Над бизнеса отново надвисва призракът на чл. 109 от ДПК

МВФ настоява да се върне строгият режим на отказ за възстановяване на ДДС при неизряден доставчик

Данъчните органи ще получат право да отказват, независимо от други разпоредби, ползването на права, възникнали в резултат на сделка, която е част от поредица от две или повече зависими сделки, когато констатират данъчна измама или неспазване на закон, водещи до невнасяне на данък или до промяна на резултат за данъчен период или до невъзможност за установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане във връзка с някоя от сделките в поредицата от зависими сделки. Това предвижда тромавата, но безкрайно опасна за бизнеса формулировка на член 109а в проекта за изменение на Данъчно-процесуалния кодекс, който беше одобрен на първо четене от парламентарната бюджетна комисия през изминалата седмица.
Предложеният текст предизвика сериозен дебат при обсъжданията в комисията. Ако той бъде приет, на практика ще се възстанови режимът, който действаше до края на миналата година. Тогава с промените в Закона за данъка върху добавената стойност бяха отменени четири алинеи от прословутия чл. 109 на ДПК, който регламентираше отказа за възстановяване на ДДС при неизряден доставчик назад по веригата, и приеха аналогични, но по-благоприятни за данъкоплатците текстове в Закона за ДДС. Според финансовия министър Милен Велчев инициативата за връщането на текста отново в ДПК е дошла от данъчните, но след това идеята е била подкрепена и от МВФ. Пак според финансовия министър загубите за бюджета, ако текстът не влезе в ДПК, щели да бъдат около 200 млн. лева, тъй като ще бъде затруднена борбата с веригите за източване на ДДС. “Този текст има превантивен характер и има възпиращо действие спрямо сделки, които са недобросъвестни и имат за цел източване на ДДС от бюджета, заяви и главният данъчен директор Николай Попов пред депутатите от бюджетната комисия.
Дискусиите в бюджетната комисия показаха, че между първо и второ четене на законопроекта, предложеният текст е възможно да отпадне. Или поне такива са настроенията на депутатите, преди МВФ да е тропнал по масата. В работната група към комисията вече са убедили представителите на данъчната администрация, че мястото на този текст е в ЗДДС, така както беше направено в края на миналата година. Единствено може да се наложи някаква редакция, някакво уточняване, за да няма разминаване в текстовете”, заяви председателят на бюджетната комисия на парламента Иван Искров. Информацията за възможното отпадане на текста беше потвърдена и от участващи в работната група по промените в ДПК.
“Въпросът е доста сложен, защото, от една страна, бизнесът се оплаква от процедурата за възстановяване на ДДС и настояват за по-бързо възстановяване на данъчния кредит. Ние сме запознати с този проблем и подкрепяме облекчаване на процедурата в дългосрочен план, но в същото време разбираме, че Министерството на финансите се притеснява от данъчни измами и източване на ДДС. Въпросът е да се намери компромис как да се облекчи възстановяването на ДДС на коректните фирми и в същото време как да се защити бюджетът от измами. Много е трудно да се оцени вярно каква ще бъде потенциалната загуба на приходи, а от това зависи дали ще има проблеми за бюджета. Съществува голям риск, че ако парламентът не приеме тези промени, постигането на поставените цели по отношение приходите в бюджета може да бъде затруднено”, заяви за “Капитал” постоянният представител на МВФ у нас Пирита Сорса.

Същността на проблема

Отменените в края на миналата години алинеи от ДПК наистина се използваха от данъчните в борбата с веригите за източване на ДДС и в това няма нищо лошо, разбира се. Проблемът идваше от това, че много често данъчните отказваха възстановяване на ДДС и на фирми, които са коректни, но по един или друг начин са станали част от такава верига. Проблемът беше особено остър за фирми, които поради естеството на своя бизнес акумулират големи партиди (например износители на зърно, агнета, търговците на метали и др.). При тях на практика е невъзможно да се контролира всеки един доставчик по веригата, а много често в началото има неизрядни фирми или фирми-фантоми и поради тази причина тези фирми-износители страдаха от прилагането на разпоредбите на този чл. 109 от ДПК. От своя страна данъчните пък ги заклеймяват като участници във вериги за източване на ДДС от бюджета.
“Ясно е, че текстът на новия чл. 109а е продиктуван от необходимостта да се предотврати източването на хазната чрез неправомерно ползване на данъчен кредит, въпреки че така разписана, разпоредбата е приложима и по отношение на всяко друго данъчно право, независимо с кой данъчен закон се урежда. Категорично следва да бъдат подкрепени усилията за създаване на правен механизъм, препятстващ изтичането на средства от бюджета. Но именно създаване на механизъм, а не непрекъснати нормотворчески упражнения в стил “проба - грешка”, на които сме свидетели и потърпевши като данъкоплатци в резултат на поредица от законодателни недомислия. И при всичките тези промени упорито отказваме да признаем, че освен създаване на разпоредби за защита на бюджета са необходими и разпоредби за защита на добросъвестния данъкоплатец и създаване на една нормална среда за бизнеса. Или отново и категорично нека да заявим - нужен е добре обмислен механизъм за защита интересите и на фиска, и на добросъвестния данъкоплатец, а не безсмислено нормотворчество”, коментира адвокат Галина Петрова, специалист по данъчно право.
Опит да се защитят интересите на коректните фирми беше създаването на паралелен режим на плащане и възстановяване на ДДС чрез т.нар. ДДС-сметка. От началото на тази година беше дадена възможност фирмите, които желаят, да разкрият специална банкова сметка, наречена ДДС-сметка. Тя ще се открива с разрешението и под контрола на данъчната администрация. По нея директно постъпва начисленият от лицето данък и със средствата от нея титулярят ще заплаща дължимия ДДС. Редът, по който да функционира системата ДДС-сметка, трябваше да бъде разписан подробно в Правилника за прилагане на Закона за ДДС. Идеята на ДДС-сметката е да се даде възможност на добросъвестните фирми безпроблемно да си възстановяват ДДС, а не той да им бъде отказван заради неизряден доставчик. “Предлаганият текст на чл. 109а обезсмисля няколко текста от ЗДДС, които бяха приети в края на миналата година. Става дума за ДДС-сметката. На практика се обезсмисля облекчената процедура и се връща положението от есента на миналата година, дори по-лошо. Данъчният орган отново получава право на субективна преценка да откаже възстановяване на данъчния кредит”, счита бившият финансов министър Муравей Радев.

Защо е проблемен предложеният текст

“По силата на предложения чл. 109а данъчните органи се сдобиват с правомощието (т. е. имат не само право, но са длъжни да упражнят това право) да отказват ползването на права, възникнали в резултат на сделка, която е част от поредица от две или повече зависими сделки, щом като е констатирана данъчна измама или неспазване на закон, водещи до невнасяне на данък или до промяна на резултат за данъчен период, или до невъзможност за установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане във връзка с някоя от сделките в поредицата от зависими сделки. Не е нужно да си юрист, за да разбереш, че в резултат на тази словесна еквилибристика между изрази и легално дефинирани понятия се крие един достатъчно разтеглив, неясен и противоречив за прилагане текст, даващ големи правомощия на данъчните органи и засягащ законни материални данъчни права на данъчните субекти. Защото какво друго означава да ти откажат “ползването на права” освен отнемане, непризнаване на самото право. А като краен резултат може да се окаже, че не само ви се отказва възникнало по закон право, но може да се стигне и до определяне на данъчно задължение”, коментира адвокат Галина Петрова.
Според някои експерти текстът на 109а в този си вид дори е противоконституционен. “Tова е недопустим текст. Не може законов текст да казва “независимо от други разпоредби”. Просто не е допустимо в правна норма да се каже, че тя дерогира цялото останало законодателство. Това е противоконституционно”, смята адвокат Ангел Савов, съветник в комисията по бюджет и финанси и бивш заместник главен данъчен директор.
Въпросът има и своя теоретично-правен аспект. Съществуват различни мнения, дали става дума за

Материална или процесуална норма

и в зависимост от това къде е нейното място съответно в ЗДДС или в Данъчно-процесуалния кодекс. Дори има решения на Върховния административен съд и в двете посоки. Поради тази причина отмяната на четирите алинеи от чл. 109 на ДПК, предизвика остра реакция от страна на тогавашния заместник финансов министър Атанас Кацарчев. “В единия случай Върховният съд е приел, че това е процесуална норма и тя има обратно действие. В другия случай е приел, че това е материална норма и тя няма обратно действие. След като не е установена практика по прилагането на чл. 109, съответните алинеи, предложени за отмяна, не считам, че в случая ние трябва да вземем решение, преди много ясно да сме осъзнали до какви последствия за бюджета ще доведе това”, заяви тогава Кацарчев на депутатите. Опасенията му бяха свързани с това, че ако въпросът се урежда в ЗДДС, то нормата няма да има обратно действие и данъчните няма да могат да санкционират фирми, когато при ревизия през 2002 г. се установи нарушение за период преди 1 януари (когато влизаха в сила измененията в ЗДДС). “Преместването на текст от процесуален в материален закон на практика означава, че материалният закон винаги се прилага от датата, на която е приет законът, напред, а не назад. Процесуалният закон означава, че той се прилага независимо от периода, за който се отнася. Това е малката разлика при преместването на един текст от процесуален в материален закон”, обясняваше Кацарчев.
Според юристи, специалисти в областта на данъчното право, “касае се за материално-правна норма, с която при достатъчно неясни предпоставки, различни от въведените с материалните данъчни закони, се отнемат данъчни права. В този смисъл безспорно става дума за данъчно утежнение. По правило нормите, с които се създават данъчни задължения или се въвеждат данъчни утежнения, трябва да бъдат създадени преди времето, за което се отнасят, и нямат обратно действие”.


  • Въвежда се максимален 6-месечен срок за продължителност на данъчната ревизия. В изключителни случаи срокът може да бъде удължен с още 3 месеца от горестоящия административен орган. Освен това в акта за възлагане на данъчна ревизия изрично ще се посочват ревизираният период и видът на ревизираните данъчни задължения.
  • Предвижда се плащането на данъците и другите публични задължения да става задължително по безкасов път. Само за местните данъци и административно-наказателните постановления остава възможността да се плащат в брой в касите на данъчната администрация.
  • Глобите по издадени от органите на КАТ фишове вече ще се заплащат в касите на данъчната администрация
  • Дава се право на всеки данъкоплатец да изиска от данъчната администрация издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения, показващо състоянието по неговата данъчна сметка във всеки един момент, а не само когато това е предвидено със закон



Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се