Българският Чайнатаун
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българският Чайнатаун

Българският Чайнатаун

Милена ДИМИТРОВА, Ива РУДНИКОВА
4831 прочитания

Великата Китайска стена е построена преди повече от 2500 години. Тя е е едно от седемте чудеса на света. “Китайската стена” се нарича и дългият жилищен блок на ул. “Одрин” в София, построен преди повече от 25 години. Той е едно от многото чудеса на българското панелно конструиране. Берлинската стена падна, Китайската - не!
Според дипломати, цитирани миналата година в “Ню Йорк таймс”, безредните Балкани са се превърнали в най-актуалния портал към Западна Европа за купища нелегални имигранти от Близкия изток, Южна Азия и Китай.
Статията разказва, че бившият югославски президент Слободан Милошевич е отворил вратите за хиляди китайци, желаещи да достигнат Западна Европа. Или, както се оказва, Западна... България.
“От началото на 90-те години на XX век досега, с отварянето на Китай към света, постоянно има китайски граждани, които идват в България за проучване на пазара, за търговия, за бизнес, за обучение. Сред тях има такива, които получават право на постоянно пребиваване, но по-голямата част от тях напускат България след кратковременен престой. Заради голямото текучество посолството няма начин да направи точна статистика, обикновено се смята, че в България пребивават над 2000 китайски граждани. Голяма част от тях живеят в София”, казва Ван Чун Лин, съветник в консулския отдел при посолството на НР Китай в София.

Официалната информация

гласи, че “сега в България няма никакви китайски бежанци.” Има само китайски граждани, които се занимават “предимно с търговия на китайски стоки на пазар “Илиянци”. Друга част от тях се занимават с китайски ресторанти, магазини за китайски артикули и малък брой хора работят в центрове за китайска медицина. Има и такива, които отглеждат зеленчуци. Почти всички те работят легално и дават принос за обогатяването на българския пазар и за живота на хората.”
Китайски колонии има в почти всички големи градове по света. Типичните сувенири, посуда, дрехи за едно пране, запалки, лъскавини и евтини джунджурии можете да видите и в манхатънския Чайнатаун, и на ул. Gerrard в Лондон, дори и около Женския пазар в София. С международна лекота се намират и китайските подправки, билки и пръчици за хранене. Да не говорим за книгите за Фънг шуй, тай чи и други техники за медитация, релаксация и постигане на вътрешна хармония.
Китайците са изобретили хартията, барута, книгопечатането, компаса. И китайските гуменки. Широко приложение има и пекинезът. Да гледаш куче в Китай, обаче е доста трудно заради силно ограниченото жилищно пространство.
Разположената върху четири часови зони страна на Мао е с население около 1.3 милиарда души. В сила остава държавната политика по отношение на семейното планиране - засега обикновените китайски семейства трябва да се откажат от идеята за повече от едно дете. (Разбираемо, при положение че китайският председател Цзян Цзъмин признава, че всяка сутрин се събужда с мисълта как ще изхрани милиардните си поданици.)
Китайците избират България и заради свободата да имат колкото деца пожелаят. От началото на 2001 - Годината на Змията, у нас са родени 17 китайски бебета. Докосналите се до манталитета и нравите на китайците хуманитаристи обясняват, че те живеят в името на бъдещето, за тях е важен успехът на рода и това децата им да получат разработен бизнес.

Fortune cookie

Fortune cookie е трошлива сладка от царевично брашно, нишесте и белтък, която в чужбина задължително се добавя към поръчката в китайските ресторанти. Тя е опакована в целофан, а е толкова специална, защото съдържа листче с късмет. Най-често това е древна китайска мъдрост, например “Няма значение колко бавно се движиш, стига да не спираш”. Или “Дръж счупената си ръка в ръкава”. Друг път става дума за по-купешки прозрения като “Любовта е сляпа”. Казват, че сладките с късмет в китайските заведения за хранене са американско изобретение. Истина е, че в българските китайски ресторанти няма такова нещо. Може би, защото нямаме нужда да ни дават акъл. При всички случаи не е свързано с липсата на шанс за китайците в нашата страна. По думите на доц. Ана Кръстева, участник в проекта “Новите “малцинства” - имигрантските общности в България”, “нашите” китайци са единодушни, че тук е по-добре.
И всички твърдят, че след имиграцията са се изкачили по социалната стълба, говорят за разширяване на бизнеса си, като много малко търсят промяна в началната си дейност.
Освен на ресторантите и търговията потомците на Дракона в България се посвещават и на центрове за алтернативна медицина.
Още преди пет години българи, оплакващи се от проблеми с нервите, косопад или алкохол се подлагаха на иглотерапия. Разказваха, че след сеанса се чувстват неописуемо добре, но малко от тях успяваха да платят за целия курс на лечение.
Неотдавна районната инспекция към здравното министерство направи проверка на легитимността на центровете за нетрадиционна китайска медицина, повечето от които бяха глобени.
“За легитимността на такъв център са необходими 3 най-важни условия, залегнали в член 88 от Закона за народното здраве: първо, владеене на български език; второ, диплома за завършена традиционна медицина и, трето, лицето да е член на лекарския съюз. Те дори не знаят български, естествено не са членове на лекарския съюз и оттам нямат право да извършват каквато и да било медицинска дейност. Единственият лекар от китайски произход в България, който отговаря на трите основни изисквания на закона, е д-р Нин. Всички останали центрове са нелегитимни. Ние правим проверка, установяваме нарушенията, а глобата от 250-400 лева е символична и не ги плаши. Когато идва моментът да бъдат затворени, китайските центрове просто сменят местонахождението си”, твърди Сребрина Вълчинова, адвокат към МЗ.
Най-големи грижи в момента създавал Тибетският център. Той съществува чрез фирмата “Тенгри 2001” на Елисавета Логинова. Повечето от намерените при проверка там лекарства, тинктури и прахове се оказали неофициално вкарани през граница, а съставките им не са описани никъде.
Въпреки това българите прибягват до екзотичната медицинска помощ, като депозирана до момента е само една-единствена жалба от пациент на подобен център, и то не за друго, а за липса на желания ефект.

“Затворено!”

Рядко ще видите подобна табелка на витрината на някое китайско заведение. Предупреждението важи по-скоро за желаещите да бъдат приети в общността на китайците. Китайските имигранти в България са интровертна група, която си е напълно самодостатъчна. Доброволната им изолация се обяснява с езиковите ограничения (много малко говорят български или други чужди езици), понякога с предпазливостта им заради неуреден статут и характерната свитост. “Не отказват общуване, но то се основава на “горе-долу” и “може би”, рядко е пълноценно или свързано с обмен на информация”, отбелязват близки до китайския бит и душевност. Дори да не ги питате за ядрени тайни, партията или правата на човека в родната им страна, китайците предпочитат да не си откриват картите, нищо че сте изпили реки зелен чай заедно.
Той се казва Джан Чуейжун, журналист, кореспондент на Economic Daily за Балканите. Завършил е българска филология в китайската Академия за чужди езици, след това специализирал журналистика в телеграфната агенция “Синхуа”. Не владее бойни изкуства, но говори доста добър български. На въпроса защо е избрал трудния ни език, той отговаря, че не го е избирал, а в тази специалност е бил разпределен. Говори за своята “една държава - две системи” с гордост и дипломатически клишета.
Казва, че комунизмът в Китай е идея, която не пречи на капитала. Освен комунистическата съществували и други партии. Смята, че в България след година стандартът на живот ще се подобри, което би означавало и интерес от големите китайски инвеститори. Мисията му на икономически журналист тук, в България и на Балканите, е да проучи климата за инвестиране и “да напише публикации по въпроса”. Китайските по-големи фирми се отказали от България преди години заради крайно неблагоприятните процедури при правене на бизнес и заради корупцията. Няма голямо желание да обсъжда своите сънародници у нас - май нямали проблеми. Най-накрая не без подсказване решава, че любимата му българска храна е баницата.
Китайската кухня има осем различни школи, чиито специалитети са зависими от районите, където се е развивало кулинарното майсторство. Основните школи са осем. В китайската кухня са важни цветът, ароматът и вкусът на ястието. Понякога ядене с едно и също име има различен вкус в различните ресторанти заради подправките и продуктите. Същото е и с китайските имигранти - разнородни, изплъзващи се като банбукова манджа, сладко-кисели като любимия им сос. А ако прегарят, е от работа.

Великата Китайска стена е построена преди повече от 2500 години. Тя е е едно от седемте чудеса на света. “Китайската стена” се нарича и дългият жилищен блок на ул. “Одрин” в София, построен преди повече от 25 години. Той е едно от многото чудеса на българското панелно конструиране. Берлинската стена падна, Китайската - не!
Според дипломати, цитирани миналата година в “Ню Йорк таймс”, безредните Балкани са се превърнали в най-актуалния портал към Западна Европа за купища нелегални имигранти от Близкия изток, Южна Азия и Китай.
Статията разказва, че бившият югославски президент Слободан Милошевич е отворил вратите за хиляди китайци, желаещи да достигнат Западна Европа. Или, както се оказва, Западна... България.
“От началото на 90-те години на XX век досега, с отварянето на Китай към света, постоянно има китайски граждани, които идват в България за проучване на пазара, за търговия, за бизнес, за обучение. Сред тях има такива, които получават право на постоянно пребиваване, но по-голямата част от тях напускат България след кратковременен престой. Заради голямото текучество посолството няма начин да направи точна статистика, обикновено се смята, че в България пребивават над 2000 китайски граждани. Голяма част от тях живеят в София”, казва Ван Чун Лин, съветник в консулския отдел при посолството на НР Китай в София.

Официалната информация

гласи, че “сега в България няма никакви китайски бежанци.” Има само китайски граждани, които се занимават “предимно с търговия на китайски стоки на пазар “Илиянци”. Друга част от тях се занимават с китайски ресторанти, магазини за китайски артикули и малък брой хора работят в центрове за китайска медицина. Има и такива, които отглеждат зеленчуци. Почти всички те работят легално и дават принос за обогатяването на българския пазар и за живота на хората.”
Китайски колонии има в почти всички големи градове по света. Типичните сувенири, посуда, дрехи за едно пране, запалки, лъскавини и евтини джунджурии можете да видите и в манхатънския Чайнатаун, и на ул. Gerrard в Лондон, дори и около Женския пазар в София. С международна лекота се намират и китайските подправки, билки и пръчици за хранене. Да не говорим за книгите за Фънг шуй, тай чи и други техники за медитация, релаксация и постигане на вътрешна хармония.
Китайците са изобретили хартията, барута, книгопечатането, компаса. И китайските гуменки. Широко приложение има и пекинезът. Да гледаш куче в Китай, обаче е доста трудно заради силно ограниченото жилищно пространство.
Разположената върху четири часови зони страна на Мао е с население около 1.3 милиарда души. В сила остава държавната политика по отношение на семейното планиране - засега обикновените китайски семейства трябва да се откажат от идеята за повече от едно дете. (Разбираемо, при положение че китайският председател Цзян Цзъмин признава, че всяка сутрин се събужда с мисълта как ще изхрани милиардните си поданици.)
Китайците избират България и заради свободата да имат колкото деца пожелаят. От началото на 2001 - Годината на Змията, у нас са родени 17 китайски бебета. Докосналите се до манталитета и нравите на китайците хуманитаристи обясняват, че те живеят в името на бъдещето, за тях е важен успехът на рода и това децата им да получат разработен бизнес.

Fortune cookie

Fortune cookie е трошлива сладка от царевично брашно, нишесте и белтък, която в чужбина задължително се добавя към поръчката в китайските ресторанти. Тя е опакована в целофан, а е толкова специална, защото съдържа листче с късмет. Най-често това е древна китайска мъдрост, например “Няма значение колко бавно се движиш, стига да не спираш”. Или “Дръж счупената си ръка в ръкава”. Друг път става дума за по-купешки прозрения като “Любовта е сляпа”. Казват, че сладките с късмет в китайските заведения за хранене са американско изобретение. Истина е, че в българските китайски ресторанти няма такова нещо. Може би, защото нямаме нужда да ни дават акъл. При всички случаи не е свързано с липсата на шанс за китайците в нашата страна. По думите на доц. Ана Кръстева, участник в проекта “Новите “малцинства” - имигрантските общности в България”, “нашите” китайци са единодушни, че тук е по-добре.
И всички твърдят, че след имиграцията са се изкачили по социалната стълба, говорят за разширяване на бизнеса си, като много малко търсят промяна в началната си дейност.
Освен на ресторантите и търговията потомците на Дракона в България се посвещават и на центрове за алтернативна медицина.
Още преди пет години българи, оплакващи се от проблеми с нервите, косопад или алкохол се подлагаха на иглотерапия. Разказваха, че след сеанса се чувстват неописуемо добре, но малко от тях успяваха да платят за целия курс на лечение.
Неотдавна районната инспекция към здравното министерство направи проверка на легитимността на центровете за нетрадиционна китайска медицина, повечето от които бяха глобени.
“За легитимността на такъв център са необходими 3 най-важни условия, залегнали в член 88 от Закона за народното здраве: първо, владеене на български език; второ, диплома за завършена традиционна медицина и, трето, лицето да е член на лекарския съюз. Те дори не знаят български, естествено не са членове на лекарския съюз и оттам нямат право да извършват каквато и да било медицинска дейност. Единственият лекар от китайски произход в България, който отговаря на трите основни изисквания на закона, е д-р Нин. Всички останали центрове са нелегитимни. Ние правим проверка, установяваме нарушенията, а глобата от 250-400 лева е символична и не ги плаши. Когато идва моментът да бъдат затворени, китайските центрове просто сменят местонахождението си”, твърди Сребрина Вълчинова, адвокат към МЗ.
Най-големи грижи в момента създавал Тибетският център. Той съществува чрез фирмата “Тенгри 2001” на Елисавета Логинова. Повечето от намерените при проверка там лекарства, тинктури и прахове се оказали неофициално вкарани през граница, а съставките им не са описани никъде.
Въпреки това българите прибягват до екзотичната медицинска помощ, като депозирана до момента е само една-единствена жалба от пациент на подобен център, и то не за друго, а за липса на желания ефект.

“Затворено!”

Рядко ще видите подобна табелка на витрината на някое китайско заведение. Предупреждението важи по-скоро за желаещите да бъдат приети в общността на китайците. Китайските имигранти в България са интровертна група, която си е напълно самодостатъчна. Доброволната им изолация се обяснява с езиковите ограничения (много малко говорят български или други чужди езици), понякога с предпазливостта им заради неуреден статут и характерната свитост. “Не отказват общуване, но то се основава на “горе-долу” и “може би”, рядко е пълноценно или свързано с обмен на информация”, отбелязват близки до китайския бит и душевност. Дори да не ги питате за ядрени тайни, партията или правата на човека в родната им страна, китайците предпочитат да не си откриват картите, нищо че сте изпили реки зелен чай заедно.
Той се казва Джан Чуейжун, журналист, кореспондент на Economic Daily за Балканите. Завършил е българска филология в китайската Академия за чужди езици, след това специализирал журналистика в телеграфната агенция “Синхуа”. Не владее бойни изкуства, но говори доста добър български. На въпроса защо е избрал трудния ни език, той отговаря, че не го е избирал, а в тази специалност е бил разпределен. Говори за своята “една държава - две системи” с гордост и дипломатически клишета.
Казва, че комунизмът в Китай е идея, която не пречи на капитала. Освен комунистическата съществували и други партии. Смята, че в България след година стандартът на живот ще се подобри, което би означавало и интерес от големите китайски инвеститори. Мисията му на икономически журналист тук, в България и на Балканите, е да проучи климата за инвестиране и “да напише публикации по въпроса”. Китайските по-големи фирми се отказали от България преди години заради крайно неблагоприятните процедури при правене на бизнес и заради корупцията. Няма голямо желание да обсъжда своите сънародници у нас - май нямали проблеми. Най-накрая не без подсказване решава, че любимата му българска храна е баницата.
Китайската кухня има осем различни школи, чиито специалитети са зависими от районите, където се е развивало кулинарното майсторство. Основните школи са осем. В китайската кухня са важни цветът, ароматът и вкусът на ястието. Понякога ядене с едно и също име има различен вкус в различните ресторанти заради подправките и продуктите. Същото е и с китайските имигранти - разнородни, изплъзващи се като банбукова манджа, сладко-кисели като любимия им сос. А ако прегарят, е от работа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.