реформи, които обявява правителството; появата им в публичното пространство стана впечатляващо бързо след избора на кабинета; споменът от предизборните обещания е твърде пресен и изкушението за сравнение е голямо; част от мерките засега са рамкови и оставят широко пространство за разсъждения какъв конкретен вид биха могли да придобият.

Дотук добре...

Обнадеждаващи е най-често срещаната оценка за коментираните вече цяла седмица предстоящи реформи. Мерките изглеждат балансирани - част от тях ще се отразят негативно на бюджета и осигурителните фондове, а друга част - позитивно. Някои са в полза на бизнеса и домакинствата, други - напротив. Макар и само от осем точки, обявеният пакет практически обхваща почти всички основни послания, отправяни от Симеон Втори преди изборите, и повече или по-малко засяга всички домакинства и компании.
Съществен момент при представянето на мерките бе заявеното намерение да не се робува на акцента от предизборната програма на НДСВ за нулев бюджетен дефицит на всяка цена. Предимствата на балансирания бюджет са безспорни, но необходимостта от възможно най-бързо превключване на икономиката на по-висока предавка предполага жертви в рамките на разумното и затова настоящата прагматична позиция на финансовия министър акумулира повече плюсове, отколкото минуси. Още повече че през следващата година се очакват значителни приходи от големи приватизационни сделки, което значително ще облекчи финансирането на бюджетния дефицит. Адмирации заслужава и твърдата (засега) позиция да не се увеличават бюджетните заплати въпреки непопулярността на тази мярка.
Обявяването на мерките още преди да е готова цялата правителствена програма и особено проектобюджетът за следващата година осигуряват и стратегическо предимство за стартиращите през следващия месец преговори с Международния валутен фонд (МВФ) за сключване на ново споразумение. Независимо дали този ефект е търсен умишлено или не правителството сега ще разполага с коза “вече обещахме”, който макар и да не е най-силният като за пред МВФ, все пак помага.

А сега накъде

По част от заявените мерки (гаранционния фонд за микрокредитиране, реформите в митниците, нулевия данък при инвестиции) все още остават твърде много въпроси за изясняване. В зависимост от конкретните решения, които ще бъдат предпочетени във всяка една от тези сфери, резултатите могат да се различават съществено. Все още не е напълно ясно дали фондът за микрокредитиране само ще гарантира заеми, или ще субсидира и лихвите, кой ще има право да кандидатства за кредити и т.н. Не е сигурно дали ще поскъпне токът за бизнеса, какви точно ще са реформите в митниците и дали единственият приватизиращ орган - Агенцията за приватизация - ще поеме и банковата приватизация.
Най-големи са въпросителните около най-дискутираната мярка - намаляването на данъците. Въпреки заявленията, че фирмите, реализирали печалба, няма да плащат никакъв данък, ако я реинвестират, това вероятно няма да е точно така. В момента данък печалба се състои от две части - за републиканския и за общинския бюджет, и е много вероятно 10% ставка на общинския данък да се запази. Освен това министрите дават различни обяснения кога би могла да се ползва преференцията. В едни случаи като необходимо условие се посочва реинвестирането на печалбата в конкретни активи, а в други случаи необходимото условие е печалбата да не се разпределя като дивидент. Между двата варианта обаче има разлика - когато печалбата се задържи от дружеството като неразпределена печалба, може и да не се инвестира непременно в производствени активи. Не е ясно и дали преференцията в този или в някакъв променен вид би могла да се ползва от фирми, които финансират инвестициите си не от собствената печалба, а с кредити.
Тепърва ще се изяснява и дали ще има други промени в данъчните закони и какви ще бъдат те. За много фирми размерът на данък печалба не е от толкова съществено значение, колкото проблемите с ДДС (възстановяване на данъчен кредит, износа на услуги и други) и разпоредбите на Данъчно-процесуалния кодекс, който гарантират правото на държавата като привилегирован кредитор. “И за обикновения българин, и за този, който прави бизнес, са необходими политически, икономически и законодателни гаранции, че данъчните облекчения няма да бъдат неутрализирани чрез други утежняващи икономически механизми или няма да бъдат отнети през следващите години”, коментираха данъчни експерти от фирма “Интертакс”.
В крайна сметка обявеният от премиера пакет от мерки получи предимно позитивни оценки, особено от бизнессредите. Ефектът от предложените реформи обаче ще зависи и от необходимите промени в други области, определящи условията за бизнес - съдебна система и защита на правата на собственост, ограничаване на бюрокрацията, корупцията и нелоялната конкуренция и най-вече политическа воля всичко това да бъде реализирано без забавяне.


Подкрепяме мерките, очакваме следващите

На среща с вицепремиера Николай Василев и неговия екип бизнесът, представляван от Съюза на работодателите в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и БИБА, категорично подкрепи предложения от правителството пакет от мерки, но изрично подчерта, че го приема като първа стъпка по пътя към нормализиране на бизнессредата и очаква следващите. Освен принципната си подкрепа бизнесмените поставиха редица допълнителни искания, концентрирани около ДДС при износа на услуги, Закона за обществените поръчки, нелоялната конкуренция, постоянния диалог между бизнес и правителство.
“Предложените мерки решават симптоми, а важното е занапред да се търси решение за причините, раждащи проблемите”, заяви Кирко Кирков, председател на БИБА и шеф на “Юнион миниер Пирдоп мед”.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове