За кого идват призовките
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За кого идват призовките

За кого идват призовките

Прокурорският натиск над опозицията започна със следствие срещу Божков

695 прочитания

Той е бивш вицепремиер в правителството на Иван Костов, отговаряше за приватизацията и структурната реформа. Известен е още като човекът на Сорос в България. За много от големите чужди компании в страната той е лицето за контакт. Неговото име е Александър Божков - първият вътрешен човек от синята партия, който попадна под прекия обстрел на прокуратурата. Така той поведе все по-бързо набъбващата група от активисти на СДС, които имат проблеми с правораздаването - редом с хора като Пламен Радонов, Константин Таушанов и Илко Семерджиев.
“Срещу мен се води преднамерена публична кампания, в която за съжаление с конкретни действия като че ли участват и представители на Върховната касационна прокуратура”, пише бившият вицепремиер в жалба до обвинител номер едно Никола Филчев, разпространена до всички медии миналия четвъртък. Виждайки, че едва ли има шанс в двубой по неписаните правила на обвинителното ведомство, Божков се опита да пренесе битката с Филчев на позната територия, тоест в медийното пространство.
Начинът, по който се води разследването срещу бившия син вицепремиер, наистина е симптоматичен за манталитета на българската прокуратура и за способите, които тя продължава да използва в работата си. “Прокуратурата не може да бъде част от изпълнителната власт, защото ще се превърне в инструмент за разправа с политическия опонент”, обяви в официална декларация главният прокурор Филчев веднага след изборите. С действията си обаче обвинител номер едно демонстрира точно обратното - нищо старо не е забравил и дословно следва стъпките на своите предшественици, въпреки че формално се води независим и деполитизиран.
Всичко това може да бъде илюстрирано с прост нагледен пример.
Годината е 1997. На власт е правителството на Иван Костов. Главният прокурор Иван Татарчев образува следствие срещу червения министър на земеделието Васил Чичибаба, неговия екип и шефа на “Нефтохим” Стефан Неделчев по обвинение, че са отговорни за настъпването на зърнена криза в страната и за сключването на неизгоден бартер петрол срещу жито. На висшите БСП-функционери е наложена мярка за неотклонение парична гаранция. Цялата машина на държавното обвинение е впрегната да работи по случая. В кулоарите на столичната съдебна палата упорито се говори, че като обвиняем може да бъде привлечен и премиерът Жан Виденов, а на редица БСП-функционери бяха отнети задграничните паспорти...
Четири години по-късно. Управлява кабинетът на Симеон Сакскобургготски. Главен прокурор вече е Никола Филчев, но делата за зърнената афера продължават да висят. Сега обаче идва ред на вече опозиционната партия СДС да попадне под ударите на закона. Ситуацията се повтаря като в посредствен латиноамерикански сериал, но с други герои. Методите на прокурорския натиск отново са подобни, но този път насочени срещу синия партиен елит. Парадоксалното е, че Никола Филчев, бивш зам.-министър на правосъдието в правителството на Иван Костов, беше “назначен” за главен прокурор именно от синьото мнозинство в парламента след серия машинации и интриги. Отговорност за неговото присъствие на този пост носят както настоящият конституционен съдия Васил Гоцев, така и бившият парламентарен шеф Йордан Соколов. Това обаче изобщо не попречи на Филчев да се обърне срещу своите политически създатели или пък нещата не са така елементарни. Известно е, че Соколов няма особено топли чувства към част от съпартийците си и често прибягва до контактите си в прокуратурата да им създава проблеми. Най-типичният случай за това е Стефан Софиянски.
Срещу Александър Божков светкавично бяха образувани две следствени дела, но не по подозрение за взимане на рушвет, както би прилягало на човек с прозвище Мистър 10%, а за продажбата на никому неизвестен цех в село Цалапица и за аферата с компенсаторните записи, заложена още в законодателните инициативи на синия реститутски лидер Светослав Лучников.
Оттук нататък офанзивата на прокуратурата се пренася изцяло на пропагандния фронт. Божков твърди, че е научил последен за образуваните следствията срещу него, дори след медиите. Бившият вицепремиер с изненада разбира, че е останал без задграничен паспорт, но не от постановлението на прокуратурата, а от телевизионния екран, и то пет дни преди официалното известие.
Технологията с медийния натиск вече е стандартно оръжие в ръцете на обвинението, когато юридическите аргументи са на привършване. Филчевата прокуратура я заимства от МВР по времето, когато Богомил Бонев беше вътрешен министър. За целта там беше назначено Боневото пресаташе полк. Чавдар Крумов, който беше овладял до съвършенство манипулацията на медиите и подхвърлянето на папки със селектирана информация. В това отношение Филчев дообогати пропагандния арсенал на своя предшественик.
Доста по-силно оръжие обаче са висящите следствени дела, които могат да се точат с години. Прокурорите неведнъж са доказвали, че могат да крият из прашните чекмеджета предварителните производства срещу неудобни политици и да ги вадят в момент, когато въпросните личности започнат да застрашават техните интереси. Типичен пример в тази насока е периодичният прокурорски натиск върху столичния кмет Стефан Софиянски. Когато през 1997 г. той се осмели да противоречи на своя син лидер, Софийската градска прокуратура светкавично започна да проверява дейността на Столичната общинска агенция за приватизация. Четири години по-късно, когато Софиянски започна да демонстрира процарска активност преди парламентарните избори, той отново бе привикан в прокуратурата, но този път от Филчев. (Съвсем друга тема е, че Софиянски вероятно има какво да си говори с прокурорите.)
По всички личи, че и Божков със своите две следствени дела е на път да се влее в редиците на прокурорските заложници. Особено ако парламентът одобри полицейската идея за задължителен арест при повече от едно висящо следствено дело.
Докато действията на Филчев спрямо представители на бившите управляващи не са изненада за никого, то недоумение буди пасивността на политическата сила, която те представляват. Плаха реакция дойде от председателката на СДС Екатерина Михайлова едва миналата седмица. “Настоях пред премиера да не се използват обвинения за корупция, които не са подплатени с данни”, коментира Михайлова след срещата си със Симеон Сакскобургготски. По случая с Божков обаче от ръководството на СДС отказаха коментар. Не е изключено жалбата на бившия вицепремиер да е съгласувана с ръководството на партията, след като миналата сряда Божков се срещна с Екатерина Михайлова, твърдят източници от “Раковски” 134.
Ако се съди по поведението на прокуратурата, най-вероятно съдбата на Божков ще бъде споделена от множество бивши и настоящи лидери на ОДС. За част от тях това ще е операция “Чисти ръце” - ще попаднат там, където им е мястото. За друга част обаче ще си е “Чист лов на вещици”. Така някои сини лидери ще трябва да понесат на собствен гръб политическата отговорност от кадруването на Йордан Соколов в съдебната система.

Той е бивш вицепремиер в правителството на Иван Костов, отговаряше за приватизацията и структурната реформа. Известен е още като човекът на Сорос в България. За много от големите чужди компании в страната той е лицето за контакт. Неговото име е Александър Божков - първият вътрешен човек от синята партия, който попадна под прекия обстрел на прокуратурата. Така той поведе все по-бързо набъбващата група от активисти на СДС, които имат проблеми с правораздаването - редом с хора като Пламен Радонов, Константин Таушанов и Илко Семерджиев.
“Срещу мен се води преднамерена публична кампания, в която за съжаление с конкретни действия като че ли участват и представители на Върховната касационна прокуратура”, пише бившият вицепремиер в жалба до обвинител номер едно Никола Филчев, разпространена до всички медии миналия четвъртък. Виждайки, че едва ли има шанс в двубой по неписаните правила на обвинителното ведомство, Божков се опита да пренесе битката с Филчев на позната територия, тоест в медийното пространство.
Начинът, по който се води разследването срещу бившия син вицепремиер, наистина е симптоматичен за манталитета на българската прокуратура и за способите, които тя продължава да използва в работата си. “Прокуратурата не може да бъде част от изпълнителната власт, защото ще се превърне в инструмент за разправа с политическия опонент”, обяви в официална декларация главният прокурор Филчев веднага след изборите. С действията си обаче обвинител номер едно демонстрира точно обратното - нищо старо не е забравил и дословно следва стъпките на своите предшественици, въпреки че формално се води независим и деполитизиран.
Всичко това може да бъде илюстрирано с прост нагледен пример.
Годината е 1997. На власт е правителството на Иван Костов. Главният прокурор Иван Татарчев образува следствие срещу червения министър на земеделието Васил Чичибаба, неговия екип и шефа на “Нефтохим” Стефан Неделчев по обвинение, че са отговорни за настъпването на зърнена криза в страната и за сключването на неизгоден бартер петрол срещу жито. На висшите БСП-функционери е наложена мярка за неотклонение парична гаранция. Цялата машина на държавното обвинение е впрегната да работи по случая. В кулоарите на столичната съдебна палата упорито се говори, че като обвиняем може да бъде привлечен и премиерът Жан Виденов, а на редица БСП-функционери бяха отнети задграничните паспорти...
Четири години по-късно. Управлява кабинетът на Симеон Сакскобургготски. Главен прокурор вече е Никола Филчев, но делата за зърнената афера продължават да висят. Сега обаче идва ред на вече опозиционната партия СДС да попадне под ударите на закона. Ситуацията се повтаря като в посредствен латиноамерикански сериал, но с други герои. Методите на прокурорския натиск отново са подобни, но този път насочени срещу синия партиен елит. Парадоксалното е, че Никола Филчев, бивш зам.-министър на правосъдието в правителството на Иван Костов, беше “назначен” за главен прокурор именно от синьото мнозинство в парламента след серия машинации и интриги. Отговорност за неговото присъствие на този пост носят както настоящият конституционен съдия Васил Гоцев, така и бившият парламентарен шеф Йордан Соколов. Това обаче изобщо не попречи на Филчев да се обърне срещу своите политически създатели или пък нещата не са така елементарни. Известно е, че Соколов няма особено топли чувства към част от съпартийците си и често прибягва до контактите си в прокуратурата да им създава проблеми. Най-типичният случай за това е Стефан Софиянски.
Срещу Александър Божков светкавично бяха образувани две следствени дела, но не по подозрение за взимане на рушвет, както би прилягало на човек с прозвище Мистър 10%, а за продажбата на никому неизвестен цех в село Цалапица и за аферата с компенсаторните записи, заложена още в законодателните инициативи на синия реститутски лидер Светослав Лучников.
Оттук нататък офанзивата на прокуратурата се пренася изцяло на пропагандния фронт. Божков твърди, че е научил последен за образуваните следствията срещу него, дори след медиите. Бившият вицепремиер с изненада разбира, че е останал без задграничен паспорт, но не от постановлението на прокуратурата, а от телевизионния екран, и то пет дни преди официалното известие.
Технологията с медийния натиск вече е стандартно оръжие в ръцете на обвинението, когато юридическите аргументи са на привършване. Филчевата прокуратура я заимства от МВР по времето, когато Богомил Бонев беше вътрешен министър. За целта там беше назначено Боневото пресаташе полк. Чавдар Крумов, който беше овладял до съвършенство манипулацията на медиите и подхвърлянето на папки със селектирана информация. В това отношение Филчев дообогати пропагандния арсенал на своя предшественик.
Доста по-силно оръжие обаче са висящите следствени дела, които могат да се точат с години. Прокурорите неведнъж са доказвали, че могат да крият из прашните чекмеджета предварителните производства срещу неудобни политици и да ги вадят в момент, когато въпросните личности започнат да застрашават техните интереси. Типичен пример в тази насока е периодичният прокурорски натиск върху столичния кмет Стефан Софиянски. Когато през 1997 г. той се осмели да противоречи на своя син лидер, Софийската градска прокуратура светкавично започна да проверява дейността на Столичната общинска агенция за приватизация. Четири години по-късно, когато Софиянски започна да демонстрира процарска активност преди парламентарните избори, той отново бе привикан в прокуратурата, но този път от Филчев. (Съвсем друга тема е, че Софиянски вероятно има какво да си говори с прокурорите.)
По всички личи, че и Божков със своите две следствени дела е на път да се влее в редиците на прокурорските заложници. Особено ако парламентът одобри полицейската идея за задължителен арест при повече от едно висящо следствено дело.
Докато действията на Филчев спрямо представители на бившите управляващи не са изненада за никого, то недоумение буди пасивността на политическата сила, която те представляват. Плаха реакция дойде от председателката на СДС Екатерина Михайлова едва миналата седмица. “Настоях пред премиера да не се използват обвинения за корупция, които не са подплатени с данни”, коментира Михайлова след срещата си със Симеон Сакскобургготски. По случая с Божков обаче от ръководството на СДС отказаха коментар. Не е изключено жалбата на бившия вицепремиер да е съгласувана с ръководството на партията, след като миналата сряда Божков се срещна с Екатерина Михайлова, твърдят източници от “Раковски” 134.
Ако се съди по поведението на прокуратурата, най-вероятно съдбата на Божков ще бъде споделена от множество бивши и настоящи лидери на ОДС. За част от тях това ще е операция “Чисти ръце” - ще попаднат там, където им е мястото. За друга част обаче ще си е “Чист лов на вещици”. Така някои сини лидери ще трябва да понесат на собствен гръб политическата отговорност от кадруването на Йордан Соколов в съдебната система.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK