Филчев срещу приватизацията

Главният прокурор проверява раздържавяването, иска държавен монопол във важните отрасли

“Следва да се прецени необходимо ли е да се приватизират държавни обекти и дейности, които имат съществено значение за националната сигурност и суверенитета на България, както и за живота на българите.” Не, това не е откъс от учебник по политикономия, писан преди 10 ноември 1989 г. за нуждите на ВИИ “Карл Маркс”. Това е пасаж от съобщението на Върховната касационна прокуратура от 11.09.2001 г., с което обвинител номер едно Никола Филчев обяви масирана кампания за проверка на всички раздържавени предприятия.

Съдебна деприватизация

- това е цивилизованият начин за възстановяване на справедливостта и законността в тази област, твърди Никола Филчев, без да уточнява какво би трябвало да означава този очевидно измислен от него термин. Очевидно висшият магистрат е търсил някакъв не чак толкова шокиращ синоним на думата национализация, както е прието да се нарича обратният процес на раздържавяването. На практика главният прокурор се обяви за преразглеждане на всички приватизационни сделки и практически повторно одържавяване на имуществото, преминало в частни ръце през последните години.
Шокиращото в случая е, че един от тримата най-висши представители на теоретично деполитизираната съдебна власт започва да си служи с фразеология, характерна за политиците. Така главният прокурор излезе далеч извън пределите на дадения му по конституция надзор за законност и започва да се произнася по целесъобразността на действията, предприемани от политическото ръководство на държавата. По всичко личи, че главният прокурор иска не просто да се бори срещу престъпността, но и да участва в управлението на държавата. Още по-смущаващо обаче е, че тезите, които Филчев открито застъпва, съвсем очевидно бият доста по-ляво и от позицията на “Позитано” 20.
“През последните години значително обществено имущество премина в частна собственост. Тази приватизация е съпроводена с груби и многобройни нарушения на закона. В резултат на това се задълбочи разделението на българското общество на

Бедни и богати

цели отрасли на българското стопанство бяха ликвидирани”, се казва още в декларацията на главния прокурор. В това отношение неговата гледна точка може би най-много се доближава до позицията на бившия промишлен министър Климент Вучев от правителството на Жан Виденов. В далечната 1995 г. той отказваше да продаде или да ликвидира губещи индустриални гиганти (като “Плама”, “Кремиковци”, “Стомана” - Перник, Авиокомпания “Балкан”, предприятията от въгледобива) и ги превърна в някакво гротескно подобие на социални учреждения, чиято единствена цел беше да работят нахалос и да осигуряват работни места за своя персонал. Дотациите, разбира се, идваха от джоба на всички данъкоплатци под формата на държавни субсидии. Те обаче никога не стигаха. Затова Климент Вучев беше препоръчал на предприятията да не връщат кредитите, които бяха изтеглили от българските банки - държавни или частни. В същото време на входа и на изхода на повечето от промишлените мастодонти стояха свързани с червения политически елит групировки, които приватизираха тяхната печалба, оставяйки загубите им за данъкоплатците. Това беше и една от причините за срива на финансовата система в края на Виденовия мандат.
Ако се съди по декларацията на главния прокурор, точно това е

Eпохата, за която Филчев се е затъжил

По това време неговият предшественик Иван Татарчев имаше кажи-речи неограничена власт. Наследникът на македонски комити обичаше да казва, че над него е само господ. Той можеше да налага и отменя арести и парични гаранции, той можеше да решава кой да бъде подслушван, той можеше да отстранява служебно както всеки един държавен чиновник (включително премиера и неговите министри), така и хора на изборни длъжности с изключение на депутатите.
Всъщност декларацията на Филчев изпълнява две функции - от една страна, е нова заявка за реставрация на обвинението, а от друга, е прехвърляне на негативите от несвършената работа в правораздаването върху останалите звена на съдебната система и изпълнителната власт. Повече от две години и половина прокуратурата се занимаваше със съставянето на списъци с “дела на специален отчет”, секретни съвещания и най-вече с кадрови интриги. Крайният резултат е, че Филчев се е капсулирал в своята бронирана цитадела на четвъртия етаж на столичната съдебна палата, заобиколил се е с група послушни военни прокурори и не желае да си общува с никой друг, включително и със своите подчинени от по-ниските нива.
Крайният резултат е, че до момента нито едно от шумните банкови дела, които се наблюдават директно от Върховната касационна прокуратура, не е доведено до успешен край. Дори самият Филчев признава, че половината от 56-те преписки на специален отчет са били върнати от съда за доразследване. Разбира се, главният прокурор се опитва да хвърли вината за забавянето върху самите съдии. По-вероятно е обаче разследванията действително да са били приключени надве-натри, и то не толкова защото прокурорите не са искали да си свършат работата, а заради това, че в ценностната система на недоверчивия Филчев критерият вярност, изглежда, стои над критерия професионализъм.

Неефективността в работата на прокуратурата

е толкова очевидна, че и главният прокурор, изглежда, вече е принуден да търси начин да си измие ръцете. Затова той се опитва да прехвърли вината върху другите две съдебни звена и предишното политическо мнозинство. “Съгласно конституцията прокурорът обвинява въз основа на доказателствата, събрани от следователя. А съдът осъжда виновните лица. Сега има думата съдът”, се казва в декларацията на Филчев, според когото още по времето на Костов прокуратурата се е опитвала да разследва случаите на незаконна приватизация, но тези нейни действия не получиха подкрепа от тогавашната изпълнителна власт.
На практика обаче всеки прокурор има почти пълен контрол над действията на следователите и може да му дава “задължителни указания”. Освен това обвинителят има право да извършва следствени действия и сам, както и обикновено се прави в по важните. На практика прокуратурата е била сезирана за по-голямата част от направените приватизационни сделки и няма основание да се оплаква от липса на формален повод за проверка на раздържавяването. Така че в това отношение Филчев и подопечните му би трябвало сами да поемат кръста си за несвършената работа. Главният прокурор не би трябвало да се оплаква и от политически натиск най-малкото защото самият той беше син зам.-министър на правосъдието. Освен това ситуацията е доста абсурдна, след като Филчев е издигнат до сегашния си пост с протекцията и след натиска на сините юридически шамани.
Декларацията на Филчев издава и нарастващата нервност в прокурорския лагер. До ушите на главния обвинител вероятно вече са стигнали витаещите слухове, че юридическото лоби в царското движение се готви да го отстрани. Подозренията на прокурор номер едно вероятно са се засилили покрай масовото назначаване на съдии в изпълнителната власт и специално на ниво зам.-министър в правосъдното ведомство.
Затова за пореден път Филчев се опита да заяви шумно и заплашително, че обвинителната функция не може да се упражнява от изпълнителната власт. Заплахата за проверка на приватизационните сделки трябваше да изстреля посланието на главния прокурор по първите страници на вестниците. За зла негова участ то се изгуби в тътена от експлозията на Световния търговски център в Ню Йорк...

Александър Божков, бивш вицепремиер и министър на икономиката:
“Според мен декларацията на прокуратурата има две страни. Инициативата е добра, защото е крайно време да се спрат спекулациите по въпроса за приватизацията, а това ще стане, когато прокуратурата се произнесе окончателно по многобройните сигнали, с които е засипана. От друга страна обаче, за да се изпълнят обявените намерения, се изисква голям човешки ресурс. Не съм сигурен доколко е по силите на органите да проверят всичко. По-добре е да се насочи вниманието към няколко големи сделки, за които има най-много сигнали. В противен случай може просто да не се довърши работата докрай. Хубаво е освен това още от началото на проверката прокуратурата да обяви кои сделки ще бъдат проверявани,за да могат граждани и институции, които имат някаква информация по тях, да подпомогнат разследването.”

Владимир Каролев, икономически съветник на НДСВ и на икономическата комисия на НС:
“Това именно е работата на прокуратурата - да проверява сигналите за нередности при приватизационни сделки. Не знам обаче защо това се обявява публично, би трябвало да се върши редовно от съответните органи.”

Васил Василев, председател на Съюза на работодателите в България:
“Проверките и преразглеждането на приватизационни сделки трябва да става само при наличие на конкретни обвинения и основания. Проверяващият трябва да ги съобщи на проверявания и ако проверката не ги докаже, да понесе някакви санкции за това, че е загубил времето на собственика на приватизираното предприятие. Масовата практика на преразглеждане на сделки е опит за прехвърляне на проблемите от болната глава на здравата и за обезкуражаване на почтените работодатели, каквито са повечето.
Трябва да се уточни какво се има предвид под преразглеждане и какви незаконосъобразности ще се търсят. В противен случай почтените собственици ще бъдат унижавани отново - ще бъдат принуждавани за пореден път да дават обяснения пред данъчни, трудови инспектори, ХЕИ и всевъзможни други чиновници за напълно законни неща.”

Кирко Кирков, председател на Българска международна бизнесасоциация (БИБА):
“Може би има някои приватизационни сделки, които изискват внимателно преразглеждане, но според мен това не са сделки, които включват стратегически чужди инвеститори като мажоритарни акционери. Под стратегически чуждестранни инвеститори имам предвид тези инвеститори, които представляват интересите на уважавани международни компании с международна репутация (включително пред акционерите си) за етичност на работа и стремеж към устойчиво развитие. Би било много смущаващо да видим как българското правителство преразглежда такива важни приватизационни договори, сключени през последното десетилетие. Посланието към чуждестранните и международните инвеститори от този акт ще бъде: “Ние не ви вярваме и се съмняваме в откритостта на вашите декларирани намерения.”
Резултатът от това ще бъде атмосфера на параноя и недоверие, която ще отрови вече изградените партньорства между бизнеса и обществото, както и диалогът между бизнеса и държавната администрация. Отзвукът на този бизнесклимат ще отекне далеч отвъд границите на България, като ще отклони всякакви директни чужди инвестиции, които в момента са така необходими на страната. За бизнеса това ще значи, че правителствата на България си запазват правото да оспорват договорите с чуждестранни инвеститори на всеки четири години, защото не вярват на своите предшественици.”


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове