Полицаят, скулпторът, законът и моралът

Полицаят, скулпторът, законът и моралът

Българският елит не иска да прозре простата истина, че правилата трябва да са за всички, а полицаят да е неприкосновен

Йово НИКОЛОВ
3572 прочитания

Какво е общото между Джордж Майкъл, Петер Граф, Джим Морисън, Борис Бекер, Марадона, Хю Грант и Вежди Рашидов? Единственото, което ги свързва, е, че тези световноизвестни люде са имали проблеми с полицията. Някои от тях са лежали в затвора за дребно хулиганство или противообществени прояви, а бащата на Щефи Граф дори изкара 2 години зад решетките за укриване на данъци.
Каква е разликата? Разлика има единствено между Вежди Рашидов и останалите. Първата е, че те живеят в държави с установени демократични традиции, които Рашидов само е посещавал. Втората е, че ако при някои от тези воаяжи нашият известен скулптор беше отказал да изпълни разпореждане на полицай или, не дай си боже, беше му посегнал, отдавна щеше да е в затвора. Третата съществена разлика е, че заради никоя от въпросните чужди звезди не са правени подписки и митинги, интелектуалци не са “вдигали вой” по медиите или обвинявали полицията в бруталност.

Произведено в България

Историята, която повече от десет дни занимава нашата общественост, е много българска и повече от битова. Общинският съветник, талантлив скулптор и виден общественик Вежди Рашидов паркирал BMW-то си пред входа на Столична община, където по принцип е забранено да се спира. Въпреки полицейската забележка подминал униформения със зле скрито пренебрежение, прекосил улицата и се запътил към другия общински съветник - Емил Додов. Полицаят обаче продължил да върви след Рашидов и да му обяснява, че всеки момент в кметството трябва да пристигне чужд посланик и да паркира точно на заетото от него място. Това се вижда и на охранителната камера, чийто запис странно защо обявиха за следствена тайна. На него ясно си личи как двамата съветници влизат в съприкосновение с пазителя на реда, вижда се как той пада върху капака на паркирана кола, свлича се на земята и след това се вдига с окървавено лице. Резултатът от всичко това е, че сержант Венцислав Павлов е със счупен нос, а Вежди Рашидов и Емил Додов са задържани за 24 часа, за да им се снемат обяснения. Впоследствие мярката е променена на 72 часа арест.
Случаят зае първите страници на вестниците и тръгнаха дискусии - удрял ли е шамар известният скулптор или не, кой е разбил носа на сержант Павлов, колко тежки думи са си разменили общинарите и пазителят на реда (Вежди Рашидов признава, че е използвал слова от фекалната лексика), имал ли е основание униформеният да търси сметка за арогантното поведение и неподчинение на една безспорно публична личност... Всичко това са безсмислени въпроси. Според Закона за МВР (чл.62, ал.2) “полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, държавни органи и юридически лица, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции”. Алинея 4 на същия член казва, че “разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение”.

Сбъркани въпроси

Сбърканите въпроси идват от развихрилата се полемика, предизвикана от някои интелектуалци, защо Вежди Рашидов е задържан за 72 часа? Те обаче бяха отправени на неправилен адрес - главният секретар на МВР полк. Бойко Борисов се оказа единствен на прицел. Видни общественици адресираха атаката си срещу него, въпреки че заповедта за задържане не е негова (защото той няма такова право). Вместо към анонимния районен прокурор, който като мотив за налагане на мярката задържане под стража за 72 часа е написал, че скулпторът може да извърши друго престъпление. Твърде голяма грешка, за да е случайна. Да заподозреш човек като Рашидов, че може да се укрие, да повтори деянието си или да попречи на разследването, е леко пресилено. Така че, вместо да нападат полицията, интелектуалците трябваше да се замислят за безконтролните права на прокуратурата. Историята на българското правосъдие през последните 12 години показва, че прокурорите използват мярката “задържане под стража” доста фриволно - за някои от тях това “право” служи за укротяване на неудобни опоненти, а за други - като машинка за пари. Откакто беше отнето това право на прокуратурата, да налага арест за по-дълго време, цялото войнство на Филчев се опитва да си го върне.
Между другото защо ли никой не издигна глас в защита на другия участник в побоя на полицая, също задържан за 72 часа - Емил Додов, и също общински съветник?

Произведено в провинцията

Случаят “Вежди Рашидов” може би щеше да изпадне в хрониките, ако миналия вторник в Пловдив един криминален тип не използва същия повод - неправилно паркиране, за да счупи ръката на друг полицай. Трийсет и две годишният Людмил Бонев нападнал главен сержант Георги Георгиев и му нанесъл побой. Полицаят повикал подкрепление, Бонев бил закаран в Четвърто РПУ и след това пуснат. Според МВР срещу него има заведени няколко следствени дела, обявяван е за издирване и т.н. Впоследствие Бонев беше наистина арестуван, но по едно от висящите му дела, а не заради побоя над полицай. И тук естествено изниква питането защо прокуратурата е действала по този начин, а не “с цялата строгост на закона”. Защо хората на Филчев приложиха този двоен стандарт? Защо никой не зададе въпрос на полк. Бойко Борисов как стана така, че полицията не е арестувала побойника поне за 24 часа, на което има право по закон (а в случая и очевидно основание)? Вместо това директорът на РДВР - Пловдив, полк. Илиян Йорданов обяви “нулева толерантност” за нападателите на полицаи. А за другите? Защо не е заведено дело по чл.409 от НПК по бързото производство, след като има извършено престъпление, извършителят е задържан на местопрестъплението и съществуват достатъчно улики и свидетели срещу него. Това е разследване с неособено голяма правна сложност.
Общото между случая "Рашидов" и този в Пловдив е, че и при двата прокуратурата е тази, която е действала неадекватно.

Ганев и главният прокурор

И за да бъде цялата тази история достатъчно нашенска, като спасител се появи и Стоян Ганев. Началникът на кабинета на премиера абсолютно демонстративно посети главния прокурор Никола Филчев и също толкова демонстративно отговори на предварително повиканите журналисти, че се е интересувал защо Вежди Рашидов е бил задържан за 72 часа. Той бил пратеник на Симеон Сакскобургготски, който се бил загрижил от шума по случая. Ганев даде и един съвет на българската държава, като каза, че ако в САЩ (където той живееше) се случи подобно нещо, виновният вече е щял да бъде зад решетките. Но не каза дали е споделил това с главния прокурор, чиито подчинени всъщност внасят обвинението в съда.
В резултат от посещението двамата общинари бяха набързо освободени със специално разпореждане. Мнозина магистрати коментираха, че това е безпрецедентна намеса на изпълнителната власт в прокурорската недосегаемост. И никой от прокуратурата не протестира, че им се месят в работата.

Как скулпторът се извини на полицайчето

Според изявленията на серж. Павлов общинският съветник Вежди Рашидов не за първи път се държи арогантно, паркира на забранено място и подминава разпорежданията на полицай. След като излезе от ареста, известният ни скулптор разпространи комюнике, което трябваше да послужи като извинение. Вместо това в него се четяха унизителни думи към сержанта, посегнал на недосегаемостта на величието, чиито творби красят галерии от България до Америка. Имаше и едно уклончиво извинение от рода на “ако трябва, ще се извиня, мъжко е да се извини човек”. От висотата на своя авторитет Вежди Рашидов се обръща към серж. Венцислав Павлов с “полицайчето” и удавя иначе коректната постъпка в поток от думи за заслугите му към отечеството, които буквално обезсмислят това писание. Маи беше по добре да си замълчи.
Мнозина разкриха, че повод за нападението над полицаи е липсата на паркоместа в големите градове. Един доста интересен ъгъл за разглеждане на проблема. Но малцина достигнаха до същината, че първата причина за нападението над полицаи е липсата на респект, неуважението към държавата, арогантността на елита ни. И комплексарското самочувствие, че органите на властта трябва да репресират другите, а на нас да козируват, защото законът не важи за богоизбраните.

Какво е общото между Джордж Майкъл, Петер Граф, Джим Морисън, Борис Бекер, Марадона, Хю Грант и Вежди Рашидов? Единственото, което ги свързва, е, че тези световноизвестни люде са имали проблеми с полицията. Някои от тях са лежали в затвора за дребно хулиганство или противообществени прояви, а бащата на Щефи Граф дори изкара 2 години зад решетките за укриване на данъци.
Каква е разликата? Разлика има единствено между Вежди Рашидов и останалите. Първата е, че те живеят в държави с установени демократични традиции, които Рашидов само е посещавал. Втората е, че ако при някои от тези воаяжи нашият известен скулптор беше отказал да изпълни разпореждане на полицай или, не дай си боже, беше му посегнал, отдавна щеше да е в затвора. Третата съществена разлика е, че заради никоя от въпросните чужди звезди не са правени подписки и митинги, интелектуалци не са “вдигали вой” по медиите или обвинявали полицията в бруталност.

Произведено в България

Историята, която повече от десет дни занимава нашата общественост, е много българска и повече от битова. Общинският съветник, талантлив скулптор и виден общественик Вежди Рашидов паркирал BMW-то си пред входа на Столична община, където по принцип е забранено да се спира. Въпреки полицейската забележка подминал униформения със зле скрито пренебрежение, прекосил улицата и се запътил към другия общински съветник - Емил Додов. Полицаят обаче продължил да върви след Рашидов и да му обяснява, че всеки момент в кметството трябва да пристигне чужд посланик и да паркира точно на заетото от него място. Това се вижда и на охранителната камера, чийто запис странно защо обявиха за следствена тайна. На него ясно си личи как двамата съветници влизат в съприкосновение с пазителя на реда, вижда се как той пада върху капака на паркирана кола, свлича се на земята и след това се вдига с окървавено лице. Резултатът от всичко това е, че сержант Венцислав Павлов е със счупен нос, а Вежди Рашидов и Емил Додов са задържани за 24 часа, за да им се снемат обяснения. Впоследствие мярката е променена на 72 часа арест.
Случаят зае първите страници на вестниците и тръгнаха дискусии - удрял ли е шамар известният скулптор или не, кой е разбил носа на сержант Павлов, колко тежки думи са си разменили общинарите и пазителят на реда (Вежди Рашидов признава, че е използвал слова от фекалната лексика), имал ли е основание униформеният да търси сметка за арогантното поведение и неподчинение на една безспорно публична личност... Всичко това са безсмислени въпроси. Според Закона за МВР (чл.62, ал.2) “полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, държавни органи и юридически лица, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции”. Алинея 4 на същия член казва, че “разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение”.

Сбъркани въпроси

Сбърканите въпроси идват от развихрилата се полемика, предизвикана от някои интелектуалци, защо Вежди Рашидов е задържан за 72 часа? Те обаче бяха отправени на неправилен адрес - главният секретар на МВР полк. Бойко Борисов се оказа единствен на прицел. Видни общественици адресираха атаката си срещу него, въпреки че заповедта за задържане не е негова (защото той няма такова право). Вместо към анонимния районен прокурор, който като мотив за налагане на мярката задържане под стража за 72 часа е написал, че скулпторът може да извърши друго престъпление. Твърде голяма грешка, за да е случайна. Да заподозреш човек като Рашидов, че може да се укрие, да повтори деянието си или да попречи на разследването, е леко пресилено. Така че, вместо да нападат полицията, интелектуалците трябваше да се замислят за безконтролните права на прокуратурата. Историята на българското правосъдие през последните 12 години показва, че прокурорите използват мярката “задържане под стража” доста фриволно - за някои от тях това “право” служи за укротяване на неудобни опоненти, а за други - като машинка за пари. Откакто беше отнето това право на прокуратурата, да налага арест за по-дълго време, цялото войнство на Филчев се опитва да си го върне.
Между другото защо ли никой не издигна глас в защита на другия участник в побоя на полицая, също задържан за 72 часа - Емил Додов, и също общински съветник?

Произведено в провинцията

Случаят “Вежди Рашидов” може би щеше да изпадне в хрониките, ако миналия вторник в Пловдив един криминален тип не използва същия повод - неправилно паркиране, за да счупи ръката на друг полицай. Трийсет и две годишният Людмил Бонев нападнал главен сержант Георги Георгиев и му нанесъл побой. Полицаят повикал подкрепление, Бонев бил закаран в Четвърто РПУ и след това пуснат. Според МВР срещу него има заведени няколко следствени дела, обявяван е за издирване и т.н. Впоследствие Бонев беше наистина арестуван, но по едно от висящите му дела, а не заради побоя над полицай. И тук естествено изниква питането защо прокуратурата е действала по този начин, а не “с цялата строгост на закона”. Защо хората на Филчев приложиха този двоен стандарт? Защо никой не зададе въпрос на полк. Бойко Борисов как стана така, че полицията не е арестувала побойника поне за 24 часа, на което има право по закон (а в случая и очевидно основание)? Вместо това директорът на РДВР - Пловдив, полк. Илиян Йорданов обяви “нулева толерантност” за нападателите на полицаи. А за другите? Защо не е заведено дело по чл.409 от НПК по бързото производство, след като има извършено престъпление, извършителят е задържан на местопрестъплението и съществуват достатъчно улики и свидетели срещу него. Това е разследване с неособено голяма правна сложност.
Общото между случая "Рашидов" и този в Пловдив е, че и при двата прокуратурата е тази, която е действала неадекватно.

Ганев и главният прокурор

И за да бъде цялата тази история достатъчно нашенска, като спасител се появи и Стоян Ганев. Началникът на кабинета на премиера абсолютно демонстративно посети главния прокурор Никола Филчев и също толкова демонстративно отговори на предварително повиканите журналисти, че се е интересувал защо Вежди Рашидов е бил задържан за 72 часа. Той бил пратеник на Симеон Сакскобургготски, който се бил загрижил от шума по случая. Ганев даде и един съвет на българската държава, като каза, че ако в САЩ (където той живееше) се случи подобно нещо, виновният вече е щял да бъде зад решетките. Но не каза дали е споделил това с главния прокурор, чиито подчинени всъщност внасят обвинението в съда.
В резултат от посещението двамата общинари бяха набързо освободени със специално разпореждане. Мнозина магистрати коментираха, че това е безпрецедентна намеса на изпълнителната власт в прокурорската недосегаемост. И никой от прокуратурата не протестира, че им се месят в работата.

Как скулпторът се извини на полицайчето

Според изявленията на серж. Павлов общинският съветник Вежди Рашидов не за първи път се държи арогантно, паркира на забранено място и подминава разпорежданията на полицай. След като излезе от ареста, известният ни скулптор разпространи комюнике, което трябваше да послужи като извинение. Вместо това в него се четяха унизителни думи към сержанта, посегнал на недосегаемостта на величието, чиито творби красят галерии от България до Америка. Имаше и едно уклончиво извинение от рода на “ако трябва, ще се извиня, мъжко е да се извини човек”. От висотата на своя авторитет Вежди Рашидов се обръща към серж. Венцислав Павлов с “полицайчето” и удавя иначе коректната постъпка в поток от думи за заслугите му към отечеството, които буквално обезсмислят това писание. Маи беше по добре да си замълчи.
Мнозина разкриха, че повод за нападението над полицаи е липсата на паркоместа в големите градове. Един доста интересен ъгъл за разглеждане на проблема. Но малцина достигнаха до същината, че първата причина за нападението над полицаи е липсата на респект, неуважението към държавата, арогантността на елита ни. И комплексарското самочувствие, че органите на властта трябва да репресират другите, а на нас да козируват, защото законът не важи за богоизбраните.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход