МВР се напъна и роди... стари идеи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

МВР се напъна и роди... стари идеи

МВР се напъна и роди... стари идеи

Йово НИКОЛОВ, Момчил МИЛЕВ
845 прочитания

Всичко ново е добре забравено старо, гласи една народна поговорка. Горе-долу така може да се окачествят новите идеи на ръководството на МВР за законодателни промени по отношение на престъпността. В началото на седмицата главният секретар на МВР полк. Бойко Борисов и директорът на полицията ген. Васил Василев споделиха с медиите авангардните си хрумвания за справяне с бандитите. Първата идея е за вкарването в ареста на хората с повече от две висящи дела, втората - затягане на контрола на даване на разрешително за носене на оръжие. И двете инициативи вече са изпробвани при други правителства и други управници. Общото между тях е, че не дадоха никакъв ефект.

Имам си една мечта

Мечтата на главния секретар е да вкара всички арестувани и уличени от полицията хора в следствените арести до произнасяне на присъдата. МВР е преброило, че момента в държавата шетат 2 787 души, които имат заведени повече от едно следствени дела. Според една от тезите на полк. Борисов полицията арестува бандитите, а съдът ги пуска на свобода. Те излизат на улицата и отново, и отново извършват престъпления. Така се стига до един порочен кръг.

Това е теза, която битува в МВР години наред. Пресцентровете на вътрешното министерство открай време хабят многократни усилия да обяснят на обществото, че някой магистрат пак е пуснал на свобода престъпници и така усилията на полицаите са отишли на вятъра. “Обществото недоволства от факта, че престъпниците са на свобода, органите на реда недоволстват от това, че трудът им по разкриване на престъпниците отива на вятъра”, каза Бойко Борисов.

В тези вопли има известна доза истина. Съдът невинаги е прецизен в определянето на мярката за неотклонение задържане под стража. Често многомесечни усилия на полицаите да задържат един престъпник биват проваляни от либералните виждания на съда, който постановява парична гаранция или подписка. След това делата се влачат с години, тъй като обвиненият е изчезнал зад граница и не може да бъде открит.

Нищо лично

Преди година в медиите нашумя случаят с арестувани наркотрафиканти край Ихтиман с голямо количество хероин, които предложиха подкуп от по 15 хиляди лева на полицаите, а бяха освободени от съда под гаранция за по хиляда лева. Това, което обаче вдигна градуса на напрежението в МВР, беше акцията срещу Киро Японеца, в чийто дом бяха открити 75 хиляди лева, а съдът го освободи срещу 5000 лева гаранция. Заедно с него бяха арестувани още 9 въоръжени мъже, но се оказа, че всички ходят със законно притежавано оръжие.
В този случай обаче съдът имаше основание, тъй като освен обвинение за незаконно притежаване на оръжие, намерено в двора на Японеца, срещу обявения за наркотрафикант други улики нямаше. Веднага след като беше освободен от ареста, Киро Японеца организира концерт в циганския квартал “Факултета” под надслов “Не на дрогата”. Това беше един голям шамар за мен, коментира главният секретар наглостта на ромския бос пред пресата.

Начевизмът в действие

Идеята бандитите с повече от едно висящо дело да бъдат вкарани в ареста до приключване на делото в съда не е нова. Тя беше изпробвана неуспешно още по времето на правителството на Жан Виденов. Година по-рано служебният вътрешен министър ген. Чавдар Червенков също обяви, че има списък от 180 главатари на групировки, които, ако бъдат арестувани, престъпността по улиците чувствително ще намалее. Но той дори и не обяви имената им, тъй като липсвали достатъчно доказателства за пред съда. Това беше по времето на югоембаргото, уличните престрелки между борческите бригади, рекета.
Министърът на Виденов Любомир Начев подходи съвсем революционно. Той свика пресконференция, обяви кои са най-големите душмани в държавата и дори даде списъка на партийния вестник “Дума”. В повечето случаи в списъка на Начев цитираните имаха незавиден обществен имидж. Тогавашното червено мнозинство дори промени Наказателно-процесуалния кодекс и постанови хората с повече от две висящи дела да бъдат задържани под стража. Въпреки това обаче тази законодателна мярка не постигна абсолютно никакъв ефект. Престъпността и при управлението на Жан Виденов продължи да се покачва. Може да се каже, че този член изобщо не беше прилаган от прокуратурата, макар че тогава тя решаваше мерките за неотклонение.

Защо има хора с по 30 висящи дела

Спорният член 152, ал. 3 обаче беше отменен при първите поправки на НПК от СДС. Причината е, че той противоречи на Европейската конвенция за правата на човека. След това НПК беше променен и в частта си кой да решава мерките за неотклонение, като тези правомощия бяха прехвърлени на съда.
По повод идеята на МВР правосъдният министър Антон Станков, който е и бивш съдия, дори подари на полк. Бойко Борисов книжка с Европейската конвенция за правата на човека за ограмотяване. “Мярката за неотклонение е временно решение, смята правосъдният министър. Тя дава възможност на МВР да отметне, че си е свършило работата. Това е много хубаво, но е само половината от пътя, който трябва да бъде извървян в наказателния процес.”

Виновен до доказване на противното

Предприетата акция има още един аспект, който е значително по-важен от медийните закачки - защо е допуснато тези хора да имат по 5, 10, та и 20 висящи дела и да са на свобода. Причината за натрупването на тези висящи дела е не само неефективното правосъдие, а по-скоро неефективната полицейска дейност, корупцията в редиците на МВР и най-вече в прокуратурата. Защото именно прокурорът е този, който вкарва делото в съда, преценява доказателствата, защитава обществото и иска налагане на мярка за неотклонение. Или както каза пред “Медиапул” проф. Екатерина Трендафилова, която е един от архитектите на последните корекции в НПК: “И МВР, и прокуратурата следва да инициират промени, с които да не се допуска съдът да връща делата заради процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства... Ако съдът прецени, че доказателствата са събрани в нарушение на закона, той няма да ги ползва в процеса.” Всъщност връщането за доразследване е много по-голям грях на съда, отколкото пускането под гаранция на обвинените, защото това води до безкрайно затлачване на делата. В крайна сметка съдебният процес е състезателен, двете страни в делото - прокурори и адвокати, защитават своите тези пред съда. И съдията е този, който взема решението на базата на представените доказателства. Ако те са достатъчни, то съдът произнася присъда, ако не, оправдава обвинения.
На този фон желанието на министър Петканов, споделено пред в. “Монитор”, отново прокурорът да вкарва в ареста и обвиненият да доказва пред съда, че е невинен, е доста екстравагантно и връща българското правосъдие поне 50 години назад.

Прокурорската заплаха

Другата заплаха, която надвисва над обществото при една подобна мярка, е опасността от прокурорски произвол. Например, ако имаме един емоционално лабилен обвинител, независимо с какъв ранг, не съществува никакъв проблем той да образува две следствени дела срещу неудобен нему опонент, политик или журналист, които да се влачат поне 6 месеца. През това време разследваният ще трябва да прекара в килията. (Така например бившият военен прокурор Николай Колев беше обвинен в притежаване на наркотици и незаконно оръжие.) Тоест след всяка смяна на властта цялото правителство дружно ще влиза в затвора, а случаят с Александър Божков и другите бивши властници ще бъде правило, а не изключение.

Кърсердари ходят, мамо

Другата мярка, която беше обявена от директора на полицията ген. Васил Василев, е да се иска забрана криминално проявени лица да носят оръжие. Генералът даде и “научно” обяснение на понятието криминален контингент: “Тези, които възпроизвеждат насилие, тези, които тормозят хората и цялата махала ги знае... те са неосъждани или ако са осъждани, са реабилитирани. Те се въоръжават като кърсердари (полски пазачи - бел.авт.) с пистолети, за които полицията може само да мечтае”, заяви генералът на пресконференция с драматичен тон. Те имат по 8-9 пушки и още толкова пистолети, като някои от тях струват по 11 000 лева, стана ясно още на пресконференцията. Според МВР трябва да бъде ограничено оръжието в криминалния контингент. Той изброи и инициалите на няколко души, за които МВР има информация, че извършват незаконна дейност, но носят законно оръжие. Цялата тази сценка беше малко излишна, защото именно органите на полицията са тези, които дават разрешителните, а в закона точно е посочено кой може и кой не да носи законно оръжие и при какви поводи. Така че, вместо да се оплакват от този или онзи, МВР би трябвало да направят пълна ревизия на хората, на които са дали разрешителни, и да намерят достатъчно законен повод да им ги отнемат. Да открият кой точно им е дал тапиите, защо им ги е дал, кои разпоредби е подминал, и да го изхвърлят от системата.
Засилването на контрола над законното оръжие също има две страни - за и против, които се сменят в зависимост от конюнктурата. До неотдавна доминиращата теза на полицията беше, че е по-добре бандитите да носят законно оръжие. То се регистрира в МВР и ако с него е извършено престъпление, неговият автор ще бъде открит по-лесно. От друга страна обаче, повечето убийства и въоръжени грабежи се извършват с незаконно оръжие и по-затегнатият разрешителен режим само ще попречи на хората да могат да защитават ефективно живота и собствеността си.

Нещо смислено

Рационалната идея в този преглед на причините за високия ръст на престъпността е забраната на въоръжени хора да пият алкохол. Независимо дали са полицаи, граждани или охранители. Редно би било да се помисли и за по-строга мярка, когато едно престъпление с огнестрелно оръжие е извършено под влиянието на алкохола. Само не е ясно как това ще бъде контролирано, тъй като заведенията, които извършват проверка за оръжие на входа, се броят на пръсти.
Отделно от рекламираните, но спорни идеи за законодателни промени главният секретар тихомълком извърши няколко смислени неща, за които се изискваше главно желание и медийно покритие, а не средства. Като начало накара шефовете на РПУ да изпратят униформени полицаи по улицата и от известно време насам из столицата започнаха да се мяркат пеши патрули. След това накара полицаите с удивителна настойчивост да атакуват наркосборищата и разпространителите на дрога. Под неговата егида мина и акцията “Колан”. Срещна се с родители на изчезнали деца и момичета... Все неща, които имат своя смисъл и са доста по-прагматични от кампанийните “Комар”, ако се прилагат обаче постоянно и станат част от културата и дисциплината на полицаите.


Йонко Грозев, секретар на Български хелзинкски комитет, пред “Капитал”

Какъв ще бъде резултатът от въвеждането на задължителния арест за две и повече дела?
- Много е трудно да се каже какъв ще бъде резултатът. На първо място, лицата, които имат повече от две висящи дела, са толкова, че не могат да бъдат поети от следствените арести. На второ място, не е ясно колко от тях биха се възползвали от възможността да направят оплакване пред Европейския съд за правата на човека за едно безспорно нарушение на техните права.
Според мен анализът не e толкова интересен от гледна точка на безспорните нарушения на Европейската конвенция, което представлява едно такова потенциално изменение на НПК. По-скоро е необходим анализ на управленската стратегия за справяне с престъпността, която ни предлагат МВР и неговото ново ръководство. Това, което то ни казва, е, че българската полиция като институционална уредба и подготовка не е способна да събере доказателства, които да представи на следствието и прокуратурата, които да бъдат внесени в съда, за да бъдат осъдени и затворени тези лица. Вместо това ни се предлага една бърза стратегия, която заобикаля съдебното производство. Не може да се каже, че българският съд е особено либерален. Повече от 90% от внесените обвинения завършват с осъдителни присъди. В този смисъл полицията не може да твърди, че това е пречката.
Кой е виновен за тези близо три хиляди висящи разследвания?
- Очевидно цялостната институционална уредба, подготвеността и професионализмът на работещите в тези три институции. Това, което МВР ни предлага като управленска стратегия, е да направим една съкратена процедура, в която превантивно да бъдат санкционирани някакви хора, да бъдат задържани в следствения арест или в затворите. В този случай съзнателно приемаме риска, че една част от тях на практика няма да бъдат виновни и те ще лежат в затвора, без да са извършили престъпление.
Можем ли да говорим за полицейщина?
- На практика това е, което ни казват от полицията. Тъй като те нямат достатъчно професионално подготвени служители, които да съберат доказателствата и институционално да подсигурят процеса, на тях трябва да им се дадат повече правомощия по собствена преценка да лишават от свобода лица, които са заподозрени. Това е тяхното послание. Такова прехвърляне на правомощия е крайно рисковано и потенциално създава много проблеми в обществото.
А според вас обществото склонно ли е да приеме такъв доброволен отказ от права и свободи в името на сигурността?
- Мисля, че ако бъде обяснен целият процес и последиците от него, обществото с много по-малка готовност би се съгласило на такава размяна на права и гаранции, отколкото в момента ни се привижда. Когато МВР представя нещата единствено като “престъпници, които седят на свобода”, изборът някак изглежда очевиден. Да, престъпниците трябва да бъдат в затвора. Проблемът е, че тези лица, които МВР изнесе като списък на заподозрени, няма проблем да влязат в затвора, ако полицията наистина има доказателства за тях и ги представи в съда. Обяснението защо това не се случва е фактът, който МВР премълчава. Поради това се създава фалшиво разбиране за готовността на обществото да приеме такива мерки. Ако на обществото се обясни, че съществува реален риск 10, 20 дори 50 процента от хората в списъка да са невинни, то надали би се съгласило с такава лекота 1500 души да влязат в затвора, без да са извършили престъпление.

Всичко ново е добре забравено старо, гласи една народна поговорка. Горе-долу така може да се окачествят новите идеи на ръководството на МВР за законодателни промени по отношение на престъпността. В началото на седмицата главният секретар на МВР полк. Бойко Борисов и директорът на полицията ген. Васил Василев споделиха с медиите авангардните си хрумвания за справяне с бандитите. Първата идея е за вкарването в ареста на хората с повече от две висящи дела, втората - затягане на контрола на даване на разрешително за носене на оръжие. И двете инициативи вече са изпробвани при други правителства и други управници. Общото между тях е, че не дадоха никакъв ефект.

Имам си една мечта

Мечтата на главния секретар е да вкара всички арестувани и уличени от полицията хора в следствените арести до произнасяне на присъдата. МВР е преброило, че момента в държавата шетат 2 787 души, които имат заведени повече от едно следствени дела. Според една от тезите на полк. Борисов полицията арестува бандитите, а съдът ги пуска на свобода. Те излизат на улицата и отново, и отново извършват престъпления. Така се стига до един порочен кръг.

Това е теза, която битува в МВР години наред. Пресцентровете на вътрешното министерство открай време хабят многократни усилия да обяснят на обществото, че някой магистрат пак е пуснал на свобода престъпници и така усилията на полицаите са отишли на вятъра. “Обществото недоволства от факта, че престъпниците са на свобода, органите на реда недоволстват от това, че трудът им по разкриване на престъпниците отива на вятъра”, каза Бойко Борисов.

В тези вопли има известна доза истина. Съдът невинаги е прецизен в определянето на мярката за неотклонение задържане под стража. Често многомесечни усилия на полицаите да задържат един престъпник биват проваляни от либералните виждания на съда, който постановява парична гаранция или подписка. След това делата се влачат с години, тъй като обвиненият е изчезнал зад граница и не може да бъде открит.

Нищо лично

Преди година в медиите нашумя случаят с арестувани наркотрафиканти край Ихтиман с голямо количество хероин, които предложиха подкуп от по 15 хиляди лева на полицаите, а бяха освободени от съда под гаранция за по хиляда лева. Това, което обаче вдигна градуса на напрежението в МВР, беше акцията срещу Киро Японеца, в чийто дом бяха открити 75 хиляди лева, а съдът го освободи срещу 5000 лева гаранция. Заедно с него бяха арестувани още 9 въоръжени мъже, но се оказа, че всички ходят със законно притежавано оръжие.
В този случай обаче съдът имаше основание, тъй като освен обвинение за незаконно притежаване на оръжие, намерено в двора на Японеца, срещу обявения за наркотрафикант други улики нямаше. Веднага след като беше освободен от ареста, Киро Японеца организира концерт в циганския квартал “Факултета” под надслов “Не на дрогата”. Това беше един голям шамар за мен, коментира главният секретар наглостта на ромския бос пред пресата.

Начевизмът в действие

Идеята бандитите с повече от едно висящо дело да бъдат вкарани в ареста до приключване на делото в съда не е нова. Тя беше изпробвана неуспешно още по времето на правителството на Жан Виденов. Година по-рано служебният вътрешен министър ген. Чавдар Червенков също обяви, че има списък от 180 главатари на групировки, които, ако бъдат арестувани, престъпността по улиците чувствително ще намалее. Но той дори и не обяви имената им, тъй като липсвали достатъчно доказателства за пред съда. Това беше по времето на югоембаргото, уличните престрелки между борческите бригади, рекета.
Министърът на Виденов Любомир Начев подходи съвсем революционно. Той свика пресконференция, обяви кои са най-големите душмани в държавата и дори даде списъка на партийния вестник “Дума”. В повечето случаи в списъка на Начев цитираните имаха незавиден обществен имидж. Тогавашното червено мнозинство дори промени Наказателно-процесуалния кодекс и постанови хората с повече от две висящи дела да бъдат задържани под стража. Въпреки това обаче тази законодателна мярка не постигна абсолютно никакъв ефект. Престъпността и при управлението на Жан Виденов продължи да се покачва. Може да се каже, че този член изобщо не беше прилаган от прокуратурата, макар че тогава тя решаваше мерките за неотклонение.

Защо има хора с по 30 висящи дела

Спорният член 152, ал. 3 обаче беше отменен при първите поправки на НПК от СДС. Причината е, че той противоречи на Европейската конвенция за правата на човека. След това НПК беше променен и в частта си кой да решава мерките за неотклонение, като тези правомощия бяха прехвърлени на съда.
По повод идеята на МВР правосъдният министър Антон Станков, който е и бивш съдия, дори подари на полк. Бойко Борисов книжка с Европейската конвенция за правата на човека за ограмотяване. “Мярката за неотклонение е временно решение, смята правосъдният министър. Тя дава възможност на МВР да отметне, че си е свършило работата. Това е много хубаво, но е само половината от пътя, който трябва да бъде извървян в наказателния процес.”

Виновен до доказване на противното

Предприетата акция има още един аспект, който е значително по-важен от медийните закачки - защо е допуснато тези хора да имат по 5, 10, та и 20 висящи дела и да са на свобода. Причината за натрупването на тези висящи дела е не само неефективното правосъдие, а по-скоро неефективната полицейска дейност, корупцията в редиците на МВР и най-вече в прокуратурата. Защото именно прокурорът е този, който вкарва делото в съда, преценява доказателствата, защитава обществото и иска налагане на мярка за неотклонение. Или както каза пред “Медиапул” проф. Екатерина Трендафилова, която е един от архитектите на последните корекции в НПК: “И МВР, и прокуратурата следва да инициират промени, с които да не се допуска съдът да връща делата заради процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства... Ако съдът прецени, че доказателствата са събрани в нарушение на закона, той няма да ги ползва в процеса.” Всъщност връщането за доразследване е много по-голям грях на съда, отколкото пускането под гаранция на обвинените, защото това води до безкрайно затлачване на делата. В крайна сметка съдебният процес е състезателен, двете страни в делото - прокурори и адвокати, защитават своите тези пред съда. И съдията е този, който взема решението на базата на представените доказателства. Ако те са достатъчни, то съдът произнася присъда, ако не, оправдава обвинения.
На този фон желанието на министър Петканов, споделено пред в. “Монитор”, отново прокурорът да вкарва в ареста и обвиненият да доказва пред съда, че е невинен, е доста екстравагантно и връща българското правосъдие поне 50 години назад.

Прокурорската заплаха

Другата заплаха, която надвисва над обществото при една подобна мярка, е опасността от прокурорски произвол. Например, ако имаме един емоционално лабилен обвинител, независимо с какъв ранг, не съществува никакъв проблем той да образува две следствени дела срещу неудобен нему опонент, политик или журналист, които да се влачат поне 6 месеца. През това време разследваният ще трябва да прекара в килията. (Така например бившият военен прокурор Николай Колев беше обвинен в притежаване на наркотици и незаконно оръжие.) Тоест след всяка смяна на властта цялото правителство дружно ще влиза в затвора, а случаят с Александър Божков и другите бивши властници ще бъде правило, а не изключение.

Кърсердари ходят, мамо

Другата мярка, която беше обявена от директора на полицията ген. Васил Василев, е да се иска забрана криминално проявени лица да носят оръжие. Генералът даде и “научно” обяснение на понятието криминален контингент: “Тези, които възпроизвеждат насилие, тези, които тормозят хората и цялата махала ги знае... те са неосъждани или ако са осъждани, са реабилитирани. Те се въоръжават като кърсердари (полски пазачи - бел.авт.) с пистолети, за които полицията може само да мечтае”, заяви генералът на пресконференция с драматичен тон. Те имат по 8-9 пушки и още толкова пистолети, като някои от тях струват по 11 000 лева, стана ясно още на пресконференцията. Според МВР трябва да бъде ограничено оръжието в криминалния контингент. Той изброи и инициалите на няколко души, за които МВР има информация, че извършват незаконна дейност, но носят законно оръжие. Цялата тази сценка беше малко излишна, защото именно органите на полицията са тези, които дават разрешителните, а в закона точно е посочено кой може и кой не да носи законно оръжие и при какви поводи. Така че, вместо да се оплакват от този или онзи, МВР би трябвало да направят пълна ревизия на хората, на които са дали разрешителни, и да намерят достатъчно законен повод да им ги отнемат. Да открият кой точно им е дал тапиите, защо им ги е дал, кои разпоредби е подминал, и да го изхвърлят от системата.
Засилването на контрола над законното оръжие също има две страни - за и против, които се сменят в зависимост от конюнктурата. До неотдавна доминиращата теза на полицията беше, че е по-добре бандитите да носят законно оръжие. То се регистрира в МВР и ако с него е извършено престъпление, неговият автор ще бъде открит по-лесно. От друга страна обаче, повечето убийства и въоръжени грабежи се извършват с незаконно оръжие и по-затегнатият разрешителен режим само ще попречи на хората да могат да защитават ефективно живота и собствеността си.

Нещо смислено

Рационалната идея в този преглед на причините за високия ръст на престъпността е забраната на въоръжени хора да пият алкохол. Независимо дали са полицаи, граждани или охранители. Редно би било да се помисли и за по-строга мярка, когато едно престъпление с огнестрелно оръжие е извършено под влиянието на алкохола. Само не е ясно как това ще бъде контролирано, тъй като заведенията, които извършват проверка за оръжие на входа, се броят на пръсти.
Отделно от рекламираните, но спорни идеи за законодателни промени главният секретар тихомълком извърши няколко смислени неща, за които се изискваше главно желание и медийно покритие, а не средства. Като начало накара шефовете на РПУ да изпратят униформени полицаи по улицата и от известно време насам из столицата започнаха да се мяркат пеши патрули. След това накара полицаите с удивителна настойчивост да атакуват наркосборищата и разпространителите на дрога. Под неговата егида мина и акцията “Колан”. Срещна се с родители на изчезнали деца и момичета... Все неща, които имат своя смисъл и са доста по-прагматични от кампанийните “Комар”, ако се прилагат обаче постоянно и станат част от културата и дисциплината на полицаите.


Йонко Грозев, секретар на Български хелзинкски комитет, пред “Капитал”

Какъв ще бъде резултатът от въвеждането на задължителния арест за две и повече дела?
- Много е трудно да се каже какъв ще бъде резултатът. На първо място, лицата, които имат повече от две висящи дела, са толкова, че не могат да бъдат поети от следствените арести. На второ място, не е ясно колко от тях биха се възползвали от възможността да направят оплакване пред Европейския съд за правата на човека за едно безспорно нарушение на техните права.
Според мен анализът не e толкова интересен от гледна точка на безспорните нарушения на Европейската конвенция, което представлява едно такова потенциално изменение на НПК. По-скоро е необходим анализ на управленската стратегия за справяне с престъпността, която ни предлагат МВР и неговото ново ръководство. Това, което то ни казва, е, че българската полиция като институционална уредба и подготовка не е способна да събере доказателства, които да представи на следствието и прокуратурата, които да бъдат внесени в съда, за да бъдат осъдени и затворени тези лица. Вместо това ни се предлага една бърза стратегия, която заобикаля съдебното производство. Не може да се каже, че българският съд е особено либерален. Повече от 90% от внесените обвинения завършват с осъдителни присъди. В този смисъл полицията не може да твърди, че това е пречката.
Кой е виновен за тези близо три хиляди висящи разследвания?
- Очевидно цялостната институционална уредба, подготвеността и професионализмът на работещите в тези три институции. Това, което МВР ни предлага като управленска стратегия, е да направим една съкратена процедура, в която превантивно да бъдат санкционирани някакви хора, да бъдат задържани в следствения арест или в затворите. В този случай съзнателно приемаме риска, че една част от тях на практика няма да бъдат виновни и те ще лежат в затвора, без да са извършили престъпление.
Можем ли да говорим за полицейщина?
- На практика това е, което ни казват от полицията. Тъй като те нямат достатъчно професионално подготвени служители, които да съберат доказателствата и институционално да подсигурят процеса, на тях трябва да им се дадат повече правомощия по собствена преценка да лишават от свобода лица, които са заподозрени. Това е тяхното послание. Такова прехвърляне на правомощия е крайно рисковано и потенциално създава много проблеми в обществото.
А според вас обществото склонно ли е да приеме такъв доброволен отказ от права и свободи в името на сигурността?
- Мисля, че ако бъде обяснен целият процес и последиците от него, обществото с много по-малка готовност би се съгласило на такава размяна на права и гаранции, отколкото в момента ни се привижда. Когато МВР представя нещата единствено като “престъпници, които седят на свобода”, изборът някак изглежда очевиден. Да, престъпниците трябва да бъдат в затвора. Проблемът е, че тези лица, които МВР изнесе като списък на заподозрени, няма проблем да влязат в затвора, ако полицията наистина има доказателства за тях и ги представи в съда. Обяснението защо това не се случва е фактът, който МВР премълчава. Поради това се създава фалшиво разбиране за готовността на обществото да приеме такива мерки. Ако на обществото се обясни, че съществува реален риск 10, 20 дори 50 процента от хората в списъка да са невинни, то надали би се съгласило с такава лекота 1500 души да влязат в затвора, без да са извършили престъпление.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK