Пътят от българския Манчестър до българския Хонконг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пътят от българския Манчестър до българския Хонконг

Пътят от българския Манчестър до българския Хонконг

7088 прочитания

Габровска област:

Ако някога посетителите на Габрово се дивяха на река Янтра, която сменяше цвета си по няколко пъти на ден, това вече е история. Повечето от текстилните предприятия, заради които градът е бил наричан българския Манчестър, не работят от години, трикотажните цехове изпълняват предимно поръчки на ишлеме, а предприятието за текстилно машиностроене е само бледа сянка на това, което е било преди години. Само бившият завод “Георги Генев” (сега “Финтекс”) е увеличил списъка на безработните с пет хиляди души след своя фалит преди няколко години. Въпреки всички проблеми обаче Габрово и областта са между първите в страната по брутен вътрешен продукт и ниска безработица - благодарение както на чуждестранните инвестиции, така и на предприемчиви местни фирми.
От това, което представлява индустрията на Габрово по време на социализма, малко са оцелелите предприятия. “До 1990 г. икономиката на Габрово се градеше от големи предприятия, предимно в текстила, машиностроенето, електрониката, обувната промишленост. Сега икономическата картина е изградена от малки и средни предприятия, с персонал между 50 и 200 работници, които обаче са мобилни и гъвкави”, коментира кметът на Габрово Богомил Бончев.
Местният електротелферен завод “Подем” е един от най-добрите примери за

Съдбата на държавните гиганти

Ако през социализма заводът е бълвал по 100 хил. електротелфера годишно, сега, след приватизацията от РМД, там се произвеждат максимум 3-4 хиляди От 17-те военни завода около Габрово, обединени в инженеринговата структура “Гама”, сега добре работи единствено “Импулс”. Познатият в цялата страна завод за пластмасови изделия “Капитан дядо Никола” продължава да работи, като е с турски мажоритарен собственик. Покрай големия обувен завод “Рекорд” се появиха още 6 частни обувни производителя, които не му отстъпват по качество и професионализъм, коментират местни предприемачи.
“От едновремешната слава на Габрово като индустриален център сега май е останала само славата”, смята и Стефан Димитров, шеф на една от най-големи фирми в града - “Стемо”. “Докато ние си играехме на политика и предприятията рухваха в началото на 90-те, в Севлиево успяха да преструктурират предприятията си още в началото на процеса. Чуждите инвеститори се интересуват най-вече от данъчните преференции и не ги привлича само безплатната общинска земя. Миналата година германска фирма за пакетаж на автомобилни кабели беше набелязала Габрово като един от трите български града за строеж на свой завод, в който да наеме 2000 души, но заради високите данъци избра Румъния”, коментира кметът на Габрово.
Инвестиции на зелено в самия град почти липсват. Според статистиката на Агенцията за чуждестранни инвестиции в региона досега са вложени 157 млн. долара, от които над 100 млн. долара са инвестициите на заводите на “Американ стандарт” в Севлиево. Новите производства в Габрово, макар и не грандиозни, а по-скоро малки фабрики, са дело на местни предприемачи. “СТС холдинг” е една от най-големите местни фирми с общ персонал над 1000 души и включва предприятия за козметика предимно за износ за Русия (“СТС козметикс”), опаковки (“СТС принт”), машиностроене (“Мехатроника”), електроника (“СТС електроникс”), конфекция (“Витекс”), мебели (“СТС Бора” и “Независмост - 40 АД”) и цех за минерална вода. Една от гордостите на холдинга е откритото в края на 2001 г. смесено предприятие в Лиганг, Китай, за производство на ламинатни туби за пасти за зъби. Автоматичната линия за производство в китайския завод е разработена в габровския завод “Мехатроника”.
В сладкарската фабрика “Станчо Колев” са заети над 100 души в производството на шоколади, сладолед и бисквити.
Ако бъде направена карта на българския IT-бизнес, Габрово ще се представи много по-добре от далеч по-големи български градове. В града са регистрирани две от най-големите десет компании в страната по продажби на IT-продукти - “Стемо” и “Поликомп”. “Имаме осем филиала из цялата страна и почти 10 млн. долара годишен оборот, но сме единствената от този ранг с управление извън София. “Стемо” е в челната петица по оборот в ежегодната класация IT топ 100 на IDG България, общо 115 души работят във фирмата”, коментира Стефан Димитров, маркетинг-мениджър на “Стемо”. Към местния Технически университет работи високотехнологичен бизнесинкубатор, който кандидатства за финансиране по програмата на ЕС за подпомагане на високите технологии в България. Общината е съчуредител на инкубатора със сградата на бившия Комбинат за битови услуги и в инкубатора вече се работи по малки проекти. Партньори на инкубатора са предимно американски фирми и организации като университета в Делауеър и фондът Soros economic development в Ню Йорк.

Севлиевската мечта

В станалия известен като българския Хонконг Севлиево инвестициите със сигурност са най-високи на глава от населението в цялата страна и в града може да се види рядко срещана картина на автобуси с работници от по-големите съседни градове Габрово и Търново, които пътуват ежедневно до работните си места. Инвестициите на американската компания “Американ стандарт” вече възлизат на $96 млн. Компанията е собственик на завода за санитарна арматура “Видима-1”, на завода за санитарен фаянс “Идеал стандарт”, на “Видима-2” - за фитинги, и “Видима-3” - за метален обков за врати. Американската фирма стъпи за първи път в Севлиево през 1992 г., когато чрез смесено дружество с държавата стана акционер в завод “Видима”.
В момента четирите завода на “Американ стандарт” в България внасят около 3000-4000 компонента от над 500 доставчика, но идеята е все по-голяма част от тях да се произвеждат в страната и много от новите заводи ще са отново около Севлиево. “Така ще се оформи своеобразен бизнеспарк от доставчици на заводите на “Американ стандарт”, като крайната цел е понижаване на разходите”, коментират от ръководството на “Видима”. Новите чуждестранни компании в региона са италианската фирма Effebiesse, поддоставчик на “Видима” и най-големият производител на ръкохватки за батерии за баня и детайли от цинк-алуминий в Европа. Effebiesse и сега има производство на две места в страната - близо до Севлиево тя има цех за 50 работници и край Пловдив за 120 души. След изграждането на новия завод производството ще се концентрира в един завод и в него ще се осъществява пълният процес от леенето до опаковката. Друг нов проект е съвместното производство на “Видима” и италианската фирма Nicles на душови комплекти (ръчни душове и окачване за тях) с годишен капацитет от около два милиона марки.
Освен американската инвестиция на зелено в града всички фабрики, създадени преди 1990 г., продължават да работят - “Емка” (производство на кабели), “АББ авангард” (част от една от най-големите европейски компании за електротехника и електроника Asean Brown Boveri). Другите две общини в областта имат далеч по-скромни примери. В община Трявна, където двата местни гиганта - трикотажният завод “Лотос” и военният “Трема”, са по-скоро с посока надолу. В Дряново обаче големите предприятия - инструменталният “Динамика” и вагоноремонтният завод - работят. ИЗ “Динамика” в Дряново, приватизиран през 1999 г., изнася над 90% от продукцията си за ЕС и вече дава работа на 270 души, или 50% повече, отколкото преди приватизацията. “В този район хората са професионалисти, особено в областта на машиностроенето и текстилната промишленост”, смята Мариана Печеян, собственик на “ВСК Кентавър”, мажоритарен собственик на завода.

Най-големите фирми по приходи от продажби
Име Град Продажби 2000 г.* Продажби 1999 г.* Годишна промяна (%)
ВИДИМА СЕВЛИЕВО 122.6 97.7 26
ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ СЕВЛИЕВО 65.2 41.6 57
ИНСТРУМЕНТ ТИЦИТ ГАБРОВО 21.4 17.0 26
ПОЛИКОМП ГАБРОВО 20.6 - -
ЕМКА СЕВЛИЕВО 15.8 10.6 49
СТЕМО - ООД ГАБРОВО 13.8 14.1 -2
КАПИТАН ДЯДО НИКОЛА ГАБРОВО 13.6 11.7 16
СТС ХОЛДИНГ ГРУП ГАБРОВО 12.2 7.8 56
МАК ГАБРОВО 11.5 8.8 31
РОСИЦА СЕВЛИЕВО 11.2 9.2 22

* в млн. лв.

Най-големите фирми по персонал
Име Град Персонал 2000 г. Персонал 1999 г. Годишна промяна
ВИДИМА СЕВЛИЕВО 1794 1509 285
ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ СЕВЛИЕВО 1317 1194 123
ТРЕМА ТРЯВНА 1098 1247 -149
ПОДЕМ ГАБРОВО 1027 1317 -290
РОСИЦА СЕВЛИЕВО 885 897 -12
СТС ХОЛДИНГ ГРУП ГАБРОВО 757 415 342
ЕМКА СЕВЛИЕВО 586 756 -170
ИНСТРУМЕНТ ТИЦИТ ГАБРОВО 573 554 19
ВОДНО СДРУЖЕНИЕ ЙОВКОВЦИ ГАБРОВО 549 0 549
ИМПУЛС ГАБРОВО 490 511 -21

Най-големи износители
Име Град Износ 2001 г.* Износ 2000 г.*
ВИДИМА СЕВЛИЕВО 51.7 50.8
ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ СЕВЛИЕВО 25.3 25.7
ИНСТРУМЕНТ ТИЦИТ ГАБРОВО 9.1 7.3
РОСИЦА СЕВЛИЕВО 4.6 4.3
СТС ХОЛДИНГ ГРУП ГАБРОВО 3.7 4.1
ПОДЕМ ГАБРОВО 3.4 3.7
ЕМКА СЕВЛИЕВО 3.3 3.1
ИМПУЛС ГАБРОВО 1.4 0.7
АББ АВАНГАРД СЕВЛИЕВО 1.3 0.6
МАК ГАБРОВО 1.0 1.8

* в млн. лв.

Габровска област:

Ако някога посетителите на Габрово се дивяха на река Янтра, която сменяше цвета си по няколко пъти на ден, това вече е история. Повечето от текстилните предприятия, заради които градът е бил наричан българския Манчестър, не работят от години, трикотажните цехове изпълняват предимно поръчки на ишлеме, а предприятието за текстилно машиностроене е само бледа сянка на това, което е било преди години. Само бившият завод “Георги Генев” (сега “Финтекс”) е увеличил списъка на безработните с пет хиляди души след своя фалит преди няколко години. Въпреки всички проблеми обаче Габрово и областта са между първите в страната по брутен вътрешен продукт и ниска безработица - благодарение както на чуждестранните инвестиции, така и на предприемчиви местни фирми.
От това, което представлява индустрията на Габрово по време на социализма, малко са оцелелите предприятия. “До 1990 г. икономиката на Габрово се градеше от големи предприятия, предимно в текстила, машиностроенето, електрониката, обувната промишленост. Сега икономическата картина е изградена от малки и средни предприятия, с персонал между 50 и 200 работници, които обаче са мобилни и гъвкави”, коментира кметът на Габрово Богомил Бончев.
Местният електротелферен завод “Подем” е един от най-добрите примери за

Съдбата на държавните гиганти

Ако през социализма заводът е бълвал по 100 хил. електротелфера годишно, сега, след приватизацията от РМД, там се произвеждат максимум 3-4 хиляди От 17-те военни завода около Габрово, обединени в инженеринговата структура “Гама”, сега добре работи единствено “Импулс”. Познатият в цялата страна завод за пластмасови изделия “Капитан дядо Никола” продължава да работи, като е с турски мажоритарен собственик. Покрай големия обувен завод “Рекорд” се появиха още 6 частни обувни производителя, които не му отстъпват по качество и професионализъм, коментират местни предприемачи.
“От едновремешната слава на Габрово като индустриален център сега май е останала само славата”, смята и Стефан Димитров, шеф на една от най-големи фирми в града - “Стемо”. “Докато ние си играехме на политика и предприятията рухваха в началото на 90-те, в Севлиево успяха да преструктурират предприятията си още в началото на процеса. Чуждите инвеститори се интересуват най-вече от данъчните преференции и не ги привлича само безплатната общинска земя. Миналата година германска фирма за пакетаж на автомобилни кабели беше набелязала Габрово като един от трите български града за строеж на свой завод, в който да наеме 2000 души, но заради високите данъци избра Румъния”, коментира кметът на Габрово.
Инвестиции на зелено в самия град почти липсват. Според статистиката на Агенцията за чуждестранни инвестиции в региона досега са вложени 157 млн. долара, от които над 100 млн. долара са инвестициите на заводите на “Американ стандарт” в Севлиево. Новите производства в Габрово, макар и не грандиозни, а по-скоро малки фабрики, са дело на местни предприемачи. “СТС холдинг” е една от най-големите местни фирми с общ персонал над 1000 души и включва предприятия за козметика предимно за износ за Русия (“СТС козметикс”), опаковки (“СТС принт”), машиностроене (“Мехатроника”), електроника (“СТС електроникс”), конфекция (“Витекс”), мебели (“СТС Бора” и “Независмост - 40 АД”) и цех за минерална вода. Една от гордостите на холдинга е откритото в края на 2001 г. смесено предприятие в Лиганг, Китай, за производство на ламинатни туби за пасти за зъби. Автоматичната линия за производство в китайския завод е разработена в габровския завод “Мехатроника”.
В сладкарската фабрика “Станчо Колев” са заети над 100 души в производството на шоколади, сладолед и бисквити.
Ако бъде направена карта на българския IT-бизнес, Габрово ще се представи много по-добре от далеч по-големи български градове. В града са регистрирани две от най-големите десет компании в страната по продажби на IT-продукти - “Стемо” и “Поликомп”. “Имаме осем филиала из цялата страна и почти 10 млн. долара годишен оборот, но сме единствената от този ранг с управление извън София. “Стемо” е в челната петица по оборот в ежегодната класация IT топ 100 на IDG България, общо 115 души работят във фирмата”, коментира Стефан Димитров, маркетинг-мениджър на “Стемо”. Към местния Технически университет работи високотехнологичен бизнесинкубатор, който кандидатства за финансиране по програмата на ЕС за подпомагане на високите технологии в България. Общината е съчуредител на инкубатора със сградата на бившия Комбинат за битови услуги и в инкубатора вече се работи по малки проекти. Партньори на инкубатора са предимно американски фирми и организации като университета в Делауеър и фондът Soros economic development в Ню Йорк.

Севлиевската мечта

В станалия известен като българския Хонконг Севлиево инвестициите със сигурност са най-високи на глава от населението в цялата страна и в града може да се види рядко срещана картина на автобуси с работници от по-големите съседни градове Габрово и Търново, които пътуват ежедневно до работните си места. Инвестициите на американската компания “Американ стандарт” вече възлизат на $96 млн. Компанията е собственик на завода за санитарна арматура “Видима-1”, на завода за санитарен фаянс “Идеал стандарт”, на “Видима-2” - за фитинги, и “Видима-3” - за метален обков за врати. Американската фирма стъпи за първи път в Севлиево през 1992 г., когато чрез смесено дружество с държавата стана акционер в завод “Видима”.
В момента четирите завода на “Американ стандарт” в България внасят около 3000-4000 компонента от над 500 доставчика, но идеята е все по-голяма част от тях да се произвеждат в страната и много от новите заводи ще са отново около Севлиево. “Така ще се оформи своеобразен бизнеспарк от доставчици на заводите на “Американ стандарт”, като крайната цел е понижаване на разходите”, коментират от ръководството на “Видима”. Новите чуждестранни компании в региона са италианската фирма Effebiesse, поддоставчик на “Видима” и най-големият производител на ръкохватки за батерии за баня и детайли от цинк-алуминий в Европа. Effebiesse и сега има производство на две места в страната - близо до Севлиево тя има цех за 50 работници и край Пловдив за 120 души. След изграждането на новия завод производството ще се концентрира в един завод и в него ще се осъществява пълният процес от леенето до опаковката. Друг нов проект е съвместното производство на “Видима” и италианската фирма Nicles на душови комплекти (ръчни душове и окачване за тях) с годишен капацитет от около два милиона марки.
Освен американската инвестиция на зелено в града всички фабрики, създадени преди 1990 г., продължават да работят - “Емка” (производство на кабели), “АББ авангард” (част от една от най-големите европейски компании за електротехника и електроника Asean Brown Boveri). Другите две общини в областта имат далеч по-скромни примери. В община Трявна, където двата местни гиганта - трикотажният завод “Лотос” и военният “Трема”, са по-скоро с посока надолу. В Дряново обаче големите предприятия - инструменталният “Динамика” и вагоноремонтният завод - работят. ИЗ “Динамика” в Дряново, приватизиран през 1999 г., изнася над 90% от продукцията си за ЕС и вече дава работа на 270 души, или 50% повече, отколкото преди приватизацията. “В този район хората са професионалисти, особено в областта на машиностроенето и текстилната промишленост”, смята Мариана Печеян, собственик на “ВСК Кентавър”, мажоритарен собственик на завода.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK