Кандидатите за митничар №1 изчакваха до последно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кандидатите за митничар №1 изчакваха до последно

Кандидатите за митничар №1 изчакваха до последно

Боряна ГЕНЧЕВА
1492 прочитания

Кандидатите за директорския пост в Агенция “Митници” изчакаха до последно, за да подадат молби. Срокът изтече в късния следобед в петък. До редакционното приключване на броя на в. “Капитал” бяха депозирани три молби. Очертаха се двамата основни претенденти - сегашният и.д. директор Асен Асенов и бившият зам.-директор при Ревизоро - Людмил Анастанов. Молба подаде и бившият директор на митница Свиленград Павел Лилянов.
Слабият интерес към конкурса частично е обясним със строгите професионални критерии, наложени от Министерството на финансите - 10 години стаж в държавната администрация и пет на ръководна длъжност, познания по митническата тематика и евроинтеграцията. Той предполага, че истинската битка за властта в митниците ще бъде при назначаването на заместниците.
Добре информирани източници твърдят, че Асен Асенов се е колебал до последно и е взел решение след обяд с финансовия министър. Назначаването на бившия директор на дирекция “Митнически режими и процедури” за и.д. на поста преди три месеца беше обяснено с качествата му на безспорен експерт. Частично му се приписваше и протекцията на бившия му съученик - началника на кабинета на Милен Велчев Атанас Добрев. Миналата седмица се твърдеше, че Добрев (член на конкурсната комисия) и свързаният с него кръг на Максим Димов и Чавдар Чернев са разочаровани от нерешителността на Асенов и се колебаят дали да го подкрепят. Според други за трите месеца Асенов е намерил повече общ език с екипа на “Краун ейджънтс”. Вестник “Дума” например написа, че под натиска на британските консултанти и по идея на зам. финансовия министър Гати ал Джебури (председател на конкурсната комисия) Асенов е освободил хора на НСС от митниците. Други твърдят, че на няколко пъти от НСС и от НСБОП са представяли пред него различни разработки, но той не е реагирал.
Пасивността на сегашния и.д. директор вероятно ще е основен повод за критика от опонентите му. Един от доводите е, че като е оставил на постовете хора, назначени от Емил Димитров, е проточил хаоса в митниците. Това е дало шанс на различни контрабандисти (като Косьо Самоковеца) да поработят за себе си. Има и версия, че в момента от митниците като партия успешно се финансира само СДС по силата на сделка - затишие на атаката им срещу договора с “Краун ейджънтс” срещу запазване на хората им по места.
Втората сериозна кандидатура е на Людмил Анастасов, бивш (до 1991 г.) началник на столичната митница. При назначаването му като зам.-директор по времето на Ревизоро той беше определен като човек на шефа на “Нове холдинг” Васил Божков. Основание дава общата им фирма “Самсон Н”. Според Анастанов тя никога не е действала и е в процес на продажба. Анастасов смята да представи концепцията си идващата седмица освен пред конкурсната комисия и пред митнически среди и журналисти. Акцентът в нея са борбата с контрабандата, митническата измама и корупцията - в реалистичен вариант, в смисъл че никъде по света те не са пресечени изцяло, но е важно да бъдат сведени до поносими граници. Анастасов твърди, че приема договора с “Краун ейджънтс” за свършен факт, от който трябва да се потърсят ползите. Като свое предимство той определя професионалния и ръководния си опит в реална митническа среда и контактите си с големи мултинационални фирми и международни организации. По времето, когато беше зам.-директор за евроинтеграцията, е подписан и туининг-проектът с германските митници по линия на програма ФАР.
Първи подаде молба в четвъртък директорът на свиленградската митница от 1995 до 1997 г. Павел Лилянов. Името му нашумя през 1998 г . Тогава той обяви по БНР, че от Свиленград се носят пари в куфарчета на Христо Бисеров за финансиране на СДС. По-късно шефът на свиленградската митница го осъди за клевета. Сега Лилянов твърди, че това е било неправомерно, защото не е бил редовно призоваван на делата. Пред “Капитал” той каза, че е член на БСП, от 1998 г. е безработен. Кандидатирал се по личен избор въпреки чувството, че конкурсът е предрешен.
Спрягаха се и имената на отделни митничари професионалисти. Интересът им по-скоро е обясним с това, че отговарят на професионалните критерии, отколкото на някаква сериозна политическа подкрепа. За нивото на самия конкурс също има противоречиви информации. Варират от това, че след фалстарта с Ревизоро правителството е прехвърлило отговорността за избора изцяло на финансовия министър, който пък я е преотстъпил на комисията, оглавявана от Гати ал Джебури. Според други последната дума в крайна сметка принадлежи на министър председателя.

Кандидатите за директорския пост в Агенция “Митници” изчакаха до последно, за да подадат молби. Срокът изтече в късния следобед в петък. До редакционното приключване на броя на в. “Капитал” бяха депозирани три молби. Очертаха се двамата основни претенденти - сегашният и.д. директор Асен Асенов и бившият зам.-директор при Ревизоро - Людмил Анастанов. Молба подаде и бившият директор на митница Свиленград Павел Лилянов.
Слабият интерес към конкурса частично е обясним със строгите професионални критерии, наложени от Министерството на финансите - 10 години стаж в държавната администрация и пет на ръководна длъжност, познания по митническата тематика и евроинтеграцията. Той предполага, че истинската битка за властта в митниците ще бъде при назначаването на заместниците.
Добре информирани източници твърдят, че Асен Асенов се е колебал до последно и е взел решение след обяд с финансовия министър. Назначаването на бившия директор на дирекция “Митнически режими и процедури” за и.д. на поста преди три месеца беше обяснено с качествата му на безспорен експерт. Частично му се приписваше и протекцията на бившия му съученик - началника на кабинета на Милен Велчев Атанас Добрев. Миналата седмица се твърдеше, че Добрев (член на конкурсната комисия) и свързаният с него кръг на Максим Димов и Чавдар Чернев са разочаровани от нерешителността на Асенов и се колебаят дали да го подкрепят. Според други за трите месеца Асенов е намерил повече общ език с екипа на “Краун ейджънтс”. Вестник “Дума” например написа, че под натиска на британските консултанти и по идея на зам. финансовия министър Гати ал Джебури (председател на конкурсната комисия) Асенов е освободил хора на НСС от митниците. Други твърдят, че на няколко пъти от НСС и от НСБОП са представяли пред него различни разработки, но той не е реагирал.
Пасивността на сегашния и.д. директор вероятно ще е основен повод за критика от опонентите му. Един от доводите е, че като е оставил на постовете хора, назначени от Емил Димитров, е проточил хаоса в митниците. Това е дало шанс на различни контрабандисти (като Косьо Самоковеца) да поработят за себе си. Има и версия, че в момента от митниците като партия успешно се финансира само СДС по силата на сделка - затишие на атаката им срещу договора с “Краун ейджънтс” срещу запазване на хората им по места.
Втората сериозна кандидатура е на Людмил Анастасов, бивш (до 1991 г.) началник на столичната митница. При назначаването му като зам.-директор по времето на Ревизоро той беше определен като човек на шефа на “Нове холдинг” Васил Божков. Основание дава общата им фирма “Самсон Н”. Според Анастанов тя никога не е действала и е в процес на продажба. Анастасов смята да представи концепцията си идващата седмица освен пред конкурсната комисия и пред митнически среди и журналисти. Акцентът в нея са борбата с контрабандата, митническата измама и корупцията - в реалистичен вариант, в смисъл че никъде по света те не са пресечени изцяло, но е важно да бъдат сведени до поносими граници. Анастасов твърди, че приема договора с “Краун ейджънтс” за свършен факт, от който трябва да се потърсят ползите. Като свое предимство той определя професионалния и ръководния си опит в реална митническа среда и контактите си с големи мултинационални фирми и международни организации. По времето, когато беше зам.-директор за евроинтеграцията, е подписан и туининг-проектът с германските митници по линия на програма ФАР.
Първи подаде молба в четвъртък директорът на свиленградската митница от 1995 до 1997 г. Павел Лилянов. Името му нашумя през 1998 г . Тогава той обяви по БНР, че от Свиленград се носят пари в куфарчета на Христо Бисеров за финансиране на СДС. По-късно шефът на свиленградската митница го осъди за клевета. Сега Лилянов твърди, че това е било неправомерно, защото не е бил редовно призоваван на делата. Пред “Капитал” той каза, че е член на БСП, от 1998 г. е безработен. Кандидатирал се по личен избор въпреки чувството, че конкурсът е предрешен.
Спрягаха се и имената на отделни митничари професионалисти. Интересът им по-скоро е обясним с това, че отговарят на професионалните критерии, отколкото на някаква сериозна политическа подкрепа. За нивото на самия конкурс също има противоречиви информации. Варират от това, че след фалстарта с Ревизоро правителството е прехвърлило отговорността за избора изцяло на финансовия министър, който пък я е преотстъпил на комисията, оглавявана от Гати ал Джебури. Според други последната дума в крайна сметка принадлежи на министър председателя.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK