Трите хикса

Има едни проблеми, сериозни, познати и едновременно толкова сложни, че за тях се пише на принципа “или глупост, или нищо”. Поколенията са подобна тема-капан: всеки от нас принадлежи към някаква генерация, има емоционално мнение и не допуска етикети на едро.
В началото бях много изкушена да “поздравя” моето поколение, почти 30-годишните, със силна доза ретробитовизъм: паста за зъби “Поморин”, цвички, боза от шест, дъвки “Идеал”, лютеница “Първомай”, дънки “Панака”, банани само около Нова година, месо с връзки, портативен стан за часа по трудово, дезодорант “Дива река” за другарката по химия, плоча на “Модърн токинг”, рожден ден с “Фини млечни”, инсталация от щайга, “Копърка” и “Работническо дело”, опашка за “Шогун”, противогаз, “Колобок”, “Дъга”, “Средношколско знаме”, “Пиф”, сборник със задачи, ластик, балканче, фамилно свирукане от прозорците, миризма на печени чушки, “На всеки километър”, 100-те туристически обекта, петимата от РМС, шестте ястребинчета, манифестация, намалено поведение, “Балкантурист”, терен, блус, “върха!”, ТОХ-а, езикова гимназия, висше, Тунис, командировка, “мангизи”, Кореком, тоблерон, двукасетъчен касетофон, москвич, апартамент...
После си помислих, че е обидно и несправедливо портретът на цяло едно поколение да прилича на фактура от смесен магазин. Ами мечтите? Не ги помня, честно! Сигурно са били дръзки... двустайни. Много е вероятно още да бродят някъде между Ягодовите полета и Силиконовата долина.
Ние посрещнахме новия век в страшен хаос - уморени млади, инфантилни възрастни и деца, които бъркат “Досиетата Х” с досиетата на Държавна сигурност. Всички се оказваме попарени от миналото и даваме дефекти в настоящето. Въпросът е как да да станем “нормални”, как да престанем да мислим, че проблемът е в турското робство, в Тодор Живков, в кирилицата, в съседа. Проблемът е в мен.
Тук съвсем неуместно си спомням рекламата на парфюма на Слави - “Подушвам, че сме от една порода”? И се опитвам да си представя рекламното изречение преправено на “подушвам, че сме от едно поколение”. Нямаше да отива, освен това нямаше да е вярно. Поколението на Слави Трифонов според биологията и социологията е поколение и на музиканта Теодосий Спасов, актьора Самуел Финци, вицепремиера Николай Василев. Ако днес отворите лексикона на някой от IV “д”, ще разберете, че куп 11-годишни деца разпознават като своя породата на 35-годишния шоумен. Така излиза, че хронологичното, културно или друго разсичане на поколенията е привилегия само на науката. За нас остава по-важната задача: да идентифицираме “нашите хора”, да се опитаме да разберем другите и от това да произтече нещо добро. Глобално погледнато, различните възрасти навсякъде по света имат конфликти, разговарят трудно и се присмиват на гардероба си. Само че, ако в едно спокойно, подредено общество недоразуменията между поколенията са по-скоро на ниво жаргон и мода, в българския случай говорим за фатална дисхармония на ценности и идеали.
Между нас (част от нас) и нашите родители (не всички) безспорно има общи неща като несигурността - материална или емоционална, и може би вирусното примирение. Така заедно преболедувахме неизвестните на едно уравнение, което децата имат шанс да решат и да си спестят травмиращия социален кеч. Трите хикса са: кой съм аз, какво искам и какво мога.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал